Татяна

 

Драгоман. Моето място,където аз се промених и се превърнах в едно самотно и нещастно момиче. Загубих приятелите си,те продължиха напред без мен,а аз потънах в една яма. Едно десет годишно момиченце,което трябва да играе,да се среща с други деца,да създава спомени,аз бях обучена за съвсем друг свят. Не знаех какво е да се срещам с други деца,а за връзка не можеше да става и дума. Баща ми беше категоричен,аз имам мисия,имам цел и трябва да я следвам,според неговите правила и изисквания. Като едно дете аз го слушах и изпълнявах. За първи път се отдадох на човек,който трябваше да прелъстя. Не го познавах,само знаех,че трябва да го убия,тогава бях на седемнадесет години. Твърде малка,почти неопитна,но в главата ми се въртяха думите на баща ми "Вече порасна и трябва да изпълним дълга ни,иначе всички ще умрем."

-Госпожице Спасова! - поздрави ме един от охраната на баща ми. Кимам с глава и вървя към вътрешността на къщата. Като дете живяхме скромно,сега имаме пари за да си купим още две къщи като нашата. На три етажа,напълно луксозна с голям двор и басейн. По едно време ми харесваше тук, заради басейна и сауната,но сега я ненавиждам,особено като знам откъде са парите и всичко останало. 

- Миличка! - майка ми се появи на стълбището както винаги в прекрасна рокля,очертавайки фигурата. За жена на петдесет години изглежда великолепно,но парите правят чудеса. 

-Здравей,мамо! - тя изпъна ръце към мен ,сякаш съм малко дете. Прегръщам я за да не се чувства обидена,но всичко това има вина и тя. Съгласи се да бъда обвита в паяжината на убийци.- Къде е татко?

-В кабинета,чака те. - кимам с глава и пристъпвам към кабинета. - Не е в настроение. -Кога ли е бил? Всеки път ме посреща с нови изисквания,без никаква емоция,все пак съм му дъщеря,но за него е по-важно какво съм свършила,а не дали ми е удобно да лъжа по този ужасен начин.

- Влез! -извика той,карайки ме да отворя вратата и да го видя в поредния изискан костюм с вратовръзка в по-тъмен нюанс от костюма и пригладена коса назад. Така изглежда на бизнесмен,отколкото на човек,който е продал себе си и семейството си. -Седни! - 

-Здравей,татко! Как си? - преправям гласа си за да усети иронията. Сядам на кожения стол и кръстосвам краката си.

-Намери ли ги? - директно минаваме по същество.

- Не са в мезонета. - татко вдигна поглед. 

- Къде са? 

- Работя по въпроса. - баща ми скръсти ръцете си върху бюрото и сбръчка челото си.

-По кой точно въпрос работиш?

-Много добре знаеш. - 

-Искаш ли да ти кажа какво знам? Знам,че си се опитала да убиеш Радина…Какво правиш,по дяволите? - Баща ми се изправи и с юмрук удари бюрото. -Къде ти беше акъла? Знаеш ли какво ще ми коства това? 

- Няколко хиляди? - предположих аз,но това го нагнети още повече щом ми зашлеви шамар по лицето. Не издавам звук,просто чакам да отмине болката и да забравя за това,което направи. 

-След час имам среща с Давид и се моли на Господ да не е разбрал,че си била ти. 

-Никой не разбра,че съм аз. 

-Млъкни! 

-Татко,аз….

-Млъкни!!!- изкрещя той,удряйки по бюрото. Прехапвам езика си за да не кажа нещо,от което ще съжалявам. - Върни се в София и разбери къде са проклетите сейфове. 

-Добре!- бързо се съгласявам за да не влоша още повече нещата. 

-Давид чака,сина му също…- правя гримаса. - …не ми гримасничи,а действай! - 

-Знам какво правя. - Баща ми седна и извади от шкафа една пура. - Просто премахвам това,което е на пътя ми. Нали на това ме учеше? 

- Не и да се опиташ да убиеш племенницата на Давид. Тя беше там за да се увери,че правиш това,което трябва. 

-Нямам нужда от човек да ме следи,както знаеш,вече влязох под кожата им.- татко запали пурата и силно дръпна. Издиша дима към мен и се приближи.

