Каталин

 

Преди пет години

 

 

-Не си длъжен да го правиш. - Белаур върви след мен и стиска ръце в юмруци,сякаш той ще се качва на ринга. 

 

-Нямам избор. Трябва. -пукам врата си ,готов да се изправя срещу опонента. 

 

-Ще отида аз. Аз съм по-големият,а и тренирам бокс. 

 

-От два дена…- колкото и да е  по-висок и едър от мен,не е във форма и това той го знае. - …трябват ни пари. Братът на Калина не е добре. Има нужда от лекарства. Тя не може сама да се справи с всичко. 

 

-Знам! - изръмжа Белаур. 

 

-Трябва да се погрижим за нея,както и за майка. Клиниката я зове. Много добре знаем,че няма да се промени.- Снощи ни докара поредният тъпак и си мисли,че като се прибере след полунощ и ние с Белаур ще спим. Вече не сме деца,но тя не го разбира. Излязох от стаята си и го спуках от бои. През това време пияната ни майка се опитваше да ме спре,лъжейки ме ,че е просто приятел. Приятел,който иска да я чука и по възможност да я забремени за пореден път. 

 

-Combaterró.(Ще се бия.) - каза Белаур на мъжът,който организира двубоите.

 

-Quanto vecchio? (На колко си години?)- 

 

-30 anni. - кимна към мен,знак,че всичко е наред. Поклащам глава и дърпам Белаур, съскайки пред лицето му.

 

-Няма да ти го позволя. Калина има нужда от теб. ….- Белаур извърна поглед,стискайки челюстта си. - …Не си ѝ казал…

 

-Не! Мисля си,че ще ме отблъсне. 

 

-Тя те обича.

 

-Но не както ми се иска. Не искам да я загубя. Твърде е важна. - слагам ръката си на рамото му.

 

-Ще поговоря с нея. 

 

-Недей! Хайде,да спечелим малко пари. - тръгна смело по пътеката,която води към ринга и неочаквано се сблъска с баща си. Другираното копеле е разбрало,че ще идваме и сега чака да му дадем пари. Белаур едва го понася и точно,когато си мислих,че ще го подмине ,той полудя. Стисна го за тила и заби главата си в неговата. Докато се осъзнае, го повали на земята с един силен юмрук в корема след това по лицето. Хванах ръцете на Белаур преди отново да му посегне,а баща му,колкото и да е висок и едър като него се сгърчи на земята и изпъшка от болка. - Ако още един път ни пратиш лихвари,ще ти изтръгна сърцето. - Белаур се отдръпна от мен и тръгна по пътеката. 

 

След по малко от десетина минути той спечели двубоя. Така и не се качих,направи всичко възможно да не го правя. В момента се бие с мъжа,който ме чакаше. 

Белаур е напълно различен на ринга. Непоколебим в юмруците,движенията и начина му на пазене. За два дена едва ли е научил всичко това,със сигурност пропускам нещо и ще науча какво е то. 

 

-Отиваме при Калина. - каза той,когато дойде при мен и избърса кръвта от устната си. - Преброй ги.- подаде ми голяма пачка с пари и вместо да ги преброя аз ги прибирам в джоба на якето си и излизам навън. В Италия е зима и вятъра жули срещу лицата ни. 

 

-Първо ѝ се обади. - извиках аз за да ме чуе. Белаур изважда смартфона със спукания екран и след малко набира Калина. 

 

-Миличка,къде си? …Добре,след малко сме там. 

 

-В тях е,помага на брат си. - по това време трябваше да е в сладкарницата.  - Мамка му,ако ме види в това състояние …- поглежда към разранените си кокалчета. Не само те са зле,а и устната му е подута. 

 

-Ще ѝ обясним. 

 

-Няма да е доволна. Тя не приема насилието,заради баща си. Добре,че е в гроба,там му е мястото. - изръмжа Белаур,спомняйки си за момента , в който го заварих върху нея и да я удря по лицето. Тогава бях на 22 години,напълно зрял за да реагирам адекватно. Повалих го по гръб и започнах да го удрям колкото сили имам,но не го убих,друг го направи. Пратих го в болница. Лежа една седмица и като излезе ме обвини в  средна телесна повреда. В случая помогна медицинското свидетелство и показанията на Калина,иначе щяха да ме вкарат в затвора шест години. Излежах една година. Шибан период ,за който не искам да си спомням.

 

-Баща ѝ си получи заслуженото,а нашите кога ще си ги заслужат. - двамата с Белаур ги мразим от дъното на душата си и чакаме момента,когато те ще сгафят и ще се отзоват там,където им е мястото. В Ада. 

 

-И тяхното време ще дойде,дали някой ще ги убие,дали ще вземат свръхдоза или на нас ще ни падне пердето и ги довършим,ще се разбере някой ден. - Само като се сетя как без колебание повали баща си ,нищо чудно Белаур да реши да го убие някой ден. Аз мога само да удрям,но не и да убивам хора. Не съм аз човека,който ще решава дали някого трябва живее или умре. -Мисля да говоря с Калина. - погледнах го. 

 

-Добре! Това е хубаво. Кажи ѝ какво мислиш. Тя е добър човек,жалко е ,че съдбата така ѝ се подиграва. 

 

-Искам да ѝ помогна,да я закрилям и косъм да не падне от косата ѝ. -

 

-Собственически си настроен. Белаур повдигна яката на якето си за да се прикрие от вятъра. 

