Преслав

 

-И този път няма да се прибере. - казвам аз на Кубрат и Борко. Двамата седят на дивана и спокойно гледат мач,за разлика от мен,който не може да си намери място от притеснение.

-Ще се прибере. Правила е и друг път така. 

-Но не и три дена. Три скапани дни. -отпивам от бирата и поглеждам през прозореца. 

-Въобще какво знаете за нея? - попита Борко,напълно отегчен от темата Таня. На първият ден спах на дивана за да я чакам,но тя така и не се прибра. Писах ѝ,обадих ѝ се и нищо. На вторият ден ,едва изкарах работния ден с надеждата,че тя ще си е вкъщи. Дрехите и обувките ѝ са в гардероба,но тя липсва. Днес,на третият ден съм страшно раздразнителен и мога да убия някого,ако ме подразни. Чувствам се като жена в цикъл и то заради Таня. 

-Достатъчно за да ме е грижа за нея. - Борко ме погледна с повдигнати вежди. Той е най-скептичният човек,когото познавам. Мисли си,че тя ни използва,а ние сме двамата глупаци,които ѝ се връзваме. 

-Под “Достатъчно” да разбирам,че знаете къде е по цели вечери и се прибира по някое си време за да ви чукне. -Кубрат изръмжа на думите му. Най-сетне някаква реакция от него. От три дена е страшно мълчалив ,сякаш не му пука за нея. Или се прикрива добре,което това му е в кръвта или наистина му е писнало да я чука.- Да не би путката и устата ѝ да са различни от останалите. 

-Млъкни! - изсъсках аз,силно блъскайки шишето върху парапета. Не споделяме нищо за Таня,дори и на най-добрият ни приятел.Все още си имаме нашите съмнения и трябва да бъдем кротки с приказките. 

-Така и не каза откъде ти е синината. - докосвам бузата си и отново поглеждам през прозореца,очаквайки да се появи от някъде. 

-В сервиза се ударих. - звуча като някое хлапе на десет години.-Впрочем какво те вълнува? - 

-Мамка му,вкараха гол. Този път Ливърпул играят по-добре от предишната среща. -Борко или не ме чу или сега е твърде разочарован,че губи отново пари. Заложил е на Арсенал и засега губят. 

-Обади ѝ се! - каза Кубрат без да ме поглежда. 

-Защо си толкова спокоен? 

-Защото знам,че ще се върне. - изсумтях и извадих телефона за да я набера за двадесет и втори път. Телефонът на абоната е изключен или е извън обхват. Чудесно. 

-Искам да ти покажа нещо. - тръгвам към стаята си,чувайки стъпките на Кубрат зад себе си. 

-Отново ли ще ме игнорирате? - пренебрегвам въпроса на Борко и затварям вратата след Кубрат. 

-Проследи телефона ѝ. 

-Не мога! Знаеш процедурата. -Разбира се ,че я знам. Как мога да я забравя.

-Ако тя е човека? - Кубрат се намръщи. 

-И дори да е тя,твърде силни чувства имаш към нея за да предприемеш драстични мерки. - стискам зъби и извръщам поглед от него. Мамка му,за пореден път е прав. Ако е тя,няма да направя това,което се изисква. 

-Ти ще направиш ли нещо? - Кубрат за секунди се замисли. Разбирам го,не само аз имам чувства към нея. 

-Зависи. 

-От какво? 

-Не е сега времето да го обсъждаме. - опитва се да ме отреже,особено като ме избута и излезе от стаята. 

-Ти сериозно ли?

-Тя не е Ивет,по дяволите. -извика той,виждайки Борко рязко да се завърта към нас. 

-Защо я намесваш? - Кубрат отиде до хладилника за да вземе една бира и затръшна вратата. Борко спря мача на пауза и любопитно ни наблюдава.

- Защото си мислиш,че е тя и затова си толкова сляп и глупав. 

-Много добре знаем,че говориш шибани глупости. - повиших тон аз. 

-Спри до тук. - Кубрат отпи дълга глътка и известно време отбягваше погледа ми. Борко хвърля поглед ту към мен ту към Кубрат. Учуден е и знам защо. Никога не сме спорили или заяждали пред когото и да било. С Кубрат сме приятели от деца,винаги сме се разбирали,поехме по един път,продължаваме да следваме всяка стъпка,докато не се появи Татяна и заради нея ние станахме уязвими. Не сме готови да действаме,това ни обърква и издава.

-Излизам! - вземам ключа за мезонета и колата и бързо се изнизвам. Ако продължаваме да човъркаме и то пред Борко ще загазим. 

Качвам се в колата и мисля къде да отида. Венета винаги ще ме приеме,но не ми се занимава с нея,а другите курви,които ми пишат,някои са клиенти от сервиза,просто ги игнорирам. Не ме вълнуват,вглъбен съм в друга жена. Харесва ми,когато е готова да ни се отдаде напълно. Без приказки,без фалшиви игри. Тя е себе си,но само в това отношение. Таня в момента се крие. За добро или лошо,тя все повече ни убеждава,че играе роля и целта ѝ сме ние. Ако съм прав,трябва да се въоръжим с търпение и сила,която ще е трудно постижима. 

Потеглям с гуми и шофирам по нощните улици,напълно безцелно. Мачът ще приключи скоро и Борко ще си тръгне,тогава ще мога да се прибера. Сега е най-добре да сме далеч един от друг. Кубрат е прикрит,винаги е бил такъв,но е директен. Още ме боли за Ивет. Малкото русо момиченце с игриви къдрици. Така обичах да ги въртя около пръста си. Носеше ми удовлетворение. Бих дал всичко,ако можех в този момент да направя същото. Да седим един до друг и да увия тези къдрици около пръстите си. 

Спирам на светофара и чувам прозвъняване от телефона за спешни случаи. Още преди три дена го преместихме в моята кола. Така правим от години. Отварям жабката и бъркам в тайното място. Светофарът светна в зелено и бързо потеглям за да избера място,където да отбия и да видя съобщението. 

Спирам на един паркинг и отключвам телефона. 

Отново те проверяват. 

Стискам челюст и поглеждам през прозореца. От години някой ме следи. Проверяват телефона и сметката. Не знаем кой е,много добре се прикрива. Имаме едни от най-добрите търсачи,а точно този не можем да проследим. 

Внимавай! Следят те. 

Първоначално не реагирах за да не разберат,че знам. Прибрах телефона и отново запалих колата. Фаровете осветиха колите отпред и за секунди останах така. Взирам се само напред,с ръка подпряна на брадичката.

Рискувах много за да съм този,който съм сега. Загубих връзка с родителите си,заради точно тази цел. Знаем какви ще са последствията,затова слушаме и изпълняваме. Всичко това е твърде опасно за да се разкрием,както и да поддам да се обадя на баща ми. Може би сме заблудили този,който ни следи,че е така,но само аз и баща ми не водим битка със себе си. Майка ми е податлива,не един път се е опитала да ме потърси. Не може да осъзнае факта в какво сме се замесили.

Измина достатъчно време и вече мога да тръгна. Мачът е приключил и смятам да се отправя към вкъщи,но нещо в края на паркинга ме накара да застана нащрек. 

Бавно преминавам между колите и завивам точно там,където го видях. Фаровете осветяват пътя и дефакто няма никого. Намалих скоростта за да огледам наоколо и точно,когато върнах вниманието си отново към пътя,набих рязко спирачки. Не мога да видя кой е застанал срещу мен,заради фенера,който свети в очите ми,но пък не мога да не забележа пистолета,насочен към мен. Три,две,едно и куршума излезе от цевта.