Татяна

 

Кубрат ме завъртя ,натисна бузата към стената и рязко залепи дланта си върху голото ми дупе. Не мога да помръдна и това още повече ме възбужда. Имам чувството,че отключват в мен някакви невидими точки,за които не съм подозирала ,че съществуват. 

-Без бельо е…- гласът на Преслав изръмжа в близост. -...ще ни дразниш,така ли? - неговата ръка също се залепи за дупето ми. 

-Не знае с кого си има работа. - добави Кубрат. Двамата започнаха да ме пляскат по дупето. Първоначално това ме възбуждаше ,но сега изпитвам само болка. Наказват ме за сторенето и с това доказват,че ревнуват и изпитват нещо към мен. Мислят ме за слаба,но ще изтърпя на болката. Минават секунди,а може би минути те не спират. Едва ме държат краката,направо са безмилостни. -Сега ще се върнем и ,ако погледнеш към братята ще довърша започнатото,разбра ли? - кимам с глава със сълзи на очи. 

-Ще гледаш само нас. Само. - Преслав ме изправи и изръмжа в ухото ми. Момчетата излизат от кабинката,а аз леко докосвам дупето си,съскайки от болка. Няма да мога да седна. Бавно пристъпвам към огледалото,виждайки черната линия под очите. Почиствам се и оправям косата си. Както ми тръгна деня така и ще свърши. 

Връщам се при тях,без да поглеждам никого. Със силно пъшкане сядам в другият край на сепарето,далеч от всички. Момчетата разговарят,даже не чувам каква е темата,музиката гърми на макс. Кръстосвам крака за да облекча болката, без успех. Не знам как да седна за да не ме боли. 

След малко решавам,че няма смисъл да съм седнала,така само ще дразня кожата. Ставам от сепарето и вземам коктейла със себе си. Засмуквам сламката и се спирам на една маса,в която не се седи,стои се изправен. Даже и така усещам болка,но е търпима. Сега трябва да измисля как да се измъкна от тук без да ме забележат. Вече нямам желание за клуб,искам да проверя отново какво се случва в апартамента на родителите на Преслав. Времето лети,Давид чака и трябва да действам.

Докато мислите ми се лутат,една голяма групичка влиза в клуба и това е моят шанс. Минавам между тях и бързо вървя към изхода на клуба. Охраната ме огледа,но нищо не каза. Документи нямам със себе си,но пари държа винаги в пазвата. Поглеждам през рамо за да се уверя ,че не са зад мен и се качвам в първото такси. Едва изтърпях пътя до мястото,където следя и трите евентуални места. В апартамента на родителите на Кубрат съм сигурна,че няма. Освен камерите,които поставих,проверих всяка точка. Имам съмнения при родителите на Преслав. До колкото разбрах той не се разбира с тях,съобщенията и повикванията го доказват. Не се чуват,не ходи при тях,има нещо мътно там,за разлика от Кубрат,те се чуват редовно,с брат си се виждат често,а и Кубрат им помага финансово. Имам достъп и до банковите им сметки. Научих се да правя всичко това,вместо да прекарам време с приятели. 

Влизам на тайното място и заключвам вратата. Малка барака на един паркинг със стари коли. Само тук успя татко да ми освободи място. Сядам пред мониторите и връщам видеото с два часа назад. При родителите на Кубрат нищо,прехвърлям видеото и не виждам нещо,което да е подозрително. Очите ми ме заболяха ,докато се взирам в черно бялата картина. Облягам се на стола и поглеждам към видеото при Преслав. Майка му е в кухнята и мие чинии,а баща му е седнал на дивана и говори по телефона. Лошото е,че нямам звук и това затруднява положението. Превъртам видеото и рязко го спирам,когато баща му става и пристъпва към входната врата. Приближавам се за да видя кой е госта и като разбрах скачам и бъркам в пазвата си,където скрих мини телефона за служебни ситуации. 

-Какво си правила в дома на Костадинови? - съскам аз,не вярвайки на това,че го е направила. Казах ѝ да стои настрана.

- Исках да помогна. Той ще ни убие. 

- Не трябва да се показваш,знаеш правилата. Ако те познаят…. 

-Няма как да ме познаят,бях дете. -взирам се в монитора и ми се прииска да е при мен и да я разтърся за постъпката ѝ.

- Какво измисли? 

- Казах му,че има теч и ,ако е възможно да ме заведе до мястото за да видя какъв е проблема. -на монитора баща му я повежда към вътрешността на апартамента. -

-Била си в стаята,където не можах да вляза. - хитра е ,но е много рисковано. 

-Виждаш ли ме? 

-Да! -баща му отключва стаята и светва лампата,но не мога да видя нищо друго. Значи има ключ. Въпроса е откъде взе ключа. Така и не се видя.-Какво откри?

