Каталин
Преди пет години
Изминаха няколко месеца откакто погребахме Сабрина. Калина дълго време не беше на себе си. С брат ми направихме всичко възможно да я извадим от тъмнината,която я е погълнала,затова и решихме да се преместим при нея за да може да ѝ дадем нужната подкрепа. Майка отиде в клиниката за алкохолна зависимост и често се чуваме. Засега нещата вървят нормално,тя лека полека се стабилизира,но това е временно състояние после всичко е по старому.
Другата промяна е Владко. Спря да ходи на училище. Дните ги прекарва сам в стаята си. Почти не говори. От време на време се храни и с Белаур взехме да се притесняваме и за неговото здраве. Ясно се вижда,че е отслабнал и как мъката е докоснала детското му лице. Доста често съм го виждал с кръгове под очите и празно изражение,сякаш гледа през нас. Стараем се да направим и невъзможното за да върнем живеца и на двамата,но засега нищо не помага.
-Брат! - Белаур влиза в апартамента и хвърля ключовете на дивана,сядайки тежко на него. Умората го съпътства,работи двойни смени и в повечето дни се прибира и ляга да спи.
-Къде е Калина?
При Владко. - Белаур потърка с ръка лицето си и вдигна поглед към тавана,който има спешна нужда от боядисване. Не е правен ремонт от години и във всички ъгли има мухъл,от който едва се диша. В стаята на Владко е най-зле и смятам тези дни,когато се освободим с брат ми да ударим една ръка за да го поосвежим.
-Как са? -
-Като всеки ден. - Белаур кимна с глава.
-Обаждал ли ти се е?
-Чакам. Каза всяка неделя.
-Мамка му. В какво се забъркахме. Сега каква ли задача ще ти даде. - след смъртта на Сабрина стана ясно,че вече сме в черния списък на Пасторе. Синът му направи всичко възможно да си отмъсти за удара от Белаур,както и ,че заради него не получи Калина. Малко след случката тя ми разказа какво е правил с нея. Белаур не знае за опитите му на изнасилване. Тогава Калина е изкарвала късмет и все нещо го е спирало,но за сметка на това няколко пъти му е духала за да кротува.
Получих и няколко заплахи по телефона и на живо. Изпратиха ми хора,които да потвърдят заплахата,споменавайки името на брат ми и как той ще е следващия. Белаур нищо не знаеше,докато не стана свидетел на поредната заплаха. Действах бързо и веднага се свързах с баща му. Главният бос. Агостино Пасторе. Арогантен мъж. Държеше се така сякаш света е негов и донякъде разбирам самочувствието ,което ми показа. Той е най-влиятелният мъж не само във Флоренция,а и в цяла Италия. Има няколко законни бизнеса и много незаконни. Добре плаща на всеки един за мълчание. Напълно непоклатим и това ми навява на мисълта,че няма смисъл да се правя на мъж. Аз ще загубя,той ще спечели.
-Една година. Това е сделката. Една шибана година и дълг,който в близките няколко години ще го изплащаме. - Белаур потърка лицето си с ръка,напълно уморен от всичко,което ни се стовари. Съдбата е най-голямата кучка.
-Мамка му…- закри лицето си с ръце и шумно издиша. -...Не искам да си цапаш ръцете. Мразя се за всичко,което ти причинявам. Трябваше да бъда аз. - изваждам смартфона ,виждайки съобщение от Пасторе.
-Напротив. Точно ти трябва да си тук с тях. Калина те търси. Не може без теб. - от известно време насам ги заварвам прегърнати на дивана. Не знам до къде е стигнала връзката им,но докато тя скърби за сестра си и той я утешава,така и двамата все повече се привързват един към друг. С просто око може да разбереш разликата в държанието на Калина.
-Не знам…брат,аз…- зачитам се в написаното и след всяка изминала секунда яростта ме обгражда от всички ъгли. - …Какво има?
-Мамка му…..мамка му…- обикалям около дивана и стискам ръце в юмруци.
-Брат?! - заставам пред плота на кухнята и се подпирам на ръцете си ,свеждайки глава към земята - Изпратиха ти съобщение,нали? - братската ни връзка е толкова силна,че знае защо съм ядосан. Кимам с глава. Не мога да говоря. Направо езика ми залепна за небцето. - Кой е?
-Не искаш да знаеш. - отговарям след известно време.
-Кой е? - Белаур е до мен и чака да му покажа. Подавам телефона и след няма и три секунди избесня.
-Не…Не…- брат ми удари няколко пъти с юмрук облегалката на дивана и изръмжа.
-Няма да го направя. Ще му кажа да ме убие. - поглеждам към Белаур,който стои пред дивана и диша тежко.
-Забрави.
-Нямаме друг избор.
-Ще изчезнем. Да се махаме от Италия. - тъжна усмивка се появи на лицето ми.
-Ще ни открие.
-Не е това решението. Разбра ли? - приближи се и натисна пръста си между гърдите ми. - Ти си моят малък брат и за нищо на света няма да те оставя на тези лайнари.
-Имаме ли друго решение? - вече толкова безразлично задавам въпросите,че се усеща колко лесно приемам съдбата си.
-Има. Остави ме да помисля.
-Имаме време до вечерта. Знаеш,че иска и снимка на трупа.
-Знам…..Мръсни кучи синове. Искам да изтръгна сърцата им.
-Момчета?! - сънената Калина се появи на прага на всекидневната. - Какво има?
-Нищо,миличка! - Белаур я прегърна и целуна главата ѝ. Тя се сгуши в него и вече и спомен няма от разгневения ми брат. Тя го променя. Тя го успокоява. Точно за това не трябва повече да страдат. По-добре аз отколкото те. - Отиди си почини. Имаме малко работа с Каталин.
-След час трябва да отида на работа Толкова съм уморена. - вдигна глава за да го погледне.
-Знам! Отиди при Владко,той има нужда от теб,ние ще излезем и после ще дойдем.- погали я по бузата ,а тя се повдигна на пръсти и го целуна по устните. Белаур веднага отговори на целувката ѝ. Завъртях се на другата страна и правя това,което винаги правя ,когато ги видя в по-интимен момент ,не показвам никаква емоция. Искам брат ми да е щастлив с жената,която обича. Аз не я обичам,но я приемам като много важен човек в сърцето ми,като моя сестра,за която ще премина и през Ада. Само с тези мисли аз отключвам собственическата ми страна,да я опазя от всеки и от всичко.
-Каталин! - усещам ръцете ѝ да ме прегръщат през корема и така да успокоява топката от нерви,насъбрала се в мен.
-Всичко е наред! - обърнах се за да я прегърна. Тя все още е влюбена в мен,очите ѝ я издават,но е и влюбена в брат ми.
-Толкова ви обичам. - двамата с Белаур се напрегнахме. - Не знам какво щях да правя без вас. Вие сте целия ми живот заедно с Владко. - галя косата ѝ и поглеждам към брат си. Той е напълно сразен,само по изражението му човек може да разбере. - Ще ви оставям. - отдръпна се ,виждайки в сините ѝ очи като цвета на морето да се появяват сълзи. - Пазете се. - тя току-що ни показа ,че истински ни обича и не като приятели. Белаур също го осъзнава това и очите му се затвориха,сякаш не иска повече да ни погледне.
