Татяна

 

Въртя се в леглото и не спирам да мисля за Кубрат и Преслав. Не знам какво ще правя,когато узнаят коя съм. Не знам какво ще се случи,когато разберат какво смятам да направя. Не знам дали ще искат да чуят причината. Напоследък не мога да заспя само като мисля за това или по-точно за тях. Държа много на двамата,обичам ги и просто не си представям точно сега,когато вече съм при тях,аз да си тръгна. От това най-много ще ме заболи. Честно да си призная не искам да идва този момент. Искам да спра това безумие и да се наслаждавам на живота си.

Завъртях се на другата страна в гръб към стълбището и след има няма минута чувам стъпки. Първоначалният ми инстинкт е да извадя ножа под възглавницата,но знам,че това е един от моите грехове. Затварям очи и се преструвам,че спя. Искам да разбера какви са намеренията му,който и да е от двамата. Матракът потъна от другата страна и бавно плъзвам ръката си под възглавницата готова да използвам ножа. Колкото и да ги обичам,те подозират,че крия нещо и може сега да действат. Те са умни и с това доказаха,че не напразно задават въпросите си относно какво работя и откъде имам тези дрехи.

Веднага разбирам кой е зад мен,аромат на похот,желание и мощ изпълни ноздрите ми. Кубрат се приближи и отмести косата ми. В първият момент се притесних да не види белега,но бързо притеснението се изпари,когато осъзнавам ,че е тъмно. 

-Не мога да спра да мисля за теб. - прошепна Кубрат. Със сигурност си мисли,че спя,щом да го каже толкова директно. Той не се изразява по този начин,той винаги е криел емоциите си,чувствата си,мисли си,че с тях човек ще се възползва. Много време отделих да ги анализирам,да бъда сред тях ,но като призрак. Имало е случаи да се преобразявам в различни жени за да поговоря и с двамата и да разбера как мислят. - Превзела си мислите ми. - плъзва пръстите си от голото ми рамо до бедрото. Кожата ми настръхна. - Желая те непрестанно. - леко издърпа сатенената ми нощница и провери дали съм с бельо. Не съм. - Не знам как да се спра. - още повече се приближи за да натисне главичката към входа. Преди това я е намокрил щом толкова лесно влезе в мен. Не мога да се преструвам повече,притискам се към него и тихо простенвам. - Какво направи с мен,Таня? - плъзна ръката си под главата и прошепна в ухото ми. - Как успя да ме оплетеш?- стискам ръката му и поемам всеки тласък. -Отговори! - 

-Аз…не…- не знам какво да отговоря. Завъртам главата си за да го погледна в очите и отварям уста,но от нея нищо не излиза,освен стенание. 

-Нежна,красива,невинна,но и потайна.- Кубрат не спира да се движи и все повече се възбуждам. 

-Какво криеш? - попита Преслав. Легна срещу мен ,собственически ме стисна за бузите и ме целуна. Пъшкам в устата му и мисля как след всеки изминал ден аз се влюбвам все повече в тях и този факт буквално ме срива. Една сълза се търкулва по бузата ми и слава богу,че в този момент Преслав се отдръпва и не разбра. 

-Нищо не крия! - опитвам се да бъда убедителна,но аз все още съм разстроена. 

- Гласът ти поддава. - Кубрат ме усети и спря заровен дълбоко в мен. - Може да ни кажеш. Ако е свързано с баща ти…

-Не…не…друго е..- Преслав опря носа си към моя и вдигна крака ми за да натисне главичката и да ме разшири още повече. Забравям за скорошния факт,забравям за сълзите,сега усещам разликата. Преслав ме гледа в очите и прави момента още по- силен,по-емоционален. Докосвам лицето му и нежно го целувам. Той издиша пред устните ми и прави същото,нежно целувайки ме. Двамата се движат не бързо,а бавно ,но пак е стимулиращо и се навлажнявам. Те винаги правят така,че да не усетя болка,а удоволствие. Под черупката им се крият чувства,за които те самите не знаят как да ги използват. Искам да ми ги покажат,искам да разбера какво мислят.

-Какво е? - попита Кубрат,стискайки дупето ми. 

