Омуртаг

 

 

 

Нищо друго не чувам,освен тежкото дишане и усета на сърцебиенето в гърдите си. Бесният му ритъм ме тревожи от мига,в който тя влезе. От години не бях усещал този предупредителен знак. Може би трябва да я упоя и да я захвърля някъде надалеч. И като се събуди наистина да не помни нищо за себе си. Тя си няма и най-малка представа какъв прикрит анализатор съм. И макар с невинното си изражение и вида на момиче,което идва от неизвестно място,не успя да ме убеди,че не е при мен без причина. Никой не идва случайно в леговището ми. Познавам всеки един,който прекрачва прага на заложната къща. Това момиче е твърде подозрителна за да повярвам на хубавата ѝ лъжлива уста.

 

Не показвай това,което всеки един очаква от теб. Покажи това,което се надяваш да разберат. 

 

Колкото и да не ми се иска,прилагам думите на баща си от години. Поне в едно беше прав. Прикривай истинската си същност,за да не се възползват от слабостите ти. Все още не познавам моята слаба точка,но никога не знаеш какво ще ти се стовари на главата. Слабостите идват тогава,когато най-малко ги очакваш. 

 

-Може ли? - стои на прага на апартамента с поредната предизвикателна рокля за да ми покаже какво греховно тяло има. Дребна,слаба,с тънка талия като пясъчния часовник,с който измервам времето им за живот. Гърди,които са твърде големи за мъничкото ѝ тяло. Набиват се на очи и това ме дразни. Тя иска да загубя контрол над себе си,но не съм толкова лесен,миличка. Всички жени,които минават през спалнята ги е страх от мен. Аз съм непредвидим. В единият момент ще се отдам на удоволствието,в другият мога да превключа към тъмната си страна. Всяка една излиза с усмивка от вкъщи,но всичко това е една голяма фасада. Те знаят,че точно така трябва да се държат за да не отключат гнева ми. 

 

-Сега не е най-подходящият момент. - рязко затварям запалката,когато я виждам макар и с плаха стъпка да се приближава към мен. Седна на дивана и веднага се напрягам. Напрежението идва същевременно от желанието да я видя гола,както и от това,че тя не е тази,за която се представя. Играта ѝ е опасна,но по дяволите точно това ми харесва. Ако целта ѝ е да ме убие,нека да се пробва. Отворен съм за нови предизвикателства и без това живота ми стана малко скучен. 

 

-Личната ти курва? - попита Антим. Не отговарям. Не съм длъжен да се обяснявам на когото и да било. Щом смята ,че това е личната ми курва,добре. Но тя не прави нещата по-различни. Изправя се и най-безцеремонно седна в скута ми. Малкото ѝ дупе залепва за бедрото ми и колкото да съм корав във всяко едно отношение,пениса ми откликва. Тази малка лъжкиня действа зле на нервната ми система,но повече надделява играта,която създаде. Аз само ще я продължа. Мисли си,че е с един ход напред,а дефакто е много по-назад в позицията,в която иска да бъде. Мога да я смачкам във всеки един момент и това ще ми хареса повече,отколкото да я чукам.

 

-Да не би да си решил да станеш моногамен? - подигравката от страна на Браян ме ядосва и Ина ме усети. Като жена,която е толкова невинна, опитва се да укроти животното. Първо прокара ръката си през косата ми след това бавно я свали към гърдите,коремната преса и се спря опасно близо до пениса ми. По дяволите,жено. Не позволявам така да ме докосват. 

Поглеждам я и не мога да не забележа искрата в очите ѝ. Не знам как да реагирам пред двамата полицаи като ме гледа по този начин. 

 

-Целуни ме! - прошепна тя в ухото ми. Какво се опитва да демонстрира пред униформените? Иска да докаже,че са прави в предположенията им или играта се измести в друга посока. Ако иска да я харесвам,трябва да се потруди много повече от това да ми се прави на лична курва. 

 

-Господа,изяснихме нещата. Ако има промени,ще ви се обадя. -трябва да ги изгоня,преди да тръгнат да разпитват за Ина.

 

-Не сме обсъдили….-Антим започна ,но бързо го прекъсвам. 

 

-Приключихме! - ръмжа аз. Антим присви очи и погледна към Ина,която се е залепила за мен и оставя леки,почти недокосващи целувки по врата ми. Привлече ненужно внимание и ще я науча да не го прави повече. 

 

-Добре,Тунчев! Ще поговорим пак за брат ти. - Ина така се стегна,че се наложи да я придърпам към себе си за да прикрия реакцията ѝ. Още една причина да я задържа за да разбера какво по дяволите иска от мен. 