Калина влезе в стаята на брат си ,а Белаур продължава да стои със затворени очи посредата на всекидневната. Може би преди това не се е замислял или не я е виждал как ме гледа,но сега прозрението за това,че Калина обича и двама ни, му удари един силен шамар,от който определено го заболя.
-Брат…- започвам аз.
-Знам за чувствата ѝ. Знам ,че те обича,но нищо не мога да направя. И двамата сме до нея и двамата се опитваме да я разсеем по един или друг начин. Знам,братко! - отвори очите си. - Повярвай знам и от това боли.
-Никога няма да застана между вас.
-И това го знам…. не ме притесняваш ти,а Пасторе.
-Какво имаш на предвид?
-Не искам да го казвам на глас…мамка му…не искам да го казвам. - седна на дивана и постави лактите на бедрата си за да закрие лицето си. - …Ще ни я вземат,разбираш ли?
-Няма да го позволим.
-Сега как ще постъпим? - погледна ме.
-Ще инсценираме смъртта му.
-Те не са глупави. -
-Ние също. Ще гледаме да го направим както трябва.
-Добре,това добре,ами Калина? Как ще ѝ го кажем? Едва я върнахме към живот,а сега и Владко….А той къде ще отиде? Няма как да живее с нас. - ругая на глас и вземам телефона за да прегледам контактите си. Трябва да има някакво решение. Трябва да го спасим. Той е дете.
-Остави ме за пет минути да помисля. - изпълни ни тежко мълчание,в което аз обмислям всякакви варианти. Преглеждам контактите си и не се спирам на никого. Кой може да ни помогне?
-Леля Алисия! - рязко се завъртях към него. - Тя е единствената ,която няма проблем с Владко. Винаги му е помагала в училище и няколко пъти го е прибирала.
-Дали ще се съгласи? Това е голяма отговорност. До колкото знам има дъщеря.
-Още сега ще ѝ се обадя. - каза той и веднага тръгна да набира номера ѝ. Алисия е възпитателка в училището на Владко. Много често съм я виждала да остава до по-късно и да ни чака ,докато го вземем. Всеотдайна е към работата си,а към Владко се държи по-различен начин от останалите деца.
Белаур излезе от апартамента,чувайки го да говори на италиански. Свързал се е с нея ,но не храня големи надежди. Жената си има кариера ,дъщеря,която обича и жилище ,за което се е борила твърде дълго време.
Минутите текат,Белаур още приказва с нея и вече взех да мисля друг вариант. Мамка му. Вкараха ни в положение,от което няма измъкване. Дори и да намерим човек,на който да го предадем,как ще инсценираме смъртта му, той е дете,което няма да разбере в каква ситуация сме.
-Навита е. - стискам телефона и за секунда получих облекчение от чутото.
-До колко взе на сериозно нещата?
-До толкова,че да се премести в друг град и да забрави за всичко тук.
-По дяволите! Как я нави? - Белаур изглежда обнадежден ,но това е една много малка част,с която трябва се справим.
-Убедих я в това,че ще поемем всичко,включително и квартирата в другия град. - Проклятие. Почти сме разорени. Погребението,което ни излезе солено,квартирата,разходите ни всеки ден,лекарствата на Владко за епилепсия,която отключи още след катастрофата,клиниката на майка и дълга към Пасторе. - Ще се справим,братко. Вярвай в това. - потупа ме по рамото. -
-Нещата се усложняват. Калина ще разбере и ще полудее.
-Ще ѝ кажем довечера,когато го предадем на Алисия. - шепти той за да не чуе Калина,която излиза от стаята готова да отиде до сладкарницата.
-Помислих,че сте излезли.
-След малко. Оправяме смените в дискотеката. - излъга Белаур. Тя кимна с глава и го целуна по бузата след това дойде при мен и направи същото.
-Добре! Ще се видим довечера. - излиза от апартамента и за миг си отдъхвам ,че не разбра какви ги вършим.
-Сега е време да обясним на Владко. Трябва да сме внимателни с него. Той е дете .- казвам аз,виждайки Белаур да тръгва към стаята му. Владко е пред телевизора и играе на Плейстейшъна.
-Хей,разбойник! - Белаур отива при него,но Владко въобще ме помръдва. - Ти ли си шампиона?
-Да! - отговори той,вглъбен в играта на бокс. Откакто Белаур тренира бокс и Владко взе да се интересува. Иска да подражава на батко си,но за жалост няма как да бъде като него. Той ще остане до живот в тази инвалидна количка. - Знам ,че има нещо. Чух ви,докато кака спеше. - Белаур ме погледна.
-Трябва да поговорим,малчо. - започвам аз.
-Ще убият и мен,нали? - Леката усмивка на Белаур посърна.
-Никога няма да го позволим,нали знаеш? - брат ми приклекна за да го гледа в очите. Тъжни очи,тъмни кръгове,уморен вид. Това продължава с месеци. - Искам да направиш нещо за нас. Знам,че си дете и може да не ни разбереш или да не го приемеш,но знай,че го правим за твое добро. - Владко остави джойстика и кимна с глава. - Хлапе,ти и сестра ти сте най-важните хора за нас.
-И вие сте много важни. - Владко тихо изплака.
-Трябва да се разделим. За известно време.
-Колко? - Владко започна да плаче,а аз се мразя за това как караме едно дете на четиринадесет години да плаче с глас.
-Не мога да кажа. Месеци,години…- сълзите на Владко капят по лицето му. Извръщам поглед,неспособен да гледам детското му разстроено лице. - …Ние ще се върнем.
-Обещай ми.
-Обещавам ти. Ще се върнем. - оставихме го да пролее всички сълзи,които е държал през последните няколко месеца. Белаур е съкрушен. Никога не съм го виждал толкова разстроен. - Не искам да се плашиш. Имаш ни доверие ,нали? -Владко избърса сълзите от лицето си.
-Да!
-Ще инсценираме смъртта ти и за тази цел ще използваме истинска кръв за да сме убедителни,разбра ли? - той е изплашен. Само като ме погледна и разбрах.
-Да!
-Непрестанно ни следят и като приключим с всичко ще те вкараме в един чувал. - Владко пак ме погледна.
-Всичко е наред! Ще живееш с леля Алисия,докато ние те вземем. - казвам аз за да го разсея.
-Леля Алисия?! - двамата с Белаур кимаме с глава.
-Ще живеете в друг град. Ще имаш всичко ,от което се нуждаеш. - Владко се успокои,но пак виждам уплаха в очите му.
-Кака?
-Тя не знае нищо. Все още,но ще научи довечера.
-Тя ще се разстрои.
-Знам,но нямаме избор. - Белаур се изправи и за миг видях насълзените му очи. - Хайде! Да се подготвим. Леля Алисия ще ни чака. - Владко плахо погледна към мен. Сърцето ми се разцепи на две,когато виждам следващите сълзи да се изливат по лицето му.
………………………….
Вече сме на моста ,където река Арно минава през Флоренция. Навън е мрак,часът е след полунощ и това ни дава предимството да не ни забележат. Преди два часа изпратих снимките на Пасторе. Наложи се да направим някои неща за да изглежда достоверно. Кръвта по лицето и тялото на Владко бяха от нас. Трябваше да се самонараним за да получим това,което Пасторе очаква.
Без колебание и време за размисъл направихме всичко както трябва. Сега сме тук за да хвърлим тялото на Владко или по-скоро чувала,в който има всичко друго,но не и труп на човек. Хвърляме го в реката и се връщаме в колата,която взехме назаем от колега. Остава да предадем Владко,който е в багажника също пъхнат в чувал.
