Каталин
Поредното пробождане на иглата. Болката се е прилепила за мен като втора кожа ,а желанието да продължи и да разкъса плата за да видя завършека на моето Аз ме кара да изръмжа като озверяла мечка дебнеща жертвата си. Стискам ръце в юмруци от начина,по който иглата се плъзга няколко пъти за да направи сенките по тялото на демона.
-Легни на една страна.- изпълнявам и вдигам ръката си,виждайки да завърша дългите му пръсти. - Кога ще дойде брат ти?
-Обади му се и ще разбереш.
-Изправи се. - ставам от кушетката и му обръщам гръб. -Завърти се. - татуиста се приближи,поглеждайки черепната глава и линиите ,които се преплитат около гърлото ми. - Легни отново по корем. - намествам се и телефонът ми иззвъня в същият момент.
-Да! - отговарям на Белаур.
-Кашъмов се обади. Иска ни в къщата. - след две седмици проучване ,най -сетне реши ние да охраняваме дъщерите му. Не е доверчив човек,това го разбрахме с Белаур,но подценява преценката на Благоев. Усещам ,че ще имаме проблеми с татенцето. Твърде е взискателен за вкуса ни.
-След малко идвам. - изчаквам татуиста да почисти кожата от мастилото и кръвта и бързо скачам от кушетката,обличайки дънките и тениската. Пренебрегвам дразненето от плата към наранената ми кожа и изкарвам няколко стотачки. - Ще ти се обадя за следващата,за която говорихме.
-Изчакай поне седмица да заздравее кожата. - кимам с глава и излизам от студиото. Качвам се в моя "Mustang Shelby GT500" и потеглям към къщата. Разстоянието е около десетина минути,в които ще ми позволи да помисля колко бързо промених гледната си точка относно работата. Зорница влезе в съзнанието ми и разчовърка всичко,което крия години наред. Две седмици се борих с копнежа да проследя близначките. Едва издържах на напрежението,което ме изгаряше от вътре. Аз се вманиачих от това да пазя жената на Благоев и сега не знам как да го спра. Това не съм Аз. Не трябва да ми пука нито за Зорница,нито за близначките,но една малка частица в себе си предизвика закрилническата ми страна. Онази,коята преди години трябваше да се прояви и да предотвратя смъртта на Калина.
Стискам толкова силно волана,че кокалчетата ми побеляват от мисълта за момичето,което успя да ме промени. Мразя себе си. Мразя всичко,което направих и най-вече колко лесно тя излезе от живота ми. Белаур не знае какво точно се случи в онази пагубна вечер и това да разбере ме кара да натисна педала на газта до край,докато викът ми отекна в колата.
Гърдите ми се повдигат и спускат от тежкото дишане. Жена ме пречупи. Аз съм обзет от мания за закрила. Сякаш всички жени с черни коси и сини очи са Калина. Милото момиче,гледащо ме с най- невинните очи,които някога съм виждал.
Внезапен спомен се появи в съзнанието ми, същата вечер,в която тя почина ме помоли никога да не изоставям Белаур. Той имал нужда от мен и трябва да го спася от самия себе си. По дяволите. Тя ни обичаше и точно това я повали. Любовта ни към нас двамата беше грешка. Ние сме виновни за всичко. Заслужаваме да страдаме,но все още не съм изпълнил обещанието си. Искам да бъда такъв какъвто не бях преди години. Докато не се освободя от това задължение ,аз няма да напусна този свят.
Наближавам къщата,виждайки Белаур с черния звяр Ауди А8 със своя дизайнерски елемент на спортна елегантност и качество. От дете си мечтаеше за такава кола. Благоев и Хаджиев бяха твърде щедри да ни ги паркират пред вкъщи. Аз останах без думи,а Белаур стоеше като парализиран,стори ми се,че спря да диша.
Никой никога не ни е подарявал каквото и да било. Такъв ни е бил живота. С майка алкохоличка,заради,която редовно плащахме клиниката за алкохолна зависимост и бащи,които редовно ни изпращаха лихвари,за нас не оставаше нищо. Борба за живот.
-Носиш ли униформа? - попита брат ми,когато слязох от Мустанга.
-Да! - отварям багажника и му подавам закачалката с костюма покрит с найлон.
-Тук ли ще се преобличаме?
-Имаме ли друг избор? - Белаур сви рамене и изхлузи тениската през глава ,виждайки наскоро нарисувания дракон ,който започва малко над рамото ,минава през гърдите и корема,разстила се до слабините и свършва на бедрото. Смел за търпението и болката. Досега не се е оплакал,даже иска да си направи още една. - Къде ще е следващата? - обличам ризата и дърпам ръкавите,докато поглеждам към къщата. Тъмен силует се вижда в далечината на втория етаж. Някой ни наблюдава.
-На пениса. - извръщам поглед от къщата и изненадано се взирам в брат си.
-Това ще боли. - закопчава копчетата на ризата и с напълно безпристрастно изражение изрече.
-Свикнал съм. - поклащам глава на непоколебимостта му и вдигам ципа на панталона. - От там се връщаш ,нали? Твърде прясна е.
-Да! - затварям багажника и отново поглеждам към луксозната къща. Тъмният силует го няма. - Ще има още. -
-Предположих. - вървим към къщата напълно облечени,както ни иска Кашъмов. - Знаеш ли какво ще е?
-Не…. Каквото и да ти каже Кашъмов не се напрягай. Бъди напълно безразличен. - Белаур изпука врата си ,сякаш отива на ринга.
-Знаеш,че го правя заради теб,нали? Със сигурност ще е пълна кучка като останалите.- поклащам глава. Пак започва да ме ядосва.
-Правим го заради Калина…заради Зорница.
-Не знам каква е тази твоя мания,но си се побъркал. - минаваме по пътеката и вдигам поглед към втория етаж,забелязвайки двата отворени прозореца и част от дрехата на една от близначките.
-Дръж се професионално. Ще видим момичетата. - Белаур изсумтя и закопча сакото си.
-Господин Кашъмов ви очаква! - кимам с глава към мъжът до вратата,държейки се като иконом в къщата. За втори път прекрачвам прага и виждам твърде шикозния стил,който е адски вбесяващ и не в мой стил. Лукса не ме привлича,нито златните ланци,златните часовници и бижута,а Кашъмов е накичен точно с тях.
-Бързи сте! - каза той,докато върти кубинската пура между пръстите си.
-Не е ли това смисъла? - попитах аз,заставайки като същински бодигард.
-Благоев настояваше за вас,надявам се да не ме разочаровате. Те са целият ми живот. - премълчах си,както и Белаур. - Подготвил съм договора ви…- плъзна една папка по стъклената маса и запали пурата. Месестата му ръка я издърпа и шумно издиша. - …Благоев държеше на това. - вземам папката и се зачетох в написаното.
-Не сме се разбирали да спим в къщата. - Кашъмов пристъпи към нас с тежкото си телосложение,изпъвайки ризата с няколко сантиметра напред. Той е по-нисък от нас и е поне над сто и двадесет килограма.
-Това проблем ли е? - погледнах към Белаур,който в момента здраво стиска челюстта си.
-Това трябваше да се изясни още първия път ,Господин Кашъмов. - продължавам да чета,докато не стигнах до частта,където работния ни ден започва в 08:00 часа и приключва в 24:00 часа,а свободното ни време е само два часа и то на обяд,докато момичетата ще прекарват времето в тренировки или къпане в басейна. Какво,по дяволите?!
-Явно ще потърся други. - копеле мръсно. Без позволение сядам на дивана и оставам папката на масата. С крайчеца на окото забелязвам друго присъствие и то на една от близначките.
-Ще подпиша при едно условие…- погледнах към Кашъмов. - …Нека момичетата да дойдат и да решат дали ние ще сме техните охранители. - облягам се на дивана,а Белаур сяда до мен ,нервен от това,което поисках.
-Ева…Ния…- извика Кашъмов. След няма и две секунди двете момичета срамежливо пристъпват към нас. Белаур веднага се напрегна. Колкото и да ми се дърви насреща,знам,че си мисли само за един човек и това е Калина. Много приличат на нея. - ..Двете вземете решение,след малко идвам,чака ме сериозен разговор по телефона. - Кашъмов ни остави сами с дъщерите си,които не смеят да ни погледнат. Доколкото съм запознат те са на 23 години и учат в Софийския университет "Св.Климент Охридски", магистър във Факултета по журналистика и масова комуникация.
