Татяна

 

 

Утрото настъпи и дойде момента,в който аз трябва да си тръгна. Обещах да го направя,обещах и да ги убия в сънят им. Първото е на път да се случи,но за второто няма да го позволя. Каквото иска да прави татко с мен,но аз няма да ги убия. Съгласих се да изживея детството си без приятели,без обичайните игри на тази възраст,следвах инструкциите му само,защото да не ни убият,както и да трупа богатство,което не може да контролира. Обичам родителите си,те са ми дали живот,но загубата на Ели,която все още не мога да преживея и това колко решително ми заяви,че трябва да убия двама мъже,които със сигурност са нямали избор като мен,няма как да се случи. 

-Къде си мислиш,че отиваш? - Кубрат веднага ме усети и толкова рязко ме върна в леглото,че се сблъсках с тялото на Преслав. Той се размърда и отвори очите си. Лежа между двама греховни мъже и се чудя как ще си тръгна. Това ще е един от най-болезнените моменти в живота ми. Достигнах до тях,получих ги,макар да беше една задача, но само аз знам ,че има и нещо друго. Стискам силно очи за да не видят рязката промяна в тях. 

-Да се измия. - лъжа аз. Исках да се облека и да тръгна по най-бързият начин. Дрехите и козметиката не ме интересуват. 

-Ще се измием заедно,но не сега. - включи се Преслав,напълно готов за действие. Еректиралият му пенис се търка в бедрото ми. Снощи ме събудиха за още един рунд,подхвърляха ме като кукла и ме дариха с два оргазма. Зърната ме болят от хапане,клиторът ми е страшно чувствителен,а за дупето,усещам един дискомфорт,който ,ако в момента решат да ме чукат там ,едва ли ще изпитам удоволствие. 

-Ако смятате да…

-Тихо! - Кубрат ме завъртя към себе си и ме придърпа колкото се може повече. Почти съм качена върху горещото му тяло. Заравям лицето си във врата му,още ухаещ на тежък одеколон и го дарявам с тихо стенание. Дебелият му пенис бавно и мъчително се плъзва във вагината. -Толкова си красива,Таня. - премигвам няколко пъти за да спра сълзите си. В момента трябва да ми е хубаво,с тях съм,но като знам,че пак ще си тръгна и това ме натъжава. - Никога няма да те пуснем. - шепти в ухото ми той,сякаш е прочел мислите ми. -Ти си наша,разбра ли? -леко кимам с глава. - Наша! - целувам го по врата за да се разсея от думите му. 

-Ако не го разбираш ,мога да те убедя. - Преслав отметна косата ми ,но в паниката завъртях глава за да не види белега. Сега съм на няколко сантиметра разстояние от устните им. Толкова са близо,че не мога да спра да отмествам поглед ту от единият ту от другият. Тъжна съм за това,което предстои,но съм и възбудена за още. 

-Как? -  Кубрат спря да се движи от мига,в който Преслав се включи,сякаш му дава време да ме убеди по някакъв начин.

-Съвсем скоро ще разбереш,както и още нещо,за което трябва да поговорим.- сбръчквам чело заради това,за което трябва да поговорим. 

-За какво … -Кубрат ме прекъсна с тласък,от който буквално забравих мисълта си. 

-Мисля,че е време да спрем да говорим. - каза твърдо той,потърквайки палеца си между устните ми. Този жест ми хареса и тъкмо да го целуна, съм рязко издърпана и залепена за леглото. Преслав прокара ръцете си под коленете ми и ги повдигна до толкова,че ръцете му да стискат таблата на леглото. Дупето ми е във въздуха,срамните ми устни са разтворени под горещият поглед на Преслав и чакат да ги докосне. Плъзва пениса си между тях и след секунда влиза в мен с един бърз,дълбок и крайно удовлетворяващ начин,карайки ме да изпищя. Сред моят писък,чувам ръмженето на Кубрат,подозирайки,че е заради грубото отмъкване от страна на Преслав. Досега не е правил така,винаги са се изчаквали или пък и двамата ме задоволяват по свой си начин. 

