Ния

 

 

На следващият ден след полунощ,аз отново се опитвам да прочета повече от една страница от учебника в скута си. Думите прелитат в съзнанието ми толкова бързо,че ще е чудо,ако нещо запомня за да взема изпита. Мислите ми са погълнати от моята сестричка,която от няколко дена се държи твърде странно и от Пухчо. Днес, Ева не ми вдигна телефона,а Белаур почти не е излизал от стаята си. Засякохме се на закуска с думите "Добро утро" и до там. 

 

Разговорът предната вечер не завърши добре. Той отново се затваря в себе си. Искам да му помогна,искам да ме опознае и да разбере,че не съм лош човек,мисля му доброто и целта ми е друга от това да го вкарам всеки ден в леглото за да вижда мен,а не Калина. Разбирам болката му,и ние с Ева загубихме майка ни. Не е същата любов като при Белаур,но знам какво е да загубиш скъп човек в живота си. 

 

Мислих много дълго време,докато бях в София и може би Каталин е прав. Може би ние сме спасението им,може би ние ще ги откъснем от миналото и ще ги накараме да погледнат към бъдещето. Не съм казала на Ева какво мисля по въпроса,но тя отдавна се е заела с тази задача,още преди да разберем за Калина. Сега аз трябва да направя същото. Искам моят Пухчо да ми се довери и да ме допусне до себе си. Знам,че ще е трудно,знам,че ще ми отнеме повече време отколкото би ми се искало,но имам чувства,той знае за тях и няма да се откажа. 

 

Ще бъда приятел и нещо повече,ако ми позволи.

 

Отмествам учебника от скута си и поставям слушалките в ушите. В момента ми се слуша нещо тип техно- хаус като "Ahmet Kilic",той има страхотни сетове и доста често си позволявам да го слушам. В началото Ева не харесваше такава музика,но сега доста често я хващам да я пуска. 

 

Обръщам се по корем и бавно се поклащам в ритъма на музиката. Новият сет е просто върховен,точно от това имах нужда. Така ще се разсея от проблеми. Тананикам мелодията и изведнъж една ръка облечена в ръкавица запуши устата ми. С едно ловко движение мъжът ме обърна по гръб на леглото. Тъмните му очи като нощта се взряха в моите,докато серия от хленчене се изтръгва от гърлото ми.

 

-Къде е? - поклащам глава и леко се извивам за да избегна тежкото му тяло върху себе си. - Спри или ще те убия,разбра ли? - поглеждам към другият,който държи пистолет в ръката си и ме наблюдава. - Къде е флашката? - измънках за да разбере,че трябва да отдръпне ръката си. - Само,ако извикаш…- показа ножа в другата ръка и леко го плъзна по бузата ми. 

 

-Моля ви,пуснете ме! - изплаках аз,но мъжът все повече ме притисна и трябваше да опъна врата си за да избегна устните,които се допряха до моите.- Моля ви,не знам нищо! - мъжът ме стисна за гърлото и издиша във врата ми .

 

-Така хубаво миришеш. - сълзи се стичат по бузите ми,когато с ножа започна да реже нощницата ми. - Казвай къде е или ще те изчукаме!

 

-Не знам! - мъжът изръмжа и ме задържа на място,докато оглежда голото ми тяло. Под нощницата нямам нищо. 

 

-Sei Bello. ( Красива си. ) - леко разширявам очите си,когато чувам италианската реч. -Quanto tempo ci vorrà per tirare fuori il mio pene e venirti dentro? (Колко време ще отнеме да извадя пениса си и да свърша в теб?) - чувам катарама на колан и веднага изпищявам. 

 

-Белаур! 

 

-Мамка му,млъкни! - изсъска другият,опирайки дулото по слепоочието ми. 

 

-Имаш два избора. Или казваш къде е флашката или те чукаме и двамата. - хленча и поклащам глава. - Дръж ѝ ръцете и запуши устата ѝ. 

