Каталин

 

Изминаха едва два дена от последния път ,в който я чуках като побесняло животно,а Ева не спира да ме тормози. Ходи гола в къщата,къпе се гола в басейна,приготвя храна напълно гола и пуска порно канали,чувайки я да пищи ,докато се самозадоволява. Вече не знам как да го успокоя ,ходя с ужасна ерекция,а той иска да се вре в соковете ѝ,да е непрестанно мокър и хлъзгав и да се задуши с тях.

 

Сега съм в същото положение. Наблюдавам я как плува и след малко излиза като мокра фантазия. По дяволите. Толкова корав не е бил никога през живота ми. Моите срещи с противоположния пол са колкото да си задоволя нуждите. В Италия имаше много жени,които идваха за едното чукане и си отиваха. С Белаур свикнахме почти всяка вечер след смяна от дискотеката да получим по една или две ,с които да приключим вечерта,но сега да стоя така,сякаш съм вързан за каишка и да търпя настойчивото притискане и болката,която изпитвам в тестисите е като куршум в гърба ми.

 

-Да! - отговарям на Белаур.

 

-Не звучиш добре. - ако беше в моето положение и той нямаше да се чувства добре. 

 

Нищо ми няма. - изръмжавам при поредния натиск на главичката в копчето на панталона. 

 

-Какво има? Нещо с Ева ли? 

 

-Всичко е свързано с Ева. С шибана ерекция съм. - брат ми замълча за няколко секунди,докато не го чух да се смее,карайки ме да отдръпна смартфона от ухото си. За последно го чух преди пет години,когато Калина ни беше на гости и се държаха като двойка. Тя му шептеше в ухото,а той се смееше. По дяволите. Хубаво е отново да чуя дълбокия му смях. 

 

-Не виждам нищо смешно. Не си бил в…

 

-О,повярвай ми, съм. Всяка вечер го лъскам като петнадесет годишен дрисльо,а съм на тридесет и пет,мама му стара. Много пъти съм си мислил да изляза и да го пъхна в някоя курвенска путка ама изнесената ти лекция да бъда кротък ме спира. - слушам Белаур и гледам как капки се стичат по зърната и към срамните ѝ устни. На прага съм да полудея. 

 

-Трябваше да сме в шестмесечен сух период. 

 

-Трябваше ама ти много бързо се поддаде. Лекцията ти не струва ,както и шибаните ти правила. Сега ти чукаш и то ,когато пожелаеш,а аз се боря да не я взема. 

 

-Колко време ще издържиш,братко? 

 

-Не искам да я чукам. Струва ми се девствена. Не е по вкуса ми. Твърде е невинна. 

 

-Калина не беше ли невинна? - настъпих го по слабото му място и с това получих дълго мълчание,чак си помислих ,че ми затвори. 

 

-Какво намекваш? 

 

-Много добре знаеш какво намеквам,братко. - стискам пениса си през панталона и ръмжа като животно в клетка. 

 

-Не ми се говори. 

 

-А трябва да говорим за това. 

 

-Не искам,разбра ли? Не искам да се връщам назад в миналото. - изкрещя той. 

 

-Как ще се освободиш от миналото като не искаш. - Белаур изръмжа. 

 

-Отдавна съм се освободил. - 

 

-Не ми говори глупости. Още държиш нейна снимка в портфейла си. Виждал съм те как я гледаш,не извъртай нещата ,ти мразиш всичко до ,което се докоснеш. Мразиш и себе си за грешките,а най-голямата,която направихме е Калина.  - Белаур отново замълча. Водили сме този разговор и друг път и не стигаме до решение на проблема. И двамата вървим с малки стъпки към гибелта ни.

 

-Лекциите приключват тази седмица. Смятам да дойдем в София за да може близначките да прекарат малко време заедно. Доста често чувам Ния да плаче за сестра си. - отново избягва темата. 

 

-Добра идея….- не мога да издържам повече. Смъквам ципа на панталона и бъркам вътре за да го изкарам. Не нося бельо,щеше още повече да усложни положението. Пъшкам при първото изпомпване и колко тежък и горещ го чувствам в ръката си. - ….а и имаме един малък проблем. 

 

-Какъв? - 

 

-Нападнаха Ева,търсиха сестра ѝ. Искат нещо от нея. 

 

-По дяволите!

 

-Като дойдете ще го обсъдим. - поставям смартфона между рамото и ухото и слагам ръката си на прозореца,а с другата едновременно го стискам и изпомпвам. Усещам напрежение,двете дълги вени ще се пръснат. 

