Ева
-Здравей! - Димо ми се усмихна и тръгна да ме целува по устните,но извръщам глава и целуна бузата ми.
-Вече не мога да те целуна ли? - не му отговарям,поглеждам през прозореца,виждайки Каталин-моят Мечо да излиза от масивната дървена врата,която татко нареди да сложат малко преди да дойдат нашите охранители. Заключи вратата и с безизразно изражение тръгна към Мустанга.Заболя ме от реакцията му,но аз съм глупачка и си помислих,че като му се отдам и то два пъти ще се промени нещо между нас.
-Не съм в настроение. - извръщам поглед ,чувайки ръмжащия двигател на колата на Мечо.
-Искаш ли да закъснееш за лекцията?
-Не мога! - погледнах Димо,виждайки съмнителна смучка по врата му. Онзи ден се натискахме и го целувах по врата,но не помня да съм го смукала.
-Онзи пак ли ще е зад нас?
-Да,той ме пази. - Димо завъртя очи и бързо потегли,карайки ме да изпищя от изненада. - За къде си се разбързал? Имаме време до лекция. - не ми отговори ,а директно превключи на друга предавка ,заобикаляйки колите. - Димо,намали! - закопчавам колана си и поглеждам през страничното огледало дали Мечо е зад нас. Зад нас,шофирайки безразсъдно като Димо за да ни застигне. - Димо! - проплаквам аз,когато мина на няколко сантиметра до една кола. След малко спира на светофара,а зад нас се чува силно свистене на гуми. Завъртях се за да видя как Каталин слиза от Мустанга и със свити ръце в юмруци върви към нас. Без да задава въпроси,директно отваря вратата на Димо,изкара го отвън и заби няколко пъти юмрука си в лицето му.
-Ако още един път те видя да караш по този начин и тя…- сочи мен.- …да е вътре,ще те пречукам от бой. Разбра ли? - от носът и устната на Димо тече кръв ,но му кимна с глава. - Ева,ела! - откопчавам колана и слизам от колата ,виждайки цяла тълпа от хора да ни зяпат. Качвам се в Мустанга и чак сега забелязах,че ръцете ми неудържимо треперят. Мечо се връща с окървавени кокалчета и ярост,която ни заобикаля. Отвори жабката и с кърпа почисти кръвта. Хвърли я на задните седалки и плавно потегли. - Добре ли си? - попита той след едноминутно мълчание.
-Така мисля. - отговарям честно. Още треперят ръцете ми,но не толкова колкото от преди малко. Лека полека се вземам в ръце.
-Зарежи го този. Въобще не е за теб.
-Откъде знаеш кой е за мен? - Мечо сложи ръката си на скоростния лост и зави към улицата на Университета. Шофира перфектно,колата се движи плавно по асфалта и от успокоение ,че съм в негови ръце,аз се отпускам на седалката и затварям очи. Вдишвам дълбоко,усещайки неговия мирис и шумно издишвам. По в безопасност никога не съм се чувствала.
-Не знам,но този е твърде безразсъден и ,ако отново те видя с него ,ще му счупя пръстите.
-Не е честно. - изписквам аз.
-Зарежи го…точка! - скръствам ръцете си под гърдите ,недоволна,че ми казва с кой да излизам.
Спира пред входа на Университета и слиза от Мустанга за да ми отвори вратата. Всички ,които стоят отвън обърнаха главите си и сега сме като най- голямата атракция. Като всеки път момичетата го наблюдават с особен интерес. Идва ми да им кажа,че той е Мой и няма да го имат никога,но коя съм Аз . Това ,че ме е чукал ,не означава,че е мой. Поредната,нищо повече.
-Ева! - извика Диди ,най-доверената ми колежка. Страшна бърборана,но в това ѝ е чара.- Ще ни запознаеш ли?
-Каталин….Даяна. - Каталин кимна с глава и веднага извърна поглед,наблюдавайки наоколо.
-И аз искам да имам бодиград. Вълнуващо ли е? - някой път не си мери приказките. Каталин всичко чува.
-Ще тръгваме. - казвам на Мечо,взирайки се в черепа на гърлото му. Боже,защо толкова много ме привличат татуировките му.
-Добре!- видя ,че я зяпам и устните му се разтегнаха в тънка усмивка.
-Той те чука с очи. -
-Ш-ш-т…Диди,по-тихо! - тя се ухили.
-Вече не ни чува.
-Но всички други да. - няколко момичета се обърнаха към нас,любопитни какво ще си кажем.
-Е,кажи ми,какво е да живееш с такъв горещ мъж?
-Да бъда ли откровена?
-До болка откровена бъди. - влизаме в залата,където ще се състои лекцията "Международна журналистика". С Ния сме втори курс ,втори семестър. Слава богу в Пловдив приемат всичките ѝ взети изпити и няма да изоставя или да се явява на допълнителни. Остава ни още седмица присъствени лекции и упражнения и се започва голямото учене за изпитите. Честно да си призная не това исках да запиша,но заради сестра си ще направя всичко. Тя не може без мен ,а сега е в Пловдив. Сама. Решението на баща ни да ни раздели беше най-гадното нещо,което е правил през всичките тези години.
-Има си плюсове и минуси.
-Минусът какъв е? - настаняваме се на втория ред,където винаги сядаме и отговарям на въпроса ѝ.
-Може да го пожелаеш,а не може да го имаш. Само гледаш. - Диди ме погледна.
-Желаеш го? - няма да ѝ казвам,че вече два пъти го имах,затова ще я излъжа.
-Много. Всеки божи ден. - снощното и сутрешното чукане беше горещо,необуздано,дръзко и лудо. Изпитах няколко оргазма и не мога да отрека,че искам още. Колкото повече ми дава,толкова повече искам. Малко съм протрита,но това е най- сладката болка.
-Действай,тогава! - изписка тя,карайки ме да се огледам и да забележа,че всички се взират към вратата. Каталин е скръстил ръце под гърдите си и ме наблюдава. - Майко мила! - шепти Диди и в същият момент влиза проф. д-р Мария Нейкова. Тя се спря до Каталин. Попита го нещо,а той само раздвижи устните си и продължи да ме наблюдава. Даже не я погледна. - Какво ли си говорят?
-Ректора знае за Каталин,получихме разрешение да се движи спокойно в Университета.
-Може би е любопитна.
-Може би. - потвърждавам аз,напълно задъхана от погледа му. Отново потърквам бедра ,а от врата ми изби пот от възбуда. Така искам да потъна в сините му очи. Да се гмурна на дълбоко и дълго време да не изляза от там. След тези мои мисли се тревожа от чувствата ,които изпитвам за толкова отрицателно време. Не трябва да съм захласната по бодигарда си. Направих тази грешка преди години с първият ,не искам пак да се повтаря. Вярно с Ачо не бяхме правили секс,аз бях още девствена,но целувките ,които раздаваше ме разтапяха на мига. Татко разбра за влечението ми и го уволни. Повече не го видях.
-Според теб за какво си мисли,докато те гледа?
-За нещо мръсно…- изтърсвам аз без да се замисля,че може да се усети какво сме правили.
-Госпожице Кашъмова,ще дойдете ли за момент? - попита Проф. Нейкова. Кимам с глава и минавам през студентите за да сляза по стъпалата и да се отзова в коридора. Ахвам,когато виждам след Каталин да вървят двама униформени. - Последвайте ги. - буца заседна в гърлото ми само като си помисля,че това ще стигне до ушите на баща ми.
Ева
Тъпото ми гадже. Димо. Той е извикал полицията и е пуснал жалба срещу Каталин. Ядосана съм. Само като видях каква роля изигра пред полицаите и ми идваше да го ударя. Не очаквах да е такова леке,макар да знам,че баща му е фрашкан с пари,но малко или много той си го заслужи. Няколко пъти го помолих да намали ,той не го направи. Не приемам безразсъдното шофиране,колкото и стаж да има един шофьор,нищо не е сигурно на този живот.
Освен всичките глупости и еднаквите въпроси,които ми задаваха,баща ми се появи,с намерението да уволни Каталин,но бързо му обясних за ситуацията и снижи тона. Не беше доволен. Все пак му прекъснах важната среща с клиенти. Винаги бизнеса е на първо място пред всичко останало. Татко е шефът на Съюза на вносителите на автомобили в България. Почти двадесет години работи в автомобилния бранш, като до 1989 г. е бил директор на единствената специализирана структура за внос на западни автомобили. След тази година става вносител на "Киа" за страната.Чрез фирмата си "Авто моторс" се занимава с внос, износ и търговия с моторни превозни средства, лизинг, производство на части и оборудване за тях.
