Каталин

 

 

 

Завъртях ключа на Мустанга,чувайки двигателя лека полека да се съвзема от удара. Добре,че го завъртях в последния момент и не успя да засегне предната част. Оборотите се вдигат,колата изръмжа и с форсиране на гумите тръгвам през окосената трева към джипа,който бързо се отдалечава. Главата ми тупти,сърцето ми лудо блъска в гърдите,а демона ясно крещи да следвам инстинктите си.

 

Усетиха ме и подадоха газ,опитвайки се да ми избягат,но не знаят в колко такива ситуации съм попадал и на почти всички бяха с фатален край. Отварям жабката и изваждам Глока ,проверявайки колко патрона има. Четири. Последният път,в който го използвах беше при последната ми задача от семейство Пасторе. Убих ключов играч в далаверите им с трафик на жени и деца.  Той си помисли,че може да ги изиграе и да излезе жив,но при Пасторе няма милост. 

 

Сменям предавката и поглеждам в огледалото до мен,виждайки празния безлюден път. Подавам газ и смъквам прозореца до долу за да имам по - добра видимост,заради пълния мрак на пътя. Само фаровете на колите ще ми помогнат. Поставям Глока на сгъвката на ръката и накланям глава,подготвяйки се за предстоящото. Преди да стрелям бегло поглеждам срещу мен да не би да се задава някого и натискам спусъка ,чупейки стъклото и убивайки мъжа на пасажерското място. Ева запищя,а шофьора реагира с ляв завой,опитвайки се да ме избута от пътя.

 

Свалям пистолета и задържам волана за да не се отзова отново между дърветата. 

 

-Каталин! - Ева пищи,а аз се опитвам да разбера от коя страна е. Прозорците са затъмнени.- Имат оръжие и ...- двигателите заглушиха думите ѝ или копелетата ѝ запушиха устата. 

 

Избърсвам кръвта стичаща се по слепоочието ми и намалям скоростта ,виждайки една кола да се приближава. Мамка му. Стискам Глока и пускам дългите,разбирайки къде е. Ева е посредата. Сменям предавката и натискам педала на газта,но преди да завия,смъквам моя прозорец,изваждам ръката си и натискам спусъка един път за мъжа от ляво и още един път за мъжа от дясно. Чуха се силни писъци и знам,че Ева е в шок. Със сигурност не е виждала трупове. 

 

Ева продължава да пищи,а аз заставам до джипа,чувайки думите на шофьора. Стискам зъби и рязко свеждам глава за да избегна куршума. Отново минавам зад тях заради задаваща кола,давайки ми време да помисля как да постъпя. Ако го убия ще оставя Ева в неуправляваща кола. Ако не го убия ще трябва да ги следвам до Бог знае къде. 

 

Преди да подам газ,задната врата се отваря и Ева запищя. Мамка му. Натискам педала на газта,а мъжа намали скоростта заради отворената врата. Чувам го да крещи,а аз бързо отварям пасажерската врата ,виждайки я да избутва трупа от нейната страна. Той пада в движение върху пътя ,а Ева със сълзи на очи се опитва да се добере до Мустанга. 

 

-Каталин! - крещи тя към мен. 

 

-Чакай! Ще ти кажа кога да скочиш. - с две отворени врати нямам друг избор освен да вдигна Глока и да стрелям към главата на шофьора. - Сега,Ева - приближавам до колкото мога Мустанга ,а Ева скача преди джипа да завие рязко надясно и да се блъсне в дърветата. - Ева! -краката ѝ се търкат по асфалта ,а аз бавно намалям скоростта и изпъвам ръката си за да я издърпам към себе си. Тя се покатерва и затръшва вратата. Веднага набивам спирачки и пускам аварийни. 

 

-Господи! - Ева седна в скута ми и силно заплака. Тя е в шок. Цялата трепери. Галя я по гърба,но тя така се тресе,че едва си поема въздух. 

 

-Спокойно! Тук съм! 

 

-Помислих…помислих…Боже…- погледна ме и отново заплака. - …Помислих,че повече няма да те видя. 

 

-Тук съм! - облягам главата си на седалката и изпъшквам от болка. - Не плачи. Мразя,когато те гледам да плачеш. - както мразих сълзите на Калина.  

 

-Толкова ме беше страх. 

 

-Знам,всичко свърши. - тя се приближи и сляхме устни. Поиска достъп и веднага ѝ го давам за да я успокоя. В шок е и има нужда от мен. Прокарвам ръцете си през косата ѝ и бавно преплитаме езици. Целувката става все по-задълбочена и дълга. Не я спирам,а трябва ,така както направих преди пет години. Тя се отдръпва задъхана и жадна за още. - Да се прибираме. - не възрази и съм благодарен за това. Седна до мен ,а аз изваждам смартфона и звъня на Белаур. 