Униформените се изправиха и бързо оставам малкото ѝ дупе на дивана за да ги изпратя. Пенисът ми опъва при всяка крачка и в момента ми се прииска да вляза в мократа ѝ путка,знаейки,че дебелината ми ще се плъзне без проблем. 

 

-Колко души са замесени? -попитах аз,когато излизам с тях от апартамента. 

 

-Следите водят до човек,който е над йерархията.-отговори Браян. 

 

-Какво означава това? 

 

-Трудно ще го открием. -приближавам се към Браян и изсъсквам. 

 

-Нали за това ви плащам,за да разберете кой е.- Браян погледна Антим. 

 

-Не е толкова просто. Той е професионалист. -подсмихвам се и приглаждам униформата на Браян. 

 

-И професионалистите грешат. Напънете се в търсенето,може резултатите да ви изненадат. 

 

-Защо е толкова важно? Не беше близък с брат си. - рязко завъртам глава към Антим. 

 

-Какво каза? - не знам какво вижда в очите ми,но изведнъж ми замириса на страх. 

 

-Нищо! 

 

-Повтори! - хващам го за яката на униформата и приближавам лицето си към неговото. -Повтори! -казвам аз през зъби. 

 

-Омуртаг…

 

-Господин Тунчев! - поправям го аз. 

 

-Господин Тунчев,извинявайте ,ако съм ви обидил по някакъв начин….- изваждам запалката от джоба на панталона и с пръсти я отварям близо до окото му. Антим я погледна и трепна. -...не бяхте близки и…-пламъкът промени цвета си заради продължителността,в която запалката е отворена. Браян неспокойно се размърда,знаейки,че Антим направи огромна грешка. 

 

-И?- озъбвам се и леко се отдръпвам за да преместя запалката. Антим потрепери,но се държи. 

 

-Не очаквахме да търсиш убиеца,това е. -включи се Браян. Разбира се,че няма да са очаквали. Никой не знае защо го търся,включително и човека,който от години е моята дясна ръка. Исперих. Не зададе въпроса защо. Прие нещата нормално. Както винаги ме подкрепя във всичко,което правя. Може би заради това аз го уважавам и го усещам повече като брат,отколкото Ваньо някога съм усещал. 

 

-Ако си умен,ще спреш да разсъждаваш по този въпрос. Да не забравяме кой ви прикрива при сделките с Никола Димов. Играете двойни игри и шефът ви е твърде зает за да забележи какво правите.Нали така?- рязкото движение със запалката,минаваща на милиметри от окото му, накара Антим да падне на земята по дупе. Страх го е,щом толкова бързо се отдръпна. Вярва,че мога да го направя и не е далеч от истината. -Стой долу и помисли над въпроса. - за последно поглеждам към Браян,който се опитва да бъде безучастен,да не се намеси и влизам в апартамента при малката лъжкиня. Както си мислих седи на същото място, в поза,която показва пълна решителност. Тя ме желае. Иска да влезе под кожата ми. Колко такива жени като нея са се опитвали да направят същото,но с Ина ще направя компромис. Харесва ми колко много си вярва. Ще се постарая да я убедя ,че е успяла да ми влезе под кожата и като разбера защо е дошла при мен,ще ѝ стъжня живота.  -Какво правиш още тук? - Ина се изправи и с уверена походка се приближи към мен,сякаш го е репетирала с месеци наред. Ухае на свежи плодове. Парфюмът,който поръчах онзи ден. Избрах го по случаен принцип и бих казал,че ме привлича. 

 

-Искам да работя. - развя дългата си коса и отправи най-невинния поглед,който съм виждал. Малка кучка. 

 

-Има няколко варианта. - заобикалям я и шумно въздишам. Тя иска да я чукам,но сега съм ядосан и ще пропусна. Едва ли ще ѝ допадне да ме види в неконтролируемо състояние. Има време за всичко. 

 

-И те са? - влизам в спалнята и събличам тениската си. Имам среща с бизнесмена Ганимир Липов. Сделката,която ще сключим е първата,на която се съгласявам от години. Да бъда партньор в бизнеса е нещо ново за мен. Предпочитам да върша всичко сам и да не се съобразявам с друго мнение. Но тук играе интереса. Освен униформените,които търсят така нареченият професионалист. Ганимир има много по-дълбоки връзки от полицията. Всичко е една стратегия. Все пак Ганимир взе бизнеса на баща ми. Този,който аз трябваше да поема след смъртта му,но отказах и брат ми го превърна в един незаконен бизнес. Според моите виждания,той е убит от човек,на когото е пречил. Ще разбера кой е той и защо го е отстранил. 