Пътува често,почти не е вкъщи и от седем години със сестра ми прекарваме повечето пъти празниците и рождените дни сами. Роднините от страна на майка живеят в Ямбол и не се виждаме с тях. Само водим напрегнати разговори по телефона. Една вечер с Ния решихме да попитаме татко дали може да им отидем на гости и в отговор получихме наказание,с което ни лиши от всякаква комуникация за три дена. Татко е много строг с нас. Откакто мама получи инфаркт и почина на място,той ни държи изкъсо,имало е случаи да ни крещи без причина,последният път Ния беше много уплашена. Прибра се в нетрезво състояние,едва вървеше и непрестанно ни заплашваше. От тогава се крием по стаите,когато се прибира,ако е вечер се преструваме ,че спим,ако е през деня го избягваме и го лъжим,че сме на лекции. Татко има проблем и ние не знаем как да му помогнем.
-Ева! - строгият му тон ме накара да вдигна поглед и да го видя да се здрависва с униформените. Пристъпвам към тях със леко сведена глава. Всички ни зяпат и взех да се срамувам от това,което се случва. Не ми харесват тези погледи. Не съм свикнала с тях. С Ния сме тихи,скромни и следваме мечтите си. Не търсим известност. Далеч сме от това. И сега за един час целия Университет разбра за случката заради Димо. - Прибираме се. Трябва да поговорим. - кимам с глава,а униформените тръгнаха към изхода на Университета. - От кога излизаш с този и защо аз не знам? - тръпки ме побиха от думите му.
-Не е сериозно. Просто се виждаме. - сега като се замисля прозвуча като "Просто се чукаме и затова не е сериозно. " Татко реагира на мига. Завъртя се към мен и присви сините си очи,досущ като нашите с Ния.
-Искаш да ми кажеш,че …
-Не,татко! Не ме разбра! Нищо не съм правила с него,все още съм девствена. - прошепнах последното за да не чуят студентите,които минават покрай нас.
-Надявам се да не лъжеш. - слиза по стъпалата с тежкото си телосложение и преди да тръгне към изхода,телефона му иззвъня. Започва се поредният дълъг разговор. - Качвай се при Каталин. После ще дойда. - кимам с глава. - И внимавай,иначе ще го уволня,разбра ли? - изскърцах със зъби,но пак кимнах с глава. Отдалечавам се колкото се може по- бързо и, когато се скрих подпрях гърба си на стената и тежко издишах,сякаш досега съм задържала дъха си. Продължавам с нелепата лъжа,че сме девствени и колкото да се опитвам да го убеждавам,все някога ще разбере,че от две години не съм,а Ния от една. Не знам как ги мисли,но не може цял живот да сме девствени,вече не сме на по 15 години,а сме на 23.
Приближаващият му глас ме подтикна да побързам и след малко съм отвън в търсене на моя Мечо. Веднага го зърнах,няма как да сбъркам рошавата му русолява коса ,стърчаща във всички посоки, черепа на перфектното му гърло и костюма,който ме кара да си фантазирам разни неща. Само като го видя и се подмокрям.
Той ме видя и спусна погледа си по тялото ми. Това още повече ме разгорещи и сега ми се прииска да го целуна. Да докосна тези пълни устни,да усетя езика му около моя и да хленча в устата му за още.
Мамка му. Така съм хлътнала по този привлекателен мъж,че чак себе си не мога да позная. Превръща ме в различна жена и взех да се харесвам такава, отколкото старата Ева.
-Качвай се! - послушах го и веднага седнах,закопчавайки колана си.
-Съжалявам! - казвам аз след дълго мълчание.
-За какво?
-За Димо и за татко. Татко е малко суров.- само като се сетя как крещеше на Каталин и то без да знае точно какво се е случило и ми става гадно. Татко е импулсивен в приказките си и действията,мама беше обратното. Мила,добра,внимателна,винаги,когато татко беше ядосан,тя го успокояваше за минути. Знаеше как да подходи,не един път ми е казвала колко го обича,но със сестра ми в това отношение се провалихме. Нямаме и най - малка представа как да спрем тези изблици на ярост.
-Не знам какви са ви взаимоотношенията,но ми се струва ,че не е най-добрият пример за баща. - Правилно мисли,но ще си замълча. Не искам да говоря за татко,искам да говорим за него. Искам да го опозная. Не знам нищо за "Мечо". Нямам идея дали има родители,ако има с какво се занимават,както и защо е избрал точно тази работа. Така като гледам не е мъж без възможности. Какво се крие в тази маса от мускули и татуировки?
-Може ли да не се прибираме веднага? - погледнах към телефона си,виждайки съобщение от татко,че ще се прибере утре по някое време за да поговорим за влечението ми. Завъртях очи на думата "влечение". Димо не е никакво влечение. Мъжът до мен е най-голямото ми влечение. И няма нищо общо с Ачо,предишният ми бодигард.
-Баща ти каза,че …
-На баща ми срещите са по-важни от нас с Ния. - усещам очите му върху себе си.
-Къде искаш да те заведа?
-На място,където да забравя за този ден. - Каталин замълча ,аз също. И двамата сме погълнати от мисли,моите са за това,което ме очаква като татко се прибере. Например ,в какво настроение ще е. Знам,че Мечо ще е в къщата,но все пак изпитвам лека доза страх от тази среща,а не трябва да се страхувам от собствения си баща. Тежко издишам на мислите си. Мама ми липсва ,тя излъчваше топлина,привързаност и любов,винаги успяваше да превърне лошите моменти в хубави. Изпълваше къщата със звънкия си смях,даже татко обичаше да я слуша. В нейно присъствие винаги се появяваше усмивка от радост,от щастие,а сега тази усмивка изчезна,сякаш завинаги. След смъртта ѝ,той спря да се усмихва. Спря да разговаря с нас за бъдещето ни,а преди се интересуваше,водеше ни към правилния път. Ролята му на баща умря заедно с мама. Само като стигнах до този извод и една неканена сълза падна върху бузата ми. Вдигам ръка за да я избърша,но палеца на моя Мечо се плъзна по лицето ми. Стисна ме за брадичката и завъртя главата ми към себе си. Наблюдава ме с тези ярки сини очи и знам,че се опитва да разгадае какво се случва с мен. Отново мълчим,само шумът на двигателя се чува. Минават няколко секунди,той се взира в мен,аз също,докато светофара не светна в зелено и Каталин ме пусна.
Има нещо в този мъж,което ме кара да искам да прекарам нощите си с него. Не знам дали е само влечение или е нещо друго,по-силно от това,но по дяволите не си представям да не ме докосва,да не ме целува ,дори и да не ме чука. Сякаш имаме връзка от месеци,а дефакто през тези две седмици,в които той работи тук за да ме пази са най-хубавите седмици в живота ми.
Отново го поглеждам. Красив профил,умопомрачаващ аромат,на мъж,който знае какво прави и какво иска. Глас,от който клитора ми пулсира в отговор на всяка изречена дума от хубавата му уста. Ръце,които с лекота ме повдигат. Веднага се изчервявам при мисълта за онази сутрин,в която ме повдига и спуска върху невероятния си пенис. Боже,току-що усетих мокрота върху бельото си,само от мисли за него.
Потърках бедрата си ,както направих и в залата за лекции и отново издишах. Възбудена съм и с това и желанието ми се засилва към "Мечо". Тихо се засмивам на решението ми да му казвам "Мечо". Това е толкова забавно. Виждам го като голяма мечка,която дращи с нокти и ръмжи насреща. Тези дни го ядосвах само за да чуя как ще ми изръмжи. Даже ръмженето му ме възбужда.
-За какво се смееш? - усмивката ми се появи на лицето.
-Нищо! - кикотя се ,но Мечо отново ме стисна за брадичката.
-Не е нищо,кажи ми! - поклащам глава и след секунда той спря на още един светофар.
-Мислих как се обръщам към теб с Мечо. - Каталин не реагира по никакъв начин. - Подхожда ти. - той отново потегли и нищо не каза. Моят Мечо. Колко хубаво звучи. Поглеждам през прозореца,разбирайки,че излизаме от София. Не ме интересува къде ще ме заведе,само искам да съм с него. Да имаме повече време заедно и да ме допусне до себе си.
Мълчанието по време на целия път беше приятно. Не ми пречи малко да помисля над всичко. Той направи същото и ми хареса. Също така ми харесва и колко е спокоен ,докато шофира. Ако става дума всичко ми харесва в него. Вече прекалих с мисли за Мечо и усещам как пак се овлажнявам заради него.
-О-о…красиво е. - възхитена слизам от Мустанга. - Кое е това място? - Каталин също слезе и седна върху капака на колата,взирайки се в разкошната гледка.
-Най-големият язовир в България. Язовир Искър. - стъпвайки върху редица от камъни,аз се приближавам към язовира. Слънцето грее над нас,спокойствието те залива като ударна вълна,а ума ти се пречиства и всички мисли от по-рано изчезват на мига. Каква красота. Каква изящна приказка.