 

-Брат?! - 

 

-Опитаха се да отвлекат Ева. - минавам по същество. 

 

-Какво?! - ръцете на Ева треперят затова ги вземам в моите.

 

-Бяха италианци. - Белаур замълча,знам какво си мисли. Пасторе. 

 

-Добре ли си? -

 

-Да,леки наранявания. 

 

-Ева?! 

 

-В шок е ,но е добре. 

 

-Ева! Ева! - извика Ния,карайки ме да я пусна на високоговорител. - 

 

-Ния…сестричке…- Ева отново заплака. - Не плачи,моля те! - Мамка му и двете плачат. - Всичко е наред. Скоро ще се видим. 

 

-Още утре тръгваме. Няма да ходя на тъпите лекции и без това не са важни. 

 

-Ще ви чакаме. - казва Ева и разговора им приключи,карайки ме да спра високоговорителя. 

 

-Трябва да разберем дали е Пасторе? - казвам на Белаур,поглеждайки в огледалата преди да потегля към къщата. 

 

-Ще разбера.- не се и съмнявам в способностите му с компютрите. В Италия успя да влезе в системата на полицията,съобщавайки във вечерните новини,но така и не разбраха откъде изтича информация. Белаур добре се прикри и до ден днешен не успяха да го хванат. Поне разбрахме кои нещастници са с Пасторе. Кой мирише парите му.- Утре по обяд сме при вас. - затварям му и бавно шофирам по тъмните улици. Ева се успокои,но е твърде мълчалива.Оставам я с мислите си,сега тишината ще ни помогне. И двамата имаме нужда от това. 

 

След двадесет минутно пътуване спирам пред къщата. Все още никой не предприема крачката да слезе,нито да проговори. Стискам брадичката ѝ за да завъртя главата ѝ и да погледна насълзените ѝ сини очи. Колко болка виждам в тях.

 

-Никой няма да те нарани. Обещавам ти. 

 

-Казва човека,който след пет месеца ще си тръгне.- стиснах зъби.

 

-До тогава ще си в безопасност. 

 

-Дали? - подсмихна се тя. 

 

-Да,ще се погрижа. 

 

-Няма нужда. Ще се оправя. - отвори вратата и слезе от Мустанга. Правя същото за да я настигна. 

 

-Ева! - 

 

-Какво?! - рязко се завъртя тя. - Какво може да си кажем след като знаем,че ще заминеш? - отключи вратата и влезе в къщата. Последвах я и знам,че чака отговор,но аз нямам такъв. 

 

-Неизбежно е. Живота ми е там. -Белаур не знае,че искам да се върна. Няма да е доволен от решението ми,но докато Пасторе дишат,няма как да живеем спокойно ,където и да отидем. Очевидно знаят,че сме в България. Той от години ни следи и точно това ме подтиква да се върна и да приключа с всичко,дори и да рискувам живота си. 

 

-Защо не приключим още сега,щом живота ти е там? 

 

-Ева,не знаеш какво говориш. - следвам я по стъпалата,виждайки разранените ѝ крака. - Ела да те почистя. 

 

-Ще се оправя сама. - хващам я за ръката и рязко я придърпвам към себе си. 

 

-Престани. Дръж се като зрял човек,а не като дете. - повдигам я от земята и закрачвам към банята. Сложих я да седне на тоалетната чиния,но тя иска да ме побърка. - Седни и се съблечи. 

 

-Нали не искаше да ме виждаш гола. - пускам душа за да регулирам водата. 

 

-Мръсни сме ,аз съм в кръв,твоите крака също. - събличам дрехите си,Ева прави същото. Хващам ръката ѝ я придърпвам към топлата струя. Тя стои като парализирана,сякаш чака аз да я изкъпя. В момента е уязвима и в много случаи ми напомня за Калина. Тя беше твърде уязвима в наше присъствие. В по- късен етап разбрах защо. 

 

Приближавам се към голото ѝ тяло и допирам гърдите си към скования ѝ гръб. Вземам розовия шампоан и бавно го втривам в скалпа. Твърде е тиха. Не е типично за нея. Тя винаги има мнение и отговор за всичко. Знам,че я мъчат тези оставащи пет месеца, може би този разговор не е приключил,може би трябва да ѝ споделя за живота си и защо съм в София,но така ще ѝ дам надежда,а такава няма. 

 

Втривам дланите си и нежно минавам през всяка част от тялото ѝ. Игнорирам гърдите ѝ,игнорирам хубавото ѝ котенце,игнорирам и пениса ми,който бързо откликва. Сега тя има нужда от мен.

 

Стигам до краката ѝ ,забелязвайки леките протрити рани. Нищо сериозно и това ме успокои. Изправям се за да я измия и тялото ѝ се разтресе от ридания. 

 

-Ева! 

 

-Влюбена съм в теб.