- Почти нищо. Имаше лаптоп и стойка с ключове. Много бързо разбра,че проблема не е от там. Трябва ти да влезеш,знаеш къде да търсиш. 

-Повече не се подлагай на опасност. Това е моя грижа ,не твоя. 

-Давид знае за мен,може да ме използва за целите си,така че и аз съм в кюпа.- затварям очи за миг. Права е,Давид винаги може да я използва,тя е малката ми братовчедка,напълно сама в този жесток живот. Остана без родители. Още преди две години бяха убити по същият начин ,по който убива Панайот Рашев.

-Линията е безопасна. Всичко ще е наред! 

-Знам,Ив!Искаше ми се чичо Иван да не се намесва с Давид.

-И аз,но за нас няма надежда,рано или късно ще станем негови робини.

-Не го казвай! Ще се измъкнем от тази каша. - поклащам глава. Никога няма да се измъкнем. Не искам да ѝ казвам,че тепърва се започва,но ще се опитам на нея да ѝ предоставя друг живот,далеч от Давид.

-Обичам те!Пази се! 

-И аз те обичам! Бъди внимателна!- затварям ѝ и връщам видеото за да проверя откъде изкара ключа. Давам на пауза и се приближавам за да видя ,че го държи в себе си. Мамка му. Пускам отново видеото и дойде момента,когато  я изпраща и след това веднага набира някого. Няколко минути той стои до вратата и сякаш чака някого. Майка му на Преслав е в кухнята и не се интересува какво прави мъжът ѝ. Така е всяка вечер,явно са отчуждени и брака им толкова години е пред разруха. След още няколко минути баща му отваря вратата и влиза един мъж с оръжие в ръка. Говорят известно време,докато мъжът не опря дулото между очите на баща му. Той даже и не трепна,бях сигурна,че работи с някой,който има зъб на Давид. Използват ни в техните си игрички,далавери и накрая се оказваме невинни жертви. След малко мъжът каза нещо и си тръгна. Баща му на Преслав погледна към ръката си след това я пъхна в джоба на дънките. 

След всичко,което научих,стана ясно къде са сейфовете. Крият ги при хора,които не познават този живот ,като техният. Ако се случи нещо с тях е мъртъв,със сигурност мъжа с оръжието го заплаши. Казал му е,че при всеки гост трябва да му се обажда. Може би чакат мен. Ако разнищят по- надълбоко, ще разберат за убийствата ми,ще разберат как изглеждам,какви следи оставам. Това им е работата. 

Рязко завъртам глава,когато чувам шум отвън. Леко приклякам за да издърпам оръжието,което съм залепила под бюрото. Вдигам го към гърдите си и безшумно отключвам вратата. Отварям я и внимателно поглеждам към колите след това към безлюдния път и накрая към трансформатора. Няма никого. Може да е котка или куче. Свалям оръжието и тъкмо да се върна в бараката ,някои запуши устата ми и опря дулото към слепоочието ми. 

-Твърде добре изглеждаш за убийца. - прошепна мъжки глас в ухото ми. Не мърдам,ще му дам предимство,нека да си мисли,че съм безпомощна.- Давид никога няма да надвие Григорий. Колкото и да ви обучават,всички отивате в гроба. -бавно пристъпваме към бараката,но не мога да му позволява да види техниката,затова го настъпвам с токчето на обувката си и го удрям с лакът за да ме пусне. Силният шамар по лицето не ме спря да замахна с юмрук. Стисна ръката ми и се опита  да я извие,но бях по-бърза и го удрям с коляно между краката. Мъжът се преви и се възползвам да нанеса удар в главата му с оръжието си. Падна на едно коляно и удар след удар,не спрях ,докато не падна по лице. Взирам се в кръвта и задишах тежко. Не мога да го оставя тук,така ще разберат за бараката. Заключвам вратата и прибирам ключа в пролуката под бараката. Хващам го за блузата и бавно го издърпвам към мрежата,където влизам и излизам. Много тежи и това ме забавя,но успявам да го оставя до контейнерите от другата страна на улицата. 

Преди да си тръгна го обръщам с лице към себе си и веднага разбирам кой е. Същият мъж,който беше в апартамента на родителите на Преслав. Вече знаят за мен и ми е интересно кой ме е издал. Сега ще съм на прицел,аз съм от страната на Давид и може всеки момент да отнемат живота ми. Убила съм много хора на Григорий,но най-голямото ми убийство беше на седемнадесет години,когато имах задачата да убия баща му. Направих го. Той взе нещо от мен,аз отнех живота му. До ден днешен Григорий търси убиеца на баща си и като разбере,че съм била аз, ще направи всичко възможно да страдам.  Бавно и мъчително,така както той обича.