 

-Добре! Тръгваме към Университета. - затварям му и поглеждам към Ева,която също ме гледа,докато търка клитора. След малко вдигна другата си ръка и засмука два от пръстите си преди да ги вкара в сладкото си котенце. Господи! 

 

-Ева! - ръмжа аз през делящата ни стъклена врата към басейна и продължавам да го помпя. Тя се взира в пениса ми и тласка пръстите си,така както аз бих направил. Мамка му. Колко е красива, излегнала се на шезлонга и над нея греят слънчевите лъчи,докосвайки всяка част от тялото ѝ. 

 

-Мечо! - извика тя ,карайки ме да отворя вратата и да пристъпя бавно към нея. Колкото повече се приближавам и виждам какво прави със себе си ,толкова повече губя контрол. Демонът в мен копнее да я сграбчи и да я обладае,само трябва да го пусна на свобода. - Защо го правиш? Не може да издържиш. - като една малка палавница изкара пръстите си и ги приближи към устата си,облизвайки ги като сладолед. - М- м…искаш ли да опиташ? - качвам коляното си на шезлонга и хващам ръката ѝ за да смуча пръстите. Затварям очи,сякаш е най-вкусното нещо на света ,но като ги отворих и я погледнах в очите аз изрекох.

 

-Не е кой знае какво. - със силата на волята отдръпвам се от изкушението да вляза в нея и да тласкам докато не усетя гръбнака ми да изтръпва. 

 

-Какво?! - изсъсквам аз,когато прибрах пениса си обратно в панталона и с тънка усмивка ѝ обръщам гръб за да вляза в къщата. Чувам босите ѝ стъпки зад себе си и в момента ми е смешно как обърнах картите в моя полза. - Каталин! 

 

-Разхождай се гола колкото си искаш,няма да те чукам. 

 

-Добре,тогава тази вечер отивам на купона,който организират групата от Университета. - рязко спрях. 

 

-Какъв купон? 

 

-Остават три дена до приключване на лекции и днес ще празнуваме. Това е обичай. Всеки семестър го правим…и да ти кажа смятам да отида. 

 

-Кога? 

 

-След час. - поглеждам часовника на ръката си. В момента е 19:24 часа. - Ще се оправям. - Мина покрай мен и едва не оголих зъби,когато видях пищното ѝ дупе да се поклаща ,докато върви към стаята си. - И ще си намеря друг за чукане. 

 

-Никой няма да търсиш,Ева! - тръгвам към стаята ѝ,но затръшна вратата под носа ми. Изръмжавам и силно я ударям с юмрук. - Чуваш ли? - тя не отговори. - Ева! 

 

-Дрескодът е бански костюми. - извика тя. Такъв бански костюм ще ѝ покажа,че свят ще ѝ се завие. Влизам в стаята си и събличам проклетата униформа за да облека нещо друго за тъпия купон. Там ще ми прави напук,ще ме дразни,ще ме провокира и ми се струва,че ще има последствия след това. Дано да не съм прав. Дано да отидем там и да се държи прилично. - Тръгваме ли? - закопчавам черните си дънки и я поглеждам през рамо,виждайки я с прозираща рокля едва до бедрата ѝ ,а банския ясно се вижда под нея. Той е черен и изключително изрязан. Още от сега кипя,не ми се мисли ,ако демона излезе от мен какво ще се случи.

 

-Да! - вземам ключовете на Мустанга и ножа,който прибрах още от първия ден в скрина под бельото ми.

 

Вървя след нея и се взирам в черната прашка тип бански. Мамка му,нарочно е облякла точно този бански. Иска да изпита търпението ми. Въпроса е до кога ще издържа. До кога ще държа демона в себе си.

 

-Много е горещо. - качваме се в Мустанга и веднага съблече роклята. 

 

-Ева,облечи я! 

 

-Потя се. - стискам волана и правя всичко възможно да не ѝ стисна гърлото и да не изръмжа като бясно животно.

 

-Облечи я! - казва аз през здраво стиснати зъби. 

 

-Оф! - нахлузи я през глава и така се разнесе нейния сладък опияняващ аромат. Демонът я харесва и веднага реагира на аромата ѝ. Иска да я кача в скута си и да докосне всяка част от тялото ѝ. - Доволен ли си? 

 

-Не! Къде е този купон? 

 

-Чакай да видя пак адреса…Вилна Зона "Ярема" на около 20 мин. от София. Четириетажна къща,ще бъде яко. -

 

-Включи си навигацията. - подава ми телефона и потеглям към  Вилната зона. 

 

-Колко души ще са там? 

