Каталин

 

 

Скачам в басейна и плувам към моята воайорка. Денят е прекрасен,слънцето грее над нас и предразполага да прекараш утрото с близначките и Белаур,който изглежда е в кисело настроение заради Ния,но все още не мога да забравя това,което разбрахме онзи ден преди да ни изненадат с вечерята. С брат ми трябва пак да ги оставим за известно време ,но как да поемем този риск. Това означава да ги изложим на опасност,както направихме преди два дена. 

 

Бях на тръни през часовете,в които не бяхме при тях. През цялото време си гледах телефона,не можах да се съсредоточа и едва издържах на натиска. Сега съм в същото положение,нещо ме притиска към сърцето ,карайки ме да се чувствам ужасно,а демона ми шепти ,че е много лоша идея. Демонът никога не бърка,това е проблема.

 

-Мечо,стига! - Ева се киска ,а аз я притискам към себе си и заедно се потапяме. - Мечо! - отмествам мокрите черни кичури от лицето ѝ,а тя ме удря по гърдите,докато кашля. 

 

-Трябва да си готова за всичко. 

 

-Като например да ме хвърлиш без предупреждение. - 

 

-Ела! Искам да поговорим. - Ева уви краката си около кръста ми ,а аз бързо излизам от басейна,чувайки Ния да се ежи на Белаур. Започнала е битка ,която няма как да спечели. Брат ми има тежък характер,напълно непоклатим и в думите си и в действията си. Смъртта на Калина го промени,той беше изцяло погълнат в ролята да е по- големият брат,той да се грижи за нас,той да прави всичко за да сме добре,включително и Калина с брат ѝ и по- малката ѝ сестра,но сега ми се струва,че онзи Белаур умря заедно с нея. Не виждам живец в очите му,не виждам да има желанието да се промени,да прогледне по някакъв начин и да продължи напред. Бях окуражен за срещата с близначките,бях окуражен и за предната нощ,в която Ния го провокира и Белаур не издържа на натиска,но все още го няма този живец. Той е зациклил в едно положение и колкото да искам да му помогна,той като не иска сам да си помогне ,аз не мога нищо повече да направя.- Ева,спри! - стискам я за косата за да спре да целува черепа. Имам чувството,че е вманиачена по него. Повече от демона. 

 

-Разговорът може да почака. - гърленият ми смях проехтя из къщата. Толкова ненаситно момиче не съм виждал.

 

-Не може! - пускам я да стъпи и бавно се отдалечавам от нея,обикаляйки около дивана.

 

-Ама ти си готов. - погледна към палатката образувала се между краката ми. 

 

-Не му обръщай внимание….- тя може да гледа към издутия ми пенис,но аз не спирам да гледам към капките,които се стичат от врата към гърдите ѝ. Прииска ми се една по една да оближа. - …С Белаур трябва да излезем ,опасяваме се ,че бизнеса на баща ти е тръгнал в друга посока.- Ева по никакъв начин не реагира. Взира се в мен и не обелва и дума. -От колко време не си се чувала с баща си? - 

 

-От случката с Димо. - от няколко дена не се е интересувал за дъщерите си,а са най-скъпото му.

 

-Знаеш ли докъде се простира бизнеса му с автомобилите? - 

 

-Из Европа. Само това знам. -

 

-Какво става? - влиза Ния и поглежда към сестра си,която продължава да се взира в мен. - Кажете ми! - Белаур също се появи,разбирайки защо сме вътре. Той откри някои неща за Кашъмов,но не знаем до колко са верни. Докато не го видим с очите си няма как да сме напълно сигурни. - Защо мълчите? Ева,какво става? - Ния поглежда ту мен ту нея.

 

-Мислиш,че собственият ни баща ще ни изложи на опасност?- попита Ева,видимо ядосана от това,което се опитвах да ѝ подхвърля. 

 

-Ева…

 

-И другото,което ми се казва е ,че трябва отново да ни оставите сами. В договорът пише работното ви време и…

 

-Договорът е просто фиктивен,тука се касае за нещо опасно,нещо,което баща ви ви е въвлякъл.- сега аз я прекъсвам. 

 

-В какво може да ни въвлече? Той е бизнесмен,от години се занимава с автомобили. - Ева тръгна към кухнята,отвори хладилника за да изкара шоколадовото мляко,което пие всеки ден. Отпи няколко глътки,докато ме гледа в очите и рязко завъртя капачката. - Отвратително е. - хвърли го на земята. - Другият път ме остави сама да отида до проклетия магазин,а не да ми казваш,че това е опасно.

 

-Ева,престани! - тя се приближи с насочен пръст към мен. -

 

-Стоим тук ,в тази къща,на този лукс ,който ненавиждам от дъното на душата си,правейки секс…не, чукахме се като животни и след всичко това ти…- погледна към Белаур. -... вие ще ни оставите и ще обвиниш татко за опита за отвличане. 