-Преслав! - облизвам пресъхналите си устни и се чудя какво се е променило,че държанието му е такова. -Какво…- запуши устата ми с ръка и започна да блъска в мен,докато не откъсва очи от моите. Сега изглежда различен, не е нито с обичайното му изражение,нито с обичайното му държание. Нещо става. Извръщам поглед за да видя изражението на Кубрат,но него го няма. Измънквам и отново го поглеждам. Сега е изкривил уста и ме гледа по начин,който никога не ме е гледал. Забеляза недоумението ми и рязко ме завъртя по корем,все още притискайки устата ми за да не говоря. Тласна един път,два пъти,три пъти,излезе от мен и ме пусна. Завъртях глава за да видя ,че съм сама в стаята. Придобивам смелост и каквато и да е причината за държанието им,ще се изправя очи в очи с тях. Излизам от стаята и веднага съм залепена за стената от Кубрат. Изписквам ,когато влезе в мен,без да повдига краката ми,стоя права. Ръмжи пред лицето ми и също като Преслав запуши устата ми. Лешниковите му очи са спокойни и това ме кара леко да се отпусна. Въобразявам си ,а те просто искат да си играем. Плъзвам ръцете си по надулите му бицепси и изскимтявам. 

-Каквото и да се случи ,не прави нищо. Разбра ли? - отново изскимтявам от търкането на пениса между срамните ми устни. Кимам с глава,макар да не знам за какво говори. -Преслав намери нещо за теб. - цялата се сковавам от чутото. Разкри ли са ме. -Ядосан е ,аз все още се държа…- шепти той пред устните ми. Не иска да чуе Преслав,където и да е той. -...зависи какво ще ни кажеш. Зависи как ще постъпиш и какво ще решиш. -търка пениса си в мен и буквално се губя в думите му. За какво решение говори? Мамка му. Думите му ме объркват и правя това,което трябва да правя. Изигравам ролята си и бягам. Кубрат хваща ръцете ми и ги притиска към стената,докато тазът му се движи. Вече мога да кажа нещо. Мога да го попитам какво има на предвид,но съм научена да не го правя,а да изчакам. Сега е техен ход,те трябва да действат,затова ще си замълча и ще чакам.  -Мамка му,Таня! - опира носа си в моя и след секунди свършва във вагината с продължително ръмжене. Бавно излиза от мен,както и бавно пристъпва назад с все още еректирал пенис. Стоя до стената и не знам какво да правя. Не знам къде е и Преслав.

-Кубрат…- той поклаща глава и се скрива в стаята на Преслав. Имам две възможности. Да побягна към вторият етаж ,да се облека и да се изнижа от тук ,или да изчакам и да разбера какво са намислили. -...Момчета! - гола съм и вече се чувствам неудобно. Какво се промени от снощи? Изчаквам няколко минути ,в които решавам да приема нещата по опростен начин. Влизам в банята,вдигам косата си на кок и си удрям един душ. Когато излизам от душ кабината гъста пара се плъзна навсякъде,карайки ме да спра пред мивката. На огледалото не се вижда нищо, тихо е ,но усещам някакво присъствие. Поглеждам през рамо ,няма никого. Поглеждам към вратата,нищо. Парата се издига и лека полека се прояснява пред очите ми,но усещането ,че не съм сама продължава. -Момчета! - тихо извиках аз. Огледах се за миг и това,което се случи ме накара да изпищя и да изпитам страх,който не бях изпитвала от години. 

-Коя си ти ,мамка му? - острието на нож допря в гърлото ми. Не мърдам,не издавам и звук. Те знаят на кого съм човек и това обърква още повече положението. Никога няма да ме оставят да си тръгна. Това бяха техните думи и аз си помислих,че значението им означава нещо друго. Заблудиха ме и аз се вързах на въдицата. Добри са. Григорий е успял да ги вербува. Така той действа. Това е неговият начин за да следват стъпките си на обучение. Ако не се лъжа,щом ги използва за мръсните си сделки,значи те са най-добрите. 

Тежко преглъщам и отново поглеждам към огледалото. Преслав е зад мен и първоначално не разбрах в какво се е взрял,докато не каза.

-Ивет?!

 

Край на Първа част!