Кубрат

 

-Къде е Таня? - попитах Преслав,който поставя фолиото на прозореца. Сега не трябва да го разсейвам,трябва пълна концентрация за да не се провали. 

- Като я споменеш и ръката ми потреперва. - Засмивам се и зачерквам поредният клиент. Остават още двама и приключваме за днес. 

-Пак,че е само ръката ти. - Преслав ме погледна и гръмко се засмя. 

-По дяволите! Не е само ръката ми. - усмихвам се и пристъпвам към Маздата,която чака да ѝ се затъмнят задните прозорци. -Интересно е защо не потреперва,когато говорим за Венета,за Мануела или за Радина,която след случката , повече не се обади. 

-Впрочем, какво става с Венета? - почиствам прозореца и вземам фолиото ,залепяйки го за стъклото. 

-Нищо! Не отговарям на съобщенията ѝ. 

-Дълго време я чукаше и доколкото си спомням само с нея се занимаваше. -вземам макетното ножче и внимателно минавам по ъглите. 

-Така беше,но никога не съм ѝ давал надежда. Тя знае за какво се договорихме. Не изпитвам нищо към нея. - Преслав приключи със стъклата на Тойотата и без да се бави се захвана с последната. -Ами ти с Мануела? - изсумтявам и продължавам да подрязвам ненужните части.

-Чуках я един път,повече няма да повторя. 

-Знаеш ли,че сега Борко я чука? - подсмихвам се и приглаждам с ръка ръбовете. - 

-Нямах представа. Тя е точно негов тип. - Борко ги харесва такива. Тъмна коса,кафяви очи,тяло на манекенка и с повече акъл. Обаче не съм сигурен,че Мануела има толкова акъл,колкото той търси. 

-Снощи се чух с него. Още три седмици ще бъде в Добрич. Имат да довършват. - От години Борко работи в една от най-известните строителни фирми в България. Често му се налага да пътува и го няма със седмици. 

-Трудно ще открие жена,която да го чака. - 

-Според неговите думи разбирам,че иска да се задоми,но все още на никоя не се е спрял. 

-Като нас. - Преслав ме погледна. 

-Какво каза? - изненадан е ,но пък до кога ще ходим от курва на курва. Все някога трябва да се спрем,стига да се отървем от най-важното. Него.

-Не искаш жена в живота си ли? -Преслав продължи с отлепването на горното фолио и видимо се замисли. 

-Не мога да си позволя да се влюбя в жена,докато се друсам и сме свързани с онова копеле. 

-Мамка му,за толкова години не искаш да си признаеш. 

-За какво говориш? -Преслав спря и стана от стола.

-Не се прави на ударен. Много добре знаеш за какво говоря. 

-Не ,не знам! Просветли ме. 

-От години си влюбен. - Преслав сви устни в права линия. -Нека да не забравяме защо започна да се друсаш. Малкото момиченце ти размъти мозъка и то в буквалния смисъл. -пускам сешоара за да пригладя гънките ,които се получават. Хем и да му дам време за да си признае,веднъж завинаги. Ивет е неговата любов. 

-Ивет не съществува. Разбра ли? - извика той за да го чуя. 

-Коя е Ивет? - веднага завъртях глава,виждайки Таня със зачервено лице и подпухнали очи. Била е разстроена. За първи път я виждам такава. 

-Добре ли си? -попита Преслав видимо загрижен за състоянието ѝ. Чак остави работата си за да отиде при нея.

-И по-добре съм била. -изключвам сешоара и се изправям. Мамка му. И двамата правим неща,които не трябва. Не се замисляме за последствията.

-Какво се е случило? - попитах аз. 

-Нищо ,за което да се притеснявате. - погледна мен след това Преслав и както беше спокойна и не мърдаше,така и в следващия момент тя скочи върху Преслав и зарида като едно малко дете. Преслав изненадан ме погледна,но здраво я държи в обятията си. 

-Кажи ми какво се е случило?- шепти Преслав в ухото ѝ. Таня само поклати глава и продължи да плаче, скрила лицето си във врата му. -Таня,мръсен съм! 

-Не ми пука! В правилните ръце съм. - помислих,че говори само на Преслав,но след малко слезе от него и скочи върху мен. Поставям ръката си на дупето ѝ и се подпирам с тяло на капака на колата. 

-Спокойно! - казвам аз, галейки я по гърба с опакото на ръката заради сешоара ,който държа.

-Отиди с нея до стаята за да ѝ дадеш малко вода ,аз ще довърша. Трябват ми петнадесет минути. -кимам с глава и пристъпвам с нея към стаята за почивка. Вече е по-спокойна,не се тресе ,само ме стиска и търка носа си във врата ми. Както каза Преслав,мръсни сме,потни сме от работния ден ,но на нея въобще не ѝ пука. Даже постави няколко целувки по кожата ми. 

-Пий от водата. - вземам от витрината едно шише с вода и отварям капачката. Таня стъпа на земята и отпива няколко глътки,карайки ме да се загледам във врата ѝ. За миг затварям очи и си спомням за малкото момиченце,което обичаше да си играе с нас. Има същият изваян врат,леко притваря очи,докато отпива от шишето с вода,както и пръстите ги поставя по един интересен начин. Мамка му,Таня,колко много приличаш на нея. -Успокои ли се? 

-Малко. - затвори капачката и остави шишето на масата. 

-Искаш ли нещо друго? - погледна през прозореца ,разбирайки,че наблюдава Преслав. 

-Искам да ме отведете далеч от тук.Сега! - поглеждам през рамо за да проверя още колко има Преслав. Още около десетина минути. Толкова време колкото да се измия ,преоблека и да оправя отчета. 

- Освежи се,след малко ще сме готови. -Таня кимна и излезе от стаята. Виждам я да влиза в тоалетната и набързо вадя отчета,залепяйки го за касовата книга. Изписвам каквото трябва,броя парите в касата за да се уверя,че всичко е наред и се връщам при колата. -Таня иска да я заведем някъде. - Включвам сешоара и подравнявам фолиото с шпатула. Преслав прави същото с другият прозорец. След минути сме вече готови и с двете коли. Таня седи в стаята и чака, напълно замислена.

-Ще я заведем на люлката в село Маджаре. - каза Преслав. 

-Не съм ходил там. - прибираме всички инструменти,почистваме пода от фолиото и преглеждаме отново колите. Клиентите ще дойдат сутринта да си ги вземат и трябва всичко да е изрядно. 

-Един път съм ходил и то преди години с едно момиче. 

-Чука ли я? 

-Не,разбрах,че е девствена и я прибрах. - за разлика от другите мъже,които са първи при отнемането на девствеността на едно момиче,Преслав не гори от желание да бъде сред тях. Избягва девственици,не иска да се вкопчи в идеята,че щом е първият и ще направи така да бъде последен. Страхува се да се обвърже по такъв начин,но аз  мисля,че неговия страх клони към друга посока. Страх го е да се влюби в друга,все още вярва,че ще срещне Ивет. -Преобличаме се и идваме. - казва на Таня,която продължава да седи на стола и да се взира в една точка от няколко минути. Последвах го и набързо сваляме гащеризоните,обличайки дрехите,с които дойдохме. Преслав приглажда косата си и погледна към Таня.- Каза ли ти какво се е случило?

-Не! - 

-Ще я разсеем. Има нужда от нас. - кимам с глава. 

-Ще проверя телефона в колата и ще дойда. - шептя на Преслав за да не ме чуе Таня. Излизам от сервиза и се качвам колата. Бъркам в тайното място и включвам телефона,виждайки едно получено съобщение. 

Има съучастник. 

 

Мамка му!