Преслав

 

Влюбена съм. Цял ден мисля за думите ѝ. Не ми се беше случвало досега да задълбочавам в думите на някоя,която чукам,но ето,че в момента това правя. Лежа на леглото и се взирам в тавана,мислейки за Таня. Жената,която завъртя главата ми и колкото да се опитвам да я изкарам от там ,аз пак мисля за нея. Друсан съм,на нощното шкафче има кокаин и трева,но в главата ми е само тя. Вземам още малко кокаин ,втривайки го между зъбите си и затварям очи с надеждата да ме пренесе в друг свят,там където не е Таня. Безуспешно.В съзнанието ми я виждам как се приближава,гола,възбудена и готова за мен. Придърпвам я към себе си и грубо я целувам за да поема вкуса ѝ,да вдишам от аромата ѝ. Мамка му. Вече съм толкова възбуден,че ако не вляза в мократа ѝ путка,ще се побъркам. 

-Преслав….- името ми се завъртя около езика ѝ,така еротично,така игриво. - …Преслав….Чуваш ли какво ти казвам?- отварям очи и подскачам в леглото,когато виждам Кубрат да се взира в мен с неговото обичайно изражение. 

-Какво?!

-Къде се отнесе? - погледна надолу и знам какво вижда,усещам пениса си твърд като камък. - Имаме гости. 

-Кой?

-Велизар и Ивелин са тук,дошли са от Бургас за да ни видят. - 

-Идвам! - Кубрат затваря вратата на стаята ми,а аз поглеждам към пениса си. Трябва му облекчение,а Таня я няма. Чудесно. Ще посрещам момчетата с ерекция. Ставам то леглото и обличам една тениска,шортите ги оставам и без това каквото и да облека ще се вижда. Главата ми е замаяна от кокаина и затова е виновна изкусителката. Заради нея използвах по-голямо количество от обикновено. 

-Момчета…-поздравявам нашите приятели,с които завършихме средното си образование. Велизар и Ивелин са братя с разлика една година. Върнаха се в Бургас за да поемат бизнеса на родителите си,а ние следвахме мечтата си с Кубрат. Още от деца искахме да отворим сервиз за автомобилни фолиа. Вече пет години сме на пазара и не можем да се оплачем. Работата върви,клиентите са доволни,сега остава да оправя проблема с Таня. 

-Отново готов …- те се смеят,а аз само поклащам глава. Ако имат същият проблем като моя,хич няма да им е смешно. -...Как си,брато? Не се сме се виждали от …

-Близо две години. - потупвам по рамото Велизар. Момчето,което успя да ме изкара от бездната. Проблемът с наркотиците не е от сега. Започнах да употребявам малко след като скъпото ми момиченце от детството си тръгна. Все още мисля за нея,за косата ѝ,за очите ѝ,за малките ѝ пръсти,които докосвах като по-голям брат,а дефакто исках да усетя нежната ѝ кожа. Винаги ми е било интересно,къде ли е сега,какво се случва с нея. Като дете беше хубавелка,а сега си я представям красавица с дълга руса коса,очи изпълнени с желание и кожа,която копнее за внимание.- Как се решихте да дойдете? - потупвам и Ивелин по гърба. 

-В отпуска сме. Родителите ни поеха аптеката за една седмица. - отговори Ивелин,докато оглежда мезонета. -Горе свободно ли е? 

-Не! Имаме съквартирантка. - за секунда забравих за нея и пак трябваше да я спомена. 

-Жена? - Велизар повдигна вежди. 

-Да,жена! - отговори Кубрат,който остава на масата кафета за всички. Момчетата се настаняват,аз се подпирам на стената и скръствам ръцете си под гърдите.

-А,къде е тя? 

-Не знаем! - отговарям аз със сведена глава. Вечно я няма. Сутрин излиза и се прибира късно вечер. Кубрат си мисли,че лъже за баща си и с цел е тук сред нас,вече и аз взех да мисля същото. Преди две вечери искахме да я подтикнем да ни каже истината,но като ни каза,че е влюбена и с Кубрат не знаехме как да реагираме. Признанието ѝ промени нещата и сега сме малко дистанцирани от нея,все още мислим как да действаме.- Кажете как е живота в Бургас?- всички отпиват от кафето,аз не смея. Все още кокаина ме държи и в момента не искам нищо да пия.

 

-Едно и също. Работа,забавления,такива неща. При вас? 

-И при нас същото. Сервизът върви,не може да се оплачим. - каза Кубрат,поглеждайки към вратата. Мамка му. Пенисът ми се успокои,но като я видя веднага реагира на гледката. Таня е с прилепнал клин,от който виждам как срамните ѝ устни са очертани,а от бюстието, гърдите ѝ пръщят безобразно мръсно и стимулиращо да плъзна езика си между цепката. Поглеждам към Велизар и Ивелин и както предполагах едва не им паднаха ченетата. 