-Какви очаквания имате от нас? - едната ме погледна,точно тя надничаше ,докато говорих с баща ѝ.
-Ъ-ъ…- не мога да не забележа как ме оглежда. Опитва се да не го показва,но се проваля в мига,в който погледа ѝ се спира на черепа на гърлото ми. …- Ние…- другата също се опитва да гледа надолу,но и нея я хванах да оглежда с леко вдигнати очи не към мен ,а към Белаур. - …не знам как да го кажа…очаквам да ни пазите. - подсмихвам се ,а срамежливата отново поглежда брат ми. Белаур още е напрегнат,но и напълно безразличен. Даже не гледа към тях,а към прозореца.
-От какво и от кого? - едната изпусна дълга въздишка,а другата леко се завъртя за да подшушне нещо на сестра си.
-Не знаем! - изправям се и само с това действие двете направиха една крачка назад. Колко интересно. Страх ги е или е нещо друго .
-Коя е Ева? - застанах пред тях с леко повдигната глава и с ръце в джобовете на панталона. Веднага видях разликата между двете. Може да са еднояйчни близначки,напълно еднакви,но тази от ляво има две бенки,едната е на бузата,а другата е на брадичката. Също така има по-пищни форми от сестра си. Гърдите ѝ са по-пълни,бих казал,че не носи и сутиен,щом зърната ѝ се подават през тениската,а за бедрата само ме подтикват да си представя как ги стискам ,докато свирепо се забивам между стените на тясната ѝ вагина.
-Аз! - отговори тази с по-пищните форми. Тя се взря в черепа на гърлото ми,докато не осъзна,че твърде дълго време го прави.
-Ева…- бавно се приближавам за да усети топлия ми дъх в ухото си. Дойдох до тук за да се освободя от една моя страна,която дълбоко зарових след смъртта на Калина и сега ще направя всичко възможно да се съгласят и да направя това,което трябваше преди години. - ..Ева…- отново прошепвам името ѝ,усещайки я да задържа дъха си. - …Баща ти ще се върне и чака решението ти…- вдишвам от аромата ѝ. Сладък мирис примесен с нещо опасно,нещо порочно.- …Какво ще е то? - устните ми докосват меката част на ухото ѝ,карайки я да потрепери. Отдръпвам се и отново сядам на дивана,забелязвайки червенината избила от бузите до врата.
-Решихте ли? - Кашъмов се връща с телефона в ръка.
-Да! - казва Ева. Тя ме погледна за секунда след това бързо извърна поглед. Сдържам усмивката си. Успях да ѝ повлияя щом чувам следващите ѝ думи. - Те са подходящи. - баща ѝ кима одобрително. Даже не попита защо. Това не го интересува. Иска бързо да приключи с нас.
-Е,подпиши договора. - вземам химикала от масата и подписвам документа. - Подготви си багажа ,Ния. - напълно объркан го погледнах. - Ще ги разделя. Ния ще изкара образованието си в Пловдив. Разберете се кой ще е с нея. - Белаур изръмжа и скочи от дивана,поглеждайки към Ния,която притича към стълбището. Току-що ни прецака. Никъде не пишеше,че трябва единия от нас да бъде в друг град.
-Защо не ни уведомихте преди да подпиша?-
-Твоето условие беше,ако ви изберат ще подпишеш. Така като гледам подписа ти е там и сега аз мога да реша какво ще се случва от тук нататък. - изскърцах със зъби. Дебелото копеле добре изигра картите си.
-Аз ще отида.- проговори Белаур,който хвърля убийствен поглед към Кашъмов. Не е доволен,както и аз,но вече се хванахме на хорото и трябва да го изиграем до край.
-Чудесно. - погледна към дъщеря си.- Тръгвам към важна среща. Разведи бодигарда си из къщата. - тя кимна с глава,докато отново неприкрито ме оглежда. - Ще се чуваме. - Кашъмов тръгна,а аз потърквам наболата си брада и си мисля дали не направихме най-голямата грешка в живота ни.
Каталин
-Какво е положението? - попитах Белаур на камерата. Часът е 01:16 ,работния ни ден приключи и сега е време да обсъдим нашата цел,а тя е близначките.
-Зле. - брат ми се излегна на леглото,удовлетворен,че е приключил с тренировката и ме погледна със светло-зелените си очи.
-Защо? Ния ми се стори по-срамежлива от Ева.
-Това е фасада. Тя ме тормози.- повдигам вежди за да продължи. - В апартамента е като сауна. Увеличава градусите на всички климатици в шибаните стаи,а аз едва издържам. Днес исках да се съблека. - попивам всяка дума и след малко устните ми се разтягат в широка усмивка. - Ще полудея. Слава богу,че в моята стая не контролира градусите.
-Ния ще излезе по- палава от сестра си. - поглеждам през прозореца,виждайки едно черно BMW да спира пред къщата. Твърде е късно за посетители и това Ева трябва да го знае.
-Какво?!
-Брат,не се ли се замисляш,че тя нарочно го прави за да те съблече. Да види повече от това,което ѝ показваш. - Белаур ме погледна изпод вежди. Така прави,когато не е доволен от разсъжденията ми. Още при първата ни среща видях Ния да го оглежда ама той беше твърде зает да се прави на незаинтересован и да гледа през прозореца.- Покажи ѝ това,което иска. - Белаур си замълча,но знам,че като някой го предизвика и тръгва с рогата напред.
-При теб? - сменя темата за да не обсъждаме него,твърде познато.
-Ами…- не откъсвам поглед от черното BMW,но от тук не мога да видя шофьора. - …освен,че пениса ми се събужда всеки ден ,друго няма. - чувам стъпки извън стаята и разбирам,че Ева ще наруши едно от правилата ми. Мразя ,когато се опитват да ме правят на идиот.
-Събуди се от зимен сън,а? - Ева притичва към колата и след малко се качва. За секунда излизам от стаята и след още една и от къщата. Докато ръмжа като побесняло животно се качвам в Мустанга,форсирайки на място. - Какво става?
-Ева се мисли за по-умна. -
-Всички жени се мислят за по-умни от нас. Чак се дразня на какво се съгласих.
-Парите са добри. - виждам черното BMW и след малко ще ги стресна като се появя пред тях и ги накарам да отбият.
-Майната им на шибаните пари.- завъртях очи от раздразнение. - Не ми харесва,че трябва да се съобразявам с нея. Твърде е разглезена.
-Ти очакваше друго ли? - завъртях волана и рязко вдигам ръчната за да се чуе силно свистене на гуми.
-Очаквах да не мрънка за всяко нещо. - засмивам се и слизам от Мустанга,оставяйки телефона на стойката. Белаур ще се чуди къде съм,но сега имам друга по- важна работа.
-Хей,пич! Какво те прихваща? Щеше да ни блъснеш. - един рошав пикльо се подаде през прозореца. Тежко стъпвам по асфалта,виждайки Ева в пълен шок. Даже не мърда.
Отварям нейната врата и директно хващам ръката ѝ за да я придърпвам към себе си. Ева изписка и веднага започна да се съпротивлява.
-Ако не спреш,ще пъхна пениса си в устата ти,докато не чуя как се давиш. Разбра ли? - тя веднага спря,но и нямаше как да не чуя тихото ѝ стенание точно до ухото ми. Игнорирам го и правя това,в което съм добър. Пикльото слиза от колата и тръгна към мен,готов да ме бие. Стискам ръката на Ева и вдигам юмрука си,забивайки го в лицето му. Той се хвана за носа и започна да крещи.
-Мамка му…Ти сериозно ли? - даже не ме интересува какви ги говори ,бутам Ева да седне на пасажерското място и се настанявам до нея,въртейки ключа на Мустанга. Двигателя изръмжа заедно с мен,докато минавам покрай пикльото и се насочвам към къщата.
-Това беше излишно. - проговори Ева. За секунда я погледнах,точно толкова ми трябваше за да преценя до колко я е страх. Тя е наперена в мое присъствие. Опитва се да ми прави изречения от сорта колко се дразни,че съм в къщата,как не можела да си вземе вана на спокойствие или да се разхожда гола,нищо,че онзи ден я хванах точно това да прави. Тя си мисли,че не чувам непрестанното тананикане,което ме докарва до силни спазми и не мога да заспя. Излязох от стаята, готов да ѝ прекърша тънкото вратле,но като я видях само по синя сатенена прашка и се превърнах в мечка Гризли. Ако имах нокти щях да драскам по пода като подивял. - Можеше да не си толкова груб. Това беше гаджето ми.