 

-Стриптизьорка,компаньонка,сервитьорка с привилегии…- поглеждам я през рамо за да видя реакцията ѝ,но тя не гледа към очите ми ,а към набръздените ми белези по гърба. Очаквах погнуса,но не виждам такава. Просто се взира в тях.- …проститутка…- нито едно от изброените е мой бизнес. Мога да я внедря във всичките без проблем. Повечето са ми длъжници и още една жена е в техен плюс. А и Ина е красива,с добре поддържано тяло и поглед,който може да те срине. Много бързо ще я харесат. Точно тази мисъл ме накара да изръмжа и да извърна поглед. -....личната ми курва. - на последните думи не можах да спра разтягането на устните ми в една злорада усмивка. По-добре да не се съгласява да е личната ми курва. Не знае колко луд мога да бъда. Сега вижда една моя лека страна. Настаних я в един от апартаментите,купих ѝ всичко нужно и съм сигурен,че си мисли колко съм добър. Не съм добър и никога няма да бъда. Аз съм Омуртаг Тунчев. Човекът,който плати да има собствена земя извън града за да събира всички длъжници през годините. Предупреждавам точно два пъти,ако на третият път не върнат парите ми,отиват там за да се срещнат със смъртта. Обвити в пламъци. След минути превръщащи се в пепел. Обръщам се към нея и бавно обличам ризата си. -Е,Ина Станкова,кое избираш? -тя мълчи и се чуди какво да прави. Разбирам я ,труден избор. -Времето тече.- закопчавам копчетата на ризата си и бавно пристъпвам към нея. Правя го по същия начин,както тя по-рано. 

 

-Какво ще рече сетвитьорка с привилегии? -подсмихвам се и правя един кръг около нея. Ина се притесни. 

 

-Ще рече,че ако някой те хареса,трябва да отидеш в стаите предназначени за усамотение. 

 

-Ще искат секс. - не беше въпрос,но кимам с глава,докато продължавам да правя кръгове около нея. Замислена е. Убеждава себе си,кой е най-добрият вариант,макар всичките да са пълна шитня. Съдбата на жени,които работят този вид професия са винаги използвани,малтретирани и убити поради някаква причина. 

 

-Е? - поглеждам към часовника на ръката си. Закъснявам ,а вече не ми се тръгва,стана интересно. 

 

-Избирам последното. - заставам пред нея и леко поклащам глава. Усмивката ми сама се появи,а лъвът в мен е толкова доволен от избора,че изрева. 

 

-Не помня. Какво беше последното? - Ина сви устни и затъкна няколко кичура зад ухото си. Колко невинно действие. 

 

-Личната ти…м-м…курва. - запъна се ,но го каза.

 

-Сигурна ли си? - не е сигурна ,щом се замисли. 

 

-Да,но как ще получавам пари? - тя не се притеснява какво ще се случи като избра мен,а се притеснява за парите. 

 

-Падни на колене! - Ина се стъписа и това ми хареса. -Падни на колене! - тонът ми е рязък,напълно непоклатим. Ина бавно падна на колене,изглеждайки още по-добре в тази поза. Да гледам отгоре към гърдите ѝ е божествена гледка. - Имаш една минута да ме възбудиш. - поглеждам към часовника,подтиквайки я да започне. За мен времето е ценно. Измервам го за да ми даде контрол,избор и крайно решение. - Петдесет и пет секунди…- Ина ме погледна и с колебание посегна към копчето на панталона ми. 

 

-Как да…- плаха е,цялата се изчерви. Определено не е готова за това. 

 

-Четиридесет и пет секунди….- прокара ръката си през пениса ми,колкото да го усети, след това със свити пръсти го оформи. -...Четиридесет секунди…- Ина взе да се отпуска и се приближи към мен. Сяда на петите си и ме гледа със същият невинен поглед от по-рано. Съскам и прокарвам ръцете си през косата ѝ.  Моят контрол са тези тридесет и пет секунди. После не знам какво ще се случи. -...Тридесет секунди…- рязко придърпвам лицето ѝ между краката и полу еректиралият ми пенис го протърквам от устните ѝ до челото. Ина затвори очи,подтиквайки ме леко да се отдръпна за да видя какво ще направи. Пъшкам,когато извади езика си и го плъзна по целият ствол. Това го направи,докато ме гледа в очите. Мога само да ръмжа като побесняло животно. -...Двадесет секунди…- свивам пръстите си в косата ѝ ,а тя не спира да навлажнява панталона ми. Лека полека пениса ми се уголемява и става корав като камък. -....Десет секунди…-следващото ѝ действие ме довърши. Захапа го и контрола,който изградих през годините се пропуква. Стискам до болка косата ѝ и както леко го захапва,така и бързо я отблъсквам от себе си. Ина падна по гръб и с изненада в очите ме погледна. Моето изражение не го променям. В момента искам да се махна от тук. И точно това правя. Излизам от апартамента и грубо прокарвам ръката си през лицето. 