От половин час Белаур обикаля улиците за да провери дали някой ни следи. Не можем да рискуваме да ни хванат,засега всичко върви по план. След като се убедихме ,че никой не ни следи отиваме към мястото,където Алисия ще ни чака.
-Мислиш ли,че са се вързали?
-Да! Ако са ни следяли няма как да знаят ,че чувала ,който хвърлихме беше подготвен от друг човек и беше в колата. - така е,но притеснението от това всеки момент да ни спрат и да отворят багажника за да видят,че Владко е там се е загнездило в мен. - Всичко е наред,ще…
-Не е наред! Калина всеки момент ще се прибере и ,ако …
-С Калина ще се справим. - не мисля,че всичко ще е толкова просто както той си мисли,но ще си премълча. Няма смисъл да продължавам.
След около двадесетина минути в пълно мълчание ,пристигаме на уреченото място. Алисия ни чака в колата,виждайки двата куфара в багажника. Двамата с Белаур слизаме от колата и за точно пет минути качваме Владко и го подготвяме за едно дълго сбогом.
-Няма я количката.
-Леля Алисия ще ти купи друга. - поглеждам към Алисия и дъщеря ѝ ,която се взира в телефона си,напълно безразлична от това,което се случва. - Ще слушаш,нали?
-Винаги. - отново Владко се разплака.
-Ти си много смело момче,знаеш това? - попита Белаур ,докато го гали по черната му коса,досущ като на Калина.
-Иска ми се да съм по-смел,а не да хленча като сега. - Белаур се отдръпна и ми даде възможност да приклекна и да му кажа сбогом.
-Ти показваш чувства,емоции,в това няма нищо лошо….- придърпвам главата му към себе си за да чуя силните му хлипания. - …Ще ти се обаждаме ,когато можем. Не ни забравяй.
-Никога няма да ви забравя. - изплака той,карайки ме да се отдръпна и да му кажа.
-Сбогом,малчо! - затварям вратата и без да обръщам внимание на виковете му се качваме в колата. Белаур тръгва с гуми и здраво стиска волана. Никой от нас не проронва и дума. Напълно безмълвни сме от това ,че оставихме едно дете в ръцете на жена ,която почти не познаваме. След по-малко от пет часа ще пристигнат в Милано и ще се настанят в квартирата,която успях да наема по телефона,превеждайки по сметка наем и депозит.
Белаур спира колата близо до вкъщи и никой не смее пръв да слезе. Знаем какво ни очаква. Знаем,че Калина се е прибрала,защото няколко пъти ни звъня. Не знам как ще ѝ съобщим новината ,че няма да види брат си. Това ще я съкруши напълно, тогава и ние няма да можем да ѝ помогнем.
-Трябва да сме до нея. - проговори Белаур.
-Ще бъдем. - беше всичко,което казах преди да слезем и да се качим до апартамента. Още с отварянето на вратата я виждаме да седи на пода и обляна в сълзи.
-Къде е? - скочи от земята и притича към нас. - Къде е? - крещи и плаче с глас. Двамата с Белаур мълчим и чакаме да се успокои. - Кажете ми! Къде е Владко? - започна да ни удря по гърдите. - Не ми казвайте,че е мъртъв. Не! Няма да го понеса. Моля ви! - падна на земята на ръце и колене и това беше нашия сигнал да я повдигнем и да я прегърнем,докато тя плаче с глас.
-Спокойно! Жив е…- прошепна Белаур близо до ухото ѝ.
-Тогава ,къде е? - погледна ни с очи пълни със сълзи. Мразя сълзите ѝ. Мразя да я виждам така.
-Далеч от тук….Повече няма да го видим. - последните думи на Белаур я подтикнаха да се отдръпне от нас и да направи няколко крачки назад. - Съжалявам! Направихме това,което трябваше. За нас Владко е мъртъв.
Ева
Настояще
-Ще ми липсваш. - казвам на Ния и силно я прегръщам. Чак очите ми се насълзиха.
-И ти ще ми липсваш. Толкова добре си изкарахме…- тя се отдръпна и погледна през рамо. - …бих казала много добре,сестричке. - засмивам се и след секунда вдигам пръста си пред устните за да замълчи. Бавно стъпвам на пръсти и се показвам в коридора. - Какво става? - Ния е зад мен и държи ръката ми.
-Надявам се,малчо. Силно се надявам…..Да!...Джузепе Меаца! ….- приближавам се към стаята на Мечо и продължавам да слухтя. - …Страхотно. Искам да ме заведеш там….Да…Ще говорим пак. Белаур иска да те чуе.
-Хей,разбойник! - Ния ме погледна ,напълно учудена от тона на Белаур. Сякаш не е той,а друг човек. - Как си? Чувам хубави неща….Браво! …Зарадва ме….- гласът му се промени, сега стана по-тих. - …Кажи ми честно,щастлив ли си? - дълго мълчание,карайки ме да надникна и да ги видя с гръб към нас. - Не плачи. И на мен ми липсва…..Тя е с теб и те подкрепя….Пази се и никога не се предавай. Винаги има надежда….Чао! - Белаур затвори и веднага изкара сим картата от телефона. - Само като чух гласа му и се сетих за Калина. - подаде картата на Каталин и погледна през прозореца.
-Важното е ,че продължи напред. Има приятели,завърши образованието си и все още си мечтае да стане боксьор….като теб. - Белаур трепна,сякаш последните думи му причиниха болка.
-Щастлив съм ,че го чух. Да знам,че е добре.
-Това е първият ни разговор от години. Възмъжал е,гласът му се е променил.- Белаур кимна с глава и вкара ръцете си в джобовете на панталона.
-Мамка му,колко ме зарадва това хлапе.
-Няма по-хубаво нещо от това да знаеш,че си направил нещо добро и резултата да е на лице. - стискам ръката на Ния и бавно я карам да се отдалечим. Влизаме в стаята и ни изпълни тишина,от която и двете премисляме какво чухме току-що.
-Не знам какво да кажа. - проговори Ния след дълго мълчание. - Ясно е,че са държали много на Калина.От това,което чух си правя извода,че това момче е брат на Калина….Ева,момчето плачеше,това толкова много ме натъжи. - гласът ѝ се понижи и знам,че е искрена.
-Какво се е случило с тях? Усещам страданието им,усещам болката им…
-Ева…Ния…- вдигам поглед към тях,Ния прави същото. - …Какво става? Защо плачете? - толкова бях вглъбена от мисли,че не съм разбрала кога очите ми са се напълнили. Аз съм по-сдържана от Ния. Не се учудвам,че тя е реагирала твърде емоционално и плаче.
-Аз…Ние…чухме разговора ви. - едва изрекох аз. Каталин се намръщи,Белаур не показа с нищо,че се е подразнил.- …Защо сте тук? Защо сме ви? - братята се взират в нас,но и не отмествам поглед от тях.
-Сложно е за обяснение. - каза Каталин. Вече не е намръщен,а може би леко колеблив дали да каже повече от това,което иска.
-Със сигурност е сложно,но за да ви имаме доверие ,искаме отговори. - Ния продължава да хлипа до мен,а Белаур все повече показва колко е разтревожен да я гледа така.
-Имаме тежко минало и несигурно бъдеще. - каза Белаур.