 

-Не! - извиках аз преди да ми запуши устата. От мисълта,че ще ме изнасилят ,аз не спирам да се въртя,извивам ,хленча и ритам. Мъжът закова ръцете ми към леглото,а другият извади пениса си и с това аз продължително хленча. Разтвори краката ми и тъкмо да влезе в мен и вратата се отваря. Точно за една секунда Белаур осъзна какво вижда и за още една, с тежки стъпки и силно ръмжене ,накара мъжете да се отдръпнат от мен. Мъжът насочи пистолета към него,но Белаур умело го отблъсна и го удари с юмрук в лицето. Това го замая и падна на леглото до мен. Едновременно изпищявам и скачам от леглото,далеч от тях.

 

През това време другият налита с ножа към Белаур. Беше по- бърз и успя да го избегне. Замахна още един път,а Пухчо стисна ръката,с която държи ножа и рязко го придърпа към себе си. Удари го с глава и по  никакъв начин не показа,че това го заболя,направо го свали на земята и го остави там.

 

Белаур тръгна към този,който беше над мен и го стисна за косата за да го изправи на крака. Един след друг юмрук след юмрук го удря в лицето и накрая го пусна на земята. Хленча и се свивам в ъгъла,когато приклекна,хвана го за блузата и заби ножа отстрани на врата. Ужасена се взирам в кръвта и се опитвам да не мърдам. 

 

Белаур е напълно непоколебим,никога не съм го виждала в такава светлина и това леко ме изплаши. До колкото чух е бил боксьор,но това,което прави на другият е далеч от това,което знам за боксьорите. Сега го е притиснал към стената, с крака във въздуха и шепти на италиански. Мъжът не помръдна,гледа го с присвити очи и с това Белаур реши да не изчака отговор,а да го застреля в мозъка. Пусна го и тялото му се строполяса на земята. 

 

Няколко секунди само се взираше в него,докато не завъртя рязко глава към мен.Погледът му е коварен. Челюстта му е здраво стисната,обичайното зелено в очите го няма,а пръските кръв,които обагрят лицето му го прави да изглежда на хладнокръвен убиец. Онези,които ги дават по телевизията. 

 

Цялата треперя и това не убягва на Белаур. 

 

-Мамка му,Ния! - не се приближава,сякаш знае,че може да ме е изплашил с действията си. - Не те докоснаха ,нали? - поклащам глава и тихо хлипам. - Цялата трепериш. - като професионалист извади пълнителя и хвърли пистолета на леглото. 

 

-Аз…- тежко преглъщам. - …съм в шок. - поглеждам към труповете в стаята ми. 

 

-Ела! - колебая се. Ръцете му са в кръв,особено по кокалчетата. 

 

-Просто….аз…Боже…- оставам се да ме види напълно уязвима. Закривам лицето си с ръце и плача с глас. След малко усещам ръцете му около себе си и с това аз напълно се разпадам. Отвръщам на прегръдката и плача между гърдите му. 

 

-Спокойно! Всичко е наред! Тук съм! - ако не беше в съседната стая,ако бях сама, кой щеше да ги спре. Само от тази мисъл ,аз се вкопчвам в него и отново заридавам. С това действие,го подтиквам да ме повдигне и да ме заведе до банята. Белаур пусна душа и ме остави да стъпя. Съблечи тениската и боксерките и влезе под душа. Знам какво прави. Иска да премахне кръвта от себе си за да не ме плаши,но и не иска да ме остави сама в стаята. 

 

След секунди ме придърпа към себе си и без да се замисля стъпвам на пръсти и го целувам по устните. Отдръпвам се и го гледам в очите,чакайки някаква реакция. Белаур се поколеба дали да ме целуне и с разочарование разбирам,че няма да го направи. Той издиша пред устните ми,спря душа,взе кърпата закачена до душ кабината и ме уви в нея. Помислих,че ще ме накара да изляза за да го оставя сам,но той ме повдигна и както е мокър ме поведе към стаята си. 

 

Много внимателно ме остави върху леглото и излезе от стаята. Затаявам дъх,когато мъжествения му аромат изпълни ноздрите ми. Допирам носа си във възглавницата и шумно вдишвам. На мига хормоните ми избухват като фойерверки през нощта. Толкова глупава реакция на тялото ми. Оставих се на един да ми се подиграва,сега правя същото. Искам да му помогна,но така наранявам себе си. Ще страдам за пореден път. 