 

-Ева…

 

-Майната ти. - изръмжавам към нея. Държи се детински. - Ния,да се качваме. - хвана ръката на Ния,която остана напълно безмълвна. Преди да се качат по стълбите бързо я спирам,казвайки. 

 

-Какво се промени след като онзи ден нямаше проблем ? Или всичко опира до шибаното чукане и това замъгли съзнанието ти.

 

-Прав си. Всичко опира до шибаното чукане…- леко се завъртя да ме погледне. - …Толкова много ми хареса,че забравих за какво си тук. Аз съм една удобна курва с чувства ,нищо повече. - гласът ѝ се промени при последните  думи. Стискам зъби и извръщам поглед от тях,поглеждайки към Белаур,който се опитва да бъде безучастен. 

 

-Можеше да подходиш по друг начин. - каза той със свити ръце в юмруци и поглед ,от който може да прогори дупка в стената. 

 

-Как? Баща им е замесен,върти си сделките и не се замисля колко отмъстителни могат да бъдат. 

 

-Мамка му…още преди месец ти казах,че не трябва да се въвличаме в това. - Белаур взе една бира от касата,оставена под плота на кухнята и я отвори за да отпие една дълга глътка. - Информацията е ясна. Тази вечер ще тръгва тир от София. Мога да отида сам. Ти стой при момичетата. Не трябва да ги оставаме. Не и този път. - 

 

-Може да гъмжи от италианци. 

 

-Това не е проблем. - поглеждам към стълбището да не би Ева и Ния да са там и се приближавам към брат си. 

 

-Проблем е. Ще те хванат и тогава ще трябва да се хвърлям към неизвестното. - Белаур отново отпи една глътка. - Знаеш какво се случи преди години. Сделката,която сключих с тях беше най-кървавата. Едва те измъкнах от там. 

 

-Не може да ги оставим. - ако не го провокирам сега,няма да имам друга възможност.

 

-Защо? Имаме достъп до камерите около къщата.

 

-Те ни следят. Не бъди толкова пренебрежителен към близначките.

 

-А ти не беше ли? - Белаур сви устни и бързо ме заобиколи за да се отдалечи от мен. 

 

-Не ме изнервяй. Не ми е до това. Достатъчно съм вбесен на ….

 

-На кого? На Ния? - гърбът му се скова. - Или си спомни за Калина и как…

 

-Млъкни! - изкрещя той,изкарвайки го извън контрол. - Знам каква ти е целта. Знам защо въобще сме тук. Няма да стане,братко. Няма да ме спасиш. Аз съм в тъмнина. Мракът ме е погълнал. След смъртта ѝ всичко ми се струва безсмислено,дори майка не може да ме накара да се върна към старото си Аз. Счупен съм…и отвътре и отвън. 

 

-Счупеното не може да се поправи,но сърцето ти може да се излекува.  - Белаур замълча и може би това беше най-добрия момент и двамата да го сторим. 

 

 

Ева

 

 

-Млъкни! - изкрещя Белаур,стряскайки Ния до мен. - Знам каква ти е целта. Знам защо въобще сме тук. Няма да стане,братко. Няма да ме спасиш. Аз съм в тъмнина. Мракът ме е погълнал. След смъртта ѝ всичко ми се струва безсмислено,дори майка не може да ме накара да се върна към старото си Аз. Счупен съм…и отвътре и отвън.- 

 

-Говорят за Нея. Със сигурност това е въпросната Калина. - прошепна Ния. 

 

-Счупеното не може да се поправи,но сърцето ти може да се излекува. -каза Каталин и Белаур си замълча. Дълго мълчание,от което ни подтикна да стисна ръката на Ния и на бегом да влезем в стаята ми. 

 

 

-Коя е Калина? - попитах аз,напълно погълната от думите на Белаур.

 

-Може би е сестра им. - поклащам глава. 

 

-Не! Каталин ми сподели ,че е наранил някого и не искал да прави същото….- повтарям на ум думите на Белаур. - …Някои от тях двамата е бил влюбен в това момиче. 

 

-Или и двамата. - Ния седи на леглото ми и сведе глава. - Сега като се замисля ние не знаем нищо за тях. 

 

-Така е! Нищо не знаем ,но и те нищо няма да ни кажат. Стана ясно какви сме в живота им. Едно нищо.- изплювам аз,наранена от думите си. 

 

-Помисли малко. Белаур каза"Няма да ме спасиш"....те не са дошли случайно тук,при нас. - Ния се изправи и започна да обикаля стаята. - Имали са цел….- замълча за малко. -...Целта сме ние,Ева! Дошли са за да се променят. Да…да…- Ния рязко вдигна поглед и двете изричаме.

 

-Да превъзмогнат Калина.