-Кой ви каза за нас? - попитах аз,виждайки ги да стават все по-неспокойни.
-Един човек,който ни спаси живота и ни вкара в пътя.
-Кой е той или тя?
-Стилиян Благоев. Охранявах жена му, Зорница Благоева. - нищо не ми говорят тези имена,но това не ме спира да задам следващия си въпрос.
-Защо ние? - двамата мълчат. - Не ми казвайте,че е заради парите,друго е. -Белаур погледна към Каталин.
-Приличате на нея. - каза Белаур със спокоен тон.
-Калина?! - той кимна с глава ,а Каталин прокара ръката си през устата,задържайки я твърде дълго там. - Имате ли представа как звучи това?
-Имаме ,но…
-Звучи ненормално…смисъл аз …Боже…докато ни чукате,нея ли виждате? - повиших тон аз,напълно наранена от всичко,което чувам. Двамата отново мълчат. Не мога да повярвам. Това истина ли е?
-Не е така както изглежда.
-А, как?! - погледнах към Каталин,който всячески избягва погледа ми. - Колко влюбени могат да бъдат едни мъже за да търсят такива като нея? - Ния е свела глава и е напълно безмълвна. Изминават няколко секунди,в които и двамата избягват погледите ни. - Колко?
-Достатъчно ,че да не искаме да продължим напред с….други жени.
-А ние за какво сме? Да ви запълваме деня? Да замъглите съзнанието ни с вашия чар и да ни чукате,така ли?
-Не! - отговори Каталин,поглеждайки ме с напълно сериозно изражение. - А и вие сами се предлагате? - ахвам от думите му.
-Така ли изглежда отстрани? Мислите ли,че аз и Ния сме такива момичета? - ядосана от разговора,който водим,аз разкривам нещо,което Ния криеше. - Преди теб…- погледнах към Белаур. - …е правила секс едва два пъти,в които това животно я унижаваше ,карала е да се чувства като курва,а беше девствена…
-Ева! - Ния ме стисна за ръката за да си замълча.
-Не,остави ме да продължа…Играеше ролята на доброто гадже,обсипваше я с подаръци,с нежни милувки,докато не дойде момента,в който се изгаври с нея. Накара я да си мисли,че не става за нищо,че никой мъж няма да я погледне,затова не ми говори кой какво прави като не знаете ей толкова…- показвам с пръсти. - …за нас и унижението,което сме изпитали. - на моменти гласа ми поддаде ,но успях да изрека всяка дума. Белаур погледна към Ния,която продължава да стои със сведена глава. - Все още ли си мислите,че сме курви? - сега погледнах към Каталин,който пак започна да избягва погледа ми. - Преди теб съм правила секс точно един път. Толкова бях неопитна до преди месец,че си нямаш на идея как се чувствах. Желаех те ,а не знаех какво трябва да направя. Знаех,че ти имаш повече опит,а моя и никакъв ще провали всичко….Е,ето ни и нас,научихте нещо ново,но тъй като ние се предлагаме нека тогава пак да го направим. - изхлузвам роклята през глава и заставам чисто гола пред братята. - Щом ни мислите за такива,давайте. Цялата съм ваша…- двамата се правят на ударени и не искат да погледнат голотата ми. - …Толкова ли е трудно да погледнете? Двете близначки,които приличат на Калина,курви ,но и неопитни.
-Ева,облечи се! - каза Каталин през зъби.
-Защо? Предлагам се. Толкова е лесно да дойдеш и да ме вземеш.
-По дяволите,Ева….облечи се и млъкни! - ядосах го,но това,което каза ме нарани.
-Толкова ли сте слепи? - Ния взе роклята и с треперещи ръце я нахлузи през главата ми. Тя плаче. - Ние имаме чувства към вас,иначе никога нямаше така да ви се отдадем. Никога. - прегръщам Ния и галя косата ѝ. - Влюбена съм в теб и ти го казвам за втори и последен път,но за теб това не е от значение,нали ще си тръгнеш. - Ния се тресе и знам защо,ние се разкрихме пред тях,казах тя какво изпитва към Белаур ,но и знае какво ни очаква. Те просто ще си тръгнат. - Може ли да ни оставите насаме? - не си тръгнаха веднага,може би това,което споделих ги е разтърсило по някакъв начин. - Съжалявам! Много съжалявам! - сега аз се сринах. Не трябваше да казвам всичко това за Ния. Тя изпитва срам от случилото се. - Прости ми. - тя плаче,аз също,вратата все още е отворена и знам,че те ни чуват. - Ти не заслужаваш това.
-Ти също. - изплака тя и още повече ме притисна към себе си. Толкова ми е миловидна,крехка,нежна и напълно безпомощна. Като знам,че трябва скоро да си тръгне и сърцето ми се разцепва на две. Тя трябва да е до мен. Да си помагаме,да се подкрепяме.
-Ела! Ще направим по един фреш. - избърсвам сълзите ѝ ,тя избърсва моите . - Какъв искаш?
-Бих искала мелба. - подсмихвам се и я хващам за ръката,повеждайки я към стълбището. Братята са в кухнята и закусват.
-Не им обръщай внимание. - прошепвам в ухото ѝ,избягвайки погледите и на двамата. Ния седна пред плота ,през два стола,по-далеч от Белаур ,а аз изваждам няколко вида плод и кутията със сладолед от фризера. Започвам да беля бананите,докато не усетих присъствие зад себе си.
-Не си ми безразлична. - Каталин притисна гърдите си към гърба ми.
-Много хубаво. - измивам ягодите на мивката и пренебрегвам близостта му. Беше достатъчно ясен като сподели какво мисли за нас. - Може ли да се отдръпнеш? Пречиш ми. - взе кутията със сладолед и седна пред плота до брат си. - Хей! Трябва ми. - опитах се да взема кутията ,но не ми я дава. Поклащам глава и изваждам другата кутия с вкус на мента и шоколад. Обожавам шоколад,но мента не.
След малко съм готова с мелбите и за да стане още по-красиво добавям и три бисквитки. Подавам мелбата на Ния и тя веднага започна да гребе с лъжицата. Сядам срещу нея ,опитвайки се да не поглеждам към братята ,които ядат любимия ми сладолед ванилия с парченца шоколад.
-Престани да мляскаш. - казвам аз на Каталин,виждайки Белаур да се подсмихва. - Невъзпитано е.
-Аз съм крайно невъзпитан. -
-Виждам. Мама не си е свършила работата. - веднага съжалявам за думите си,но вече беше твърде късно. Каталин остави лъжицата и се надвеси над плота.
-Права си. Не си свърши работата. Беше твърде заета да се налива с алкохол и да води различни мъже в стаята си на отворена врата,докато ние с Белаур бяхме там и я чувахме да пищи. - Мамка му. Чак ми приседна и вече нямам желание да вкуся от тази мелба. Оставам я на плота и хуквам към стълбището. Затръшвам вратата на стаята си ,ядосана,че повечето пъти не си меря приказките. Тази гадна черта я взех от татко ,той е същия. Ния прилича на мама. Мълчалива и твърде емоционална.
-Съжалявам,аз…- Каталин влезе в стаята,затръшна вратата и върви към мен за да сблъска устните си с моите. Прегръщам го през врата и му отговарям,докато той ме повдига и ме качва на бюрото. Преплитам езика си около неговия и докосвам коремните мускули под тениската му.
-Не искам повече да виждам сълзите ти. - стисна ме за брадичката и ме погледна в очите.