-Този пикльо,който не знае дали има пенис или не. -
-За разлика от теб не иска да си навира пениса в устата ми,докато гледа как се давя. - скръсти ръцете си под гърдите,издувайки ги още повече и направи една нацупена физиономия. В момента ми се прииска да я стисна за бузите и да ѝ кажа,че с мен не трябва да се ебава.
-А какво правите? Гукате си и се правете на двойка?- чак сега забелязах ,че Белаур ми е затворил.
-Не се правим,ние сме. - засмивам се и поклащам глава.
-Чукал ли те е?
-Що за въпрос? Това не те интересува.- не знам защо,но гадната ми страна все повече се проявява и сега иска да я нагрубя.
-Аз съм ти бодигард и всеки ,с когото се виждаш е моя работа. - за да съм по-ясен ,прокарвам ръката си през късата ѝ коса и рязко я придървам към себе си,докато намалям скоростта и спирам на алеята пред къщата. - Ясно ли е? - Ева изскимтя и погледна към устните ми. - Ще попитам пак,ясно ли е?
-Не! - свивам пръстите си и ръмжа пред лицето ѝ.
-Ясно ли е? -
-Майната ти. - затварям очите си за един кратък миг за да се успокоя,но адреналина ме споходи и демона започна да ме контролира. Продължавам да стискам тила ѝ,докато свалям до колкото мога шортите и натискам главата ѝ към пениса си. - Не! Не! Какво правиш? - пищи тя,опитвайки се да ме отдръпне.
-Ясен ли съм,Ева? -
-Да! - пускам я и наврях лицето си към нейното,докато гневно изричам. -
-Нека да се разберем веднъж завинаги. Баща ти ме нае да те пазя…- очите ѝ леко се притварят. Мога да се закълна ,че освен парфюма ѝ, усещам аромата на възбудата ѝ. Накара пениса ми да се втвърди и то за отрицателно време.- …Дръж се прилично. Спазвай правилата ми и по дяволите не ходи гола из къщата. Ясно?! - едва доловимо кимна с глава. - Не чувам думата,която искам. - не мога да разбера дали неудържимото треперене е от страх или от възбуда.
-Да! - опита се да звучи по- уверена. Отдръпвам се и грубо прибирам твърдия си пенис в шортите. Чак ме боли. Не съм чукал откакто поех задачата на Благоев да пазя Зорница.- Ще кажа на баща ми. - изведнъж изтърси тя,докато вървим към къщата. Не ѝ обръщам внимание,тези заплахи не ми влияят по никакъв начин. - Чуваш ли?
-Ева,влизай в проклетата стая и тананикай детските си песнички.- стискам ключа за Мустанга и изкачвам стъпалата за втория етаж.
-Какво?!
-Каквото чу. - ръмжа аз ,поглеждайки я през рамо. Тя ме прониза със сините си очи и изсъска като същинска змия. - Не ми съскай,ще съжаляваш. - отварям вратата на стаята ѝ и чакам да влезе,но тя се спря пред мен и погледна към черепа.
-Можеше да направиш компромис. Имам нуждата да се виждам с приятели. - направих ѝ знак да влиза,но тя се инати и това взе да ме изнервя.
-Не ми говори шибаните си глупости,а влизай. - отново изсъска,а аз вече съм на предела. - Влизай ,Ева! Не ми изпитвай търпението,което нямам,особено с такива като теб. - тя изсумтя и влезе в стаята. Следвам я за да огледам дали всичко е наред.
-И каква съм аз? - излизам от стаята без да ме интересува тъпия ѝ въпрос. Не съм длъжен да се обяснявам. Не го правя дори и пред Белаур. - Хей! - докосна рамото ми,а аз веднага хванах китката ѝ и рязко се завъртях към нея,бутайки я към стената.
-Правило номер две ,не ме докосвай.
-Ау! - пускам китката ѝ и я стиснах за гърлото.
-Нека да преговорим правилата за да си ги припомним. Правило номер едно…- изчаквам да продължи,но тя не го прави. Залепям главата ѝ към стената и свих пръстите си за да спра притока ѝ на въздух. Не ми изглежда на изплашена,стои спокойно и ме гледа в очите.
-Не излизай …- отпускам хватката. - …след полунощ.
-Правило номер две….
-…Не ме докосвай.
-Правило номер три….
-…Не говори с мен,ако не е належащо.
-Правило номер четири…
-…Излизам само с приятелки…
-И? - приближих се за да усетя гърдите ѝ притиснати към моите.
-…при среща с момче,първо трябва да те попитам.
-Точно така! Сега ще добавя и правило номер пет. Не се разхождай гола….- притиснах носа си към бузата ѝ,където е бенката. Тя отново трепери,чак леко е притворила устни. - …Онзи долу не е толкова железен ,колкото собственика му. Разбра ли…- завъртях главата ѝ към себе си за да погледне към потъмнелите ми сини очи от ярост. - …Пепелянке? - Ева издиша пред устните ми.
-Да! - рязко я пуснах и тръгнах към стаята си,която е в близост до нейната.
-Ще му кажа. - извика тя.
-Кажи му,не ми пука. - спрях и погледнах през рамо. - Но и добави,че се възбуждаш от това,което правя с теб,Ева.
Ева
Цяла вечер стоях будна и мислих за моят бодигард. За визията му,за отношението си към мен и най-вече за това ,че когато ме докосне аз се възбуждам. Краката ми треперят ,сякаш оргазма ме залива като топъл душ,сърцето ми бие по-бързо,сякаш съм видяла любовта на живота си,а гърлото ми буквално пресъхва,сякаш съм била в пустинята няколко часа без вода.
Досега не съм реагирала така на мъж,но още от първата ни среща аз тайно си мечтая да се притисне към мен и да ме целува,докато хленча в устата му. Тази черепна глава с плетениците около нея на гърлото му хем ме плаши хем ме привлича. Не спирам да я гледам,сякаш ми шепне да се приближа и да плъзна пръстите си,но той няма да ми позволи. Това е едно от тъпите му правила.
-Ния! - отговарям на настоятелното обаждане на сестра ми.
-Как си? Липсваш ми.
-Не съм спала,но иначе добре. И ти ми липсваш. - все още не разбирам защо трябваше татко да ни разделя. Той знае,че не можем една без друга. Ние сме близначки и сме като едно цяло.
-Защо го направи? - знам за кого пита.
-Не знам! От няколко дена го мисля,но просто не ми идва нищо на акъла. Знаеш,че не обича да му се задава въпроси.
-Знам! - Ния тежко издиша. - Много ми е трудно. - силно изплака,карайки ме и аз да направя същото. Ния е по-чувствителна от мен. Тя приема всичко твърде емоционално. - Сама съм. Не познавам никого. В университета са дистанцирани ,защото съм нова.
-Не си сама. Аз винаги ще съм до теб,макар да сме далеч една от друга. - тя продължи да плаче. Направо ми се къса сърцето,докато я слушам.
-Не е същото,а и този охранител ме стряска всеки път като дойде до стаята ми.
-Не му обръщай внимание,щом татко ги е наел значи има защо.
-Преди да замина дочух няколко негови разговора и честно да си призная малко ме изплашиха. - погледнах през рамо да проверя дали съм затворила вратата преди да я попитам.
-Какви?
-Говореше за някакви сделки с италианци. - причу ми се стъпки пред вратата. Приближавам се и поставям ухото си,но ме посреща пълна тишина. - Ще идват в София,а ти си там и вече паниката ме обзе.
-Спокойно! Татко,едва ли ще позволи да ме наранят. -
-Знаем в какъв се превръща,когато иска всичко да се случва по неговите правила. - като чуя думата "правила" и настръхвам. - Не един път са ни охранявали.- права е,вече два пъти са ни охранявали,но за не повече от месец. Сега ми се струва,че е по-сериозно. Такова усещане имам.
-Не го мисли. - трябва да бъда сестрата,която винаги я успокоява. - Всичко ще е наред,щом има кой да ни пази.- от една седмица ме пази,а даже не му знам името.
-Как се чувстваш с новия?
-Честно казано по- добре от предишните двама. Този ми се струва…- леко открехвам вратата и поддавам глава за да видя дали не ме подслушва.- …малко строг,има правила,постоянно е намръщен и тези сини очи ме пронизват. Чак ме побъркват до неузнаваемост.
