Кубрат

 

-Не искам безпорядък,разбрахте ли? - соча с пръст приятелите ни,които поканихме в мезонета тази вечер. Борко и Венета са от години сред нас,Мануела от няколко месеца,а новото попълнение е от няколко дена и се казва Радина. Тя също е блондинка с хубави форми и поглед,от който може да те изгори,но за момента никоя не може да замести Таня. Тази жена е огън. Отвя главите ни с Преслав. Никога не съм го виждал да гледа така една жена. Не знам дали е само похот в неговите очи,но се променя,когато Таня е наблизо. 

- Една вечер нищо няма да стане. - обажда се Преслав. Навива цигарата с тревата,докато Венета го опипва по гърдите. За две години ,тя продължава да се надява за нещо повече. 

- Това е само в твоята глава,предният път се разправях с полицията,докато ти беше напушен и пиян до козирката. Този път искам да е тихо и без последствия. 

- Тогава каква вечер ще е? - продължава да натиска там ,където не трябва. 

- Вечер без силна музика и по-леко с алкохола и наркотиците. Не искам пак да ви влача по стълбите. - вземам една бира от касата и бързам да отпия,виждайки Борко,Преслав и Мануела да ме наблюдават. - Не ме гледайте така,и друг човек живее тук,искам да се съобразявате. 

- Таня я няма. - Преслав дръпна от джойнта.

- Виждам,не съм сляп. - Венета се възползва от замаяната му глава и веднага взе да го целува. Извръщам поглед и отново отпивам,усещайки Мануела да се приближава.

- Отпусни се. - застана зад мен и натисна раменете ми. Пъшкам и леко отмятам глава. От многото работа всичко ме боли. - Точно така! Имаш нужда.Седни тук! - не се и замислям,сядам на бар стола и се отпускам. Ръцете ѝ плавно минават по раменете,слизат надолу по гърба и пак се връщат. Мамка му,има златни ръце.- Така по-добре ли е? - кимам с глава. - А,така? - дойде пред мен и ме целуна. Веднага се отдръпвам. Избягвам я от първият и последен път,в който я чуках. Не,че има нещо нередно в нея,тя е красива с дългата си тъмна коса и ярко зелените очи,но не е моето момиче. Не го чувствам да е тя. 

- Какво правиш? - прегърна ме през врата и се притисна към мен. В същият момент Радина се приближава и застана зад мен,целувайки тила ми. Мамка му.

- Ще пусна малко музика. - каза Борко и отиде към уредбата. Пусна сет от един час и то от любимите на Преслав. Както винаги той реагира на мига,отдръпвайки се от Венета за да започне с шантавите си движения. Всички се засмиваме,а през това време Мануела поставя няколко целувки по врата ми. 

- Желая те. - мина от другата страна на врата ми и там постави няколко. - Не сме го правили от месеци. 

- Стига! - стискам китката ѝ за да ме погледне. 

- Чукай ни! - каза Радина в ухото ми.

- Чукайте се сами. - каза един познат глас зад нас. Мануела погледна през рамото ми и се намръщи. За трите месеца,в който Таня е била сред нас,тя никога не е говорила с нея. Очевидно не я харесва.

- Коя си ти,че ще казваш какво да правя? - озъби се Мануела. 

- Тази,която ще те фрасне по грозната ти мутра. - Таня мина покрай нас и веднага забелязвам на къде се спряха очите ѝ. Преслав даже не чу,че се е върнала. Погълнат е от цигарата и Венета,която не спира да мачка пениса му. Мануела тръгна още нещо да казва ,но поклащам глава за да се спре. В нашият дом с нашите правила. - Не знаех,че ще има събиране. - Цял ден не сме я виждали, сутринта я чух да излиза и се връща сега,в полунощ.

- Излезе рано. - Таня извърна поглед от Преслав и неприкрито се взря в Радина,новото момиче. Твърде задълбочен поглед.

- Коя е тази? - сочи я с пръст.

-Радина. - новата погледна към Таня за секунда и бързо отмести поглед.

-Вярно,Радина…- Таня се приближи и прошепна в ухото ѝ. - …ще те съборя,когато най-малко очакваш. Сега се разкарай от него,както и ти. -погледна към Мануела,но тя въобще не се трогна,продължи да ме целува. Таня изсъска и ме заобиколи,пристъпвайки към стълбището,а Преслав видимо се съвзе,когато я видя. Избутвам Мануела и я следвам.

-Какво беше това? - Таня напълно игнорира въпроса ми,щом тръгна да се съблича. Мамка му,докато момичетата ме целуваха,пениса ми не реагира,а сега като я видях по сини прашки и син сутиен и за секунди изпълни боксерките ми. - Ще ми отговориш ли? 

-Нищо! - издърпа един клин и едно бюстие и ги облече,докато не откъсва очи от моите. 

-Какво става? - попита Преслав,оглеждайки я от глава до пети. 

- Може ли да остана сама? - в момента се боря с непоносима ерекция,но щом иска да е сама ,ще я оставим. Слизам по стъпалата и ръмжа като бясно животно. Трябва да се успокоя,затова вземам бутилката и изпивам цялото съдържание. Преслав също се върна и седна до Борко,който се чуди какво става. Момичетата са до прозореца и си говорят. 