-Тогава не ме наранявай. - с петите си го придърпвам към себе си.
-Не мога да кажа,че няма да го направя. - поклаща глава. - Всичко,което е близо до мен умира.
-Моля те! - той се отдръпна,правейки няколко крачки назад. -
-Пет месеца. Само толкова мога да ти дам.
Ева
Събуждам се от силния сблъсък на прозореца в стаята ми. Навън е тъмно и вали силен пороен дъжд,виждайки клоните на дърветата бурно да се люлеят. Ставам за да затворя прозореца и поглеждам към леглото от страната на Каталин. Няма го. Преди часове остана при мен за да ме успокои,бях твърде разстроена заради Ния. Не само ,защото си тръгна,а за това,че разкрих тайната ѝ. Разкрих една малка частица от нея и не беше правилно. Тежи ми и не се чувствах добре.
Сега той ми липсва. Искам да усетя ръцете му около голото ми тяло. Искам да ме целува ,докато се опитвам да си поема въздух,искам да ме обладае. Той сега е сдържан ,не прави нищо от това. Знае ,че ме нарани с думите си,знае,че ще продължи да го прави и сякаш чака моето позволение.
Бях вбесена,бях наранена ,бях объркана,но не мога да стоя далеч от него. Просто не мога. Влюбена съм. Искам го всяка секунда,всяка минута,всеки час,докато не се погледнем в очите и не видим удовлетворението,което всеки един от нас е изпитал.
Силните гръмотевици не ме спират да изляза от стаята си и за секунда да отворя вратата на стаята на Каталин. Той тренира. Мускулите на гърба му се раздвижиха при поредната лицева опора. Точно такъв го искам. Горещ и потен.
-Защо не спиш? - изпъшка и бавно се изправи,а аз не се замислям ,когато скачам върху него и залепям устните си с неговите. - Потен съм.
-Не ме интересува. - стиска дупето ми и ме целува по същия начин,по който аз го целувам. Страстно и необуздано. Сякаш времето ни притиска и трябва да взема всичко,което поискам. - Не ,тук!
-Къде? - търкам срамните си устни към коремната преса за да усети колко съм влажна. - Мамка му,кажи къде?
-На стълбището. - Каталин изръмжа и ме целуна,докато се движим по коридора. Късно вечер е,къщата е наша и само ме подтиква да го искам все повече и повече. Спря на най- горното стъпало и веднага се пускам за да стъпя на земята,да падна на колене и да сваля шортите му до долу. Хващам го за ствола и веднага го поемам в устата си,вдигайки поглед към очите му. Каталин прокара ръката си от челото до върха на косата ми и силно я стисна. Изстенвам и задвижвам глава,чувайки го силно да пъшка. Изваждам го от устата си и силно се изплювам върху главичката,изпомпвайки го ,докато го гледам в очите.
-Не знам как ще си тръгна от теб. - преди да го поема в устата си ,той сведе глава и ме целуна,преплитайки езика си около моя. Отдръпна се ,все повече сви пръстите си в косата ми и силно натисна главичката към устата. Отварям я и Каталин започна да издава бедрата си напред,чукайки ме в устата. Накара ме да го гледам в очите,докато аз започвам да се давя. Отдръпна се за да си поема въздух и отново тласна в мен ,вкарвайки го много повече отколкото досега го поемах. Неговата реакция беше да го задържи и да изругае на глас. - Мамка му…- изправи ме ,обърна ме с гръб към себе си,качи крака ми на парапета и с глава надвесена да гледам към земята ,той тласна в мен,карайки ме да изпищя. - …Толкова си мокра,че пениса ми прогизна за секунда от сокове. - натиска главата ми за да гледам само надолу и се отдръпна за да тласне още един път. Стискам парапета и отново изпищях.
-Вкарай пръстите си. - Каталин дръпна косата ми за да изправи главата и сега да гледам право към бурята навън. Не е спрял дъжда,още се сипе като порой,а светкавиците ,разсичащи тъмнината само ни показват яростта на природата.
-Колко,Ева?
-Два. - с лекота влязоха два от пръстите му и веднага го възнаграждавам със серия от стенания. Тласка ги заедно с пениса си и аз вече съм на прага да му докажа ,че никога ама никога няма да изпитам същото с друг мъж.
-Три? - изправи гърба ми и изръмжа в ухото.
-Да! - когато натисна третия пръст,аз запищях и хванах ръката,която ме стиска за кръста за да стисне гърлото ми. Тихо се засмя в ухото ми и тласна до край третия пръст. - Мечо! - сви пръстите си около гърлото ми и силно тласна,усещайки едновременно лек дискомфорт и триене ,при което познатата топлина ме обгърна от корема надолу. - Не спирай! Моля те! - цялата се разтрисам от оргазма си,а през това време Каталин изважда пръстите си и търка клитора.
-Здраво го стискаш…- свали крака ми и ме завъртя към себе си,свеждайки глава към гърдите ми. Дръпна едното зърно ,последва и другото след това отвори широко уста и гърдата ми се скри в устата му. Прокарвам ръцете си през влажната му коса и пъшкам от това как си играе с тях. Сега масажира едната,а с езика си обикаля зърното на другата. Цялата настръхнах. Толкова е възбуждащо това,което прави. -...Имаш прекрасни гърди. Мога цяла вечер да им се наслаждавам. - простенвам от думите му.- Сега,падни на колене,лактите ти да са на долното стъпало,а коленете на горното. - изпълнявам и така му давам хубава гледка на отворените ми срамни устни. - Мамка му,обожавам дупето ти.- плесна и двете бузи и без да се бави приклекна и влезе в мен,стискайки раменете ми с ръце. Изписквам и се опитах да се изправя на ръце ,но той не ми позволи. Задържа ме така ,но завъртя главата ми за да гледа блаженството,което се изписва по лицето ми. Отварям уста и веднага вкарва пръстите си ,тези,които бяха в мен за да вкуся от собствените си сокове. Без да ми пука,че са мокри и на вкус солени,аз жадно ги засмуквам,виждайки очите му да заблестяват от възбуда,но това беше за кратко. Извади пръстите си ,стисна ме за гърлото и започна силно да се забива. Един път,втори път,трети път,коленете ми подават и без да мисля ,че не трябва да мърдам,те падат на следващото стъпало,а ръцете ми на долното. Каталин не се отказва и с всеки тласък ,аз продължавам да се движа. Стъпало след стъпало,пениса му влиза още по -дълбоко и след малко аз пак се разтрисам. Пищя и опирам бузата на лицето си на стъпалото. Каталин я натисна още повече и се задвижи като събра коленете ми и силно плесна дупето ми. - Страшно съм възбуден ,не знам как да го спра. -излезе от мен,заобиколи ме и събра косата ми на опашка. Дръпна я за да продължа да слизам,докато ме удря с пениса си по бузите на лицето ми.
Стигам до първото стъпало и Каталин ме повдигна,качвайки ме върху парапета. Намести ме така,че да прегърна парапета ,а коленете ми да са вдигнати за да може вагината да е на показ. Прехапвам устна,когато езика му премина от клитора до ануса. Направи го още един път като се задържа на входа за да обере соковете ми. Боже,как ме облизва. Чак кожата ми настръхна от начина,по който го прави. И това не е с цел да ме задоволи,а да задоволи себе си. Той се наслаждава на моя мирис ,на моя вкус.
