Ева

 

 

Тъпото ми гадже. Димо. Той е извикал полицията и е пуснал жалба срещу Каталин. Ядосана съм. Само като видях каква роля изигра пред полицаите и ми идваше да го ударя. Не очаквах да е такова леке,макар да знам,че баща му е фрашкан с пари,но малко или много той си го заслужи. Няколко пъти го помолих да намали ,той не го направи. Не приемам безразсъдното шофиране,колкото и стаж да има един шофьор,нищо не е сигурно на този живот.  

 

Освен всичките глупости и еднаквите въпроси,които ми задаваха,баща ми се появи,с намерението да уволни Каталин,но бързо му обясних за ситуацията и снижи тона. Не беше доволен. Все пак му прекъснах важната среща с клиенти. Винаги бизнеса е на първо място пред всичко останало. Татко е шефът на Съюза на вносителите на автомобили в България. Почти двадесет години работи в автомобилния бранш, като до 1989 г. е бил директор на единствената специализирана структура за внос на западни автомобили. След тази година става вносител на "Киа" за страната.Чрез фирмата си "Авто моторс" се занимава с внос, износ и търговия с моторни превозни средства, лизинг, производство на части и оборудване за тях. 

 

Пътува често,почти не е вкъщи и от седем години със сестра ми прекарваме повечето пъти празниците и рождените дни сами. Роднините от страна на майка живеят в Ямбол и не се виждаме с тях. Само водим напрегнати разговори по телефона.  Една вечер с Ния решихме да попитаме татко дали може да им отидем на гости и в отговор получихме наказание,с което ни лиши от всякаква комуникация за три дена. Татко е много строг с нас. Откакто мама получи инфаркт и почина на място,той ни държи изкъсо,имало е случаи да ни крещи без причина,последният път Ния беше много уплашена. Прибра се в нетрезво състояние,едва вървеше и непрестанно ни заплашваше. От тогава се крием по стаите,когато се прибира,ако е вечер се преструваме ,че спим,ако е през деня го избягваме и го лъжим,че сме на лекции. Татко има проблем и ние не знаем как да му помогнем.

 

-Ева! - строгият му тон ме накара да вдигна поглед и да го видя да се здрависва с униформените. Пристъпвам към тях със леко сведена глава. Всички ни зяпат и взех да се срамувам от това,което се случва. Не ми харесват тези погледи. Не съм свикнала с тях. С Ния сме тихи,скромни и следваме мечтите си. Не търсим известност. Далеч сме от това. И сега за един час целия Университет разбра за случката заради Димо. - Прибираме се. Трябва да поговорим. - кимам с глава,а униформените тръгнаха към изхода на Университета. - От кога излизаш с този и защо аз не знам? - тръпки ме побиха от думите му. 

 

-Не е сериозно. Просто се виждаме. - сега като се замисля прозвуча като "Просто се чукаме и затова не е сериозно. " Татко реагира на мига. Завъртя се към мен и присви сините си очи,досущ като нашите с Ния. 

 

-Искаш да ми кажеш,че …

 

-Не,татко! Не ме разбра! Нищо не съм правила с него,все още съм девствена. - прошепнах последното за да не чуят студентите,които минават покрай нас. 

 

-Надявам се да не лъжеш. - слиза по стъпалата с тежкото си телосложение и преди да тръгне към изхода,телефона му иззвъня. Започва се поредният дълъг разговор. - Качвай се при Каталин. После ще дойда. - кимам с глава. - И внимавай,иначе ще го уволня,разбра ли? - изскърцах със зъби,но пак кимнах с глава. Отдалечавам се колкото се може по- бързо и, когато се скрих подпрях гърба си на стената и тежко издишах,сякаш досега съм задържала дъха си. Продължавам с нелепата лъжа,че сме девствени и колкото да се опитвам да го убеждавам,все някога ще разбере,че от две години не съм,а Ния от една. Не знам как ги мисли,но не може цял живот да сме девствени,вече не сме на по 15 години,а сме на 23. 

 

Приближаващият му глас ме подтикна да побързам и след малко съм отвън в търсене на моя Мечо. Веднага го зърнах,няма как да сбъркам рошавата му русолява коса ,стърчаща във всички посоки, черепа на перфектното му гърло и костюма,който ме кара да си фантазирам разни неща. Само като го видя и се подмокрям. 

 

Той ме видя и спусна погледа си по тялото ми. Това още повече ме разгорещи и сега ми се прииска да го целуна. Да докосна тези пълни устни,да усетя езика му около моя и да хленча в устата му за още. 