 

Белаур се върна с кърпа около кръста и с матрака от моята стая. Извади боксерки и чаршаф от долният шкаф на скрина. Може би трябва да отместя поглед ,когато свали кърпата и хубавото му стегнато дупе се появи пред очите ми,но аз не го правя. Погледът ми бавно се спуска от мускулите на гърба му до прасците на краката. Тялото на Белаур е изтъкано от мускули. 

 

-Долу ли ще спиш? 

 

-Ако баща ти реши да ни провери. - кимам с глава. - Завий се,ще настинеш. - голямото тяло на Пухчо се просна на матрака и като жена,която предпочита да слуша,отколкото да има проблеми,ставам от леглото,свалям кърпата и бързо се шмугвам под завивката. Отново неговият аромат,направо е побъркващ.

 

-Как са влезли? 

 

-През входната врата.

 

-Но…как? Тя е заключена.- Белаур постави ръцете си под главата и с напълно спокоен тон отговори.

 

-Ния,те са обучени за всякакви ситуации. Една врата не може да ги спре да изпълнят задачата си. 

 

-Какво ще правим? 

 

-Ще говоря с баща ти. Трябва да се преместим,макар да знам,че е безсмислено,те пак ще ни открият. -притеснена от думите му,аз решавам да задам следващият въпрос.

 

-Трябва ли баща ми да знае? - Белаур повдигна глава и ме погледна. 

 

-Със сестра ти може да не възприемате истината за баща ви,но е нагазил в блато с грешните хора. Заради него,щяха да те изнасилят. Италианците не се шегуват,те просто имат властта да го направят. И на въпроса ти,не ,няма нужда да знае,но тъй като спазвам договора,все още,ще му кажа да знае за проблема,както и да разбера реакцията му относно теб. 

 

-Относно мен? - отново погледна към стената срещу него.

 

-Аха! Ще видим как ще реагира като разбере за опита за изнасилване. - изръмжа последната дума. 

 

-Какво ти каза преди няколко дена? 

 

 

-Заплаши ме, няма нужда повече да знаеш.- прииска ми се да го докосна. Ако не беше той,щях да изпитам една ужасна болка,от която трамвата щеше да остане за цял живот. - Казаха ли какво искат? 

 

-Защо си мислиш,че са искали нещо? - Белаур отново ме погледна. 

 

-Те винаги искат нещо. Не бяха тук за да те изнасилят.- не мога да повярвам колко бързо разгадава италианците. 

 

-Търсиха флашка. - Белаур се намръщи. - Нямам представа каква е тази флашка. -Пухчо видимо се замисли,взирайки се в някаква неутрална точка. 

 

-Ще говорим на сутринта. Сега поспи. - Този мъж е непредсказуем,освен,че е смел и изтъкан от мускули,той умее да чувства,умее да изпита болка и страдание.След тази нощ,аз изпитвам желанието все повече и повече да го опозная. 

 

Протягам се на леглото и заспивам с мисли за “Пухчо”.

 

………………………………….

 

-Не! Недей! - бавно отварям очи,когато чувам думите на Белаур. - Моля те! - той бълнува. Започна да се мята на матрака. Знам,че в това състояние не е хубаво да го докосвам,тогава може да ме нарани без да го осъзнава,но въпреки това,аз падам на колене и докосвам рамото му. Изписквам,когато отвори очи и с озлобен поглед ме хвърли на леглото и ме стисна за гърлото. 

 

-Господи! - докосвам ръката,която ме стиска за гърлото. - Аз съм! - сълзи се стичат по бузите ми,карайки го да осъзнае какво прави.

 

-Ния! - отдръпна се и неспокойно прокара ръката си през косата. - Нараних ли те? - докосвам гърлото си и хлипам. - Не плачи! По дяволите! - Белаур излезе от стаята и веднага се чу силен удар.

 

-Белаур! - ставам от леглото и излизам от стаята. Пухчо е в кухнята,напълно сринат от това,че си позволи да ме стисне за гърлото,а в крайна сметка,аз бях виновна. Не трябваше да го докосвам.- Недей! - вдигна поглед и бързо поклати глава. 

 

-Виждаш ли? Сега разбра ли защо не искам да бъдеш близо до мен? 

 

-Ти бълнуваше. Не си виновен. 

 

-Но можех да те нараня. - приближавам се към него,пренебрегвайки очите,които се впиха по голото ми тяло. 