-Мечо! - пресягам се за да стисна косата му,но не мога.
-Дръж се, здраво. - отдръпна ръката ми и започна да разтваря ануса. Първо с върха на пръста,после с езика си и накрая с целия пръст. Изправям глава и изохках. - Ще чукам това дупе. - влезе във вагината и тласна пръста си в дупето ми. Извиках и опрях челото си на парапета. - Как го усещаш?
-Хубаво,много хубаво.
-Погледни ме. - поглеждам го в сините дълбини и усещам да вкарва още един пръст. Иска да види болката в очите ми,но такава няма. - Красива си. - погали бузата ми ,жест,който ми доказва,че наистина го мисли,но все още не мога да пренебрегна момичето,в което е бил влюбен. Аз приличам на нея.
-Казваш го на мен или просто ,защото приличам на Калина?- Каталин замръзна ,но бързо се окопити. Явно не е очаквал да съм толкова директна.
-Това,което се случва в момента няма нищо общо с Калина. - кимам с глава.- Красива си и мога да ти го кажа още няколко пъти. -
-Добре! - това беше разговора ни,Каталин започна ритъм,от който гърлото ми пресъхна от викове. Пръстите му в ануса също се движат,на моменти силно ги натиска и така цялата потрепервам. Всичко,което прави в момента е влудяващо. Аз буквално тека. Усещам соковете си да се стичат надолу по парапета,докато моя Мечо се взира в лицето ми и чака отново да получа оргазъм. - Искам да го усетя в дупето. - изведнъж изтърсвам аз. Нямам идея какво е чувството да тласка там. С пръстите ми харесва,но едно е с пръсти,друго е големия му пенис.
-Сигурна ли си? -преди да отговоря отвън се чу силна гръмотевица.
-Да! - Мечо изкара пръстите си,както и пениса и приклекна за да навлажни с език ануса.Простенвам и леко се изправям. Той прави същото ,като стисна гърлото ми и бавно натисна главичката в ануса. В първият момент не усетих болка,докато не влезе главичката и малка част от ствола. Каталин забеляза промяната в изражението ми и леко се отдръпна,но не излезе от мен.
-Мамка му,толкова е тясно…- отново натисна и малко по-малко свиквам с големината му,но пак усещам дискомфорт. - …Не мога да не те целуна. - приближи се и страстно ме целуна,докосвайки езика си с моя. Известно време ги въртим,докато ръката му не се отзова на гърдите ми,масажирайки ги ,а пениса му не започна да се движи. Първоначално бавно колкото да свикна,после така се задвижи,че се отдръпвам от устните му и започнах да пищя. Той ме стисна с две ръце за гърлото,карайки ме да гледам право напред и да излезе и пак да влезе до край.
-О-о…- направи го пак и пак и пак, като свали едната си ръка и потърка мокрия ми клитор. Каталин изсъска и вкара пръстите си в мен за секунда и пак ги изкара за да навлажни още повече снопчето. Пъшкам и опирам бузата си на парапета.
-Ближи го. - дръпна ме за косата и натисна главата ми към парапета. - Покажи как ще ближеш пениса ми. - плъзгам езика си по парапета ,правейки въртеливи движения,сякаш е пръстена на главичката,после му показвам как ще мина по целия ствол и обратно и накрая едва с върха на езика докосвам тестисите. На Мечо му хареса щом ме дръпна за да стъпя на пода и да бъдем изправени ,докато той непрестанно влиза и излиза. - Все още не ми излизат думите ти от акъла….- стисна с една ръка гърдите ми,а с другата над гърлото към брадичката. - …преди мен си била само с един….Мамка му,ще излъжа ,ако това не ми хареса…- накара ме да се задвижа. Аз вървя,той ме чука. - …Искам да бъда и последният. Никой да не усети мириса ти,никой да не вкуси от соковете ти….- спирам пред стъклената врата към басейна. - …но нямам право на това,ти не може да ме чакаш….- замислям се над думите му,не знам какво иска да ми каже и въобще дали да му вярвам. Удоволствието замъглява съзнанието,сега казва едно след това може да е друго. - …Ти си млада,красива,а аз съм проблемен. Не ме познаваш. Не знаеш какво съм преживял…- оставам ръцете си на стъклото и се взирам в светкавиците,които на няколко секунди се появяват. - …Не знаеш в какво съм замесен. Не знаеш и колко съм опасен и всичко докоснато от мен,просто изчезва…
-Не ми пука за миналото ти,не ме е страх от теб…
-Трябва да ти пука….трябва,Ева! - поклащам глава и пъшкам от докосването на гърдите ми в студеното стъкло.
-Не разбираш ли? Не мога да стоя далеч от теб. - Каталин целуна бузата ми след това бенката ,последва и носа и челото. - Не го прави….- сините му очи се взряха в моите,докато топлината под корема стремглаво ме обгръща. - …Не ме оставяй! …- плъзна палеца си по устните ми. - …Моля те! - той прехвърли ръката ми над раменете си и сведе глава за да засмуче зърното. Отмятам глава назад и отварям уста за да извикам от оргазма ,който ме разтърси. Каталин излезе от мен и ме обърна към себе си за да засмуче и другото зърно. Все още се треса,все още викам и това,което прави със зърната ми стимулира оргазма. - …Моля те,Мечо! - Каталин постави целувки до врата ми и стигна до устните,целувайки ме като за последно. Обвивам крака си около бедрото му ,а той бързо ме залепи за стъклото и го вдигна високо за да влезе в ануса. Изпищях и зарових лицето си във врата му,докато пениса му бързо влиза и излиза и не след дълго Мечо свърши в мен. Пенисът му трепна и изля семенната течност.
-Обърни се! - пусна ме и за секунда ме завъртя. - Разтвори бузите си. - изпълнявам,но и поглеждам през рамо, усещайки как се стича спермата. - Мамка му,колко е хубаво. - за да му хареса още повече,обирам с пръст спермата и отново я вкарвам в ануса. - Ще ме побъркаш,а току-що свърших. Хайде ,да се качваме горе и да поспим.- не възразих ,когато ме взе на булка и тръгна да изкачва стълбите. Не възразих,когато влязохме в банята и ме изми,както и не възразих ,когато си легнахме на леглото,а той ме дръпна към себе си и силно ме прегърна. - Лека нощ!
-Лека нощ!
…………………………………
-Ева …какво ,по дяволите?! - докато се опитвам да се осъзная от разкошния сън с Мечо ,не можах веднага да позная гласа му.- …Ставай,мамка му,а ти си събирай багажа и се омитай от къщата ми. -няколко пъти премигвам за да фокусирам гневното изражение на татко. Проклятие. Проклятие.
-Татко!
-Да,аз съм! Същият….баща ти ,който за втори път те заварва с мъж, на който му плащам за да те пази,а не …- с отвращение ме погледна….- да те чука. Ева,какви ги вършиш? Как можа отново да го направиш? Толкова ли си лесна ,че отваряш краката си на първия срещнат?- вземам завивката и прикривам гърдите си. Мечо го няма и чак сега осъзнавам какво каза татко по-рано. "Омитай се от къщата ми." Сълзи бликнаха в очите му. Той ще го изгони.
-Татко,моля те! - баща ми излезе от стаята като торнадо. - Татко! - изплаквам аз и се опитвам да намеря някаква дреха за да се покрия. В бързината обличам една нощница и веднага излизам от стаята,чувайки го да крещи на Каталин.