-Благодаря ти. Имах нужда от това. - поглеждам през рамо,виждайки го небрежно седнал върху капака и се взира в мен. - За какво мислиш? - попитах същия въпрос,който той ми зададе преди малко.
-Нищо! - отговорът му ме разсмива.
-Не е нищо,кажи ми! - ъгълчетата на устните му се повдигат.
-Защо "Мечо"? - сега аз се усмихвам.
-Защото си една….- връщам се при него ,пристъпвайки много бавно,да види всяка част от тялото ми и точно това прави. Оглежда ме,обсипва ме с погледи,които ме изгарят. Спирам се пред краката му и ръмжа в ухото му.- …ръмжаща мечка,готов да ме нападнеш. И да си призная…- плъзгам езика си от челюстта му до мекото на ухото.- …ще те оставя да го направиш. Да ме гризнеш там,където искаш,да ме дращиш ,там където желаеш и да ръмжиш при всеки удобен момент за теб. - отдръпвам се,правейки една крачка назад. "Мечо" ме хвана за ръката и рязко ме придърпа към себе си. Изписках и стиснах ризата му.
-Ръмжаща мечка ,а? - прокара ръката си през косата ми и сблъска устните си с моите. Изстенах при първото докосване на езика му. Изстенах при лекото ръмжене,което се изтръгна от гърлото му,изстенах от захвата в косата ми. О,Боже! Обожавам да го целувам. - Ева! - поглеждам го в очите. Обожавам и очите му. - Трябва да спрем с това. Ще свърши зле. -
-Не! - намръщвам се. Ако спре да ме докосва или целува ,ще се побъркам. Вманиачена съм по него и не искам да ме пуска.
-Не може да го правим. Разбери,аз не съм за теб. Има неща,които не знаеш. Боря се с нещо,затова съм и тук. Живея в Италия и смятам да се върна. - буквално ми зашлеви най-силният шамар по лицето. Как така живее в Италия?
-Как…Какво?! - Каталин стана от капака и се отдалечи от мен.
-Изпълнявам срока на договора и заминавам. - същата буца ,когато видях униформените след Каталин заседна отново в гърлото ми.
-Колко е срока?
-Шест месеца. - сълзи напират в очите ми. След шест месеца той ще си тръгне.
-Добре,както и да е. - качвам се в Мустанга и закопчавам колана. За какво му е на татко да сключва договор с тях за едни тъпи шест месеца? Каква му е целта? Вече взех да се ядосвам на всичките му решения. Не стига,че не ни казва защо ги наема ,ами и срок имат ,в който да бъдат с нас. Това е неправилно.
-Ева!
-Искам да се прибера. - мълчанието ,което ми харесваше преди да пристигнем,вече го ненавиждам.
Каталин
Преди пет години
-Липсвахте ми. - нежният ѝ глас долетя до ушите ми,карайки ни с брат ми да я придърпаме към себе си. Тя се засмя и ни прегърна. Вдишваме аромата на косата ѝ ,сякаш това ще ни даде сили за най-големия ни проблем. Майка.- Как сте момчета?
-Горе долу. - отговарям аз.
-Добре,щом те видях. - брат ми се усмихна,нещо,което прави рядко и само в присъствието на Калина.
-Къде е Елина? - пуснах я и правя няколко крачки назад.
-В другата стая. Спи. - отговаря Белаур.
-Пак ли е имала тежка вечер? - двамата кимаме с глави. - Трябва да я върнете в клиниката. Няма друго решение.
-Събираме пари.
-И глупаците правят всичко възможно да ни разорят.- добави Белаур,нагнетен от бащите ни. Едва го спрях да не отиде при баща си и да му одере кожата.
-Този път колко? - попита Калина,докато разтоварва всичко,което е купила от магазина. Сто пъти съм ѝ казала да не го прави. Това с покупките трябва да го правим ние с Белаур,не тя. Достатъчно проблеми си има за да се занимава с нас.
-5 000 евро. - отговаря Белаур,вземайки една бира от хладилника. Отвори капачката и отпи доста дълга глътка. Калина го погледна с широко отворени очи.
-Това са много пари. Как ще ги съберете? Отделно да платите разходите по квартирата и да помогнете на майка си. - на тези въпроси всеки ден умуваме. Вече не знам по колко часа в деня да работя за да изкарам повече пари. Поемам една смяна в товаро -разтоварителен склад ,а вечер като охрана в дискотеката. Почти не спя. Моят сън е максимум два часа ,от които аз не спирам да мисля колко сме прецакани и как съдбата ни се подиграва с такива безотговорни родители. - Погледнете се. - Калина бавно се приближи към мен и докосна лицето ми. Сините ѝ очи се впиват в моите,докато не усетих напрежението до нас. Белаур. - Имаш тъмни кръгове под очите си.
-Добре съм. - казвам аз колкото да я успокоя. Тя е като по-малка сестра за мен,но за Белаур не съм много сигурен. Добре се прикрива пред майка и Калина,но пред мен не може да прикрие ревността,когато ме докосне.
-Ами ти…- хвана ръката на Белаур,а той веднага я повдигна към устните си. Жест,който не остана незабелязан от Калина. - …Отслабнал си. Не мога да ви гледам така. Какво трябва да направя за да си върнете живота?
-Ние трябва да ти помогнем. - каза брат ми , придърпвайки я към себе си за да я прегърне.
-Стига! Ще се оправя. Само като знам,че ви имам в живота си и това ми дава куража да продължа да вярвам. - проблемите я съпътстват ,но това не ѝ пречи да мисли позитивно и да бъде до нас. Тя е страхотен човек с голямо сърце и душа.
-Не може да си представиш колко си важна за нас. - Белаур я целуна по главата след това започна да гали черната ѝ къса коса до раменете. Калина е по-малка от мен,с шест години. Тя е едва на деветнадесет,но е видяла твърде много за тези крехки години,в които трябва да се радва на живота си. От пет години работи в една малка сладкарница ,а вечер като сервитьорка в един клуб близо до дискотеката ,където работим с Белаур. Не ѝ е лесно ,особено с брат в инвалидна количка и по-малка сестра,която се сблъска с неправилните хора и започна да се друса.
-И вие сте важни за мен. Много повече отколкото си мислете. Ако обстоятелствата бяха различни,щях да ви кажа да изчезнем от тук и да започнем нов живот. Без проблеми. - Вярвам ѝ. И ние сме мислили за същото,но на този етап,няма къде другаде да отидем. - Гладни ли сте?
-Много! - отговори Белаур.
-Сега ще ви направя спагети Карбонара. -
-Искаш ли да ти помогнем? - Белаур застана зад нея и потърка носа си към ухото ѝ,чувайки я да се киска.
-Не,зеленоочко! Не ме разсейвай! - удари го по гърдите и отново се изкиска. Той вдигна ръцете си и направи няколко крачки назад с лека усмивка. Само тя го кара и то без усилия да се усмихне,сякаш с невидима пръчица го омагьосва.
-Щом казваш,миньонче! - така я нарича заради разликата във височината им. Тя е метър и петдесет,абсолютна миньонка,а Белаур се надвисява над нея с поне две глави.
-Казах ти да не ме наричаш така. - той отново се приближи и сега аз се усмихнах като видях огромната им разлика. Тя повдига глава за да го погледне в очите ,а той подигравателно ѝ показва до къде му стига. Под гърдите.
-Погледни се. - той се засмива,а тя отново го удря по гърдите,нацупвайки се.
-Гледай си работата,боецо! - Белаур поклати глава.
-Всеки ден я гледам,сега предпочитам теб да гледам. - Калина се изкиска и му обърна гръб за да сипе вода в една дълбока тенджера.
-Няма какво да гледаш. Твърде съм безлична. - отпивам от бирата на Белаур ,виждайки го пак да поставя ръцете си на плота от двете ѝ страни за да сведе глава и да прошепне в ухото ѝ.
-Напротив. Твърде си интересна. - тя го погледна в очите,след това извърна поглед и го насочи към мен. В очите ѝ виждам осъзнаване. Осъзнаване за това колко е важна за брат ми.
-Каталин…Белаур…- гласът на майка прекъсна очния ни контакт и накара Белаур да се отдръпне и с това и усмивката на лицето му да изчезне.
-Как си майко? - попитах аз,пресушавайки останалата част от бирата. Светло -кестенявата ѝ коса е пълна бъркотия ,а по лицето ѝ се забелязват синините от ударите преди три дена. Намерих я пред вратата свита на топка и с видими кървави следи по лицето,раменете и краката. Така и не ми каза какво се е случило и кой го е направил.
