Каталин

 

 

Преди пет години

 

 

-Мислиш ли,че ще ѝ хареса? - попита Белаур,стискайки кутийката с гривната,която позволи да купи след като спечелихме малко повече пари от обикновено.

 

-Да! - изминаха няколко седмици откакто Калина ми каза,че е влюбена в мен. Отношенията ми с нея са променливи,но няма как да не забележи човек как ме наблюдава. Белаур също го вижда това,тя не се прикрива,но и той се опитва да не обръща внимание. Може би подозира какво се е случило в него ден,сълзите на Калина хвърлиха подозрения,но той така и не ме попита. Искам той да е щастлив,макар привързаността ми към нея да граничи до вманиаченост , не мога да му го причиня. Той е влюбен и ще стоя настрана. 

 

-Напоследък се държиш странно около Калина. 

 

-Какво имаш на предвид? - намествам качулката на анорака и се взирам в пътя. 

 

-Избягваш погледите ѝ,не искаш да оставаш насаме с нея. Тя те обича и така като правиш я нараняваш. - там е проблема,не ме обича като по-голям брат. 

 

-Няма такова нещо,въобразяваш си. - пресичаме по пътя и минаваме през булеварда,където работи Калина. Флоренция е красив град с много забележителности,има възможности за младите хора,но ми се иска да се откъсна от проблемите тук. Имаме нужда с Белаур да забравим за майка ни,за бащите ни,за това колко сме вглъбени в една жена,която няма и най-малка представа до къде стига нашата мания за закрила. - Как върви бокса? - сменям темата,така е най-добре.

 

-Треньорът ми предложи да се включа в Олимпийските игри в Париж другата година. Спечелих няколко срещи ,сега трябва да се боря за правото да отида там. - на две от срещите успях да присъствам и освен,че много добре се справи и още в първия рунд надделя над съперниците си,в следващия ги повали с нокаут. 

 

-Радвам се,братко! Това ще те откъсне от всичко. - потупвам го по гърба. 

 

-"Безстрашният" ,а? - подсмихвам се и отварям вратата на сладкарница "Veneto" . Белаур сваля качулката си,аз правя същото и двамата поглеждаме към шумната групичка до бара. 

 

-Колежани. - Белаур е присъствал само на един от двубоите ,от там получих и прякора,заради желанието ми да се бия с двама или трима един след друг. - Ето я . - Калина излезе от стаята, където повечето торти,пасти и други сладки неща се съхраняват и погледна към нас,усмихвайки ни се. - Здравей! - целувам я по главата,а тя ме прегръща твърде дълго за да забележи Белаур. 

 

-Здравейте! Какво правите тук? Не сте ли на работа? - отдръпна се и прегърна Белаур,който с лекота я повдигна от земята. 

 

 

-Бяхме ,но свършихме по-рано. - отговори брат ми,пускайки я да стъпи. 

 

-Супер! Седнете на бара,сега ще ви направя по едно кафе. 

 

-Ehi,capelli neri( Хей,чернокоске! )- извика един от групичката. Белаур веднага се напрегна,докато се настанявахме на столовете пред бара. - Un altro caffé. ( Още едно кафе.)

 

-Un minuto.( Една минута.)- отвърна Калина и започна да приготвя кафетата ни. 

 

-Non un minuto,subito. ( Няма една минута. Веднага!)- Калина спокойно свали двете чаши и сложи една под машината,но Белаур се изправи в целия си заплашителен ръст и тръгна към групичката. Мамка му. 

 

-Белаур! - извика Калина,но вече е твърде късно. Петимата момчета спряха да разговарят и да се хилят,докато брат ми тихо им говори. Белаур повече премисля преди да действа,но сега ми се струва,че ще действа твърде импулсивно. 

 

-Sai chi sono?( Знаеш ли кой съм?)- каза онзи ,който извика на Калина. Той е с тъмна коса като на Белаур,с тъмни очи ,много по-нисък и с хилаво тяло. Калина остави кафето му на масата,а Белаур се върна и седна до мен,свивайки пръстите си на едната ръка в юмрук.

 

-Non mi interessa chi sei. ( Не ме интересува кой си.)- отговори Белаур с тон,който не бива да бъде пренебрегнат.

 

-Vieni qui! ( Ела тук! ) - стисна ръката на Калина и я придърпа към себе си. Сега и аз се изправих,но Белаур беше първи и за секунда я откъсна от него и заби тежкия си юмрук по лицето му. Приятелите му се отдръпнаха,а пикльото се хвана за носа и погледна към Белаур. - Ti pentirai.( Ще съжаляваш.)

 

-Se la tocchi ancora una volta,ti ammazzo. ( Ако още един път я докоснеш,ще те убия.)- заплахата проехтя в цялото помещение,карайки и малкото хора вътре да се взират в нас. 