-Здравейте! - всички се взираме в нея ,сякаш е гола и всеки момент ще ни скочи като тигрица. -Гости ли имаме? - Таня пристъпи към момчетата и изпъна ръка към тях за да ги поздрави. Момчетата неприкрито я оглеждат и няма как да не забележа как адамовата ябълка и на двамата се раздвижи. Познато. Така действа и на нас.- Татяна,приятно ми е! 

-Велизар и Ивелин. - братята поемат ръката ѝ,а Таня им се усмихна. 

-Ще се кача горе да се преоблека. - никой нищо не казва,Таня пристъпи към стълбището и като загорели лъвове гледаме задника ѝ как се движи,докато изкачва проклетите стъпала. Прокашлям се за да привлека внимание,но братята са като омагьосани,само Кубрат ме погледна и така като гледам и той се пържи на клада.

-Тя …м-м…тя ли е съквартирантката ви?-кимам с глава,прикривайки коравия си пенис с ръка.-Мисля,че ми трябва въздух. -засмивам се на думите на Велизар.

-А на мен жена,която да ме освободи от капана.-каза Ивелин. Кубрат се усмихна и влезе в стаята си, а аз решавам най-сетне да отпия от кафето си. Една глътка не ми стигна,отпивам още една,чувствайки се леко замаян и дезориентиран. -

-Предлагам да излезем и да се разтоварим. - предложи Кубрат,облечен с дънки и черна тениска. Знам за какво го прави. Иска да се отдалечим от Таня за да не поддадем на желанието.

-Добра идея! Имам нужда точно от това. - каза Велизар. Брат му също е готов да тръгне ,и за да не остана назад влизам в стаята си и набързо се обличам като Кубрат. До къде се докарахме,да бягаме от жена.

-Мен няма ли да вземете? - като чуя гласът ѝ и ми идва да я грабна и да я затворя в стаята си за да ѝ покажа как ми влияе. Всички мълчат, включително и аз,но като излязох от стаята разбрах защо. Толкова секси не е била никога,чак гърлото ми пресъхна от вида ѝ. Тази кожа,която обгръща извивките ѝ буквално ме кара да вия като вълк. 

-Ела!- през зъби каза Кубрат,карайки ме да скрия усмивката си с юмрук. Таня мина покрай нас,разпръсквайки аромата си и първа излезе от мезонета. Кубрат я последва след това братята и накрая излизам аз. Имам усещането,че вечерта ще бъде тежка.

 

Татяна

 

Тази вечер не съм в настроение,не можах да открия сейфовете и вече взех да се притеснявам. Имам още малко време и трябва да продължа да следя дома на родителите на Преслав,ако и там няма остава сервиза. Буквално съм в безизходица,ще посегне на родителите ми и не знам какво ще правя. Не мога току-така да питам момчетата за тях,директно ще се предам на лъвовете и ще ме намразят,а все още не съм готова да поема този риск. 

И за да се разсея от всичките ми проблеми,решавам да се кача не в колата на Кубрат,а в колата на Велизар и Ивелин. Изглеждат ми готини момчета. Велизар е с черна гарванова коса,оставена свободно да се спуска над раменете,очите му са интересни и палави,това зелено смесено с черната коса е комбинация за порочност. Чертите му са груби,но и привлекателни. Пълен мъжкар. Ивелин е интересен с неговата права кестенява коса ,леко изсветляла от слънцето . Харесва ми как докосва яката на ризата му,игриво е. Очите му са топли. Кафяво с лек оттенък на зелено е красива комбинация. Приличат си,може би са братя,но Ивелин има по-меки черти на лицето си. 

-Там ли ще се качиш? -изръмжа Преслав,видимо недоволен. 

-Да,нещо против ли имаш?- взря се в мен за секунди,докато не реши да поклати глава. Добре,играта започна от сега,може и да ми оправи настроението. Нямах намерение да излизам,но като видях тези симпатяги и веднага ми хрумна една идея. 

-Братя ли сте?- попитах аз,когато се качих в колата им. Перфектно приляга на Велизар,черна като косата му.

-Да!- отговаря Велизар. 

-Откъде ги познавате? -

-Завършихме заедно средното си образование. - за миг се замислих. 

-Не сте близнаци. - Ивелин се засмя и се обърна за да ме погледне.

-Имаме една година разлика. Брат ми тръгна на училище на шест,а аз на седем,пак бяхме в един клас. -все по-интересни взеха да стават. 

-И сега с какво се занимавате? 

-Фармацевти сме. - изненадано повдигам вежди. Всичко друго очаквах,но не и това. 

-Сериозно? - Ивелин отново се засмя. Има красива усмивка. 

-Напълно сериозно. На какви ти изглеждаме? 

-На гангстери. - пошегувах се аз,но пък и двамата гръмко се засмяха. -Къде ме водите?- Велизар ме погледна на огледалото за задно виждане.

-Кубрат ни води. - отварям уста в нямо "О" и кръстосвам краката си. Роклята ,която избрах е с цел. Тази кожа привлича очи и на няколко пъти ги хващам да ме оглеждат. 