-Искам действия,не празни приказки. Разбра ли?- кимам с глава.- А,сега ме остави сам. Трябва да помисля как да прикрия следите ти. - размахна ръка да тръгвам. Не се колебая и бързо излизам от кабинета,виждайки майка да стои пред прозореца. 

-Тръгваш ли? - попита тя,все още взирайки се отвън.

- Трябва! - 

- Съжалявам! Знам,че не искаш такъв живот,но разбери,притиснаха ни и нямахме избор. - не знам какво трябва да кажа след такива думи. За първи път тя говори открито пред мен,но какво значение има като моя избор е един,или изпълнявам възложеното или ще горя в Ада.

- Винаги има избор. - мама ме погледна с едно от тъжните си изражения. Би трябвало да я съжаля,да отида при нея и да я прегърна ,но нищо няма да променя. Зависим от Давид и каквото той каже ,ние трябва като послушни деца да слушаме и изпълняваме. 

-Обичам те! - казва тя,когато слизам по стълбите. Искам да ѝ отвърна,обичам и двамата,но така ще покажа,че съм съгласна на всичко,а дефакто след като открия сейфовете,ще отрежа тази паяжина,в която съм обвита и ще изчезна завинаги. 

Излизам навън. Вече е тъмно,прохладно и предразполагащо да вдишаш от нощния въздух. Исках живота ми да се стече другояче,да нямам такива грижи като сега. На двадесет и пет години трябваше вече да съм завършила университет,да гоня кариера,а аз съм в една клопка. Виждам само стени и никакъв път за бягство. Животът ми е предначертан,бъдещето ми е като карта,нямам мнение,нямам мечти,трябва да лъжа,трябва да имам двойна самоличност за да не ме хванат,а всичко това засяга моите мъже. Моите два гряха. Преслав и Кубрат. 

Само като се сетя за тях и сякаш ми вдъхват надежда,куража да се справя със злото,но от друга страна ме измъчват лъжите. Те подозират,че ги лъжа,изписано е в очите им,но все още съм в играта,щом не си спомнят коя съм. 

Със затаен дъх се качвам в колата и се връщам в София за да съгреша още един път с тях.

………………………………

Влизам в мезонета и ги сварвам на дивана да гледат футбол. Преслав е с джойнт в ръка и без да ги поздравя,аз вземам цигарата и силно дърпам,задържайки го за секунди. В момента искам само да се отпусна и да не мисля за нищо. 

-Внимавай,тази е силна! - предупреждава Преслав,но аз пак дърпам,напълно незаинтересована от думите му. 

-Хей,спри се! - Кубрат взе джойнта и смело дръпна след това я загаси. 

-Можеше да ме оставиш да я изпуша. 

- Ще ти замъгли зрението. - свивам рамене. Точно от това имам нужда. Да забравя за този ден и за мен един от начините е това,а другият е да ги съблазня и да ги яздя ,докато гледат проклетият мач. 

- Как мина денят ви? - отивам в кухнята да си налея една чаша вода и да си дам време.

-Тежко. Много работа,краката ни болят. - сега ще ги накарам да се почувстват по-добре. Събличам всяка дреха по себе си,включително и бельото и отварям хладилника за да видя какво има. Без да се замисля вземам сметаната и отварям флакона за да впръсна към гърдите ,корема и на линията с косми. Бавно пристъпвам към тях ,но те са толкова вглъбени в мача,че не забелязаха как падам на колене и ръце и лазя към фотьойла срещу дивана ,където седят. Качвам се като котка,която не иска да цапа ,а да покаже какво е сътворила. Още не съм започнала ,а съм възбудена и готова за тях. Само те ми действат така,моите греховни мъже. 

- Таня! - Преслав изпъшка ,но върна погледа си към телевизора,а Кубрат отпи от бирата и погледна към гърдите ми. Плъзвам пръста си по едната гърда след това го пухам в устата си. Вкус на грях. Правя същото и с другата гърда,но те продължават да гледат към телевизора. Тц! Добре,щом ще играем по този начин,нека да бъда по-дръзка. Падам на земята и лазя към Преслав ,който за миг ме погледна после скочи и извика Гол. - Какъв гол само. 

-От Меси друго не очаквам. - добави Кубрат. Хващам долнището на Преслав и го издърпвам към себе си. 