-Това не ми звучи като добре.- шумно си поемам въздух.
-Не знам защо,но се чувствам в безопасност с него.
-Мога да кажа същото. Странен е,държи се налудничаво на моменти,но …- Ния направи пауза. - …по дяволите,той е адски горещ. - силно се засмивам на думите ѝ. Моята сестричка ,родена с две минути и десет секунди след мен харесва бодигарда си. - Видях го гол до кръста и едва не си глътнах езика. Трябваше ми въздух и половин литър вода за да се освестя.
-Да не си припаднала? - пошегувах се аз.
-Почти. Още бях в съзнание. - толкова сериозно говори,че чак ѝ повярвах.- Знаеш,че харесвам мъже с татуировки…- кимам с глава,сякаш е пред мен. - …има дракон ,който обхваща рамото и стига под панталона. Чак ми стана горещо само като си помисля до къде продължава.
-И моят бодигард има интересни татуировки. Не си падам по черепни глави,но неговата я обожавам. Толкова добре му стои,прави го още по -лош ,а като преглъща ,сякаш главата изпъква повече и иска да ме придърпа към себе си за да я докосна. Не мога да опиша как се чувствам в негово присъствие. Аз…го желая.
-Ева…- помислих,че ще ми каже ,луда ли си,как отново ще харесаш бодигарда си,но тя ме изненада с думите. - …няма нищо лошо отново да си падаш по бодигарда ти…- Така е ,но…- а за моят..не знам как го прави,но хем се страхувам от него,заради високия му ръст,голямата маса и коварния зелен поглед,хем го желая. Това не е ли странно?- отново поддавам главата си отвън за да проверя да не би да е наблизо. Няма го. Сигурно още спи.
-Не е странно. До колкото знам от татко те са братя.
-Така ли? Но те не си приличат. - долових някаква прилика ,но минимална.
-Не знаем историята им.
-Така е…- Ния изскимтя. - …О,боже!
-Какво стана? - поглеждам през прозореца,виждайки го да върви към тъмния Мустанг. Даже и колата му приляга. Просто е …е…секси.
-Той тренира…-
-И аз виждам Мечо.
-Кой е Мечо? - засмивам се.
-Бодигарда ми. Така го наричам,защото ми прилича на една голяма ръмжаща Мечка.- сега и Ния се засмя,чак хлъцна.
-А моя е Пухчо…- не се стърпях и от гърлото ми се изтръгва истеричен смях. - …макар да не виждам нищо пухено в него,всичко е мускули….много мускули,но просто това ми дойде на акъла.
-Забавна си,искрено ме разсмя. И какво прави сега? - задавам въпроса си и наблюдавам движенията на Мечо. Отваря капака на Мустанга и се надвесва над него. Задните му части са пред очите ми и едва не изхленчих от прелестното му дупе. Само да го пошляпвам. Боже,какви са тези мисли,сякаш съм крайно незадоволена. Не ,че съм задоволена,може да си имам гадже,но все още не ми стиска да му пусна. От близо две години не съм правила секс,поради простата причина,че първия ми път и последен беше катастрофален.
-Ева,горещо ми е. Чакай да пусна климатика. - кикотя се. - О,боже…О,боже …дракона минава през вътрешността на бедрото му. Мамка му.
-Ния,без да ругаеш.
-Не е татко тука,така че ще ругая колкото искам. - завъртях очи. - Ева…
-По дяволите! - сега аз ругая от внезапните сини очи,които разбраха,че го наблюдавам. Скривам се,а пулса ми на мига се ускори. Трябва да ме е срам от това,което правя,изглеждам на воайорка,но да не се казвам Ева,ако точно това ми харесва.
-Сега пък ти ругаеш. Ева,трябва да се приготвям за университета.
-Да…да,добре! Ще се чуем по- късно! - затварям ѝ,а сърцето ми ще изскочи от гърдите. Трябва да се успокоя. Държа се като глупачка. Затова обличам един клин и най- изрязания потник и излизам от къщата с телефона в ръка. Бодигарда ми веднага ме забеляза и преди да попита къде отивам ,притичах към улицата. Отдавна не съм бягала,но така ще успокоя проклетите хормони.
Още не съм пробягала и петдесет метра и го чувам зад себе си. Боже,той наистина ли бяга след мен? Това определено ме задъха и след малко спирам до едно дърво. Едва си поемам въздух,сякаш съм пробягала няколко километра. Какво ми става?
-Не можа ли да ме оставиш,поне за малко?
-Не! - съблякъл е тениската си и да му се навиди отново се боря за въздух.- От кога не си бягала? - как да му обясня,че той е виновен.
-От две седмици. - хванах се за коленете и сведох глава.
-Повече е,щом толкова бързо спря. Да не би да пушиш?
-Не съм пушач. - изсъсках аз.
-Не ми съскай! - колкото и да е горещ,вече съм ядосана. Не стига,че така ми влияе и глупавото ми тяло реагира като го види,а и вече не мога нищо да правя сама. - Стой! - стисна ме за лакътя за да ме спре. Само като погледнах тези прекрасни сини очи и се разтопих като топка сладолед. Ненавиждам,че така упорстват тъпите хормони и се насочват само към този лош батко. - Ще тичаш до мен….бавно. - това не го очаквах и определено ме изненада.
-Ъ- ъ…добре! - той се затича,същото направих и аз. Леко завъртях глава за да го погледна. Челюстта му е здраво стисната,сините му очи гледат право напред ,а мускулите на голите му гърди и коремната преса ме дърпат към себе си. Какво ли ще е чувството,ако плъзна пръстите си по всеки мускул? - Мамка му! - препънах се и паднах. Така е ,като го оглеждам като изгладняло животно.
-Не гледаш. - изправи ме за секунда. - Разрани си коленете. - погледнах към накъсания си клин.
-Нищо ми няма. - потърквам ги,сякаш така ще облекча болката. - Хайде,да бягаме!
-Не! Да се прибираме. -
-Искам да бягам. - инатя се аз. Сините му очи се присвиха,а аз не спирам да се взирам в черепната глава. Сега като е гол до кръста и виждам по-добре плетеницата и под нея. Тя продължава под гърлото и стига малко над гърдите от двете страни. Боже,колко е секси. Направо ми идва да ги целуна. Със сигурност и кожата му ще мирише прекрасно.
-Върви към къщата. - скръствам ръцете си под гърдите ,виждайки го да поглежда към тях. - Веднага,Ева!
-Не! Излязох за да бягам.
-Не си готова да бягаш. Трябва да загрееш. Краката ти омекнаха на първите метри. - По дяволите! Прав е,но пък сега искам да стане на моето.
-Не! - гледа ме в очите известно време,докато не ме обърна с главата надолу.
-Заслужаваш да те заключа за наказание. Да стоиш в стаята си без храна и вода ,докато не започнеш да ме слушаш. Аз съм нает да те пазя,а не да ходя след задника ти и да слушам как се оплакваш от мен,особено да ме заплашваш с баща ти. - реших да си замълча. Даже ми е приятно да ме носи така. Имам добра гледка към хубавото му дупе. Така съблазнително се поклаща при бързите му крачки ,че ми се прииска да го стисна ,с две ръце. Но нямам право. Правило номер Две. - Сега защо не казваш Не? - ако му кажа,че не искам да ме пуска,ще ме помисли за луда или пък вманиачена. Донякъде е вярно,но той не трябва да разбира.
-Защото…защото…- мисля как да продължа ,но мозъка ми блокира. Сега друго ми направи впечатление, татуировката на целия гръб. Страшна е ,някакъв демон с големи зъби и дълги нокти и честно да си призная ,харесва ми. Явно наистина не съм в ред щом си падам по такива татуировки,като черепната глава и големия демон. Даже аз самата не мога да си го обясня.
-Защото? - пусна ме да стъпя и веднага изхленчих от загубата на тежката му ръка ,която здраво държеше краката ми за да не падна.
-Както и да е. - по-добре да се направя на ударена отколкото да изтърся поредната глупост. Тръгвам към стълбището,но моят охранител ме стисна за китката и рязко ме обърна към себе си.
-Покажи ми как загряваш. -
-Не! Нямаме време. Трябва да се приготвя за Университета.
-Има време и ще ми покажеш сега. - като се замисля това не е лоша идея. Искам да пречупя това негово поведение. На моменти се държи като мой брат,на моменти като ревниво гадже,на моменти като баща. Не мога да му хвана спатиите.