-Влюбена съм. - двамата замръзват, имам чувството,че чак спряха да дишат. Не знам дали са в шок от признанието ми,не знам дали сега се борят с чувствата си,но поне едно нещо знам,не всичко е похот. Аз все още ги следя ,имам достъп до телефоните им и откакто им се отдадох за първи път те са отказали на няколко момичета да се видят. Очаквах да ме питат за кого,но не го направиха. Преслав завъртя главата ми така ,че да гледам към тавана и се надвесват над мен за да ме гледат в очите. Това е побъркващо,не знам кого да гледам,чувствам се приклещена и уязвима. - Кубрат…- пъшкам името му и се извивам,когато вече тласъците им стават все по-интензивни.- …Преслав…- оголвам врат и двамата се възползват за да захапят кожата ми от двете страни. Господи. Прокарвам пръстите си през косите им и силно стена. Те мълчат и това взе да ме притеснява,може би любопитството ми беше прибързано,но исках да се убедя,исках да разбера. Не съм се отчаяла ,знам,че се прикриват и не искат да разбера,но всичко това,което се случва сега ми казва всичко. Двамата заравят лицата си във врата ми и тласкат все по- бързо. Стискам косите им и посрещам оргазма си. Толкова силен,толкова разтърсващ,чак ги накара да излязат от мен и да ме последват,но не ме цапат,свършват върху ръцете си. - Моля ви,останете при мен! - Те мълчат и стават от леглото, не обръщайки внимание на молбата ми. Това вече наистина ме разстрои. Заравям лицето си във възглавницата и се завивам с одеялото. Изведнъж усещам студ по кожата си. Не мога да сдържам сълзите си,те капят по възглавницата. Може и да не съм права,може всичко да е похот,нищо повече. Хлипам и леко се треса,но когато чувам някой да изкачва стъпалата и веднага почиствам лицето си. -Момчета…

-Ш-ш-т…-Кубрат се настани зад мен,а Преслав срещу мен. -...тихо,не казвай нищо! - помолих ги и дойдоха. Пука им за мен,иначе нямаше да се върнат. 

-Толкова хубаво ухаеш. - Преслав ме придърпа към себе си,а Кубрат ме притисна. В техните ръце съм,там,където се чувствам в безопасност.

Моите мъже. Моите грехове. 

 

 

…………………………………….

Събуждам се залепена за Кубрат и Преслав. Все още е тъмно навън,но е време да ставам. Трябва да изляза преди разсънване за да не ме забележат. Вчера избягах от въпроса им,но тази сутрин ще е трудно да говоря с тях. Бавно ставам от леглото и за моя радост не ме усетиха. Преди да си взема дрехи и да вляза в банята на долният етаж за миг се взрях в тях. И двамата спят по гръб като одеялото покрива само пенисите им. В момента ми се прииска да го дръпна и да си поиграя с тях,но нямам време. 

Вземам телефона от етажерката,където умело го крия откакто съм тук и веднага разбирам,че имам съобщение. Лампичката на екрана свети. Слизам тихо по стъпалата и на пръсти стигам до банята. Отключвам телефона и се зачитам в написаното. 

Ела в къщата. Давид иска да се срещне с теб. 

Мамка му. Само това ми липсва. Да видя това чудовище. Човекът,който реши да навлезе в живота на родителите ми и да диктува всяка наша стъпка. Поглеждам кога е изпратено съобщението,преди двадесет минути. Влизам в банята и за пет минути успявам да си взема душ. Щом баща ми е изпратил съобщението ,значи трябва по най-бързия начин да отида до Драгоман. Обличам дрехите,които успях да взема,а те са дънки и една обикновена черна тениска и сресвам косата си,оставяйки я пусната. Нямам време да нанеса грим,вземам ключа за колата,криейки го под портмантото и излизам от мезонета. Мъжете още спят и това определено ми дава предимството да се изнижа незабелязано.

Пътят до Драгоман е изцяло погълнат от мисли за срещата ми с Давид. Да поиска да ме види,това означава,че иска нещо от мен. Какво повече ще иска като вече ми е възложена мисия и то касаеща моите приятели от детството. Може би точно затова притисна баща ми и той се съгласи. Лошото е,че татко не му се противопоставя,за него това,което му се дава, като къща,пари и коли е достатъчно,а щастието на дъщеря му не е важно. Аз съм обещана и трябва да се съглася за да не нарани родителите ми.