 

-Недей! - каза Калина,поставяйки ръката си между гърдите му. - Нищо не е станало. - Белаур стои и го наблюдава,даже не обръща внимание на Калина,която всячески се опитва да го успокои. - Моля те! Той е опасен. 

 

-Ще изляза отвън. - Белаур се отдръпна и тръгна към изхода на сладкарницата. Групичката отново седна,а пикльото почисти носа си от бликналата кръв и погледна към Калина,която с треперещи ръце почиства плота на бара.

 

-Успокой се! Всичко е наред. Ще…

 

-Не е наред. Този,който удари е син на най-голямата мафиотска фамилия във Флоренция. - 

 

-Откъде знаеш? - Калина обслужи още един клиент преди да седне до мен и прошепне в ухото ми. 

 

-Той е редовен клиент и чувам някои неща. Казва се Амо Пасторе. - поглеждам над рамото ѝ,виждайки го да продължава да ни наблюдава,но този път е с телефон в ръка. Говори тихо,не може да се разбере какво казва,но този поглед изобщо не ми харесва. 

 

-Дръг път докосвал ли те е? - Калина си замълча ,а Белаур се върна и както стои зад нас отпи от чашата с кафе. - Калина! - тя се върна на бара и пренебрегна въпроса ми и съм сигурен,че е заради Белаур. 

 

-Колко време имаш до края на смяната ти?- попита брат ми.

 

-Петнадесет минути. - рязко кимна с глава и бегло погледна към групичката момчета,които отново станаха твърде шумни. 

 

-Отдавна не съм се ядосвал така както сега. - каза през зъби той. 

 

-Мисля,че трябва да изчакаш отвън. 

 

-Не,ще стоя тук и ще изчакам. 

 

-Излез,по дяволите! - изръмжах аз,карайки го да ме погледне. Може да е по-голям от мен,но като чуе ръмжащия ми тон това означава,че не се шегувам и съм сериозен в думите си. Белаур изпи кафето си и отново излезе от сладкарницата. През това време Калина се подготвя за края на смяната като дава на всяка заета маса сметката. Колежката ѝ се появи в последния момент и двете си казаха точно две думи. Групичката хлапаци се сдържаха,докато ѝ плащат и не след дълго излязохме от сладкарницата,виждайки Белаур да дърпа от цигара. Той не пуши ,какво му става по дяволите?! - 

 

-Започнал си да пушиш? - Калина е изненадана.

 

-Само сега. - хвърли я на земята и я стъпка с кубинката си. Озадачен,че нарушава правилата в бокса,вървим след него и мълчим. Улавям очите на Калина да се спират на мен,но никой не си прави труда да проговори. Белаур е прав,избягвам я ,но това е най-доброто решение. Искам да съм по-големия брат,който няма и да се грижа за нея. - 

 

-Елате вкъщи. Владко и Сабрина са на училище.

 

-После ще отида да го взема. - каза Белаур,поглеждайки първо към мен после към Калина. Тихо изсъсках от мисълта да остана насаме с Калина. - Искам да ти подаря нещо. - настроението на Белаур се промени,а моето помръкна още като разбрах кой заплаши. Чувал съм за фамилия Пасторе от случайни хора и това ,което знам определено ме разтревожи. - Отвори го. - 

 

-Какво е?- Калина отваря кутийката и силно изписка,взирайки се в красивата перлена гривна. - Ама защо? - Калина погледна към мен,но аз реших да извадя смартфона си втора употреба и да се направя на ударен,че някои ми звънни. 

 

-Ти го заслужаваш. - сините очи на Калина буквално се разтопиха от думите му и реакцията ѝ беше да скочи върху Белаур и да го целува по лицето . Той я придърпа към себе си и се засмя. Вървя напред и ги оставам сами за да премисля на кой може да се обадя и да разбера нещо повече за Пасторе. Преглеждам контактите си и разбирам,че никой не може да ми помогне ,дори и с малко информация. Повечето са колеги- чужденци от товаро-разтоварителната работа и от дискотеката. Стискам телефона в ръката си и влизам в сградата,където живее Калина. Сладкарницата е близо до тях. Само на две улици разстояние. 

 

-Каталин! - Калина ме повика. - Погледни! Страхотна е. - подава ръката си за да видя красивите перли да обхващат бялата ѝ нежна кожа. 

 

-Наистина е страхотна. Брат ми има вкус. - намигам на Белаур,който неприкрито се радва на щастливото изражение на Калина.

 

-Гладни ли сте? Вчера сготвих пиле фрикасе. - аз не съм гладен,но кимам с глава за да не я обидя. Белаур взе ключовете от ръцете ѝ и отвори входната врата. Влизаме в двустайния скромен апартамент и първото нещо,което правя е да отида до банята. Имам лошо предчувствие и трябва да разбера нещо повече за сина на Пасторе. Набирам един наш колега в дискотеката,който е грък,но работи там от няколко години. 