 

-Нямам идея. Може би към петдесетина.- трябва да се боря с петдесетина пикльовци. Много добре ми тръгва вечерта,няма що. - 

 

-Искам да изясним някои неща…- започвам аз,напълно сериозен и съсредоточен в пътя. - …без алкохол,наркотици и момчета. 

 

-Какво?! Отивам на купон,а не да ставам монахиня.

 

-Ясен ли съм,Ева? 

 

-Не,гледай си работата. Ще правя каквото си искам.- стискам волана до побеляване на пръстите.- Нямаш право да….- рязко набивам спирачки по средата на пътя и стиснах гърлото ѝ за да я придърпам към себе си.

 

-Всичко е заради мен,нали? - устните ни едва доловимо се докоснаха. 

 

-Не всичко се върти около теб…Мечо. - оголи врата си ,давайки ми още повече достъп със захвата. - Ако си мислиш,че ме плашиш се лъжеш,това ме възбужда. - едва изрече тя. Пускам я и потеглям с гуми,чувайки няколко клаксона. - Още ли ще се измъчваш? - нямам идея за какво говори,затова си замълчах. - Искаш ли да ти покажа какво се случва след като ме стиснеш за гърлото? 

 

-Не! - но Ева е на друго мнение. Седна на таблото ,вдигна роклята,отмести банския и потопи пръстите си в котенцето си. Леко се е прегърбила заради ниския таван на колата. - Ева,слез долу! - първо предупреждение. Тя продължи да вкарва и изкарва пръстите си ,както и да стене по такъв начин,че едва не загубих управлението на Мустанга. 

 

-Мечо,толкова съм мокра. Толкова е хубаво. - 

 

-Ева! - второ предупреждение,но тя не ме чува. Остава крака си върху скоростният лост и продължава да стене. Господи. Пенисът ми отново е твърд,отново ме тормози,отново изпитвам нуждата да се съблека и да го докосна. 

 

-Това е третият път и,ако не спреш ще има последствия. - Ева плъзна дупето си към мен и с босия си крак докосна ръката ми. Мамка му. Не издържам вече на този натиск. Рязко завъртях волана ,виждайки един черен път с чакъл. Спирам Мустанга и веднага я придърпах в скута си. Тя изписка и се хвана за облегалката за глава на седалката.  - Ева,какво правиш,по дяволите?! 

 

-Искам те. - издиша тя пред устните ми. Изсъсках и плъзнах седалката назад за да настаня дупето ѝ върху волана и да потопя езика си в соковете ѝ. Изръмжах от вкуса ѝ и от това колко е възбудена. По дяволите. Тя се възбужда от всичко,което правя. - Мечо…- правя дълги линии между срамните ѝ устни,чувайки я отново да стене. 

 

-Ще те изям ,Ева! - засмуквам клитора и свалям презрамките на роклята,както и чашките на банския за да стисна хубавите ѝ гърди. Тялото ѝ е леко издадено напред,заради тясното място,което избрах да я лижа,но това не ме спира да продължа и да се насладя. - Не знам какво се опитваше да направиш,но няма да те чукам. - Ева изскимтя и стисна косата ми.

 

-Изяж ме,цялата. - разтърсвам глава за да я побъркам с езика си и така да чуя първия ѝ вик. - Боже! - пищи и се тресе. Оргазмът ѝ неочаквано се появи. Вдигам глава и я виждам с изпънат врат и отворена уста от удоволствие. Когато конвулсиите утихват я връщам на седалката и намествам моята за да се върна към главния път. Давам на заден ход,облизвам устни за да обера соковете ѝ и преди да завия ,ръката ѝ попадна върху пениса ми. 

 

 

-Ева! - изръмжавам и се връщам към пътя,не обръщайки внимание на това как го стиска. 

 

-Само аз ли ще съм задоволена? - погледнах я за секунда и съжалих. Не е оправила нито банския,нито роклята си. Гърдите ѝ са поклащат пред очите ми.

 

-Да,а сега се облечи,имаш още пет минути. - Ева както винаги не слуша,прави каквото си иска. Откопча дънките ми и смъкна ципа,но преди да бръкне,хванах ръката ѝ и я отместих.  - Ева, спри!

 

-Искам да го видя. 

 

-Не може. - 

 

-Държиш се така,сякаш си дал обет на въздържание. - 

 

-Нещо такова. - ако продължа да я чукам ,ще се пристрастя и няма да спра ,докато не приключи договора. Не мисли за последствията след като всичко приключи.

 

-Защо го правиш да е толкова сложно? 

 

-Защото ще се влюбиш в мен. 

 

-Ако ти кажа,че вече съм на път да се влюбя. - нищо не казах. Затова не исках да я чукам,но го направих и вече съжалявам.- Каталин?! - спирам пред къщата,виждайки партито да е в разгара си. - Ще ми кажеш ли нещо? 