Вече приближавам къщата и както винаги са спрени черните джипове на Давид. Не съм притеснена,обучена съм да се справям във всякакви ситуации,единствено показах емоция пред Кубрат и Преслав. Само те успяват да извадят всички емоции на показ. Снощните сълзи са доказателството за това. 

Спирам колата зад джипа на Давид и смело тръгвам към вратата на къщата. Те ме очакват,щом тя се отваря още преди да почукам. Охраната ме посреща,високи и здрави мъже с черни костюми. Не ме плашат,дори самия Давид Рашев,един от големите мафиотски фамилии,държи западната част на България. Всички му се кланят,включително полицията е в играта. Той коли ,той беси. Много животи висят на косъм,възползва се от всеки един,в случая и родителите ми и решава кой да живее и кой да умре. 

-Ивет Николова! - странно е да чуя истинското ми име,вече свикнах с Татяна Спасова. 

-Добро утро! - поздравявам Давид Рашев,който се е настанил на дивана във всекидневната сякаш е Крал на всички граждани и трябва да му се поклоним. Едва се сдържам да не направя гримаса към единственият му наследник Панайот Рашев. Момчето,което убива за удоволствие и си играе с жертвите. Той е също на двадесет и пет години,напълно готов да замести баща си.

- Миличка,как си?- майка ми се появи от кухнята с табла в ръцете. 

-Добре съм! За какво е тази среща? - майка ми оставя чашите с кафе,но нито един от Рашеви гледат към тях,те гледат мен. 

-Седни! - баща ми също се появи от кухнята с поредния изискан костюм. Сядам на фотьойла срещу Рашеви и чакам да ми заявят какво се случва или по- точно какво иска. 

- Оставете ни сами! - родителите ми се поколебаха,но направиха това,което им се казва. Панайот продължава да ме наблюдава и сега изглежда като хищник,който дебне плячката си. Не един път съм чувала за убийствата му. Вади очите на жертвите си след това реже пръст по пръст на ръцете и краката.- Знаем ли къде са сейфовете? 

-Търся ги. - 

-Нали знаеш,че не обичам да чакам. - не реагирам по никакъв начин.

- Ще ги имате,трябва ми още малко време.

-Мисля,че трябва да ти дам малък тласък…- преди да попитам какво има на предвид,един от телохранителите води мама,но не това ме притесни,а оръжието към слепоочието ѝ.-...Очаквам повече,нали така? - Майка хлипа ,докато ме гледа в очите,но аз отново не показвам емоция. По-добре да съм с непроницаемо изражение,отколкото да се възползват от емоциите ми. 

- Да и скоро ще ги имате. - Давид прокара ръката си през прошарената си коса и ме прониза с тъмно кафявите си очи,почти черни.

-Надявам се! Панайот е нетърпелив. - на лицето на сина му се появи тънка усмивка. Какъвто е бащата,такъв и сина. Тъмна коса,тъмни очи,може да е млад,но има леко плашещи и изсечени черти. Не е мой тип и като знам какво ме очаква и вътрешно крещя. 

-Предполагам. 

-Добре,разбрахме се! Ако това не ти даде нужният тласък ,имам и други начини. - със сигурност има,в това не съм се и съмнявала. Давид се изправи от дивана и тръгна към кухнята,където баща ми чака. Майка ми също тръгна след него и в този момент аз оставам сама с Панайот. Изведнъж въздуха стана по-тежък,чак ме задушава и едва си поемам въздух. Панайот се взира в мен ,като човек,който иска да ме убие. Всичко взе да ми идва в повече,затова ставам и пристъпвам към вратата за да изляза на чист въздух. Лошото е,че чувам стъпки зад себе си и това ме кара да забързам крачка. Още не съм излязла и Панайот ме притисна към стената,заравяйки нос във врата ми. Шумно вдиша и изръмжа.

-Още малко и ще те имам. Този мирис искам да полепне навсякъде по мен. - не мърдам,сякаш ме е вкаменил. Панайот вдигна глава и ме погледна в очите. - И тогава ще разбереш,че онези тъпаци ,които те чукат,ще са едно нищо в сравнение с мен. Ще разбереш какво е да те чукат и ще се молиш да не спирам. - затварям очи,когато езика му се плъзна от врата ми до слепоочието. - И си вкусна. - Панайот излезе от къщата,а аз не смея да помръдна. Не смея и да допусна абсурдните мисли , след тази мисия,аз съм обещана на сина на Давид Рашев.

Панайот Рашев.