 

Мамка му. Така съм хлътнала по този привлекателен мъж,че чак себе си не мога да позная. Превръща ме в различна жена и взех да се харесвам такава, отколкото старата Ева.

 

-Качвай се! - послушах го и веднага седнах,закопчавайки колана си. 

 

-Съжалявам! - казвам аз след дълго мълчание.

 

-За какво? 

 

-За Димо и за татко. Татко е малко суров.- само като се сетя как крещеше на Каталин и то без да знае точно какво се е случило и ми става гадно. Татко е импулсивен в приказките си и действията,мама беше обратното. Мила,добра,внимателна,винаги,когато татко беше ядосан,тя го успокояваше за минути. Знаеше как да подходи,не един път ми е казвала колко го обича,но със сестра ми в това отношение се провалихме. Нямаме и най - малка представа как да спрем тези изблици на ярост.

 

-Не знам какви са ви взаимоотношенията,но ми се струва ,че не е най-добрият пример за баща. - Правилно мисли,но ще си замълча. Не искам да говоря за татко,искам да говорим за него. Искам да го опозная. Не знам нищо за "Мечо". Нямам идея дали има родители,ако има с какво се занимават,както и защо е избрал точно тази работа. Така като гледам не е мъж без възможности. Какво се крие в тази маса от мускули и татуировки? 

 

-Може ли да не се прибираме веднага? - погледнах към телефона си,виждайки съобщение от татко,че ще се прибере утре по някое време за да поговорим за влечението ми. Завъртях очи на думата "влечение". Димо не е никакво влечение. Мъжът до мен е най-голямото ми влечение. И няма нищо общо с Ачо,предишният ми бодигард.

 

-Баща ти каза,че …

 

-На баща ми срещите са по-важни от нас с Ния. - усещам очите му върху себе си. 

 

-Къде искаш да те заведа? 

 

-На място,където да забравя за този ден. - Каталин замълча ,аз също. И двамата сме погълнати от мисли,моите са за това,което ме очаква като татко се прибере. Например ,в какво настроение ще е. Знам,че Мечо ще е в къщата,но все пак изпитвам лека доза страх от тази среща,а не трябва да се страхувам от собствения си баща. Тежко издишам на мислите си. Мама ми липсва ,тя излъчваше топлина,привързаност и любов,винаги успяваше да превърне лошите моменти в хубави.  Изпълваше къщата със звънкия си смях,даже татко обичаше да я слуша. В нейно присъствие винаги се появяваше усмивка от радост,от щастие,а сега тази усмивка изчезна,сякаш завинаги. След смъртта ѝ,той спря да се усмихва.  Спря да разговаря с нас за бъдещето ни,а преди се интересуваше,водеше ни към правилния път. Ролята му на баща умря заедно с мама. Само като стигнах до този извод и една неканена сълза падна върху бузата ми. Вдигам ръка за да я избърша,но палеца на моя Мечо се плъзна по лицето ми. Стисна ме за брадичката и завъртя главата ми към себе си. Наблюдава ме с тези ярки сини очи и знам,че се опитва да разгадае какво се случва с мен. Отново мълчим,само шумът на двигателя се чува. Минават няколко секунди,той се взира в мен,аз също,докато светофара не светна в зелено и Каталин ме пусна. 

 

Има нещо в този мъж,което ме кара да искам да прекарам нощите си с него. Не знам дали е само влечение или е нещо друго,по-силно от това,но по дяволите не си представям да не ме докосва,да не ме целува ,дори и да не ме чука. Сякаш имаме връзка от месеци,а дефакто през тези две седмици,в които той работи тук за да ме пази са най-хубавите седмици в живота ми. 

 

Отново го поглеждам. Красив профил,умопомрачаващ аромат,на мъж,който знае какво прави и какво иска. Глас,от който клитора ми пулсира в отговор на всяка изречена дума от хубавата му уста. Ръце,които с лекота ме повдигат. Веднага се изчервявам при мисълта за онази сутрин,в която ме повдига и спуска върху невероятния си пенис. Боже,току-що усетих мокрота върху бельото си,само от мисли за него. 

 

Потърках бедрата си ,както направих и в залата за лекции и отново издишах. Възбудена съм и с това и желанието ми се засилва към "Мечо". Тихо се засмивам на решението ми да му казвам "Мечо". Това е толкова забавно. Виждам го като голяма мечка,която дращи с нокти и ръмжи насреща. Тези дни го ядосвах само за да чуя как ще ми изръмжи. Даже ръмженето му ме възбужда. 