 

-Слизай! Пристигнахме. - изключвам двигателя и не смея да я погледна и без това все още усещам вкуса ѝ в устата си,сякаш е полепнал по езика. 

 

-Ти си пълен идиот. - слезе от Мустанга със сълзи на очи. Последното нещо,което исках е да я нараня. Преди пет години направих същото. Нараних нашата надежда,нашето спасение.Стискам ножа в ръката си и слизам от Мустанга с мисли за Ева и пролятите сълзи заради мен. Все едно виждах Калина и от това ме заболя. 

 

Влизам в къщата ,в търсене на Ева. Не след дълго я открих,седнала на едно сепаре и говори с колежката си, Даяна. Няма да ѝ преча. Ще я наблюдавам отдалеч. Ева отпи от пластмасовата чаша,в която със сигурност има алкохол и се огледа. Леко е зачервена,но следи от сълзи няма. 

 

-Ева! - един пикльо се появи пред тях с дънки и бяла широка тениска. Вземам една от чашите оставени на плота в кухнята и отпивам от водката. Не съм пил от години. След смъртта на Калина се превърнах в алкохолик. Давех се в алкохол за да избия начина ,по който я убиха. Не помогна. Едва оживях след последния път и от тогава дадох обещание на Белаур да го спра,но малко след това той се престрасти към хероина. Неговият грях бяха наркотиците. Всеки ден се друсеше. Това ме връща назад в миналото,когато една вечер заяви истината в очите ми ,макар и друсан и неадекватен,той каза "каквито са родителите,такива и синовете". 

 

-Как се казваш? - попита женски глас близо до мен. Не ѝ обръщам внимание. В момента моята цел става от сепарето и хваща ръката на Даяна за да я придърпа към въображаемия дансинг. 

 

-Кой пита? - отново отпивам от водката,усещайки да изгаря гърлото ми. 

 

-Весела. - погледнах я и нищо особено. Руса дълга коса,ярки сини очи,пухкави устни,погледа ми слезе надолу към видимата цепка на гърдите ѝ и всевъзможно дългите ѝ крака. Ако бяхме в Италия бих в чукал ,но сега не може да ме накара дори и да се съблече чисто гола.- Ще ми кажеш ли твоето име? 

 

-Каталин. - отдръпвам се от плота и бавно пристъпвам към другия край за да имам по-добра видимост.

 

-Към Ева ли си се насочил? 

 

-Искаш към теб ли да се насоча?- тя се усмихна. 

 

-Би ми се искало. - тя се приближи и прошепна в ухото ми. - Готова съм. - подсмихвам се и в същия момент Ева погледна към нас. Като видя усмивката ми и направи гримаса,тръгвайки към стъпалата. 

 

-Готова за какво,Весела? - следвам Ева и Даяна , разминавайки се с видимо надрусани момчета и момичета. 

 

-Да се потопиш в мен. - откровеността ѝ ме впечатли,но не до толкова,че да я чукам. Даже демона в мен не се интересува от това създание.

 

-Правиш ли белия дракон? - спирам се до една групичка момчета и поглеждам към Ева,която прегръща същия пикльо от преди малко. 

 

-Какво трябва да е това? - приближавам се и сега аз прошепвам в ухото ѝ. 

 

-Много силно да чукам устата ти и точно преди да свърша да го вкарам толкова надълбоко,чак до тестисите, да се задушиш със спермата ми и от напъните да излезе през носа ти.- отдръпвам се за да видя реакцията ѝ. Тя се стъписа и тежко преглътна. 

 

-Това е отвратително. - 

 

-Не и за мен. - след още няколко секундно мълчание ,Весела си тръгна. Още по-добре. Това ми беше целта. 

 

-Хей,Каталин ,нали? - Даяна се появи пред мен. 

 

-Да! 

 

-Не знам какво се случва между вас,но Ева не е на себе си. - погледнах зад рамото ѝ,но не я виждам. Демонът се раздвижи.

 

-Къде е тя? - попитах аз свил ръце в юмруци.

 

-Отиде в една от стаите на третия етаж. - да се занимавам с онази курва,изгубих Ева от поглед. -С момче е. - изкачвам стъпалата за секунда и започвам да отварям врата след врата. Няма я. Вземам ножа,който винаги крия под ръкава си и го притиснах към гърлото на единия,който чака пред тоалетната.

 

-Къде е Ева? - момчето трепери от страх. 