- Изкусителке,не е сега момента. - той ще ми каже ,че не е сега момента. При мен няма такива моменти,аз действам. Явно съм му подействала,щом пениса му е полуеректирал. Отивам при Кубрат и правя същото,но негодника стисна китката ми и поклати глава. Съскам като разгневено котенце и скачам върху Преслав ,хващайки пениса му за да го натисна към входа. Преслав подскочи от изненада и едва не паднахме ,но ме задържа и ме притисна към себе си като така пениса му влезе в мен. Пъшкам и започвам да го яздя като подивяла. Преслав се облегна на дивана и отпусна ръцете си отстрани до тялото. - Мамка му! - притискам сметановите гърди към него и издавам дупето си за да предоставя гледка на Кубрат. - Ще ме побъркаш. 

-Това е целта. - стискам облегалката и друсам дупето си,чувайки Преслав да реагира със силно ръмжене. И двамата плеснаха дупето ми,а аз продължавам да го яздя ,докато гледам Кубрат. Хвърля по едно око на мача,но пък и поглежда към мен. И мача няма да ги спре да ме желаят. 

- Просиш си го. - изтъкна Кубрат. 

- Знам! - излизам от Преслав и скачам върху Кубрат,пъхайки ръката си в долнището му за да изкарам твърдият му пенис. Толкова е горещ в ръката ми ,че чак пари. Нанизвам се върху него и отмятам глава назад от екстаз. Толкова е хубаво,че не е истина. - 

-Иска и го получава. - поглеждам към Преслав,който бавно гали пениса си и чака да се върна. 

-Жадна е за нас. - гърдите ми подскачат,стенанията ми се превръщат в писъци и вече усещам първият си оргазъм. Сякаш разбра това,Кубрат ме притисна към себе си,плъзна дупето си надолу и започна да го повдига. Изпищявам от начина,по който тласка в мен. -Като съм в прогизналата ти путка,съм жаден за още. - изръмжа той,стискайки ме за косата. 

- Кубрат…- стискам го за раменете и се треса от оргазма си. Господи! Чак зрението ми се замъгли и определено не е от джойнта. 

-Дай ми я! - още съм замаяна,но веднага разбрах,че Преслав е седнал до Кубрат и ме премества за да ме наниже върху пениса си. - Давай! - плесна дупето ми за да се задвижа. Не се бавя,яздя го така както яздих Кубрат с малката разлика,че сега ръката ми стиска пениса на Кубрат. Двамата се отпускат и ту гледат мача ту гледат мен,докато не решавам да стъпя на дивана и рязко да се спускам и рязко се изправям. Преслав не го очаква и силно изпъшка. - О,да! - едва седи на дивана. Направо го побърках. - Чакай! Чакай! 

-Мамка му,пак вкараха гол. - е вече ми дойде в повече. Стъпвам на земята и вземам дистанционното за да спра телевизора. Тук съм само аз и ще бъде така. - Какво правиш? - Кубрат е възмутен,а Преслав се забавлява. 

- Това ,което трябваше да направя още в началото. 

-Голяма грешка. - изписквам ,когато Кубрат ме придърпа и ме обърна с гръб към себе си. Наниза ме върху пениса си,вдигна коленете ми за да съм напълно разтворена и стисна главата ми с ръцете си. 

-О-о…- веднага забелвам очи от удоволствие. Точно това чаках от Кубрат. Вече няма какво да го разсейва,сега е отдаден изцяло на мен. 

- Гледаш ли? - попита Кубрат,натискайки ме за да влезе по-дълбоко. 

-Да! - 

-А,сега? - така както ме е хванал ,стана от дивана и започна да тласка в мен в тази ненормална поза. Имам чувството,че всеки момент ще падна. Пищя и се треса при всеки тласък,тука той ме побърка. - Ще ни спираш телевизора,а? - Преслав се смее,а аз не спирам да пищя.

-Ще падна. - успях да кажа,но Кубрат вместо да спре , засили темпото,чукайки ме като подивял. 

-Май се шашна. 

- Вземай я ,че малко ми трябва за да не взема дупето ѝ за урок. - пусна ме на дивана и веднага се възползва Преслав. Така го заби в мен,че силно изпищях. 