 

-За какво се смееш? - усмивката ми се появи на лицето. 

 

-Нищо! - кикотя се ,но Мечо отново ме стисна за брадичката. 

 

-Не е нищо,кажи ми! - поклащам глава и след секунда той спря на още един светофар. 

 

-Мислих как се обръщам към теб с Мечо. - Каталин не реагира по никакъв начин. - Подхожда ти. - той отново потегли и нищо не каза. Моят Мечо. Колко хубаво звучи. Поглеждам през прозореца,разбирайки,че излизаме от София. Не ме интересува къде ще ме заведе,само искам да съм с него. Да имаме повече време заедно и да ме допусне до себе си. 

 

Мълчанието по време на целия път беше приятно. Не ми пречи малко да помисля над всичко. Той направи същото и ми хареса. Също така ми харесва и колко е спокоен ,докато шофира. Ако става дума всичко ми харесва в него. Вече прекалих с мисли за Мечо и усещам как пак се овлажнявам заради него. 

 

-О-о…красиво е. - възхитена слизам от Мустанга. - Кое е това място? - Каталин също слезе и седна върху капака на колата,взирайки се в разкошната гледка.

 

-Най-големият язовир в България. Язовир Искър. - стъпвайки върху редица от камъни,аз се приближавам към язовира. Слънцето грее над нас,спокойствието те залива като ударна вълна,а ума ти се пречиства и всички мисли от по-рано изчезват на мига. Каква красота. Каква изящна приказка. 

 

-Благодаря ти. Имах нужда от това. - поглеждам през рамо,виждайки го небрежно седнал върху капака и се взира в мен. - За какво мислиш? - попитах същия въпрос,който той ми зададе преди малко. 

 

-Нищо! - отговорът му ме разсмива. 

 

-Не е нищо,кажи ми! - ъгълчетата на  устните му се повдигат. 

 

-Защо "Мечо"? - сега аз се усмихвам.

 

-Защото си една….- връщам се при него ,пристъпвайки много бавно,да види всяка част от тялото ми и точно това прави. Оглежда ме,обсипва ме с погледи,които ме изгарят. Спирам се пред краката му и ръмжа в ухото му.- …ръмжаща мечка,готов да ме нападнеш. И да си призная…- плъзгам езика си от челюстта му до мекото на ухото.- …ще те оставя да го направиш. Да ме гризнеш там,където искаш,да ме дращиш ,там където желаеш и да ръмжиш при всеки удобен момент за теб. - отдръпвам се,правейки една крачка назад. "Мечо" ме хвана за ръката и рязко ме придърпа към себе си. Изписках и стиснах ризата му. 

 

-Ръмжаща мечка ,а? - прокара ръката си през косата ми и сблъска устните си с моите. Изстенах при първото докосване на езика му. Изстенах при лекото ръмжене,което се изтръгна от гърлото му,изстенах от захвата в косата ми. О,Боже! Обожавам да го целувам. - Ева! - поглеждам го в очите. Обожавам и очите му. - Трябва да спрем с това. Ще свърши зле. -

 

-Не! - намръщвам се. Ако спре да ме докосва или целува ,ще се побъркам. Вманиачена съм по него и не искам да ме пуска. 

 

-Не може да го правим. Разбери,аз не съм за теб. Има неща,които не знаеш. Боря се с нещо,затова съм и тук. Живея в Италия и смятам да се върна. - буквално ми зашлеви най-силният шамар по лицето. Как така живее в Италия? 

 

-Как…Какво?! - Каталин стана от капака и се отдалечи от мен. 

 

-Изпълнявам срока на договора и заминавам. - същата буца ,когато видях униформените след Каталин заседна отново в гърлото ми. 

 

-Колко е срока? 

 

-Шест месеца. - сълзи напират в очите ми. След шест месеца той ще си тръгне. 

 

-Добре,както и да е. - качвам се в Мустанга и закопчавам колана. За какво му е на татко да сключва договор с тях за едни тъпи шест месеца? Каква му е целта? Вече взех да се ядосвам на всичките му решения. Не стига,че не ни казва защо ги наема ,ами и срок имат ,в който да бъдат с нас. Това е неправилно. 

 

-Ева! 

 

-Искам да се прибера. - мълчанието ,което ми харесваше преди да пристигнем,вече го ненавиждам.