 

Играта се превърна в заплаха. 

 

 

 

 

Исперих 

 

Омуртаг се качи в асансьора и вече мога да излея гнева си върху тази малка пикла.  Влизам в апартамента му и яростно затръшвам вратата. Тя е точно там,където  очаквах да бъде.

 

-Исперих?! - едва я чувам заради шумът в ушите си. Идва ми да ѝ прекърша врата. -Какво…- не я оставям да довърши,повдигам я от земята и я хвърлям от разстояние върху леглото на Омуртаг. Ина изпищя и се опита да се измъкне,но не ѝ давам тази възможност. Тежкото ми тяло ще я задържи,докато не реша да я пусна. 

 

-Личната му курва? - изревавам аз. Ина разшири очите си от изненада.

 

-Откъде….

 

-Млъкни! - запушвам устата ѝ и леко се отпускам за да не мърда. Каквато игра да играе,все пак изпитва страх и се бори. - Трябваше да дойдеш при мен,щях да те внедря в един клуб като барманка. - отдръпвам ръката си за да ѝ позволя да говори. 

 

-Ревнуваш ли? - не мога да не забележа игривият блясък в очите ѝ. За нея продължава да бъде една измислена игра,нищо повече. 

 

-Ако кажа да,ти какво ще направиш. - включвам се за да я тествам. 

 

-Зависи. 

 

-От какво? -преобръщам ни и сега тя е седнала в скута ми с ръце зад гърба си. Сутиенът ѝ се е разместил и половината ѝ гърда е отвън. Ина е красива и секси. Това тя го знае и го използва като оръжие срещу нас. 

 

-От това колко си лоялен към Омуртаг. -  разговорът ни отиде към коренно различна посока. 

 

-Каква е твоята игра? Не си случайно тук. - няма нужда да знае колко съм лоялен,затова обръщам щафетата. Ина се разбунтува в скута ми и се налага да я притисна към леглото по корем. -Следиш го или искаш да го убиеш? - прошепвам в ухото ѝ. 

 

-Нито едно от двете. До онзи ден не знаех коя съм. Все още нямам спомени и в момента познавам само теб и Омуртаг. Няма кой друг да помоля за помощ. Разбери ме! - отмествам косата ѝ за да разкрия невинното ѝ лице.

 

-И избра да си му личната курва? -съскам аз. 

 

-Да! Ще го чукам и ще го направя пред теб. - пъхам пръстите си в дразнещата ѝ уста и я завъртам по гръб. 

 

-Прави каквото искаш,малка пикло,но знай,че ,ако се опиташ да посегнеш,аз ще го направя преди теб. - размазвам слюнката ѝ по цялото лице и рязко се отдръпвам от нея. Ина тежко диша и ме наблюдава със закана в очите си. 

 

-Това заплаха ли е? - изваждам кутията с цигари от джоба на панталона и запалвам една цигара. От първото дръпване, издишвам дима към нея,карайки я да се закашля.

 

-Обещание! - изтърсвам цигарата точно между краката ѝ.

 

-Мръсен кучи син!- толкова бързо ѝ се промени изражението. Сега е като малко злобно кученце. 

 

-Аз знам какво те очаква,въпроса е ти дали подозираш. -дърпам от цигарата и отново изтръсквам между хубавите ѝ крака. Не искам да знам на какво мирише кожата ѝ,ще се пристрастя ,а тя вече е забранена. Жените на Омуртаг не се пипат. Той не ги споделя. 

 

-Нямам друг избор. - прошепна тя. Приближавам се с цигарата в устата и я хващам да гледа белега на брадичката ми. 

 

-Винаги има избор. Ти се даде на лидера на глутницата. Не осъзнаваш какво означава това,няма и да го осъзнаеш. - отдръпвам цигарата от устата си и поглеждам към гърдите ѝ. Дали ще се възбуди ,ако плъзна пръста си между тях. Пускам една лукава усмивка,заради белега,който непрестанно гледа. Тя го харесва,а аз харесвам начина,по който въздиша. 

 

-Кажи ми! - твърде лесно ще е ,ако ѝ кажа. Нека да се поизпоти с Омуртаг. 

 

-Почисти и проветри…- посочвам пепелта от цигарата между краката ѝ. - …ще се ядоса като го види. - с тихо тананикане излизам от апартамента. 

Малката пикла се включи в една доста опасна игра и само най-големият стратег ще сложи край на нея.