-Боли ме главата. - отвори шкафа над мивката и изкара един блистер с хапчета. Взе едно и го пъхна в устата си. Калина ѝ сипа вода в една чаша и я подаде. Тя отпи без да погледне към никой от нас и знам защо го прави. Това е почти всяка сутрин. Тя е гузна. Гузна за всичко,което ни причинява. Много пъти е съжалявала,много пъти ни е обещавала да се промени,да спре да пие и да започне работа за да ни помогне ,но след втория път лечение,загубихме надежда. Алкохола ще я убие някой ден и това съм ѝ го казал. Жалко е ,че не го осъзнава. А може и да го осъзнава ,но да не ѝ пука за нас. Както правят нашите бащи. - Извинявай,Калина! - Калина може да е на деветнадесет години,но е по-зряла от майка.
-Няма за какво да ми се извиняваш! Извини се на синовете си ,които си скъсват задника за да те пратят в клиника. - Може взаимно да са си помагали,но винаги е била твърде директна с нея. Майка замълча ,но Калина се обърна към нея и продължи. - Елина,обичам ги! Те са ми като братя и,ако не бяха ми помогнали,щях да подготвям погребение. И знаеш ли колко виновна се чувствам заради това? Заради мен потънаха в заеми и сега не могат да се справят. Изпитвам срам,изпитвам гняв ,но гледам да се държа и да правя поне това за тях. Да им купя храна и да им сготвя. - сълзи бликнаха в очите на Калина,а Белаур веднага се напрегна. - С какво допринесе ти в този дом? Виж си лицето,виж се на какво приличаш. По дяволите,не го заслужават. Не го заслужават,Елина! - избърса сълзите си и тръгна към вратата. Аз не помръднах,но Белаур я последва. Вратата се затръшна след него,а майка се взря в пода с чаша в ръка. След няколко секундно мълчание ,тя ме погледна и изрече думи,които би трябвало да ме успокоят за положението ни,но разбрах,че тя никога няма да се промени.
-Ще спра да пия и ще си намеря работа….обещавам.
Ева
Настояще
-Татко,казах ти скъсах с него и повече няма да се виждаме. - за пореден път се опитвам да му обясня ,но той не ми вярва.
-Напоследък двете с Ния ме лъжете. Знам,че доста често отсъствам ,но очаквам от вас като пораснали момичета да сте малко по-отговорни. - едва се сдържам да не завъртя очи. С Ния сме достатъчно отговорни,но как ще знае като не си е вкъщи и обикаля Европа ,сякаш е на доживотна екскурзия.
-Татко,за нищо не сме те лъгали. - освен,че и двете не сме девствени и онзи ден правих най-страхотния секс в живота си. - Спазваме правилата ти. Учим,както ти пожела, скоро ще приключат лекции и ще се подготвяме за сесия. Почти не излизам,а Ния не познава никого в Пловдив. - Татко дръпна от пурата и небрежно се облегна. Няма как да не забележа недоверчивия поглед,който винаги ми отправя,когато водим подобен разговор.
-Добре! И искам взети изпити,ако ви скъсат ще ви накажа и да знаеш, ще бъда суров.
-Разбира се! - изсъсквам аз,докато оправям роклята си преди да стана от стола. Нямам търпение да изляза от кабинета му. Това място го мразя от дъното на душата си. Няколко дена след смъртта на мама дали от мъка или от огорчение,той ни наказа да стоим тук в тъмното ,докато изгрее слънцето. До ден днешен спя на пусната лампа от страх. - Татко,може ли…- вдигна ръка,прекъсвайки ме заради обаждане по телефона.
-После ще поговорим. - погледна ме преди да започне деловия си разговор. Това беше знак,че съм свободна. И секунда повече не искам да оставам тук,затова излизам от кабинета и се насочвам към стаята си. Имам нужда от чист въздух. Далеч от татко. Далеч от Каталин. Преобличам се с къси панталонки и потник до пъпа. Днес е изключително горещо и знам,че на първите стотина метра ще се изпотя. Връзвам косата си на опашка и обувам летните си маратонки. Готова съм да побягам. Само така мога да се разсея от думите на татко,както и на Мечо. Отварям вратата и се сблъсквам с познатият аромат. На мъж,на душ гел и на чистота. Три в едно,една приятна комбинация за хормоните ми.
-Къде отиваш? - настоятелният му тон ме накара да го заобиколя и по най- бързия начин да изляза от къщата. Искам време да помисля. - Ева! -
-Остави ме! - затичвам се към улицата и нарочно не продължих по нея,а минах през малката гора срещу къщите. Вече задъхана стъпвам върху клонки и листа,докато не чувам някой да бяга зад мен. Със сигурност е Каталин,така че продължавам без да си правя труда да погледна. Стигам до едно голямо дърво и решавам да си почина. Едва си поемам въздух и сега като се замисля Мечо е прав. Трябва първо да загрея. - Казах ти да ме оставиш. Искам да остана сама със себе си. - сложих ръцете си на коленете и няколко пъти си поех въздух. Преди да се завъртя ,една ръка запуши устата ми и ме притисна към дървото.
-Станала си още по- красива,Ева! - опитвам се да се сетя откъде ми е толкова познат този глас,но в момента в главата ми е пълна каша. - Търся сестра ти. Има нещо мое ,което струва повече от живота ѝ….- спусна свободната си ръка от гърдите ми,минавайки през голия ми пъп и се спря между краката. Изхленчих и се разбунтувах. - …или може ти да го криеш….- сълзи бликнаха в очите ми само от мисълта,че може да ме изнасили тук. - …Дали не е в теб,Ева? - притисна ме още повече към дървото,вкарвайки ръката си в късите ми панталонки. Отново започвам да се бунтувам при допира на пръстите му върху клитора. Преди да вкара пръста си в мен се чу далечния глас на Каталин.
-Ева! -
-Ако се обърнеш ,ще те убия,разбра ли? - кимам с глава. - Ще се видим пак,красавице! - след секунда той ме пусна и притича към вътрешността на гората. От страх да не изпълни заканата си,аз прегърнах дървото,знаейки,че ще нараня кожата си и заплаках.
-Ева! - гласът става все по- близък. - Какво правиш,мамка му? Защо не ме изчака? Баща ти ме извика в кабинета си и….- извърнах глава за да види сълзите стичащи се по лицето ми. - …Ева,какво става? - пускам дървото и скочих върху него за да заплача още повече. Той ме задържа като ме хвана за дупето ,а с другата ръка ме погали по гърба. Неговите ръце ми дават успокоението от, което имам нужда. - Ева,успокой се! Цялата се тресеш.
-Аз…- изхлипвам. -...един мъж ме притисна и…- ръката му замръзна и усетих как целия се скова. - …започна да ме опипва ,да говори…- толкова бързо ме пусна и се затича ,че останах безмълвна. - Каталин,моля те! Не ме оставяй сама. - едва успях да извикам след всички хлипания. За секунди изчезна,а аз не се сдържам и буквално се сривам на земята. Затварям очи и веднага си спомням за Ния и вечерта,в която тя ме хвана неподготвена,споделяйки ми за борбата си да се измъкне от едно момче от по- горните класове в училище. Той беше гадняр,сваляше всички момичета,чувах неща от сорта как ги е друсал и изнасилвал в тоалетните. Ния изкара късмет. Толкова съкрушена никога не я бях виждала. - Мечо….Мечо…- извиках по- силно,очаквайки да се върне и да ме прегърне. - …Мечо-о…- крещя и се свивам в ембрионална поза.
-Тук съм! - само като чух гласа му и отново ме заля вълна от успокоение.- Да се прибираме. - повдигна ме и ме накара да обвия краката си около кръста. Заравям лицето си във врата му и вдишвам от прекрасния му аромат. Макар да е изпотен от бягането,мирише страхотно. Моята комбинация за перфектния мъж. Мечо върви бързо,а аз го стискам за тила като спасителна жилетка. - Татко?! - ако ни види така ще го уволни на мига.
-Тръгна. - разбира се,защо ли попитах. Влизаме в къщата и още повече се вкопчвам в него. Той ме притисна към себе си и изкачи стъпалата. Когато влезе в стаята ми ме пусна,но аз него не.
-Моля те! - за секунда се поколеба ,но заедно легнахме на леглото. Боже,колко е хубаво да съм в обятията му,чувствам се в безопасност. Проследявам с пръст линиите около черепа ,докато той не се отдръпна и не стана от леглото. - Не! Моля те!
-Ева,не може! - може да изглежда на един лош батко,със страховитите татуировки ,погледа,който може да те изплаши,но аз виждам и нещо друго. Той е разкаян. Очите му го издават. Преживял е нещо. Има някаква тайна.
-Моля те! Той …той…чувствам се омърсена. - гледам го в очите за да разбере колко съм сериозна в думите си. - Искам да усетя твоите ръце….- Каталин поклати глава. - …Разбери! Той ме докосваше.