-Ти с какво се занимаваш? -попита Ивелин,поглеждайки към голите ми крака. 

-Имам онлайн магазин. -лъжата прогори езика ми.

-Какво продаваш? 

-Дрехи. - моля се да спрат да ме разпитват. Мразя да говоря за себе си. Аз самата не знам коя съм. Бях обучена да лъжа,да крада,да манипулирам хората и да убивам. Първото ми убийство беше на седемнадесет години. От тогава аз се промених,разбрах,че не съм малкото момиче,търсещо приятели за игра,а жена,на която ѝ отнеха девствеността с мъж на петдесет и пет и с кръв по ръцете си. Слава богу спряха с въпросите и след малко Велизар спира колата на един паркинг близо до клуб "69". 

Слизам от автомобила и бавно пристъпвам към Кубрат и Преслав. Нарочно вървя по-бавно за да може братята зад мен да разгледат роклята. Мълчаливо влизаме в клуба и се настаняваме на едно сепаре на горният етаж. От тук се вижда DJ-я и дансинга. Поръчвам си коктейл с водка,а момчетата една бутилка уиски и две бири. Който ще шофира,да му мисли. 

Не са изминали и пет минути и взе да ми става скучно,време е да включа братята в играта. Искам да видя до къде ще стигне ревността на моите грехове. Ставам от сепарето и точно пред очите им започвам да танцувам. Веднага привличам погледи,все още е рано и не е толкова пълно с хора,но пак има заети маси. Завъртях се към тях и вдигам ръце от силния бас на техно музиката. Кубрат се е облегнал на сепарето с разтворени крака и изгарящ поглед отправен към  мен. Събирам краката си и бавно слизам надолу,виждайки Преслав да губи разсъдъка си. Изправям се и заставам пред колоната ,завъртайки дупето си. Музиката продължава да гърми,светлините в клуба станаха по-ярки,докато не дойде края на песента и отново стана тъмно. 

На следващата песен аз сядам между братята. Без да се замислям плъзвам ръцете си по бедрата им и веднага Преслав реагира. 

-Махни си ръцете! - не му обръщам внимание. 

-Искаш ли да танцуваме? - попитах Велизар. Той погледна ръката ми след това лицето и накрая се приближи за да прошепне в ухото ми. 

-Мисля ,че ревнуват. - 

-Кой? - правя се на ударена. 

-Познавам Кубрат и знам,че в момента е много ядосан. - поглеждам през рамо за да се убедя в думите му. Така е,Кубрат е стиснал челюст,чак е свил ръката си в юмрук.

-Не знам защо реагират така,аз съм свободна. Искам просто да танцуваме. - Велизар се замисли,но накрая се съгласи. Щом са дистанцирани от мен ,сега ще ги предизвикам. Ставам от сепарето и моят партньор за танци ,ме повежда към дансинга,където ще се развихря на макс. Прегръщам го през врата и завъртвам ханш ,решавайки да разгневя лъвовете на сепарето като спусна ръка от гърдите му до колана на дънките. Под допира ми усещам твърди гърди,твърди коремни мускули. Ще се окаже,че фармацевтите тренират. Плъзвам нагоре ръката си и се притискам към Велизар. Той е малко скован,даже на моменти поглежда към сепарето,аз не го правя,няма нужда да гледам дали са ядосани. Аз се забавлявам.-Отпусни се!- прошепвам в ухото му. Освен,че има възбуждащ одеколон,косата му мирише на хубав мъжки шампоан. Завъртвам се с гръб и потърквам дупето си в дънките. Велизар издиша в косата ми,знаейки,че съм докоснала пениса му. Решавам да съм малко по-настоятелна и не спирам да въртя дупето си там,където ще полудее. Велизар плахо постави ръцете си на ханша ми и тъкмо да положа глава на рамото му за да вдишам пак хубавият аромат в косата му и някой рязко ме придърпа.Изпискването се превръща във вик,когато се озовавам с главата надолу. Някой от лъвовете се е ядосал,не мога да спра да се усмихвам. Движим се много бързо и ми става още по-смешно,щом ръката му попада на дупето ми за да го скрие. Много добре,че се е сетил,отдолу съм без бельо. Повдигам глава и виждам Велизар да стои на същото място ,напълно объркан. Той предположи,че на тях няма да им хареса ама пък на мен не ми пука. Дистанцията се превърна в ревност.-Пусни ме! - правя се на момиченце,което отвличат и за по-добър ефект го удрям по гърба. 

-Хей,свали я! - дълбок мъжки глас се обади. Сигурно е охраната. Ще стане още по-интересно.

-Лошо ѝ е,ще повърне . Водя я в тоалетната. - кискам се и разбирам,че ме е взел Кубрат.

-Води я! - Кубрат отново се задвижи и след малко влизаме в една от кабинките. Пусна ме да стъпя,стисна ме силно за бузите и изсъска пред устните ми. 

-Изпитваш търпението ми ли?- не мога да говоря,захвата му е здрав. - Сега ще ти покажа границите на търпението ми.