- Какво?! - попитах аз. 

 

-Харесвате я. - изтъкна Борко. Както аз така и Преслав избягваме очевидното. - Има три момичета тук,а вие веднага хуквате при Таня. - отново мълчим с Преслав.- Мамка му! - Борко погледна към стълбището ,карайки ме да направя същото. Таня не е с клина и бюстието,сега е облякла къса рокля с дълбоко деколте. Ръмжа и стискам пениса си през дънките. По дяволите,как ми влияе тази жена. На секундата събужда звяра в мен. Така като гледам и Преслав е в същото положение,а Борко се прави на ударен,но виждам как стиска челюстта си за да го укроти. 

-Може ли една бира? - попита Таня,минавайки покрай мен за да вдишам от уникалният аромат на парфюма ѝ. Плодовито-цветен и дървесен аромат. 

-Разбира се! - отварям бутилката и я подавам,виждайки Борко да се взира в задника ѝ. Никога няма да я има,затова го оставям да я гледа колкото иска.

-Има три момичета,брат. - пошегувах се аз,карайки Преслав искрено да се засмее. Борко се подсмихна и бързо отиде при момичетата. - Къде беше? 

-По работа. 

-Така и не ни каза дали работиш. - Преслав застана до нея ,гледайки я с очи пълни с обожание. Дали е напушен,дали е пиян или просто това,което аз забелязвам е вярно и той като мен я желае непрестанно.

-Работя по себе си,това не е ли достатъчно? - Преслав продължава да я гледа така,както никоя друга жена,а на мен ми се прииска да му ударя един в лицето,но се спирам.Таня не е моя.

-Виждам…- очите ми се спират на видимата цепка между гърдите ѝ.-…но с какви средства си купуваш такива дрехи?- слизам надолу и поглеждам към гладките ѝ дълги крака. 

-Сега ще ти кажа…- Таня се притисна към мен,дразнейки още повече пениса ми.- …с много акъл и воля,която никоя друга от присъстващите няма. - Таня се отдръпна и пристъпи към момичетата. Мамка му. Отговорът ѝ ми хареса,до толкова,че чак тестисите ми набъбнаха. 

-Затапи те.- може да е напушен,но още разсъждава трезво.- Влязла е под кожата ти,нали?- Двамата се взираме в нея,сякаш е жената на живота ни. Отговорът ми нищо няма да промени,живее с нас и един Господ знае защо. Ясно е ,че нещо крие,но за този момент не сме открили нищо освен честите ѝ излизания,незнайно къде и късното ѝ прибиране. 

- Отдава ни се с причина. - казвам аз,виждайки я да се усмихва на Радина. До преди двадесет минути я заплаши.

-Знам! - Таня дойде при нас и взе една бутилка с бира след това отиди до шкафа за да я отвори. Извръщам поглед от нея и отпивам от бутилката на Преслав. 

-Тази вечер пропусни екстазито. - казвам аз на Преслав,който ми отговори със силно ръмжене. Сменям музиката и малко намалям звука за да не дразним съседите ,а и Таня не знае в какъв се превръща Преслав,когато засяга наркотиците. Може да я уплаши. 

-Как си,скъпи? - попита Мануела,която се потърка в мен като котка. 

-По-добре! - не я поглеждам,а се взирам в Таня,която подаде бутилката на Радина. Тя се опита да се усмихне ,ясно стана,че не харесва Таня,но пък отпи няколко глътки и така подтикна и Таня да направи същото. 

-Стига си гледал към нея,гледай мен. - поглеждам към зелените ѝ очи и нежно прокарвам ръката си през косата. Тя го разбра като мил жест,но като рязко дръпнах косата ѝ и тя изписка разбра,че милият жест се превърна в нещо друго. 

- Коя си ти,че ще ми казваш кого да гледам,а? - Мануела се сви и затвори очи,знаейки,че срещу моят гняв не може да се опълчи. Пускам я и веднага се отдръпвам от нея,ръмжейки като животно. - Таня,ела! - хващам я за ръката и правя това,което искам да направя откакто влезе у дома. Притискам я към стената и грубо превземам устата ѝ. Тя ахна от изненада,но не пропусна нито един път да отговори на плъзгането на езика ми. Точно от това имах нужда,от нейният вкус и от това как желанието се събира и чака да експлодира. Преслав не можа да устои и веднага я отдръпна от мен за да пъхне езика си в устата ѝ. Дърпа косата ѝ и така жадно я целува ,че се чудя дали не е влюбен в нея. Поглеждам към Венета,която едва седи на дивана с почервеняло лице от яд. Като влюбено момиче тя ревнува,но на Преслав не му пука. - Радина,добре ли си?-  хвана се за гърлото и леко се приведе на масата. Борко я хвана и падат двамата на пода. Радина се разтресе,а от устата ѝ започна да излиза пяна. Мамка му. - Обади се на 112. - клякам пред нея и я обръщам настрани. Забелила е очи и ожесточено се тресе. Чувам бегло думите на Мануела,както и на Борко,докато притеснено се взирам в Радина,която в момента е затворила очи и спря да се тресе. Поставям пръстите си на пулса и по дяволите едва долавям такъв. 

Тя ще умре.