-Къде? - изръмжа той като същински Мечо.
-По клитора. - засрамено казвам аз.
-Мамка му! - стисна ръце в юмруци и веднага очите му потъмняха.
-Каза ли ти нещо?
-Търсеше Ния,искаше нещо от нея,не каза какво. - Каталин прокара ръката си през косата,разрошвайки я още повече,правейки го по-секси от обикновено. - Моля те!
-Ева…
-Моля те! Само сега. Последно. - Ясно ми е ,че всичко ще е за кратко ,той ще си тръгне,а аз отново ще страдам. Както страдах и за Ачо, но с Каталин е различно. Аз изпитвам чувства към него.
-По дяволите,Ева! - легна до мен,а аз веднага го яхвам,сякаш видях най- красивият жребец на света. Без да се бавя свеждам глава и го целувам. Първоначално целувката е само докосване на устни,без език,докато не ни преобърна,не се настани между краката ми и не пъхна езика си ,въртейки го около моя. Хленча и прокарвам ръцете си по гърба му през ризата. Каталин се отдръпна,постави няколко целувки по гърлото ми ,продължи надолу и издърпа късия ми потник. Обхвана едната в ръката си ,докато езика му перва зърното на другата,сякаш си представя ,че е клитора ми. Извивам се и стискам косата му с две ръце,погълната от приятното чувство. Той ме погледна и бързо свали панталонките,заедно с прашката и без колебание зарови лицето си точно там,където исках. Заскубах го и застенах от леките удари,колкото да ме подразни.
-Мечо! - заставам на лакти,виждайки езика му да преминава през срамните ми устни. Пъшкам и с това той го направи пак. Отварям уста и започнах да ругая при бързото вкарване и изкарване на езика му на входа. - Не искам да е за последно. Не искам. - хванах го за главата с една ръка,а с другата си помогнах да повдигна дупето си и да го накарам да извади езика си и с моите движения да минава от ануса до клитора и обратно. - Господи! - той ме притисна към леглото ,повдигна дупето ми във въздуха и езика му се заигра с ануса. Пъшкам и хващам краката си. - О-о…- изправи се,облиза устните си и вкара върха на пръста си в ануса.
-Докосвана ли си тук?
-Не! - пръста му все повече потъва в мен,чувствайки го някак странно,но не и болезнено. - Ох! - отново сведе глава и засмука клитора,докато пръста му бавно излиза и бавно влиза. - О,Боже! О,Боже! - пищя и натиснах главата му за да усетя приближаващия си оргазъм. Силно засмукване,леко дърпане,добавя втори пръст ,но само върха е вътре и аз вече едва успявам да си поема въздух. Оставам се на удоволствието и след няколко игриви завъртания ,аз съм на гребена на вълната. Толкова силно се треса,толкова силно го усещам,че губя разсъдъка си покрай този мъж. Затварям очи и изчаквам конвулсиите да утихнат,както и сърцето ми да върне нормалния си ритъм. - Къде отиваш? - отварям очи и притеснена се изправям от леглото,виждайки го да рови в скрина ми. Каталин все още е облечен,мускулите на гърба му опъват ризата,а дупето е радост за очите ми. Не мога да спра да го оглеждам,а е в гръб,по дяволите.
-Търся това. - обърна се и не мога да не забележа видимата издутина между краката му. Какво ли ще е чувството,ако го засмуча така както той засмуква клитора ми?
-За какво ти е? - той се подсмихна и бавно започна да се съблича като аз едва успях да преглътна. Докато откопчава всяко копче на ризата, аз силно притискам долната си устна между зъбите и го поглъщам с поглед. Имам чувството,че съм на моминско парти и съм платила на стриптизьор да ми играе насреща.
-Ще разбереш. - дрезгавият му глас и голите му стегнати гърди ме подтикват да се приближа и да спусна езика си от видимите плочки на корема към настръхналите му зърна. Каталин изръмжа и уви косата ми около юмрука си. Продължих да поставям целувки по горещото му тяло и вече мога да кажа ,че тека по чаршафа. Такова нещо не ми се е случвало досега. Не знам защо този мъж ме подтиква да се навлажня на мига. Това е реално влечение и сега като сравня Ачо с Каталин,с Ачо не е било никакво влечение. Той не ме караше да се навлажнявам само с поглед или като е близо до мен. -Ева! - плъзгам ръцете си по гърдите му и стигам към черепа,карайки го да отметне глава за да ми даде достъп. Езика ми плавно преминава през него ,обиколи около линиите,а Мечо все повече стиска косата ми. - Този топъл език. - ръцете ми издърпват колана,откопчавам копчето и смъкват ципа на панталона. Бъркам вътре и нетърпеливо му изкарвам пениса. Толкова е топъл в ръката ми ,че не можах да се сдържа и слязох надолу за да оближа главичката. Приятен аромат,леко солен вкус,жадно поемайки капката предеякулация. Върховно. Отварям уста и леко засмуквам главичката. Каталин изсъска и силно дръпна косата ми.
-М-м…толкова си вкусен. - мъркам като коте и отново го поемам,но този път засмукването е по-силно ,а и създадох ритъм,от който той ме възнагради с няколко стенания. Толкова е хубаво да го чуя как стене,че продължавам като обхващам с ръка тестисите му. Те са меки,добре оформени,карат те да си поиграеш с тях. Просто са перфектни,като всичко останало по него. - Не мога да спра. Толкова си красив. И отвътре и отвън. - стискам пениса му в ръката си и го поглеждам в сините дълбини.
-Играеш си с огъня,момиче. - бутна ме да легна,свали панталона от краката си ,взе черния чорап ,който извади от скрина и с едно движение ме обърна по корем,заставайки на ръце и колене. Изпищях от неочаквания тласък и силното пляскане по дупето ми. -
-Искам всеки ден да играя с огъня,ако ти ще част от пламъка. - Каталин изръмжа на думите ми и отново плесна дупето ми. - Да! - пищя и се наслаждавам на всеки дълбок тласък, от който пръстите на краката ми изтръпнаха.
-По дяволите,Ева! Какво правим? - дръпна косата ми до толкова,че да застана само на колене и започна да блъска в мен. Пищя един път,пищя втори път,пищя трети път, соковете ми се изливат от мен. Мечо усети това и докосна клитора след това спусна пръстите си по-надолу за да ги вкара като онзи ден. Те влизат с лекота,сякаш са чакали този момент.
-Чукаме се и това е най-хубавото нещо,което съм правила.- след думите ми аз се разтрисам и здраво стискам пениса му. Все още в екстаз ,Каталин ми нахлузи чорапа на главата и го дръпна колкото се може,за да се долепи лицето ми до плата. Чорапът има мрежести места и ще мога да си поема въздух.
-Ще те чукам,докато не се задъхаш,Ева! - дърпа чорапа и ме чука като за последно. Платта сплесква носа ми,а пръстите му на едната ръка влизат в опънатия плат на устата ми. Господи! Това е адски мръснишко,но ако кажа,че не ми харесва ще излъжа. Стена и цялата се клатя от неуморимите тласъци. - Толкова ли ти харесва това,което правя с теб?
-Да! - едва го произнесох,но той ме разбра.
-Ти си мръсница,Ева! Скрита мръсница. Погледа ти е невинен,но в леглото искаш още и още.- натиска устата ми към едната страна ,карайки ме да извъртя глава. - Какво още искаш?
-Искам теб. - спря заровен в мен и ме придърпва за да ме целуне през плата на чорапа. Езиците няма как да се докоснат ,но имитираме една целувка,която по-скоро е извратена отколкото страстна. Отдръпна се и ме хвърли към възглавниците,слизайки от леглото за да отиде отново към скрина. Извади още няколко чорапа и като се върна при мен ,вдигна единия ми крака и го завърза за таблата на леглото,след малко последва и другия. Направо ме сгъна,а срамните ми устни са разтворени пред погледа му. Качи се на леглото и падна на колене ,потупвайки главичката върху клитора. - Моля те! - Каталин се подсмихна и хвана началото на чорапа на главата ми и го залепи към таблата,завързвайки ме за да не мърдам,а плата здраво да ме притиска.
-Комфортно ли е? - отново потупа клитора,изпращайки тръпки на наслада.
-Да! - Каталин се засмя и вкара главичката след това я изкара. Направи това още няколко пъти ,виждайки ме да треперя.
-Влюбваш се в грешния човек,Ева! - изпищявам от пениса дълбоко в мен. - И след като всичко приключи,правилата се връщат с пълна сила. Разбра ли? - задържа се на ръцете си,които са от двете страни на главата ми и започна да тласка до такава степен,че веднага усетих как докосва G-точката. - Разбра ли,Ева? - кимам с глава до колкото мога ,а дефакто вътрешно сърцето ми кърви.