 

-Bios,come stai? ( Биос,как си? )- попитах аз,когато ми вдигна. 

 

-Sto bene. Come stai? É successo qualcosa? Vuoi che faccia un turno?(Добре съм. Ти как си? Да не се е случило нещо? Искаш да поема някоя смяна ли?)

 

-Sai qualcosa della famiglia Pastore? (Знаеш ли нещо за семейство Пасторе?)- пренебрегвам въпросите му и минавам по същество. Биос мълчи и с това разбирам,че моите подозрения се оказват правилни ,случката днес ще ни излезе солено. 

 

-Tutta la città li conosce. Meglio stare alla larga da loro.(Целият град ги познава. По-добре стой далеч от тях.)

 

-Cosa succede se minacci il figlio di una famiglia mafiosa. (Какво се случва,ако заплашиш син на мафиотска фамилия?)- Биос отново замълча. Тегаво мълчание,което ме навежда на мисълта ,че нещата все повече се влушават. - Bios? 

 

-Non dirmi che l'hai minacciato….Cazzo

…La minaccia é un omicidio.(Не ми казвай,че си го заплашил...Мамка му... Заплахата е убийство.)- вдигам поглед към огледалото ,виждайки пребледнялото си лице. - Lascia la città. Nasconditi da qualche parte. Capisci?(Напусни града. Скрий се някъде. Разбра ли?)- Биос продължава да говори,а аз взех да виждам премрежено. Едва виждам себе си. 

 

-Crazie.(Благодаря ти!)- затварям му и прибирам смартфона за да не го изпочупя още повече от гняв,но не мога да кажа същото за огледалото. Удрям го няколко пъти с юмрук ,докато не чувам вратата да се отваря. 

 

-Какво правиш,мамка му? - стискам ъглите на мивката и бавно свеждам глава. - Брат?!

 

-Каталин! - Калина също се появи и като видя счупеното стъкло и кръвта около пукнатините ,дойде до мен и хвана ръцете ми.

 

-Защо го направи? - попита тя и отвори шкафа над мивката за да извади една тубичка и малко памук.

 

-Не знам! - Белаур стои на прага на банята и мълчи. 

 

-Отивам да взема Владко. - Калина го погледна и му се усмихна,а аз нямам смелостта дори да вдигна поглед. Ако го погледна ще види тревогата в очите ми,а днес трябваше да бъде един хубав ден. 

 

-Нали знаеш ,че е влюбен в теб? - Калина за секунда ме погледна след това отново се върна да почиства ръката ми. -

 

-Подозирах. 

 

-Какво ще правиш? - преди да ми отговори,Калина тежко издиша. 

 

-Обичам го,но като негова сестра.- остави кървавия памук и ме погледна. - Виж,аз много държа на Вас,но рано или късно единия от нас ще изпитва някакви чувства.

 

-Съгласен съм. Това е проблема. Той те боготвори. За него ти си най- скъпото…

 

-Ти какво изпитваш? 

 

-Казах ти,ти си ми като сестра. 

 

-Не ти вярвам. Заради чувствата на Белаур не искаш да признаеш своите.- изсъсках и се отдръпнах от нея.  - Моля те! Кажи ми ,че онова не беше истина. 

 

-Калина,стига! - излизам от банята и отивам до прозореца във всекидневната. -Не наранявай Белаур! - казах аз преди да се почука на вратата. Едва ли брат ми се е върнал толкова бързо. Училището е на около десетина минути и много добре знам колко време отнема да го вземе и да се върне с Владко. Сестра ѝ се прибира сама и в по- късния час,затова няма как и да е тя. - Чакай! - Калина спря пред вратата. - Отдалечи се. - тя ме послуша и бавно направи няколко крачки назад. Поглеждам през шпионката,виждайки голям черен сак точно отпред. Отварям вратата и се взирам в сака,обмисляйки дали да го отворя. 

 

Бавно приклякам и с тиха въздишка дърпам ципа,но когато зърнах малка част от съдържанието вътре и рязко се отдръпвам,падайки по дупе на земята. 

 

-Какво има? - попита Калина. Свеждам глава и ругая на глас. Не може да е тя. Не може да е тя. - Каталин! 

 

-Стой настрана. - правя с ръка да не идва насам. - Мамка му! Мамка му! - 

 

-Плашиш ме. Какво има вътре? - предвид предупреждението ми да не идва ,тя бавно пристъпва към сака. Напълно безмълвен,затварям очите си и след секунди се чуват силните ѝ ридания. След още няколко Калина започна да крещи,а аз бавно вдигам поглед,виждайки я на колене и да прегръща безжизненото тяло на Сабрина,сестра ѝ.