-Добре,щом искаш! - отивам към малкият касетофон ,който го използваме за да ни разведри,докато тренираме със сестра ми и натискам "Play". Нямам идея коя песен следва ,половината не съм ги качвала аз ,Ния е зарибена на техно музика и в момента точно това се чува.
Първо започвам с въртеливи движения на главата,после на китките,допирам ръката си до пода за да издам дупето си назад. Правя същото и с другата и това взе да ми харесва,особено като го видях да се взира в мен с потъмнели очи и поглед,от който кожата ми започна да гори.
-Чакай! - постави ръцете си на кръста и веднага се задъхах. - Докосни с ръце пода и се задържи за няколко секунди. - правя това,което казва и по дяволите пениса му се притиска към дупето ми. О,боже…О,боже…- Точно така! Сега се изправи и вдигни ръцете си нагоре. - задържам се няколко секунди,в които аз бегло погледнах към лицето му. Той е с една глава по-висок от мен и това е още едно нещо,което ми харесва. Сега като се замисля няма нещо,което да не ми харесва в него,е освен властното му държание. Твърде много е влязъл в ролята си,а дефакто не виждам смисъл да се вживява като няма кой да ни навреди.- Обърни се ! - изпълнявам най-послушно,щом ще сме толкова близо. - Ще се плъзгаш надолу и ще изпъваш единия си крак,докато се държиш за ръцете ми,разбра ли? - кимам с глава и падам на едно коляно като гледам да изпъна крака си назад. - Задръж! - леко ме повдигна за да не опира коляното ми на пода и така напрежението се засилва. Стискам го за ръцете и се задържам колкото се може повече.
-Не мога! - казвам аз и леко повдигам главата си за да се срещна с една доста голяма издутина между краката му. Тежко преглътнах и паднах на едното си коляно.
-Направи го и с другия крак.
-Уморена съм. - той поклати глава и ме бутна за да легна по гръб на земята.
-Петдесет коремни преси. -
-Какво?!
-Ако не ги направиш,ще те заключа и ще ти дам един ценен урок,повече да не се ебаваш с мен. - стисна краката ми,а аз с огромно нежелание започнах тъпите коремни преси. Стигам до двадесет и се задъхах. Взе да става още по-трудно,а той очаква да ги направя.
-Не мога! - краката ми треперят ,сърцето ми ще изскочи и едва издържам на напрежението в цялото ми тяло.
-Давай,Ева! - стигам до четиридесет и директно лягам. - Ставай! - поклащам глава. - Ставай! - с триста зора се изправям и докато се усетя аз отново съм с главата надолу. Изкачва стъпалата и върви към стаята ми. Не знам какво да очаквам . Ще ме заключи ли или ще правим нещо интересно? Например да ми свали клина,да отмести бельото и да зарови езика си в мен. Чудна фантазия,бих казала и неосъществима.
-Чакай! - пусна ме и без да се замисли взе лаптопа,телефона ми и няколко книги,които чета. Стоя като препарирана и след секунди осъзнавам,че той наистина ще ме заключи. - Какво правиш? - затвори вратата и след малко се чу силно изщракване. - Хей,върни се! Чуваш ли? - заблъсках по вратата.- Ехо…ама ти сериозно ли? Копелдак. Как не те е срам? - в близките няколко минути от наредби ,започнах да му се моля. Не може да ме остави тук и без никаква комуникация. Ще се побъркам. Имам часове в университета,а и гаджето ми ще ме чака.-
-Ако не млъкнеш ,ще се върна и ще те накарам с език да изчистиш пода.- вместо да ме изплаши това,аз трепнах от възбуда.
Луда ли съм?
Ева
Не мога да издържам без телефон. Изчаках колкото се може повече време след полунощ,знаейки,че той тренира вечер след това си взема душ и ляга да спи. Имам план в главата си и след по-малко от пет минути аз трябва да се върна в стаята си с телефона,лаптопа и книгите. Днес на лекции се чувствах повече от ужасно. Това да си свикнал със смартфон е като болестно състояние. Всеки втори ме попита защо съм в такова настроение и защо някой ме оставя и прибира в къщи. Те не знаят ,че Мечо като ме остави и не си тръгва. Обикаля коридорите ,където ще имам лекции. Напълно вглъбен в работата си.
Повечето ми колежки полудяха по моят личен бодигард и от този малък факт изревнувах,но ги оставих да му се насладят ,докато аз се опитвах да водя някакъв разговор с моят колега Жоро,който от месеци ми прави тънки намеци колко съм красива и как искал да ме заведе в ресторанта на родителите му. Всеки път му казвам,че си имам гадже ,а в отговор получавам сумтене и недоволство как съм могла да ходя с Димо. Той е сваляч от класа,в това спор няма,но засега не съм го хващала да прави глупости в университета. А и сега като се замисля,все ми е тая,откакто Мечо е в живота ми, аз направо съм полудяла по него. Сякаш съм сляпа за другите.
Много бавно стъпвам на пръсти по коридора,стигайки пред вратата на Мечо. Подавам ухо ,заслушвайки се за няколко секунди,но не чувам нищо. Дано да е заспал. Натискам бравата и вратата се отваря,надниквайки вътре за да го видя…Мамка му. Той е гол. Шибано гол. Ако баща ми ме чуе как ругая ще ме накаже поне за месец. Бялото му стегнато дупе директно изпрати сигнали към клитора. Едва се сдържам да не го докосна. Често ми се налага да се самозадоволявам. Моят никакъв опит ме научи поне да опозная точките на пречупване. Знам къде точно да се докосна за да получа силни токови удари и да ме изпратят в онзи блажен свят.
Сдържам стенанията си и продължавам с тихите стъпки. Веднага видях смартфона с ярко розов калъф с ушички на нощното шкафче,но лаптопа и книгите ги няма. Дали знае паролата ми и е ровил в телефона за да види какви глупости сме си писали със сестра ми? Доста често ги обсъждаме и май ще трябва да сложа още една парола на чата ни,ако има такава фукнция,разбира се. Вземам смартфона и веднага виждам 48-те съобщения от сестра ми и две от Димо. Отварям чата с Ния и хлъцнах,когато видях трите снимки на нейния "Пухчо" . Сега забелязах и часът ,в който ги е изпратила. Било е преди десет минути.
Господи,какви татуировки,какво тяло,какви бедра и какъв огромен пенис. Направо се разгорещих. Спирам да гледам,вече съм възбудена,особено като погледнах към спящия батко на леглото. Нощната лампа е включена и мога да видя всеки детайл.Легнал е по корем,дупето му е просто върховно,страшния демон сякаш ме наблюдава и това още повече ме възбужда. Този "Мечо" е целунат от Господ. Слава богу,че не съм монахиня и не съм дала обет на целомъдрие. Той е греховен и определено искам да съгреша ,каквото и да ми коства това.
Заобикалям леглото за да видя спокойното му лице и да направя и аз няколко снимки за да ги изпратя на сестра ми. Жалко,че пенисът му не е пред очите ми,но и с дупето му ще се задоволя. Изпращам ги и веднага трите точки се показват на екрана.
Ния: Мамка му,Ева!
Изкикотих се и това беше най-голямата ми грешка. Мечо отвори очи и като ме видя ,аз се парализирах. Няколко секунди се взираме един в друг,докато не ме хвана за ръката и не ме прикова за леглото. Мамка му,как хубаво мирише.
-Какво, по дяволите правиш в стаята ми? - държи ръцете ми плътно към матрака. - Казвай,Ева!
-Аз…- погледна към телефона ми и взе ръцете ми с една ръка ,а с другата погледна към екрана. Извърнах поглед,напълно засрамена от това,което ще види. Проклинам се за глупостта си ,че избрах едноминутно оставяне на екрана преди да се заключи и как забравих да натисна проклетото копче за да го заключа.
-Така значи…- обърна екрана към мен,карайки ме да прехапа устна. - …Забавлявате се ,а?
-Това е просто шега. - остави телефона до нас и поклати глава.
-Шега е да ни снимате голи,така ли?
-Аз…Не…просто…- поемам си въздух и така аромата му нахлува в ноздрите ми. На чисто ,на мъж и на секс. Отдалеч лъха на опитен мъжкар,който ще ме кара да пищя от екстаз. Искам да отхапя от този залък,но той ще ме отблъсне ,както обикновено.