-Мечо…- пъшкам аз и след има няма още няколко тласъка,отново свършвам с вик. Тази поза ме докарва до свръх възбуда,нещо,което съм си мислила,че никога няма да усетя. Каталин не спира. Цялото му тяло лъщи от пот, но по нищо не изглежда ,че се изморил. След малко къса чорапа на устата ми и излиза от мен,пъхайки пениса. Не мога да движа главата си ,затова той се движи сякаш ме чука във вагината. Бърз е и с това аз забравям за давенето и се опитвам да го поема все повече. Вече съм крайно задъхана и това не му убягва,особено,когато го връща в котенцето ми . - Да! Да! - отвързва чорапа на главата ми и я повдига за да гледам пениса му.
-Виждаш ли? -
-Да! - пенисът му направо потъва в мен и чувството е страхотно.
-Ще свършиш…- кимам с глава ,а Каталин излезе от мен ,вкара пръстите си и ги натисна за да забеля очи и да потреперя цялата. Соковете ми намокриха дори и чорапа пред лицето ми. Мечо видя това и се усмихна. - …Красота. Харесва ми да те гледам в тази поза. Напълно открита и под мой контрол. - сведе глава и започна да търка езика си по клитора ми ,докато ме гледа в очите. Боже! Прехапвам устна,но той издърпа устната ми и вкара два от пръстите си за да ги смуча. - Ще ти изям котенцето. -натиска мокрите си пръсти ,които бяха в устата ми, към ануса.
-Чакай,чакай….- помислих ,че ще ме заболи,но с езика ,който стимулира клитора и върха на пръстите му,аз едва се спрях да не започна да го моля,отново. - …О-о…- взе ръката ми и пъхна пръстите във вагината за да ги навлажни след това изкара своите от ануса и вкара моите. Докато аз се разширявам,той влиза в мен и прави три резки тласъка ,от които пулса ми се ускори.
-Разшири го ,Ева! - натискам все повече и повече,докато не ги вкарах ,а главичката на пениса не започна да натиска все по-навътре. - Толкова е хубаво като вляза в котенцето ти. Тясна ,мокра,направо прогизнала ,сякаш пениса ми се топи в един сладък сос. - думите му ме стимулират да се реша да започна да тласкам в дупето си,същите тласъци като неговите. - По дяволите! Не ми се мисли,ако вляза в дупето ти какво ще изпитам. - пищя от поредния оргазъм,а Каталин направи още няколко и излезе от мен,свършвайки между срамните ми устни. Пръстите ми са още в ануса и като се отдръпна и ги видя ,сякаш някакъв проблясък мина през очите му.- Бавно ги извади. - правя това,което иска и не спря да ругае ,докато не видя как го разширявам и отпускам. -
-Харесва ти. - гледа го така сякаш си дава почивка и иска да влезе там.
-Няма значение. Това беше запоследно. Не искам баща ти да разбере и да ме уволни. - освободи краката ми и извади чорапа от главата,почиствайки ме с тях. За мое учудване ме придърпа към голото си тяло и ме целуна,докато зализва кичурите коса ,които бяха залепнали за лицето ми. - Връщаме се на ден първи. - пусна ме и едва не изскимтях от липсата му. - Нали така? - не отговарям,не мога да се съглася,не искам да го правя. Облича панталона и не ме поглежда. - Нали,Ева? - пак не отговарям,просто го наблюдавам как с пълно безразличие се облича,сякаш досега не ме чукаше като животно. - Ева?! - поклащам глава и аз ставам от леглото.
-Не мога да се съглася. Ясно е ,че химията между нас е много силна.
-Нищо не знаеш за мен и защо съм тук. - облича скапаната риза и започва да закопчава копчетата.
-Тогава ми кажи! Едва ли си дошъл с ясната нагласа да ме чукаш.
-Въобще не исках да те докосвам.
-Но го направи и сега не мога да си представя да се откажем от това. - Каталин вдигна синия си поглед.
-Трябва!
-Не трябва!- той изсумтя и тръгна да излиза от стаята ми. Хукнах след него,без да ме интересува ,че съм гола.- Мечо,моля те! - Каталин рязко спря и бавно завъртя главата си.
-Ако не спрем ,сам ще напусна . Затова реши какво искаш.
Каталин
Изминаха едва два дена от последния път ,в който я чуках като побесняло животно,а Ева не спира да ме тормози. Ходи гола в къщата,къпе се гола в басейна,приготвя храна напълно гола и пуска порно канали,чувайки я да пищи ,докато се самозадоволява. Вече не знам как да го успокоя ,ходя с ужасна ерекция,а той иска да се вре в соковете ѝ,да е непрестанно мокър и хлъзгав и да се задуши с тях.
Сега съм в същото положение. Наблюдавам я как плува и след малко излиза като мокра фантазия. По дяволите. Толкова корав не е бил никога през живота ми. Моите срещи с противоположния пол са колкото да си задоволя нуждите. В Италия имаше много жени,които идваха за едното чукане и си отиваха. С Белаур свикнахме почти всяка вечер след смяна от дискотеката да получим по една или две ,с които да приключим вечерта,но сега да стоя така,сякаш съм вързан за каишка и да търпя настойчивото притискане и болката,която изпитвам в тестисите е като куршум в гърба ми.
-Да! - отговарям на Белаур.
-Не звучиш добре. - ако беше в моето положение и той нямаше да се чувства добре.
Нищо ми няма. - изръмжавам при поредния натиск на главичката в копчето на панталона.
-Какво има? Нещо с Ева ли?
-Всичко е свързано с Ева. С шибана ерекция съм. - брат ми замълча за няколко секунди,докато не го чух да се смее,карайки ме да отдръпна смартфона от ухото си. За последно го чух преди пет години,когато Калина ни беше на гости и се държаха като двойка. Тя му шептеше в ухото,а той се смееше. По дяволите. Хубаво е отново да чуя дълбокия му смях.
-Не виждам нищо смешно. Не си бил в…
-О,повярвай ми, съм. Всяка вечер го лъскам като петнадесет годишен дрисльо,а съм на тридесет и пет,мама му стара. Много пъти съм си мислил да изляза и да го пъхна в някоя курвенска путка ама изнесената ти лекция да бъда кротък ме спира. - слушам Белаур и гледам как капки се стичат по зърната и към срамните ѝ устни. На прага съм да полудея.
-Трябваше да сме в шестмесечен сух период.
-Трябваше ама ти много бързо се поддаде. Лекцията ти не струва ,както и шибаните ти правила. Сега ти чукаш и то ,когато пожелаеш,а аз се боря да не я взема.
-Колко време ще издържиш,братко?
-Не искам да я чукам. Струва ми се девствена. Не е по вкуса ми. Твърде е невинна.
-Калина не беше ли невинна? - настъпих го по слабото му място и с това получих дълго мълчание,чак си помислих ,че ми затвори.
-Какво намекваш?
-Много добре знаеш какво намеквам,братко. - стискам пениса си през панталона и ръмжа като животно в клетка.
-Не ми се говори.
-А трябва да говорим за това.
-Не искам,разбра ли? Не искам да се връщам назад в миналото. - изкрещя той.
-Как ще се освободиш от миналото като не искаш. - Белаур изръмжа.
-Отдавна съм се освободил. -
-Не ми говори глупости. Още държиш нейна снимка в портфейла си. Виждал съм те как я гледаш,не извъртай нещата ,ти мразиш всичко до ,което се докоснеш. Мразиш и себе си за грешките,а най-голямата,която направихме е Калина. - Белаур отново замълча. Водили сме този разговор и друг път и не стигаме до решение на проблема. И двамата вървим с малки стъпки към гибелта ни.
-Лекциите приключват тази седмица. Смятам да дойдем в София за да може близначките да прекарат малко време заедно. Доста често чувам Ния да плаче за сестра си. - отново избягва темата.
-Добра идея….- не мога да издържам повече. Смъквам ципа на панталона и бъркам вътре за да го изкарам. Не нося бельо,щеше още повече да усложни положението. Пъшкам при първото изпомпване и колко тежък и горещ го чувствам в ръката си. - ….а и имаме един малък проблем.
-Какъв? -
-Нападнаха Ева,търсиха сестра ѝ. Искат нещо от нея.
-По дяволите!
-Като дойдете ще го обсъдим. - поставям смартфона между рамото и ухото и слагам ръката си на прозореца,а с другата едновременно го стискам и изпомпвам. Усещам напрежение,двете дълги вени ще се пръснат.
-Добре! Тръгваме към Университета. - затварям му и поглеждам към Ева,която също ме гледа,докато търка клитора. След малко вдигна другата си ръка и засмука два от пръстите си преди да ги вкара в сладкото си котенце. Господи!