-Препоръките от Благоев ми се сториха сериозни…Каза ми,че мога да разчитам на вас…а ти реши да чукаш дъщеря ми…- Каталин е облечен с тениска и шорти и изважда всички дрехи от скрина. Не! - Кажи нещо,мамка му! - Каталин продължава да мълчи и след малко сака му е готов,но преди да излезе от стаята,погледна към баща ми.
-Благоев ни спаси живота,той не фигурира в нашите решения.
-Брат ти, същият идиот ли е като теб? - Каталин ме погледна,виждайки сълзите да се стичат по лицето ми.
-Не! Той е твърде лоялен за да направи такава грешка. - думите му бяха като шамар през лицето.
-Изчезвай! - татко размахва пръст да излезе,а аз едва се сдържам да не му кажа да спре. - Махай се и повече да не съм те видял тук!
-Татко,изслушай ме….- Каталин върви по коридора. - …той не е виновен. Аз го прелъстих. - слезе по стъпалата и след секунда се чу отварянето на входната врата.
-Наказана си. Ще остана няколко дена и няма да мръднеш от тази къща. Имаш сесия и трябва да учиш,а не да си отваряш краката. - когато чух двигателя на Мустанга и силно изплаках.
-Тате,недей! - вървя след него и се опитвам да докосна ръката му.
-Не мога да повярвам,че отново го направи. Изглеждаш на курва. - изплю той,слизайки тежко по стъпалата.
Падам на колене и закрих лицето си с ръце,напълно сразена от това,че не помислихме. Трябваше да внимаваме и да не спим в едно легло,но жаждата ми за него и това колко беше хубаво да бъда в обятията му замъгли всякакви мисли относно татко.
Изливам сълзите си и осъзнавам,че моя Мечо си тръгна и то завинаги.
Ева
Пет дена. Точно толкова изминаха след като татко изгони Каталин. Плаках,тръшках се като малко дете ,свивах се на топка в леглото и си мислих колко трябва да съм глупава,щом позволих толкова лесно да излезе от живота ми. Опитах се отново да поговоря с татко,но не иска да ме чуе. Изкара ми доводи от сорта,че той е престъпник,че е лежал в затвора,а много добре знам,че ги е проверил преди да ги извика за да подпишат договора.
Методите на татко са ми твърде ясни. С Ачо постъпи по същият начин. Със Славин също.Търси информация ,докато не го убедят,че е чист и може да го наеме. Не може сега да ми каже,че е бивш затворник и това да не го е знаел преди да дойде в къщата. Просто не го вярвам,а и честно да си призная въобще не ме интересува,че е лежал в затвора. Всеки човек,който е попаднал там е извършил някакво деяние,но за Каталин имам усещането,че той не е направил нищо лошо,просто е бил удобен в даден момент и са го вкарали.
-Да! - отговарям на моята мила сестричка. Тя знае за Каталин и колкото пъти да се чуя с нея толкова пъти задавам въпроса си към Белаур. Къде е сега?
-Как си?
-Зле. - едва говоря,гласа ми е прегракнал,сякаш съм крещяла с дни.
-Татко още ли е там?
-Да,но днес заминава за Германия.
-Той ми се обади онзи ден и искаше да говори с Пухчо…- говори тихо за да не я чуе.- …нямам идея за какво са си говорили,Белаур излезе от апартамента,но беше дълъг разговор. Мисля,че го предупреди да внимава или нещо от сорта.
-Белаур как се държа след това?
-Ами беше по- нервен от обикновено.
-Разбра ли къде е?
-Не,за жалост. Опитах се по някакъв начин да го убедя,дори и с приластяване,но не поддава. Съжалявам,Ева!
-Няма проблем! Ти направи всичко,което трябва.- изплаках аз.
-Моля те,не плачи. Разстройваш ме. - гласът на Ния се промени. - Искам да ти помогна,аз…-
-Ния,защо плачеш? - чувам гласът на Белаур.
-Кажи ми къде е Каталин..Моля те! - настъпи мълчание. - Ева непрестанно плаче,моля те! - сега тя изплака. Мразя се ,че сега я разстройвам.
-Не мога да кажа! - отговоря Белаур,а Ния още повече заплака. -
-И сега хубаво ли ти е да ме гледаш по този начин? Вие ….мъжете имате ли капка съчувствие? Не те питам дали е влюбен в нея ,а къде е?- само хлипанията на Ния се чуват. Не знам дали нарочно плаче толкова много,но ако това е роля,която може да обърне везните в наша полза ,мога да кажа ,че е голяма актриса.
-Прибра се. - оставам телефона и силно ридая.
-Ева?! Ева?!- чувам Ния да ме вика,но вече нямам сили да говоря. Той се е прибрал и никога повече няма да го видя. Истината за всичко,което ни се случи е било една фантазия,плод на въображението ми,нищо повече. Няма да откликне на чувствата ми и ще си остана наранена още много дълго време. - Ева?! ….Мамка му,вие сте виновни. Защо влязохте в живота ни? Ще страдаме с Ева,също като Калина….- поглеждам към екрана ,виждайки ,че ми е затворила. Никога не съм я чувала да говори по този начин. Тонът ѝ беше груб и изпълнен с много болка,сякаш го ненавижда. Мрази го.
-Ева,ела! - извика татко. Ставам от леглото и избърсвам сълзите си. Не мога да се появя пред него толкова съкрушена. През тези пет дена умело се прикривах. Моментите ми на срив са само вечер,когато татко спи и няма как да ме чуе.
-Идвам! - извиках аз. Заставам пред огледалото и слагам малко грим по бузите и под очите. Колкото и да настоявам тъмните ми кръгове просто не изчезват. Не знам какво ще правя. Вече и съня не ме хваща,а след два дена ми е първия изпит. Нямам абсолютна никаква подготовка за сесията и до ден днешен татко го лъжа,че постоянно съм над учебника.
Излизам от стаята си в небрежно облекло и с никакво желание да видя единствения човек,който остана в живота ми. Не трябва да бъде така. Той ми е баща и колкото да е строг с нас,аз трябва да го уважавам и обичам,но за жалост сега го ненавиждам. Той изгони моя Мечо. Моята любов.
-Тук съм! - слизам по стъпалата,същите стъпала,където Каталин ме чука за последно. Тежко преглътнах на мислите си,не трябва да издавам болката си.
Татко разговаря с някого. Говори бързо и тихо ,нищо не мога да разбера. Спирам пред плота на кухнята,виждайки го в гръб и пред него да стои висок мъж с черен панталон и черно сако. От този ъгъл само това мога да видя. Татко успешно го закрива.
Докато го чакам си наливам чаша с вода за да успокоя пресъхналото си гърло. Отпивам няколко глътки и отново се обърнах към тях,но пръстите ми се плъзнаха и изтървам чашата на земята. Тя се счупи и така привлякох вниманието им.
-Ева!
-Съжалявам! Изплъзна ми се от ръката. - вземам метлата и почиствам стъклата,докато не спирам да поглеждам към мъжа пред него. Не може да е той. Татко не би трябвало да му позволи да бъде близо до мен. Какво става?
-Ева,това е новият ти охранител. - татко пристъпи към кухнята,а аз все повече се убеждавам,че нещо се случва. - Антон ,това е дъщеря ми ,Ева! - въпросният Антон се приближи и изпъна ръката си към мен. Взирам се в нея ,сякаш всеки момент ще ме грабне и ще ми извие врата. Татко по никакъв начин не показва ,че този мъж прилича на някого.