-И това време ще дойде и тогава…- стисна ме за тила и прошепна в ухото ми. - …ще те чукаме и двамата. - тялото ми  се тресе и ,ако продължава в същият дух скоро ще свърша. 

-Тя няма да издържи. - Кубрат ме предизвиква. 

- Желанието ѝ към нас е твърде силно и ще издържи. - дръпна косата ми за да гледам към тавана. -Така ли е? - постави ръката си върху челото ми и силно се забива в мен. - Така ли е ,Таня? Не те чувам! - не мога да му отговоря,пищя и се разтрисам от оргазма си. 

-Да! Да! - Преслав излезе и на негово място влиза Кубрат,намествайки ме така,че да съм на ръба на дивана,главата ми опряна на кожата и крака му върху лицето ми. 

-Да ли? - не мога да помръдна,здраво ме държи ,напълно покорно стоя. 

- Да! - искат да ме уплашат и може би леко се замислям какво ли ще е двамата в дупето. Правила съм анален секс,но с един пенис и то по-малък от техните. Тогава не ме боля,може би сега трябва да си купя разширител за да разбера какво е. Трябва да ме предразположат за да се получи. Кубрат взема ръцете ми и ги поставя върху бузите на дупето,отдръпвайки се за да вкара два от пръстите и да ги тласка в мен. Пищя и се треса едновременно,напръсквайки ги със соковете си. Извади ги ,изправи ме и ме накара да падна на колене,усещайки удара с пениса си по бузата на лицето ми. Преслав се приближава и прави същото,оставяйки ги да го правят,както и ударите по гърдите. 

-За това ,което направи го заслужаваш.-ако ще ме чукат така и ще ме докарват до оргазми ще ги ядосвам по-често. Подсмихвам се и поемам пениса на Кубрат до гърло. Той изсъска и ме стисна за тила,а Преслав натиснаа главичката към устата ми,карайки ме да ги хвана за ствола и да отворя широко уста. Главичките са в устата ми и като една изкусителка както ме наричат ,аз вдигам поглед за да видя реакцията им. Похот,това виждам в очите им. Вече не мислят за мача ,а за мен,точно това исках. Цялото внимание за мен,защото са мои,на никой друг,нито на Радина,нито на Мануела нито на Венета. Мои. - Поеми го.- стисна косата ми и тласна в устата няколко пъти. След малко рязко ме отдръпна за да поема на Преслав ,давейки се от дългият му ствол. Отдръпна ме за да види слюнката стичаща се от устата ми и отново ме накара да го поема. Те си играят с мен и в тази игра аз все повече и повече ги желая. Кубрат натиска главата ми за да го поема повече и плесна гърдите ми до зачервяване. - 

-На всичко е съгласна. Не хленчи. - за да им покажа ,че е така поемам първо на Кубрат след това на Преслав. -Не се дърпа…-продължава Преслав. - …Иска ги. - опря главата ми на дивана и се заби в гърлото ми,пренебрегвайки порива да повърна. 

-Твърде съвършена. - Преслав се отдръпна и сега Кубрат тласка в мен. - Идва ми. - 

- Дай я тук за да разкрасим още повече невинното ѝ лице. - Преслав се засмя и Кубрат ме премести за да ги видя да изпомпват пенисите си. Стискат косата ми за да не мърдам и опират главичките на отворената ми уста. -Правила ли си маска от сперма? -не отговарям. Сега той ми се подиграва. -Знаеш ли,че е много полезна за кожата? - това и аз съм чувала ,но никога никой не ми е свършвал върху лицето. -Мамка му! - Преслав изръмжа и сперма разпръсна в устата,носа и на челото ми. Вкара главичката в устата ми,докато Кубрат яростно изръмжа и намокри цялото ми лице. Чак с главичката си размаза спермата. Ядосан е,а на мен ми е смешно ,че успях да го разсея от мача. 

-Качвай се горе ,че след малко ще полудея и ще ти взема дупето. - засмуквам и неговата главичка,напълно пренебрегнала думите му. - Веднага! - изкрещя той,карайки ме да скоча и да изкача стъпалата за секунди. Преслав се смее,но колкото и това да е една игра,яростта на Кубрат не е за подценяване. Много добре знам какво представлява избухливата му страна,но интересното е ,че вместо да се страхувам,аз докосвам срамните си устни и разбирам,че това ме възбуди. Още повече.