 

-Ти никога няма да ме нараниш,не и физически. - Белаур се напрегна,когато заставам пред него и плъзвам ръцете си по мускулите на корема и гърдите. - Не ме отблъсквай! Имам нужда от теб. 

 

-Ния,не трябва…- прекъсвам го с целувка по устните. Имам нужда от близостта му,от докосванията му,от самият него. Той ще ми помогне да преодолея Влайко,да преодолея мъжете от снощи,да преодолея борбата със себе си.

 

-Моля те! Не знаеш как се чувствах,когато ме докосват…- провокирам го за да разбера как ще реагира. - …мръсните им ръце по гърдите ми,по…

 

-Не искам да знам къде са те докосвали тези нещастници. - Белаур прокара ръката си през косата ми и така ме целуна,че няколко пъти изхленчвам в устата му. Стъпвам на пръсти и докосвам с ръка главата на дракона на рамото му. Това го подтикна да ме повдигне и да ме остави на плота до мивката. Шумно стена от езика,който перна набъбналите ми зърна и пръстите докосващи клитора.

 

-Белаур! - устата му слезе по-надолу и след секунда се озова между срамните ми устни. Зеленият му поглед ме изгаря,когато плъзна езика си точно там,където искам. Облиза ме още един път и изръмжа,карайки ме да отметна глава назад от удоволствие. Никога досега не съм изпитвала това блаженство,за което Ева ми говореше. Когато реших да се отпусна в къщата в София и да се докосвам сама пред очите му,беше нещо непознато,нещо лудо и дръзко. Аз не съм такава,въобще не знаех какво трябва да правя,къде да се докосна,как да издам стон или пъшкане,но сега той ме провокира да правя това,което искам. Да се отпусна. - Ох! - така ожесточено смуче снопчето,че бедрата ми треперят.  

 

-Толкова си мъничка…- разликата във височината и теглото е голямо. До него изглеждам на перушина и може с лекота да ме духне в дадена посока. - …Дори пениса ми е голям за теб. - Вярно е. В София изпитвах и болка и удоволствие,но това не ме спря да свърша няколко пъти. Просто той знае как и къде да натисне онова бутонче за екстаз. - Искаш ли го,Ния? - прокарвам ръката си през косата му и леко я дръпвам. 

 

-Да! - Белаур отново натисна клитора и в отговор силно пъшкам. Само като пъхна дебелия си пръст в мен,след секунда последва още един ,изпълвайки ме перфектно,аз се задъхах. Вик след вик,той тласка пръстите си и смуче снопчето,ненаситен за това,което прави.- Белаур! - само като чу как извиках името му,той ме стисна за тила и рязко сведе главата ми за да го гледам. Краката ми треперят,сърцето ожесточено бие между гърдите ми,а гъделът,с който преди седмица разбрах какво ме очаква,се появи отново. Гледам го в очите и отварям уста,когато оргазма ме помита по най-върховния начин. Белаур здраво ме държи,силно натиска клитора и това удължаване на удоволствието буквално ме разтърси още повече. 

 

-Толкова си красива като свършваш. Лицето ти почервенява…- дръпна клитора с устни.- …клитора и малките ти срамни устни също…- той се изправи и извади мокрите си пръсти от мен.- …Само белезите ме притесняват. - мозъкът ми в момента трудно обработва всяка негова дума излязла от мократа му уста. - Кой го направи? - Белаур свали боксерките по краката си и хвана големият и корав пенис в ръката си. Наистина е огромен и само като знам,че отново ще влезе в мен и клитора ми алчно запулсира. - Кажи ,Ния! 

 

-Аз го направих. - лъжата лесно се изтръгна от мен, но така като гледам Белаур и за секунда не ми повярва. 

 

-Ти? - прокара ръцете си през косата ми и без тях насочи пениса си към входа. Главичката приятно ме разпъва ,ствола буквално ме накара да запищя,а целият му пенис ме подтикна неудържимо да треперя. 

 

-Аз! - Белаур дръпна косата ми за да повдигне главата и така да го погледна в очите. Отдръпна се почти до край и бавно тласна между стените ми. Отново потрепервам. Лекият дискомфорт се появи,но възбудата е по-силно от всичко,затова се съсредоточавам върху нея. 