-Възбудена ли си? - въпросът му ме стъписа. - Хайде,Ева! Не се прави на скромна. Отдавна разбрах,че си далеч от скромността,щом си позволяваш пред мен да ходиш по прашка. - цялата се изчервявам,но сега тялото ми буквално се тресе,особено като усещам пениса му да се търка във вътрешността на бедрото ми. С лека нощница съм под дупето и така горещината от тялото му се прехвърля право към сърцевината,която чака да бъде докосната. Боже!
-Да! - отговарям най-сетне. Той не е глупав и знае,че го желая. Още от ден първи. Мечо сведе поглед между краката ми,аз правя същото като веднага видях напълно еректиралия му пенис. Тежко преглътнах. Господи,тази главичка ще удря G-точката ми и ,ако не колабирам при всеки тласък,да не се казвам Ева.
-За мен ли е влагата или…- пръстите му попаднаха върху мокрото ми бельо и той продължително изцъка.- ..за брат ми? - натисна клитора с пръста си и веднага разтварям устни.
-За теб. - самодоволна усмивка се появи на прелестното му лице. И гръбите му черти не могат да ме убедят в това колко е грешно да се предлагам на бодигарда си. Правя го и по дяволите няма място за срам. Искам го …целият.
-Така ли? - отново го натисна и от гърлото ми се изтръгна тихо хленчене. -
-Да! - още ме държи за ръцете,но това не пречи да се извия в дъга и да изпъна врата си от удоволствие,докато прави кръгове през мокрото ми бельо.
-Много ли ме желаеш…- усетих топлия му дъх в ухото си. - …Ева? - поглеждам го в сините му от възбуда очи и кимам с глава с прехапана устна. - Татенцето ще се ядоса,ако разбере,че си в леглото ми.
-Не ми пука. - казвам аз честно. Вече сме пълнолетни и можем да правим каквото искаме и с когото искаме. Баща ми отсъства през повечето време,обажда се почти всеки ден да ме чуе,но и има луди разбирания,че ние с Ния трябва да сме още девствени.
-Толкова уверена. - шепти той и пъха пръстите си под бельото,усещайки те да се потапят в соковете ми. - Мамка му…- пръстите му се хлъзгат между срамните ми устни,а аз отново се извивам и тихо изпъшках. - …Погледни ме. - властния му тон ме кара да го погледна,когато вкара два от пръстите си в мен. Изписках и се опитах да повдигна дупето си. - Майната му на правилата. - изръмжа той и след секунда свали бельото ми и скри главата си между краката ми за да перне с език клитора. Отварям уста и дълго не я затворих само като се замислих,че за първи път някой ме задоволява по този начин. Не знам как да застана,не знам дали мога да го гледам,не знам дали имам право да покажа колко ми е хубаво. Каквото и да ми каже,ще бъда себе си. Изправям се на лакти и прокарвам ръката си през меката му светло кестенява с руси кичури коса и простенвам. Той вдига синия си поглед,докато засмуква клитора и пъха два от пръстите между стените ми. Устата ми още е отворена,искам да види и да чуе какво ми причинява. - Покажи ми гърдите си. - топлия му дъх погали клитора. Свалям презрамките на нощницата и с леко колебание дали да ги покажа ,аз я смъквам до кръста. - Мечо се изправи и веднага грабна едното зърно в устата си. Отмятам глава назад и застенах. Пръстите му тласкат в мен,докато прехвърля вниманието си към зърната,които са болезнено твърди. Не мога да си намеря място. Този мъж много добре знае какво прави и честно да си призная мога цяла вечер да се въргалям с него в леглото. - За какво мислиш? - прикова ме за леглото стисна гърлото ми.
-За нищо! - Мечо се подсмихна.
-Лъжеш,Ева! - отново слезе надолу,но ръката не я отмести от гърлото ми,нито пък пръстите в мен. - Кажи го!
-Не искам да спираш. Знам,че утре ще се върнем по старому и ще се правиш,че нищо не се е случило.- не обърна внимание на думите ми,но пък показа езика си и го завъртя около клитора. Вълна от топлина ме обля. Опитах да се повдигна,но той сви пръстите си да не мърдам. Показвам му как забелвам очи и това толкова му хареса,че се изправи ,притисна носа си към бузата и много бързо тласна пръстите ,ахвайки от мигновения оргазъм,с който намокрям себе си,ръката му и чаршафа. Мечо ги извади и директно ми ги вкара в устата ми. Това е толкова мръснишко и без колебание ги засмуках,показвайки му колко ми е хубаво.
-Скрита лимонка си….- продължава да ме стиска за гърлото,възбуждайки ме още повече. -...но нека да те видя как,..- намести се между краката ми ,плъзна ръката си нагоре,запушвайки носа и устата и натисна главичката. Цялата треперя при първия тласък. При втория го гледам в очите и шумно мънкам. При третия не се сдържам и забелвам очи и така разбирам,че това го превръща в дивак .Не ми достига въздух,но аз съм във фаза колабиране. Главичката му се удря точно там,където искам и това той го вижда по очите ми.Разтвори пръстите си ,колкото да може да спусне езика си и да навлажни устните ми,докато се треса,наистина се треса. Това е най- взривяващия оргазъм,който съм получавала,а Мечо не спира, забива се в мен като побъркан .Той е дивак,който прекрачи границата на нормалното. Върна ръката си на гърлото ми,а с другата обхвана коляното ми ,вдигайки го до толкова ,че да стигне до върха на косата ми. Така ъгъла се промени и започнах да хленча,а той да ръмжи.
-Господи! Не спирай,не спирай! - гледам към черепа,който ме влудява като лека полека очите ми се притварят от силното забиване и тестисите,които се удрят в ануса ми. Мечо ръмжи и без да мисля хванах го за тила и го претеглих към устните си. Те се докоснаха ,но не се целуваме. Той изчаква,аз изчаквам. Гледаме се в очите и двамата виждаме ,че желанието ще ескалира. След секунда той наистина полудява и ме обръща по корем. Стисна ме за тила,собственически захват и така дълбоко влиза в мен,че захапвам чаршафа. Отметна косата ми за да вижда по-добре и разтриса цялото ми тяло,докато се забива рязко и бързо. Задържа се на едната си ръка,стисната в юмрук,а с другата разтваря бузата на дупето ми,взирайки се в пениса си.
-Моля те! Моля те! Моля те! - Мечо пак ме хвана собственически за тила и залепи бузата ми за чаршафа,повдигайки коленете ми за да застана на тях и сега интензивността е направо неописуема. - Да! - той ръмжи и хваща косата ми ,повдигайки главата ми.
-Кажи го пак! - прегърна ме през гърдите и прошепна в ухото ми.
-Да! - цялата му дължина ме подлудява до крайност и след малко топлина се разлива под корема и трескаво кимам с глава,потвърждавайки поредния оргазъм. Мечо стисна зърната ми за малко след това рязко ме пусна ,излизайки от мен за да види как вагината ми се свива и отпуска.
-Ева! - плесна ме по дупето и отново влезе ,надвесвайки се над мен и натискайки главата ми с две ръце. Пищя и леко разтварям краката си ,но той пак ги събра и с това получих още една плесница по бузата.
-Мечо. - изтърсвам аз ,чувайки го тихо да се засмива.
-Мечо ,а? - пъхна пръстите си в устата ми и така надигна главата ми от леглото. - На Мечо ли ти приличам? - кимам с глава. - Сега ще ти покажа какъв мечо съм. - заплахата му подейства като език,който перна клитора ми. Всичко,което прави и казва ме възбужда. Може да съм луда,но напълно луда по него. Заставам на ръце и колене и с натиск на пръстите към вътрешността на бузата ми ,аз го гледам в очите,докато пениса му не спира да се търка между стените ми. Стискам го в себе си и пъшкам. Мечо изръмжа и реших да го направя пак. - Така ще играем,а? - излегна се на леглото и ме придърпа върху себе си с гръб. Ръцете му обхващат коленете и стигат до главата ми,повдигайки дупето си за да чуе първият ми вик. Последва още един,още един,още един, позата е брутална,клитора ми пулсира,готов да го докосна и това правя. Потърках го с пръсти и отмятам глава,до колкото мога от екстаз.
