Кубрат

 

Всичко се случи твърде бързо. Изгледах мача,изпратих обърканият ни приятел,който не спираше да задава въпроси защо се караме и седнах за да реша проблемите си с бирата в ръка. Не пия нищо друго освен бира. Мразя твърдият алкохол,както и наркотиците. Не мога да отрека,че не съм ги употребявал и точно заради това аз ги ненавиждам,особено като виждам Преслав да се трови с тях. Опитах се по всякакъв възможен начин да го убедя да ги спре,но това е една загубена кауза. Същото е да накарам един алкохолик от години да спре алкохола. 

Притеснявам се за Преслав. Той е добър човек,разбира хората,има огромно търпение,макар да не го вярва и най-важното, знае кога да спре. Самообладанието му е на лице и точно тази вечер го показа. Обучението ни беше тежко,но и наложително. Преминахме през много препятствия,бяхме на прага на смъртта,но успяхме да преодолеем всичко,с което се сблъскахме. До преди три дена. Разбирам съмненията на Преслав,и аз клоня към неговата версия,но все още не мога да го повярвам. Пренебрегвам същите мисли вече три дена,докато Преслав не се прибра окървавен и с дезориентиран поглед. Изпадали сме в подобни ситуации,това беше част от обучението ни. Все още се чудя защо през тези седмици Таня не се е интересувала от белезите ни по тялото. Сякаш е знаела откъде са и не е намирала смисъл да попита. Преслав никога не се е замислял над това,защото за него тя е Ивет. От тийнейджър е вманиачен по образа на Ивет. И заради нея той лека полека пропада. Наркотиците му влияят и това го виждам само аз. Другите не обръщат внимание,защото не знаят историята. Не са били до него. Борко знае една малка част от детството и това как сме се сдобили със сервиза. По-добре да излъжем ,отколкото да попадне в устата на акулата. 

-Кой беше? - попитах аз,докато изваждам куршума от рамото му. В обучението ни включваше и да се оправяме сами точно в такива моменти. Никакви болници,никаква полиция,никакви въпроси. 

-Същата жена от преди три дена. - изсъска той,когато с медицинска пинсета бъркам по -надълбоко в раната. 

-И мислиш ли,че е Таня? 

-Твърде дълго време съм я оглеждал за да съм сигурен. Няма как да я сбъркам. Може да не се вижда лицето ѝ,но познавам тялото ѝ. -изваждам куршума и го пускам в купичката. -Девет милиметров. - 

-Да! - почиствам раната и се замислям дали е Таня и защо ще го прави. 

-Какво ще правим? - тъкмо да му кажа,че ще трябва да я хванем и да я притиснем и входната врата се отваря. Преслав присви очи ,а аз гледам да направя това,което се иска от мен. Да затворя раната. 

-О,Боже! Какво става? - Таня заприпка към нас с елегантна рокля,заради която пениса ми трепна. -Остави на мен. - взе памука от ръцете ми и падна на колене пред краката на Преслав. Той е видимо объркан,бих излъгал,ако кажа,че и аз се чувствам по същият начин. -Кой го направи? - Преслав ме погледна и направи гримаса. 

-Ти сериозно ли? - Таня повдигна вежди и умело почисти кръвта. Видя иглата и конеца и ги взе за да се подготви да го шие. Или си е сложила много грим по лицето за да не се види ударът от Преслав или не е тя.

-Не разбирам. Какво искаш да кажеш? -Преслав отново ме погледна и търси съвет от мен,но в момента блокирах. Не знам какво става. 

-Нищо! - Преслав изсъска,когато прокара иглата по кожата му. -Откъде знаеш как да шиеш? - наистина го прави перфектно и ето,че има още едно нещо ,което не сме подозирали,че може. 

-Изкарах шестмесечен курс по медицина.- Преслав изпъшка и облегна главата си на дивана. 

-Къде беше? - попита той. 

-Откриха баща ми мъртъв в апартамента. - Преслав рязко сведе глава към нея,напълно шокиран от думите ѝ. Мамка му. Отдалечавам се от тях за да си взема една бира от хладилника. В гръб отпивам няколко глътки и си мисля за срещата ни с баща ѝ. Той наистина не се интересува от нея. Беше пиян и едва изговаряше думите. 