 

-Не я познавам. - ругая на глас и тръгвам към следващия,но никой не я познава или не я е виждал. Решавам да се кача на четвъртия етаж и да видя голяма тълпа от момчета,сякаш чакат реда си. Приближавам се и изръмжавам като мечка Гризли,виждайки Ева да целува момчето от лявата ѝ страна след това прехвърли езика си на момчето от другата ѝ страна. През това време ръцете им шарят по тялото ѝ,докосвайки гърдите ѝ,слизайки надолу към клитора. Пускам демона на свобода,той само това чакаше и избутвам всички тъпаци ,които чакат да пъхнат езика си в нея. Удрям единия пикльо,след това другия,а Ева само ме погледна и без глас размърда устни,"майната ти". Тя отново придърпа чернокосия ,който едва стои на краката си и преди да вкара езика си в мръсната му уста ,отново го удрям ,този път по-силно,а нея я прехвърлям на рамото си с главата надолу. 

 

-Пусни ме! Искам да купонясвам. - 

 

-Хей,пич! Тя е наша. - бавно се завъртях към смелчагата. 

 

-Ваша ли? - 

 

-Да! Всички ще я чукаме. Групово. Тя това иска. - извръщам поглед за секунда ,а на другата такъв юмрук забивам в лицето му,че падна на пода и започна да хленчи. 

 

-Ако някой от вас я докосне с пръст ще ви убия. - другите се отдалечават от мен ,а аз им обръщам гръб и слизам по стъпалата,срещайки Даяна на втория етаж. 

 

-Ева,добре ли си? 

 

-Ще се оправи. Утре ще ти се обади. - отговарям вместо нея,продължавайки да слизам по стъпалата. 

 

-Диди….Каталине ,пусни ме! Искам при приятелката си.- не я слушам,излизам от къщата миришеща на трева ,повърня и алкохол и я качвам в Мустанга. - Чакай! Чантата ми и телефона. - затръшвам вратата и се връщам в къщата за да взема нещата ѝ. Още с влизането Даяна ме посрещна и ми ги подаде. Благодаря ѝ и гневен пристъпвам към Мустанга,виждайки я да ме наблюдава. Качвам се и хвърлям нещата ѝ на задните седалки. - Какво си мислиш,че правиш? - правя обратен завой и тръгвам към главния път. 

 

-Ти какво правиш,Ева? Искала си групово да те чукат. 

 

-Като ти не искаш,търся други. 

 

-Чукала ли си се с двама или с трима мъже наведнъж? - мълчание. - Знаеш ли ,че ще те порят в ануса,в котенцето ти и в устата нон стоп ,докато не свършат,а тук дори не говорим за двама ,трима ,а за десетина.

 

-Не ме интересува. 

 

-Толкова си безотговорна и не цениш тялото си. Ще те омърсят още на първата минута. Какво се опитваш да докажеш? - изръмжах аз,удряйки по скоростния лост.

 

-Нищо! - тонът ѝ се снижи,но моят не. 

 

-Мамка му,Ева! - подавам газ,виждайки километража да показва 170 км/ч. 

 

-Каталине,намали! - извика тя,но демона си представя как всеки един от онези тъпаци я чукат. - Моля те! Моля те! - тя започна да плаче,а аз отдръпвам крака си от газта.- Съжалявам! Видяхте с Весела и …

 

-Трябваше да пъхнеш езика си в устите на онези двамата. 

 

-Исках да те заболи. - поклащам глава.

 

-Работата ми е да те пазя ,не да ревнувам. - отново я наранявам,отново виждам сълзи да капят по красивото ѝ лице. - Виж..аз…- набивам спирачки и рязко завъртях волана,когато видях кола да се задава към нас с изгасени фарове. - …Мамка му! - колата поднесе ,гумите засвистяха,а Ева започна да пищи. С една ръка придържайки я да не се удари ,излизаме от пътя и инстинктивно отново завъртях волана за да може задницата да се сблъска с приближаващите дървета. Отпускам се на седалката,когато главата ми силно се удря в прозореца. - Ева! - шептя аз. 

 

-О,боже! Мечо…Мечо…- усещам ръката ѝ да докосва лицето ми. Толкова съм замаян,че не мога да отворя очите си. - Съжалявам,Мечо! Боже,какво направих! - чувам да се отваря врата ,но викът на Ева ме притесни. - Не,пуснете ме! Кои сте вие? Не! - бавно отварям очите си,фокусирайки околността. Всичко е размазано. - Каталине,моля те! Отвори очи! - Ева продължава да крещи,а очите ми лека полека се проясняват. Хващам се за главата,усещайки мокротата по пръстите си. Кръв. - Мечо! Мечо! - вдигам поглед,виждайки от фаровете на Мустанга да я качват в черен джип.