 

-Току-що ме излъга. - изръмжа той. И след тези думи рязко се отдръпна и рязко тласна. Изписквам от пълнотата,от това как започна да се движи в мен. Вече не ми дава време да свикна,чука ме по същият начин като в София. Ръцете ми треперят,пръстите на краката се свиват,а Белаур не спира дори за миг, поне да нормализирам ритъма на сърцето си. Препуска като конен ездач при бързината на бедрата му,как ги издава напред и главичката удря на правилното място. 

 

-Не ….не лъ-жа! - заеквам аз. Белаур разтвори широко краката ми,постави ръката си между гърдите ми и отново тласна. Извивам се в дъга,докато стиска гърдата ми ръмжи към оголения ми врат. В момента всичко се смесва в едно. Болката,удоволствието и желанието да му кажа,че искам да усетя всичко,което може да ми предостави.  

 

-Удоволствието е по-силно,нали? - той знае,че ме боли. 

 

-Да! - стисна ме за тила и силно ме целуна. Преплитам езика си го около неговият и пъшкам от серията тласъци. Имам чувството,че все по- интензивно се търка между стените ми, карайки ме да се отдръпна и да запищя. 

 

-Ния! - Белаур се отдръпна и вкара два от пръстите си във вагината,стимулирайки оргазма за секунди. Той е мокър ,хлъзгав и лепкав. Ощще не съм се успокоила и Белаур ме премести на масата с гръб към себе си. Той е висок и успешно може да стигне пениса към входа. Преди да влезе в мен,отмести косата на едното рамо и силно ги стисна. Първият тласък е опустошителен. При вторият ,свеждам глава и пищя. При третият, събирам колената си и поглеждам през рамо. При четвъртият, Белаур стисна косата ми и рязко я дръпна. Иска да гледам право напред. Пъшкам от последващите тласъци,които буквално ми взеха акъла. 

 

Определено не очаквах да се излея още един път и то толкова скоро. Белаур се отдръпна и остави да опръскам масата и пода. Не ми се е случвало такова нещо досега и изпитвам срам. Тръгвам да слизам от масата,но Белаур ме задържа с пръсти във вагината. Очите ми се разширяват от внезапната пълнота и как с лекота ги извива.

 

-Къде си мислиш,че отиваш? - цялата почервенявам и това той го забеляза. Подсмихна се и нарочно вкара пръстите си по- дълбоко в мен. - Искаш да избягаш ли? 

 

-Нещо…- прокашлям се. - …такова. - приглади косата ми над челото и леко се усмихна. 

 

-Не получи ли току-що оргазъм?- още повече се изчервявам. 

 

-Ъ-ъ…получих. - продължава да се усмихва и в момента искам да потъна вдън земя.

 

-Тогава? - Харесва му,когато човърка в мозъка ми. 

 

-Изпитах срам. - свеждам глава ,неспособна да го погледна,но бързо я повдигна.

 

-Ти си прекрасна. - настани се зад мен и с две ръце обхвана гърлото ми. Така може да ме контролира и не знам дали ми допада. Никога не съм се замисляла как бих реагирала ,ако мъжът до мен е доминант. Бих ли се впуснала сред толкова дълбоки води? Харесва ми смесицата болка и удоволствие,но до къде могат да бъдат моите граници.- Нека да го направим още един път…- натисна главичката към вагината и издаде бедра напред. Изпищявам,когато ме изпълни до край. Изпищявам за втори път ,заради серията бясни тласъци.  Господи. В момента хем ме боли,хем усещам познатото чувство при оргазъм. -Напръскай ме,срамежливке! Направи го за мен! - държа се за ръцете му и пищя при силните удари кожа в кожа. - Този път няма да изляза. Ще го опръскаш и ще се насладя на това колко ще бъде лепкав. -  забелвам очи от удоволствието,което ме връхлита. - Точно така! Усещам те. - Белаур бясно блъска,бясно ръмжи ,а аз толкова силно изпищявам,че едва чувам ругатните му. - Да! Да! 

 

Отново го правя,отново се изливам пред този мъж. Навлезе ненадейно в живота ми и без проблем пропука стените,които сама създадох. Ева е права. Трябва да се боря. Борбата прави силата,а моята сила е Той.