-Мечо…ох…- стискам чаршафа със свободната си ръка и за пореден път забелвам очи. Оргазма ми наближава,неговия също,съдейки по честото ръмжене и неконтролируемите тласъци. Докато го възнаграждавам със стенания примесени с викове,той прави две опашки и ги дърпа от двете страни. Скубе ме,но не ми пука,оставам се в неговите ръце и не след дълго ,аз се разтрисам,а той излиза от мен,изпомпва го и свършва над венериния хълм. Пуска пениса си,а аз се отпускам върху него,напълно удовлетворена и изтощена. - Аз…
-Не казвай нищо. - положи ме да легна и веднага се изправи,виждайки прозрението в очите му. - По дяволите,Ева! Защо го позволихме? - потърка грубо с длан лицето си и с бързи крачки и все още напълно еректирал и разклащащ пенис излезе от стаята. Поглеждам към семенната течност малко над клитора и правя нещо,което ми се е искало да направя. Плъзгам пръста си и опитвам спермата му. Леко солено на вкус,не е нито гнусно нито гадно. Бих го направила пак,но в негово присъствие,ако евентуално има друг път.
Изчаквам още няколко минути ,но Мечо не се връща. Сълзи напират в очите ми,но премигнах няколко пъти за да ги спра. Няма за какво да плача. Аз го поисках,знаех,че това ще повлияе на отношенията ни,каквито и да са те. Рискувах и сега няма връщане назад. Той съжалява,но аз не.
И сега като опитах от забранения плод, съм твърдо решена да пренебрегна правилата му и да го подлудя така както аз си знам за да проверя до колко ще издържи.
Каталин
Какво направих,по дяволите?
Опитах я и демонът ме завладява. Така се всели в мен,че като пенисът ми влезе в тясната ѝ вагина и ме удуши от всеки ъгъл,аз не можах да спра. Чуках я като пълен дивак. Хем исках да я задуша,хем исках да я чуя как пищи. И двете ме докараха до лудост и с това аз показах по-голямата част от себе си.
Мамка му. Каква каша. Каква грешка. Все още усещам езика си да пари от вкуса на вагината ѝ. Тежко издишам и се вглеждам в огледалото пред себе си. След секунди забивам юмрука си и стъклото се напуква,не виждайки вече себе си,а един демон. Демон,който иска да се върне и да я обладае още един път ама да е по-груб от всякога.
Ева.
Тази скрита лимонка. Как ми се молеше. Как се извиваше в леглото,когато пръстите ми влизаха и излизаха от нея. Как пищеше до ухото ми и как се разтресе,когато я задушавах. Пенисът ми реагира на мислите и в момента не иска да спада. Толкова е корав,че като го обхванах и запари в ръката ми. Чак сега забелязах и кръвта по кокалчетата от стъклото.
Измивам ръката си и слагам голям слой хартия за да я притисна към кожата и да я спра. Отново поглеждам към счупеното стъкло. Демонът е още там. Виждам го твърде ясно и ,ако не се бях научил за всичките тези години да го контролирам,досега да съм се върнал в стаята и без да ми пука да я чукам още един път.
Хвърлям хартията в тоалетната и пускам водата. Демонът ме насочва да изляза от банята и да вървя към стаята. Пенисът ми тежко се поклаща, готов да се потопи в топлината ѝ,но за моя радост тя я няма. Стоя на прага на стаята си и веднага усещам нейният мирис. Само като потърках лицето си с ръката,която тласках в безобразно хлъзгавата ѝ вагина и мирисът на възбудата ѝ ме удари в ноздрите.
Мамка му.
Вдишвам дълбоко и свалям ръката си,затваряйки очи за да се успокоя. Пулсът ми се ускори,демонът крещи да отида в стаята ѝ,но краката ми са здраво прилепени за пода и не мърдат. Аз съм пълен идиот. От тук насетне как ще издържа без да я видя напълно отдадена,както беше преди минути. Ева беше готова да се остави да правя каквото искам с нея и точно за това демона няма да я остави намира.
Излягам се на леглото и отново затварям очи. Мирисът ѝ е навсякъде. По възглавницата ми,по чаршафа,даже усещам мокротата под краката ми,когато я накарах да свърши и опръска всичко. Това беше най-страхотната гледка,на която съм бил свидетел. И вместо да стана ,да сменя проклетия чаршаф и да не лежа върху оргазма ѝ,аз се унасям в един дълбок сън.
……………………………………
Алармата звъни. Работният ми ден започна,а настроението ми е такова,че искам да извия малкото ѝ вратле. Музиката в нейната стая е усилена до крайност и това още повече нажежава положението. Пенисът ми е отново твърд,демонът го няма,но по дяволите той чак сълзи.
Обличам шортите оставени на стола пред бюрото ми и излизам от стаята за да го успокоя в банята. Пускам душа и заставам под студената струя за да ме накаже за снощи. Крайниците ми изтръпнаха,мозъка ми блокира и в момента,в който пениса ми ще спадне ,вратата се отваря и влиза Ева само по тънка прашка. Гърдите ѝ са пред очите ми,демона се събуди и ми казва как иска да смуче зърната ѝ до болка. В отговор на мислите ми те се втвърдяват и със силата на волята аз ѝ обръщам гръб и поставям ръцете си на стената.
Очаквам да излезе от банята. Да ме остави сам,но Ева се притисна към демона. Гърдите ѝ са на устата му,точно там,където я искаше и по дяволите трябва да ѝ кажа да се маха. Да я изплаша и да не иска повече да я чукам,но демона не иска да я пуска. Вкопчил се е в това момиче и решен не позволява на мозъка ми да го убори.
-Толкова е страшен и същевременно възбуждащ. - знам,че говори за демона. Нежно плъзга пръстите си и го докосва по един начин,на който на мен не ми харесва,но на него да. Пръстите ѝ продължават да се спускат по всяка част ,стигайки до коремната преса и спирайки се на коравия ми пенис. Изсъсках и отблъснах ръката ѝ.
-Ева,излез! - насилих се да кажа. - Веднага! - тя не помръдна. Хубавите ѝ заоблени гърди се притискат към него и той е в екстаз. По дяволите.
-От ден първи те желая. - откровеността ѝ буквално ме шамароса. Дошъл съм да работя ,а не да я чукам. - Не мога да спра да мисля за теб. - още един силен шамар. - Тялото ми реагира всеки път като те видя. За първи път ми се случва такова нещо…- ръцете ѝ са на гърдите ми. - …не знам как да се боря със себе си. - появи се пред мен,усещайки дъхът ѝ пред устните ми.- Усети. - свали ръката ми и я пъхна под прашката за да се потопя в соковете ѝ. Изръмжах. - Цялата горя. - погледнах я в сините дълбини ,виждайки пламъка,който изгаря зеницата ѝ. - Не знам какво правя. Не знам как да го спра. Не мисля,че искам да го спирам. - шепти тя пред устните ми,карайки ме да я стисна за малкия ѝ кръст и да я придърпам към себе си. Тя ахна и стисна раменете ми.
-Не можем да се чукаме. - убеден в думите си ,пускам я ,пръстите ми с нежелание се отдръпват от сладостта ѝ и излизам от душ кабината,но тя веднага ме хвана за ръката. - Ева!
-Мечо. - изръмжах и я приковах за стената.
-Каталин. Не съм ти никакъв Мечо,разбра ли? - Предизвикваме за да разбера,че тя не се страхува от мен,а напротив тя трепери от възбуда.
-Мечо. - отново го прави. Иска да полудея и да я обладая точно тук. В душ кабината. Под вече топлата струя. - Чукай ме. -ръмжа,когато обхвана пениса ми. Изпомпи го един път,два пъти,на третия се заигра с главичката и буквално привика демона.
-Ева,не! - отблъсквам ръката ѝ,но тя е като змия,която ме е захапала,пускайки отровата си в мен,карайки и монах да не ѝ откаже. Притисна се към мен,обхвана дупето ми,чувайки я да стене,докато го стиска и започна да целува черепа на гърлото ми. Прокарвам ръката си през черната ѝ коса и повдигам главата си за да ѝ дам повече достъп. Те хленчи,сякаш това е най-хубавото нещо,което прави,а ноктите ѝ се забиха в дупето ми,подтиквайки ме да увия косата ѝ около юмрука си.