-Ева! - ръмжа аз през делящата ни стъклена врата към басейна и продължавам да го помпя. Тя се взира в пениса ми и тласка пръстите си,така както аз бих направил. Мамка му. Колко е красива, излегнала се на шезлонга и над нея греят слънчевите лъчи,докосвайки всяка част от тялото ѝ.
-Мечо! - извика тя ,карайки ме да отворя вратата и да пристъпя бавно към нея. Колкото повече се приближавам и виждам какво прави със себе си ,толкова повече губя контрол. Демонът в мен копнее да я сграбчи и да я обладае,само трябва да го пусна на свобода. - Защо го правиш? Не може да издържиш. - като една малка палавница изкара пръстите си и ги приближи към устата си,облизвайки ги като сладолед. - М- м…искаш ли да опиташ? - качвам коляното си на шезлонга и хващам ръката ѝ за да смуча пръстите. Затварям очи,сякаш е най-вкусното нещо на света ,но като ги отворих и я погледнах в очите аз изрекох.
-Не е кой знае какво. - със силата на волята отдръпвам се от изкушението да вляза в нея и да тласкам докато не усетя гръбнака ми да изтръпва.
-Какво?! - изсъсквам аз,когато прибрах пениса си обратно в панталона и с тънка усмивка ѝ обръщам гръб за да вляза в къщата. Чувам босите ѝ стъпки зад себе си и в момента ми е смешно как обърнах картите в моя полза. - Каталин!
-Разхождай се гола колкото си искаш,няма да те чукам.
-Добре,тогава тази вечер отивам на купона,който организират групата от Университета. - рязко спрях.
-Какъв купон?
-Остават три дена до приключване на лекции и днес ще празнуваме. Това е обичай. Всеки семестър го правим…и да ти кажа смятам да отида.
-Кога?
-След час. - поглеждам часовника на ръката си. В момента е 19:24 часа. - Ще се оправям. - Мина покрай мен и едва не оголих зъби,когато видях пищното ѝ дупе да се поклаща ,докато върви към стаята си. - И ще си намеря друг за чукане.
-Никой няма да търсиш,Ева! - тръгвам към стаята ѝ,но затръшна вратата под носа ми. Изръмжавам и силно я ударям с юмрук. - Чуваш ли? - тя не отговори. - Ева!
-Дрескодът е бански костюми. - извика тя. Такъв бански костюм ще ѝ покажа,че свят ще ѝ се завие. Влизам в стаята си и събличам проклетата униформа за да облека нещо друго за тъпия купон. Там ще ми прави напук,ще ме дразни,ще ме провокира и ми се струва,че ще има последствия след това. Дано да не съм прав. Дано да отидем там и да се държи прилично. - Тръгваме ли? - закопчавам черните си дънки и я поглеждам през рамо,виждайки я с прозираща рокля едва до бедрата ѝ ,а банския ясно се вижда под нея. Той е черен и изключително изрязан. Още от сега кипя,не ми се мисли ,ако демона излезе от мен какво ще се случи.
-Да! - вземам ключовете на Мустанга и ножа,който прибрах още от първия ден в скрина под бельото ми.
Вървя след нея и се взирам в черната прашка тип бански. Мамка му,нарочно е облякла точно този бански. Иска да изпита търпението ми. Въпроса е до кога ще издържа. До кога ще държа демона в себе си.
-Много е горещо. - качваме се в Мустанга и веднага съблече роклята.
-Ева,облечи я!
-Потя се. - стискам волана и правя всичко възможно да не ѝ стисна гърлото и да не изръмжа като бясно животно.
-Облечи я! - казва аз през здраво стиснати зъби.
-Оф! - нахлузи я през глава и така се разнесе нейния сладък опияняващ аромат. Демонът я харесва и веднага реагира на аромата ѝ. Иска да я кача в скута си и да докосне всяка част от тялото ѝ. - Доволен ли си?
-Не! Къде е този купон?
-Чакай да видя пак адреса…Вилна Зона "Ярема" на около 20 мин. от София. Четириетажна къща,ще бъде яко. -
-Включи си навигацията. - подава ми телефона и потеглям към Вилната зона.
-Колко души ще са там?
-Нямам идея. Може би към петдесетина.- трябва да се боря с петдесетина пикльовци. Много добре ми тръгва вечерта,няма що. -
-Искам да изясним някои неща…- започвам аз,напълно сериозен и съсредоточен в пътя. - …без алкохол,наркотици и момчета.
-Какво?! Отивам на купон,а не да ставам монахиня.
-Ясен ли съм,Ева?
-Не,гледай си работата. Ще правя каквото си искам.- стискам волана до побеляване на пръстите.- Нямаш право да….- рязко набивам спирачки по средата на пътя и стиснах гърлото ѝ за да я придърпам към себе си.
-Всичко е заради мен,нали? - устните ни едва доловимо се докоснаха.
-Не всичко се върти около теб…Мечо. - оголи врата си ,давайки ми още повече достъп със захвата. - Ако си мислиш,че ме плашиш се лъжеш,това ме възбужда. - едва изрече тя. Пускам я и потеглям с гуми,чувайки няколко клаксона. - Още ли ще се измъчваш? - нямам идея за какво говори,затова си замълчах. - Искаш ли да ти покажа какво се случва след като ме стиснеш за гърлото?
-Не! - но Ева е на друго мнение. Седна на таблото ,вдигна роклята,отмести банския и потопи пръстите си в котенцето си. Леко се е прегърбила заради ниския таван на колата. - Ева,слез долу! - първо предупреждение. Тя продължи да вкарва и изкарва пръстите си ,както и да стене по такъв начин,че едва не загубих управлението на Мустанга.
-Мечо,толкова съм мокра. Толкова е хубаво. -
-Ева! - второ предупреждение,но тя не ме чува. Остава крака си върху скоростният лост и продължава да стене. Господи. Пенисът ми отново е твърд,отново ме тормози,отново изпитвам нуждата да се съблека и да го докосна.
-Това е третият път и,ако не спреш ще има последствия. - Ева плъзна дупето си към мен и с босия си крак докосна ръката ми. Мамка му. Не издържам вече на този натиск. Рязко завъртях волана ,виждайки един черен път с чакъл. Спирам Мустанга и веднага я придърпах в скута си. Тя изписка и се хвана за облегалката за глава на седалката. - Ева,какво правиш,по дяволите?!
-Искам те. - издиша тя пред устните ми. Изсъсках и плъзнах седалката назад за да настаня дупето ѝ върху волана и да потопя езика си в соковете ѝ. Изръмжах от вкуса ѝ и от това колко е възбудена. По дяволите. Тя се възбужда от всичко,което правя. - Мечо…- правя дълги линии между срамните ѝ устни,чувайки я отново да стене.
-Ще те изям ,Ева! - засмуквам клитора и свалям презрамките на роклята,както и чашките на банския за да стисна хубавите ѝ гърди. Тялото ѝ е леко издадено напред,заради тясното място,което избрах да я лижа,но това не ме спира да продължа и да се насладя. - Не знам какво се опитваше да направиш,но няма да те чукам. - Ева изскимтя и стисна косата ми.
-Изяж ме,цялата. - разтърсвам глава за да я побъркам с езика си и така да чуя първия ѝ вик. - Боже! - пищи и се тресе. Оргазмът ѝ неочаквано се появи. Вдигам глава и я виждам с изпънат врат и отворена уста от удоволствие. Когато конвулсиите утихват я връщам на седалката и намествам моята за да се върна към главния път. Давам на заден ход,облизвам устни за да обера соковете ѝ и преди да завия ,ръката ѝ попадна върху пениса ми.
-Ева! - изръмжавам и се връщам към пътя,не обръщайки внимание на това как го стиска.
-Само аз ли ще съм задоволена? - погледнах я за секунда и съжалих. Не е оправила нито банския,нито роклята си. Гърдите ѝ са поклащат пред очите ми.
-Да,а сега се облечи,имаш още пет минути. - Ева както винаги не слуша,прави каквото си иска. Откопча дънките ми и смъкна ципа,но преди да бръкне,хванах ръката ѝ и я отместих. - Ева, спри!
-Искам да го видя.
-Не може. -
-Държиш се така,сякаш си дал обет на въздържание. -
-Нещо такова. - ако продължа да я чукам ,ще се пристрастя и няма да спра ,докато не приключи договора. Не мисли за последствията след като всичко приключи.
-Защо го правиш да е толкова сложно?
-Защото ще се влюбиш в мен.
-Ако ти кажа,че вече съм на път да се влюбя. - нищо не казах. Затова не исках да я чукам,но го направих и вече съжалявам.- Каталин?! - спирам пред къщата,виждайки партито да е в разгара си. - Ще ми кажеш ли нещо?