-От какво е починал? -попита Преслав. Таня не отговори веднага. 

-Алкохолно отравяне. Този път не е извикал бърза помощ.  - гласът на Таня поддаде,карайки ме да погледна през рамо и да я видя как бърше сълзите си. 

-Съжалявам! - Преслав звучи искрен,а аз не смея да изкажа съболезнованията си. Баща ѝ е идиот,който пропиля живота си да се налива с алкохол и не направи това,което трябваше,да върне дъщеря си. Таня от страх не искаше да живее с него. -Защо не ми отговори? Знаеш ли колко се притесних? - Таня въздъхна и приключи с шиенето. Залепи една марля и съкрушена се изправи.  

-Не исках да ви натоварвам. Трябваше сама да се справя с това. - Преслав кимна с глава и се опита да хване ръката ѝ,но Таня бързо извърна глава и тръгна към стълбището. -Ще си търся квартира. Не мога вечно да остана тук. Сигурно ще искате да си водите приятелки. - 

-Какви ги говориш? - този път аз се включих,но Таня ме игнорира и се качи на вторият етаж. Изръмжах и погледнах към Преслав,който изглежда така,сякаш е готов да се качи при нея. -Дай ѝ малко време. -гледам да го спра,но Преслав не иска да остави нещата така. Последва я и след малко чувам думите му. 

-Няма да ти позволя да си тръгнеш,разбра ли? - 

-Не ти го решаваш. - Таня слиза по стъпалата и се насочи към банята. Все още без тениска Преслав отвори хладилника и така затръшна вратата ,че не знам как остана на мястото си. 

-Успокой се! 

-Не ми казвай какво да правя. -изсъска той. 

-Сдържай емоциите си,знаеш на какво са ни учили. - Преслав постави ръцете си на плота и сведе глава.

-Майната му на правилата. Мразя го. Искам да излезе от живота ни. 

-Не трябва заради жена да се променяш. Промяната води до слабост.-Преслав затвори очи и тежко задиша.

-Досега всички курви,които са били с нас са едно нищо. Шибано нищо. Таня…- посочи с пръст към банята. - …не е като другите. Тя е нещо повече и ти…- прониза ме с кафявите си очи. -...мислиш същото,просто се правиш на безразличен за да не видим колко те прави уязвим. - изръмжах в отговор. - Прав съм,нали? Признай си го. Тя успя да ни влезе под кожата. -отпивам от бирата,давайки си време за да не си призная,че е така. 

-Влюбен ли си? 

-А ти? - контрира ме той. Двамата мълчим,а нашата изкусителка излезе от банята все още мокра и с кърпа увита около тялото си. Косата ѝ се стеле по гърба и от краищата капят капки вода по пода.

-Таня! - повиках я аз,виждайки я да спира пред стълбището.

-Какво? 

-Ела! - поколеба се за секунди,но дойде при нас. Изглежда уморена,личи си ,че не е спала ,има кръгове под очите. - Имаш ли нужда от нещо? - Таня прехапа устна и за миг сведе глава.

-Не! - кимам с глава и тя се възползва да си тръгне. Вече е късно и я разбирам. След такава загуба,какъвто и да е бил той все пак е неин баща. Не трябва точно ние да го съдим. Нямаме това право.

-Точно сега има нужда от нас. -оставам празното шише на плота и пристъпвам към банята. 

-Остави я да си почине.- измивам зъбите си,Преслав прави същото и като приключих,влязох в стаята си за да се съблека и да се просна на леглото. 

-Мамка му. - Знам,че не желае да я оставя сама,аз също не искам, но  е най-добре да се съобразим с нея. Преслав влезе в стаята си и затвори вратата. Уморен от работният ден,от напрежението покрай Таня и изтъкнатата причина поради,която я нямаше,загасям лампата и затварям очи. Сам съм и би трябвало точно това да искам за да си почина,но като знам,че Таня е горе и може да тъгува за баща си и се чувствам ужасно. 

Няколко минути се въртя в леглото и не ми дава мира. Отмятам завивката и сядам за да помисля какво да правя. Тъкмо да се изправя и вратата се отваря,очаквайки да е Преслав,но не е. Женски гол силует се появи на прага.

-Може ли да остана?