-Все още ли е не? - гласът е дрезгав,изпълнен с възбуда. Плъзна езика си по врата ми,обикаляйки линиите около черепа. По дяволите! Само една жена е обръщала внимание на всеки мускул по тялото ми. На другите не позволявам да ме докосват, те са омърсени,а тя имаше чисти,нежни ръце,често ги целувах,често ги обгръщах с моите. Спомена за всичко това ме кара да я завъртя с гръб към мен,да скъсам тънките ѝ прашки ,да разтворя бузите на дупето ѝ и да вляза с един дълбок тласък. Ева изпищя и сложи ръцете си на стената. Намествам я под душа за да мокри част от косата ѝ,целият ѝ изваян гръб и това пищно дупе,което ме влудява. Отдръпвам се и отново тласнах,отмествайки косата ѝ от лицето. Ева ме гледа в очите и изпълва цялата душ кабина със стенанията си. - Боже,страхотно е! - пищи тя,издавайки още повече дупето си към мен. Пляскам го и бързо оформям една малка опашка,дърпайки я назад за да оголи хубавия си врат. - Да! - ръмжа и още повече я дърпам,докато пениса ми непрестанно се търка между стените ѝ.- Да! - отново пищи,а демона в мен ми казва да бъда по-груб с нея. Стискам гърлото ѝ,дърпам косата ѝ и съскам в ухото ѝ.
-Това ли искаше?
-Да! - не забави отговора си. Плъзгам носа си по челюстта ѝ и смених ритъма. Сега рязко се забивам и бавно се отдръпвам. Пак рязко се забивам и много бавно се отдръпвам. Това я подлуди ,щом цялата започна да трепери.
-Да ли е? - плъзгам ръката си през корема и стигам до клитора ,обръщайки му много малко внимание,докато не натиснах два от пръстите си в лепкавата ѝ вагина. Ева отвори уста в няма "О" и буквално мускулите на котенцето ѝ ме стиснаха,карайки ме да изляза от нея и да я видя как се търка в стената от силния си оргазъм. Мамка му. Да видя блаженството по лицето ѝ и как тялото ѝ се свива от конвулсии и то заради мен ме подтиква да я завъртя и да я целуна. Освен сладкото ѝ котенце,с което подхрани демона в мен,както предположих вкусът ѝ е като още една доза,правейки го още по-ненаситен. Той иска още и още и му го давам. Въртя езика си около нейния като през това време я повдигам за да обвие хубавите си крака около кръста ми и да вляза в приятната топлина. Поемам стенанията ѝ в устата си,докато повдигам дупето ѝ и го спускам върху пениса си. Държи се за раменете ми и не иска да се дръпне от устата ми. Опирам гърба ѝ на стената и хващам едната ѝ ръка за да пъхне пръстите си във вагината.
-Боже…Боже…- сведе поглед за да види как половината от пръстите ѝ са в нея,докато пениса ми се движи. - …Да! - стискам главата ѝ за да гледа право към пениса ми и ръмжа от удоволствие. - Каталин! - извика тя името ми. - Ще …ще…- не можа да го каже ,но я разбрах. Забих го дълбоко в нея и натиснах още повече пръстите ѝ,виждайки я отново да се разтриса. Този път не излязох. Продължих да се движа ,докато нейните конвулсии утихват,а моите наближават. Преди да свършва стискам брадичката ѝ за да ме погледне, да видя премрежените ѝ очи и да я задържа ,докато излизам от нея и изливам спермата по стената.
Пускам я и тя стъпва на омекналите си крака. Двамата мълчим,докато я оставям първо тя да се изкъпе,като гърдите ми са залепени за гърба ѝ. Не я докосвам. Само чакам. След малко тя се завъртя към мен и за мое учудване започна да съпунисва гърдите ми,коремната преса,приклекна и гъбата мина по краката ми след това ме заобиколи и я усетих по дупето и през целия демон.
Стискам ръце в юмруци,връщайки се назад във времето ,когато Тя правеше същото. Бях мъртво пиян и ме къпеше,без да я интересува защо се прибрах в това състояние. Това беше Тя. Не задаваше въпроси,а ме обгрижваше като малко дете. Влизам под душа за секунди и излизам от душ кабината,увивайки кърпа около кръста си. Оставяйки мокра диря след себе си, влизам в стаята си ,виждайки Белаур да звънни по месинджър.
-Брат? -
-Къде беше,по дяволите?! Звъня ти от час. - като видя намръщената му физиономия ,разваля и моето настроение.
-Тренирах,къпах се ,ей такива неща. - свалям кърпата и отварям гардероба за да извадя униформата.
-Говорих с майка. - ръката ми замръзна. - Положението там не е розово. Каза ми,че я малтретират.
-Знаеш ,че и друг път е говорила такива неща и не бяха верни. - Белаур замълча и извърна поглед.
-Да,но тя плачеше и ми се молеше. - Ругая под нос. Майка ни обича да драматизира,това е присъщо за нея,а и знае ,че Белаур е по-мекушав от нас двамата като става дума за майка и тя се възползва.
-Това е обичайната тактика за да я изкараме от там. -
-Ния,не ме изнервяй. Облечи по-дълга рокля. Отиваш в университет,а не на купон. - повдигам вежди от резкия му тон. - Егати твърдоглавото момиче. - подтискам усмивката си. - След два месеца я пускат ,говорих с Директора. - кимам с глава. Няма нужда да казвам каквото и да било. Това сме го минало поне десетина пъти. - Ния! - ако аз ръмжа като мечка ,той ръмжи като стадо вълци. - Ако можех да избягам ,щях да го направя.
-Защо? - обличам панталона без бельо и закопчавам копчето,повдигайки глава за да видя Ева напълно готова за тръгване. Облечена е в твърде къса рокля и ето ,че сега се превръщам в Белаур. - Върни се и се преоблечи.
-Не ,няма!
-Веднага ,Ева! - нацупи се и влезе в стаята си.
-Сам си отговори. - пъхам ръцете си в бялата риза и закопчавам копчетата ,мислейки как да му го кажа.
-Чуках я.
-Какво?!
-Каквото чу. Чуках я и то два пъти. - закопчавам последното копче и виждам как изражението на Белаур се променя за секунди.
-Това за теб дълго ли е? - обърна се към Ния.
-Ами да! Абе да не си ми баща. - сопна се тя.
-Докато съм тук ще бъда всякакъв,баща,брат,чичо,дядо ако щеш. - засмивам се и отново вдигам поглед ,виждайки я да ме чака с черна прилепнала рокля до коленете. Цепката на гърдите ѝ се вижда и това ме накара да изръмжа към нея.
-Извратен си. - каза Ния и Ева погледна към смартфона. Приближи се и се заслуша в разговора им.
-Казах да облечеш нещо прилично.
-Какво разбираш под прилично? Това е лятна рокля,за сезона.
-Не е лято ,а пролет. - поклащам глава и правя знак на Ева да дойде при мен. - Дълго,Ния! Дълго. - докато тя пристъпва към мен ,аз му затварям. Техният спор ще продължи дълго,ако продължава Ния да се прави на интересна. Белаур може да е всякакъв,но като нещо не му харесва ,както в случая късата рокля,тя няма да излезе ,докато не стане на неговото.
-И ти ли ще започнеш като брат си?
-Подписахме договор. Ние сме неизменна част от вас и това трябва да го знаете. Всичко свързано с вас ни касае,дори облеклото ви. Едва ли баща ти ще иска да те види в провокативна рокля. - дъхът ни се смесва,когато с ръце откопчавам сутиена ѝ и го изваждам за да видя дали толкова ще са изпъкнали. - Така е по-добре. - тя сведе глава и дооправи роклята си.
-Но така ще ми се виждат зърната. - подсмихвам се и прокарах ръката си през влажната ѝ коса. Тя притвори очи и наклони главата си за да ми предостави гледка на хубавия си врат. Вдишвам от аромата ѝ и силно изръмжавам.
-През тази черна рокля няма да се види нищо и ти го знаеш това. - тя ме погледна и плъзна ръката си по гърба ми. - Да тръгваме! - отдръпвам се и излизам от стаята.
-Чакай! Не ти казах. Гаджето ми ме чака пред къщата. - рязко спирам.
-Добре,ще карам зад вас! - казвам аз колкото се може по-спокойно,а вътрешно демона се бори с мен.
-Само това ли ще кажеш?
-Какво друго да кажа? - поглеждам я през рамо.
-Нищо! Едно нищо! - подмина ме ,но аз бързо хващам ръката ѝ.
-Какво ми се дървиш,Ева? Искаше да те чукам и те чуках. Сега какво си недоволна?- отскубна се от хватката ми и притича към стълбището.
Стоя посредата на коридора и грубо прокарвам длан през лицето си,мислейки за последствията и от това колко бях прав. Не трябваше да се поддавам и сега не знам как да оправя тази каша,която сам забърках.
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.