 

-Много. Изпитвам нуждата да я пазя от всичко и всеки. - минаваме през подлеза преди да завием към сградата,където живее Калина с брат си и сестра си. По улиците почти няма никого. Вече е късно и хората са си у дома при близки и роднини. На нас доста често не ни се прибира вкъщи заради скъпата ни майка. Тя не ни изостави за разлика от бащите ни и може би заради това държим на нея и правим всичко възможно да ѝ помогнем,но когато един човек не иска да му се помогне каузата е загубена.

 

-Бъди директен,без заобиколки. - Белаур почака на вратата и след малко ни отваря най- нежното създание,което познаваме. Тя промени мисленето ни,възгледите ни и направи така да разсъждавам по- оптимистично за в бъдеще. Възхищавам се на смелостта ѝ,на борбеността ѝ и на желанието да се усмихне,макар тежкото ѝ ежедневие,отглеждането на момче,което не може да върви и момиче,което не оценява какво прави сестра ѝ за нея. - Здравей,"Съншайн"! - целувам я по челото,а тя силно ме прегръща. - Какво готвиш? Мирише невероятно. 

 

-Здравей,красавице! - Белаур веднага сведе глава за да я целуне по бузите и челото,но тя се отдръпна,взря се за секунда в устните му след това хвана ръцете му и погледна към разранените кокалчета.

 

-Какво се е случило? 

 

-Нищо важно. Дойдохме да ти дадем пари за лекарствата на брат ти. -очите на Калина се насълзиха. 

 

-Бил си се ,нали? - 

 

-Да,но нека да влезем и да…- Калина тръгна към кухнята,а скованият ѝ гръб ни показва,че е ядосана. - …Миличка?! 

 

-Мразя насилието и като видя кръв и…- остави черпака в тенджерата и заплака. Белаур веднага отиде при нея за да я успокои. Зашепна нещо в ухото ѝ,а аз решавам да ги оставя и да се насоча към стаята на Владко. Отварям вратата,виждайки го да играе на плейстейшъна,който купихме с Белаур наскоро.  Отделихме пари от заплатата ни за да сбъднем мечтата на едно момче на четиринадесет години. 

 

-Хей! 

 

-Батко! - остави джойстика и постави ръцете си на колелата за да дойде при мен. 

 

-Как си? - прикляквам за да сме на едно ниво. 

 

-Добре. Ти? Къде е батко Белаур?

 

-Тук съм! - Белаур се появи на прага на стаята му,запълвайки и малкото пространство ,което има. - Как си,разбойник? - 

 

-Добре,много добре,но ме притеснява устната ти и ръцете.

 

-Къде е Сабрина? - попита Белаур,напълно безразличен от думите му.

 

-Отиде при една нейна приятелка. Там ще спи. - вечното оправдание. Ще спи в приятелка,а много често сме я виждали да се влачи с компании,които се занимават с продажба на наркотици или употребяват такива. - Отиваме ли при Кака? Готви нещо вкусно.

 

-Веднага! - Белаур го взема в ръцете си и тръгна към кухнята за да го остави на един от столовете. Колко е тъжно да гледаш толкова малко момче приковано за една инвалидна количка. Инцидентът се е случил преди четири години,когато майка им е шофирала към училището,където Калина и Владко са учили,но лекото разсейване от нейна страна довело до сблъсък с градски автобус. Направо е връхлетял върху тях заради скоростта. Като по чудо Калина е била с леки наранявания,но майка им починала на път за болницата,а краката на Владко буквално били премазани. 

 

-Може ли да поговорим? - гласът на Калина ме откъсна от мислите ми. 

 

-Да,разбира се! - запоследно поглеждам към Белаур ,който се смее с Владко и тръгвам след Калина. Тя затвори вратата след мен и тежко издиша. - Какво има? - Калина сведе глава,а аз стиснах брадичката ѝ за да ме погледне. - Калина?! - затъквам няколко черни кичури коса зад ухото ѝ,а тя хвана ръката ми и я потърка в бузата си

 

-Не знам как да го кажа…- плъзна ръцете си по раменете ми,след това към гърдите и накрая се спря на коремната преса. - Влюбена съм в теб. - тялото ми буквално се скова. - Не знам как се случи. Не знам какво да правя,но го осъзнах на скоро. - По дяволите. Белаур!- Няма ли да кажеш нещо? 

 

-Аз…- трябва да бъда откровен,не мога да ѝ давам празни надежди. Не искам да я нараня по някакъв начин. - …не съм готов за връзка. Целият ми живот е една пълна мъгла без ясна видимост. Бъдещето ми е несигурно,не искам да въвличам и теб в нещо,за което и двамата ще съжаляваме. - Калина извърна поглед и колебливо кимна с глава. 

 

-Значи ще се отдръпнеш,така ли? - наранявам я,щом сълзите ѝ се стичат по лицето. 

 

-Калина! - придърпвам я към себе си и шумно вдишвам в косата ѝ. - Иска ми се живота ни да е различен. Иска ми се да се събудя и да нямаме проблемите,които ни съпътстват през последните години. - тя се отдръпна и се повдигна за да докосне устните ми. Прегърна ме през врата и бавно се втурнахме в една страстна целувка. Калина преплете езика си около моя и изстена в устата ми. Погълнат от вкусът ѝ и как се опитва да задълбочи целувката , осъзнавам какво правя и веднага се отдръпвам. - Съжалявам,съншайн! Не мога! - 

 

-Моля те! Как да се боря с чувствата си? - изплака тя.

 

-Не плачи. Мразя като видя сълзите ти. - избърсвам с палец всяка една попаднала по бузите ѝ. - 

 

-Аз….явно съм глупачка. - излезе от стаята и ме остави напълно безмълвен от това,което се случи.