-Приятно ми е,Ева! -ръцете ми започват неудържимо треперят ,когато чух гласа му.
-И на….мен! - докосвам ръката му ,усещайки мазолите под пръстите. Почти веднага отдръпвам ръката си и отново поглеждам към татко. Не е притеснен,а напротив твърде е спокоен.
-Татко,може ли да поговорим?
-Да! - за последно поглеждам към Антон и тръгвам към стълбището. - Какво има?
-Не ти ли прилича на някого? - татко повдигна вежди от почуда. Вярно ,косата му е черна,катранено черна не е същата кестенява коса,която помня,очите му не са онези ярко зелени,които обожавах,сега са сини, по-едър е от преди и сякаш има някаква промяна в лицето му,не мога да разбера каква,но гласът….гласът….
-Не! На кой трябва да прилича? - или аз жестоко се бъркам и полудявам или се опитват да ме направят на глупачка.- Полетът ми е след час. Трябва да тръгвам. Ще ти се обадя по-късно….- татко кимна към Антон. - …Пази я!
-Разбира се! Тя е в добри ръце. - Антон ме погледна. Поглед,от който цялата ми кожа настръхна.
-И внимавай! Искам като се върна да си взела изпитите. Разбра ли?
-Да,татко! - целуна ме по бузата,нещо,което не е правил от години и излезе от къщата.
Не откъсвам поглед от новия ми бодигард. Той прави същото. Напълно сериозен е ,няма признаци за усмивка. Стойката му е изправена,ръцете му са отпуснати до тялото му. От тук мога да видя татуирани инициали или може би са букви на пръстите на едната ръка. Синият му поглед слиза надолу,по цялото ми тяло и след малко се качи нагоре.
Не мога да се стърпя и проговарям първа.
-Ачо?! - Антон не помръдна,не издава по никакъв начин дали предположенията ми са верни или не. Не след дълго на лицето му се появи тънка усмивка. Твърде позната усмивка.
-É morto! …Ora io e te ci divertiremo.- ( Той умря! ….Сега с теб хубаво ще се позабавляваме.)
Каталин
Флоренция
Отново съм сред удивителните сгради, огромните галерии и пълните със съкровища църкви красноречиво говорещи за любовта на флорентинците към показността. Флоренция запазва елегантния си облик: силуетът й с всички онези червеникавокафяви покриви и величествени куполи, е наистина живописен. Красив град за туристите,но за мен е изпълнен с лоши спомени. Тук израснах,тук се борих,тук загубих и тук успях да разбера себе си.
Кацнах преди час и вече пътувам до клиниката за алкохолна зависимост не далеч от града. Обадиха ми се,че майка я пускат и по възможност да я прибера тези дни. Веднага резервирах самолетен билет и не след дълго ще съм там за да я прибера. Надявам се след шестия път да има някакъв ефект и вече да видя майката,която всяко едно дете би искало. Макар да сме вече големи с Белаур,на възраст,която би трябвало да сме готови да се оженим и да изградим семейство,ние все още таим надежда да имаме майка,на която може да споделим плановете си или просто да проведем един нормален разговор за живота ни.
-Брат?! - отговарям на Белаур.
-Къде си?
-Вече съм във Флоренция. Пътувам в едно такси към клиниката.
-Добре! После ще се връщате,нали? -Все още не съм готов да се върна,но смело отговарям.
-Да!
-Положението с близначките става все по- зле.- изпъвам гърба си от чутото. - Ева плаче. Ния също. Преди малко ми каза….- Белаур замълча.
-Какво?
-Заради нас те страдат,така както Калина е страдала.- изскърцах със зъби. - Не мога да ти опиша как се почувствах. Сякаш виждах пред себе си Калина. Мамка му. Досега се сдържах,но от думите ѝ страшно много ме заболя. - Напълно го разбирам. Мен все още ме боли от това как баща ѝ ни хвана и трябваше за няма и пет минути да си подготвя багажа и да замина. Ева беше съкрушена и затова съм виновен аз.
-Гледай си работата и изкарай договора до край. Кашъмов няма как да те погне,ако не ви хване като нас…..- няма да му хареса това,което ще му кажа ,но той трябва да го знае. -...По-добре не се поддавай. Има нещо мътно в баща им и само ти може да опазиш Ния. Тя се нуждае от теб,но не по онзи начин.
-Искаш да ми кажеш,че не трябва да я чукам,така ли?
-Да! - Белаур изсумтя.
-Трудно,брат! Много трудно. Вече отхапах от забранения плод ,почти е невъзможно да живеем под един покрив и да не я пожелая.
-Знам! Аз самият не се спрях. След всички дни,в които те ни се отдаваха и то напълно,без да се притесняват,без да им пука,че ги виждаме твърде уязвими,аз страшно много се привързах към Ева…Непрестанно мисля за нея.
-Какво ще правиш? - поклащам глава и поглеждам през прозореца,виждайки,че след около пет минути сме пред клиниката.
-Искам да я пазя. Не знам какво ще правя,ако разбера,че нещо ѝ се случило. Не искам …не искам…
-Да се случи като Калина. - свалям смартфона от ухото си ,мислейки колко раздвоен се чувствам. Исках да се откъсна от една моя страна,тази,която отключи Зорница Благоева,но делата ми тук също са важни. Няма да имаме мир и спокойствие ,ако не отстраня Пасторе. Мамка му. Какво да правя?
-Ще ти се обадя по-късно. Пристигнах.
-Добре! После искам да чуя майка. - затварям му и се разплащам с шофьора. Слизам от таксито ,виждайки твърде познатата сграда и надписа " Клиника за алкохолна зависимост". След смъртта на Калина аз се пропих. Всеки божи ден се превръщах в майка ни. Напълно неадекватен. Не можех да си кажа името,както тя доста често се е опитвала. За да се спася от този грях,реших да остана в клиниката за известно време. Прекарах три дълги месеца, в които през това време Белаур използваше големи дози с наркотици. Едната вечер полицията го хвана,предполагахме ,че някой е подал сигнал за количеството кокаин ,което е било вкъщи и го вкараха за една година в затвора. Това беше един от най- тежките ни периоди в живота.
-Buona giornata! Vengo per Elina Madzharova. ( Добър ден! Идвам за Елина Маджарова.)- младата италианка се усмихна и ме поведе към стаята ѝ.
-Lei ti sta aspettando.( Тя ви чака. )- остави ме сам пред вратата,виждайки номера на стаята ѝ, номер пет. Бях в същата.
-Майко?! - отварям вратата и я виждам да седи на един стол и да гледа през панорамния прозорец. - Красиво е ,нали? - пред нас се разкрива гледка към двора на клиниката. Има красив шадраван и много червени рози,които го заобикалят,правейки го да изглежда като рисувана картина.- Спиш ли? - главата ѝ е леко наклонена настрани и това ме подтикна да се приближа към нея. - Белаур чака да се чуете и….- рязко спрях,когато видях кръвта по ръцете ѝ. Сърцето ми забави ритъм ,а ръцете ми веднага се свиват в юмруци.
Вдигам поглед към лицето ѝ и след секунда осъзнавам,че от гърлото ѝ капе кръв.
Не!
Преряза ли са ѝ гърлото.
Край на Първа част!
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.