-Слизай! Пристигнахме. - изключвам двигателя и не смея да я погледна и без това все още усещам вкуса ѝ в устата си,сякаш е полепнал по езика.
-Ти си пълен идиот. - слезе от Мустанга със сълзи на очи. Последното нещо,което исках е да я нараня. Преди пет години направих същото. Нараних нашата надежда,нашето спасение.Стискам ножа в ръката си и слизам от Мустанга с мисли за Ева и пролятите сълзи заради мен. Все едно виждах Калина и от това ме заболя.
Влизам в къщата ,в търсене на Ева. Не след дълго я открих,седнала на едно сепаре и говори с колежката си, Даяна. Няма да ѝ преча. Ще я наблюдавам отдалеч. Ева отпи от пластмасовата чаша,в която със сигурност има алкохол и се огледа. Леко е зачервена,но следи от сълзи няма.
-Ева! - един пикльо се появи пред тях с дънки и бяла широка тениска. Вземам една от чашите оставени на плота в кухнята и отпивам от водката. Не съм пил от години. След смъртта на Калина се превърнах в алкохолик. Давех се в алкохол за да избия начина ,по който я убиха. Не помогна. Едва оживях след последния път и от тогава дадох обещание на Белаур да го спра,но малко след това той се престрасти към хероина. Неговият грях бяха наркотиците. Всеки ден се друсеше. Това ме връща назад в миналото,когато една вечер заяви истината в очите ми ,макар и друсан и неадекватен,той каза "каквито са родителите,такива и синовете".
-Как се казваш? - попита женски глас близо до мен. Не ѝ обръщам внимание. В момента моята цел става от сепарето и хваща ръката на Даяна за да я придърпа към въображаемия дансинг.
-Кой пита? - отново отпивам от водката,усещайки да изгаря гърлото ми.
-Весела. - погледнах я и нищо особено. Руса дълга коса,ярки сини очи,пухкави устни,погледа ми слезе надолу към видимата цепка на гърдите ѝ и всевъзможно дългите ѝ крака. Ако бяхме в Италия бих в чукал ,но сега не може да ме накара дори и да се съблече чисто гола.- Ще ми кажеш ли твоето име?
-Каталин. - отдръпвам се от плота и бавно пристъпвам към другия край за да имам по-добра видимост.
-Към Ева ли си се насочил?
-Искаш към теб ли да се насоча?- тя се усмихна.
-Би ми се искало. - тя се приближи и прошепна в ухото ми. - Готова съм. - подсмихвам се и в същия момент Ева погледна към нас. Като видя усмивката ми и направи гримаса,тръгвайки към стъпалата.
-Готова за какво,Весела? - следвам Ева и Даяна , разминавайки се с видимо надрусани момчета и момичета.
-Да се потопиш в мен. - откровеността ѝ ме впечатли,но не до толкова,че да я чукам. Даже демона в мен не се интересува от това създание.
-Правиш ли белия дракон? - спирам се до една групичка момчета и поглеждам към Ева,която прегръща същия пикльо от преди малко.
-Какво трябва да е това? - приближавам се и сега аз прошепвам в ухото ѝ.
-Много силно да чукам устата ти и точно преди да свърша да го вкарам толкова надълбоко,чак до тестисите, да се задушиш със спермата ми и от напъните да излезе през носа ти.- отдръпвам се за да видя реакцията ѝ. Тя се стъписа и тежко преглътна.
-Това е отвратително. -
-Не и за мен. - след още няколко секундно мълчание ,Весела си тръгна. Още по-добре. Това ми беше целта.
-Хей,Каталин ,нали? - Даяна се появи пред мен.
-Да!
-Не знам какво се случва между вас,но Ева не е на себе си. - погледнах зад рамото ѝ,но не я виждам. Демонът се раздвижи.
-Къде е тя? - попитах аз свил ръце в юмруци.
-Отиде в една от стаите на третия етаж. - да се занимавам с онази курва,изгубих Ева от поглед. -С момче е. - изкачвам стъпалата за секунда и започвам да отварям врата след врата. Няма я. Вземам ножа,който винаги крия под ръкава си и го притиснах към гърлото на единия,който чака пред тоалетната.
-Къде е Ева? - момчето трепери от страх.
-Не я познавам. - ругая на глас и тръгвам към следващия,но никой не я познава или не я е виждал. Решавам да се кача на четвъртия етаж и да видя голяма тълпа от момчета,сякаш чакат реда си. Приближавам се и изръмжавам като мечка Гризли,виждайки Ева да целува момчето от лявата ѝ страна след това прехвърли езика си на момчето от другата ѝ страна. През това време ръцете им шарят по тялото ѝ,докосвайки гърдите ѝ,слизайки надолу към клитора. Пускам демона на свобода,той само това чакаше и избутвам всички тъпаци ,които чакат да пъхнат езика си в нея. Удрям единия пикльо,след това другия,а Ева само ме погледна и без глас размърда устни,"майната ти". Тя отново придърпа чернокосия ,който едва стои на краката си и преди да вкара езика си в мръсната му уста ,отново го удрям ,този път по-силно,а нея я прехвърлям на рамото си с главата надолу.
-Пусни ме! Искам да купонясвам. -
-Хей,пич! Тя е наша. - бавно се завъртях към смелчагата.
-Ваша ли? -
-Да! Всички ще я чукаме. Групово. Тя това иска. - извръщам поглед за секунда ,а на другата такъв юмрук забивам в лицето му,че падна на пода и започна да хленчи.
-Ако някой от вас я докосне с пръст ще ви убия. - другите се отдалечават от мен ,а аз им обръщам гръб и слизам по стъпалата,срещайки Даяна на втория етаж.
-Ева,добре ли си?
-Ще се оправи. Утре ще ти се обади. - отговарям вместо нея,продължавайки да слизам по стъпалата.
-Диди….Каталине ,пусни ме! Искам при приятелката си.- не я слушам,излизам от къщата миришеща на трева ,повърня и алкохол и я качвам в Мустанга. - Чакай! Чантата ми и телефона. - затръшвам вратата и се връщам в къщата за да взема нещата ѝ. Още с влизането Даяна ме посрещна и ми ги подаде. Благодаря ѝ и гневен пристъпвам към Мустанга,виждайки я да ме наблюдава. Качвам се и хвърлям нещата ѝ на задните седалки. - Какво си мислиш,че правиш? - правя обратен завой и тръгвам към главния път.
-Ти какво правиш,Ева? Искала си групово да те чукат.
-Като ти не искаш,търся други.
-Чукала ли си се с двама или с трима мъже наведнъж? - мълчание. - Знаеш ли ,че ще те порят в ануса,в котенцето ти и в устата нон стоп ,докато не свършат,а тук дори не говорим за двама ,трима ,а за десетина.
-Не ме интересува.
-Толкова си безотговорна и не цениш тялото си. Ще те омърсят още на първата минута. Какво се опитваш да докажеш? - изръмжах аз,удряйки по скоростния лост.
-Нищо! - тонът ѝ се снижи,но моят не.
-Мамка му,Ева! - подавам газ,виждайки километража да показва 170 км/ч.
-Каталине,намали! - извика тя,но демона си представя как всеки един от онези тъпаци я чукат. - Моля те! Моля те! - тя започна да плаче,а аз отдръпвам крака си от газта.- Съжалявам! Видяхте с Весела и …
-Трябваше да пъхнеш езика си в устите на онези двамата.
-Исках да те заболи. - поклащам глава.
-Работата ми е да те пазя ,не да ревнувам. - отново я наранявам,отново виждам сълзи да капят по красивото ѝ лице. - Виж..аз…- набивам спирачки и рязко завъртях волана,когато видях кола да се задава към нас с изгасени фарове. - …Мамка му! - колата поднесе ,гумите засвистяха,а Ева започна да пищи. С една ръка придържайки я да не се удари ,излизаме от пътя и инстинктивно отново завъртях волана за да може задницата да се сблъска с приближаващите дървета. Отпускам се на седалката,когато главата ми силно се удря в прозореца. - Ева! - шептя аз.
-О,боже! Мечо…Мечо…- усещам ръката ѝ да докосва лицето ми. Толкова съм замаян,че не мога да отворя очите си. - Съжалявам,Мечо! Боже,какво направих! - чувам да се отваря врата ,но викът на Ева ме притесни. - Не,пуснете ме! Кои сте вие? Не! - бавно отварям очите си,фокусирайки околността. Всичко е размазано. - Каталине,моля те! Отвори очи! - Ева продължава да крещи,а очите ми лека полека се проясняват. Хващам се за главата,усещайки мокротата по пръстите си. Кръв. - Мечо! Мечо! - вдигам поглед,виждайки от фаровете на Мустанга да я качват в черен джип.
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.