Татяна

 

Мамка му. Бях в проклетата стая и не можах да ги открия. Толкова разочарована никога не съм била. Обучена съм да завършвам успешно всяка една задача,но сега съм в безизходица. Не знам какъв ще е следващият ми ход,но Давид ме притиска и времето не е в моя полза. Колкото и да ненавиждам решенията на родителите ми,не искам да пострадат,а Давид никога не се шегува. Знам,че заплахата е истинска и в момента ме пришпорва за да ми даде нужният стимул,но това обърква инстинктите ми и не мога да се съсредоточа както трябва.

-Каква каша. - казвам аз,влизайки в мезонета. 

-Къде беше?- цялата се сковавам ,когато чувам гласът на Кубрат. 

-Да подишам чист въздух. - в мезонета е тъмно,но мога да видя къде е седнал заради луната,която осветява през прозорците. 

-В 04:25?

-Не можах да спя. 

-Защо си при нас,Таня? -Кубрат се изправи и бавно пристъпи към мен. Веднага усещам и присъствието на Преслав. По дяволите. Разкрили са ме. 

-Няма къде да отида. - трябва да запазя самообладание,иначе ще разберат,че лъжа. 

-Видяхме се с баща ти. - опирам гърба си на вратата и не реагирам по никакъв начин. Знам,че ще чуят всеки стон или звук,те не са глупави.-Няма ли да попиташ какво е казал? 

-Не ме интересува баща ми. -двамата ме притискат,вдишвайки един различен аромат,не обичайният. 

-Какво те интересува? - Кубрат плъзна носа си от дясната страна на косата ми и Преслав направи същото,но от лявата. Интересуват ме Те. Може да ги следя от години,но имаше периоди,в които изчезваха за няколко месеца и ги прикривах пред баща ми,докато един ден той не разбра сам за това. Наказа ме,макар да го убеждавах ,че не знаех къде са. Потънаха вдън земя,даже и телефоните им бяха блокирани,нямаше как да ги открия. Баща ми не ми повярва,знае за чувствата ми към тях и ме наказа няколко дена без храна и вода,заключена в мазето. От глад припадах и само мисълта за тях ме връщаше към живот. 

-Вие. - В момента изпитвам смесени чувства. Не знам каква им е целта,не знам защо ми задават такива въпроси,но се държа. Гласът ми е равен,изговарям всяка дума правилно и отчетливо.

-Татяна Спасова,на 25 години родена в град София. Завършила средно образование в училище "Стефан Стамболов". След една година се явява на приемни изпити в Софийският Университет "Св.Климент Охридски" за специалност "Маркетинг". Майка в неизвестност. Баща алкохолик. Живи роднини няма. Приятели няма. Животът ти сякаш е приключил. В досието ти не се разбира дали си завършила,какво работиш,майка ти къде е,адресът на баща ти не е пояснен. Ти си мистерия. - щом са ме разследвали ,значи ме подозират. -Защо мълчиш? Да не би да си глътна езика? 

-Уморена съм. -Преслав ме стисна за гърлото и удари главата ми във вратата. Плъзна палеца си по гръкляна и едва докосна устните ми със своите. Не мърдам,просто чакам. 

-Обадих се на Велизар. Каза ми,че си била в хотела. - Тестват ме. Искат да разберат как ще реагирам. -Така ли е? -Кубрат също постави ръката си на гърлото ми и изръмжа в ухото ми. Неговото ръмжене винаги ме е възбуждало и веднага усещам как клитора ми започна да пулсира. 

-Да!- включвам се в играта им,а дефакто не съм била вътре в хотела,а около. Велизар и Ивелин са техни приятели,но и потенциални заподозряни. Тези дни ги следях и нямам представа как са ме разпознали. В колата винаги имам перука и дрехи за преобличане. 

-Искаш да ги чукаш ли? - попита Преслав ,спускайки ръката си към гърдите ми. Преоблякох се в потник и клин. Нямам сутиен,нямам бельо.

-Да! - 

-Грешен отговор. 

-Най-грешният,който съм чувал. - като жена,която в момента ги предизвиква,аз започвам рязко да преобръщам играта в моя полза. 

-И какво ще направите?- 

-Дразни ни ,Прес. - Кубрат ме придърпа към себе си и отвори вратата ,карайки ме да сляза по стъпалата. Не ме е страх от тях,даже съм любопитна.  -Сега ще се научи повече да не го прави.- Кубрат ме стиска за косата и ме насочва към колата си. Качвам се на задните седалки леко задъхана и възбудена. 

-Къде ме водите? - Кубрат вече потегли и настъпи тегаво мълчание. -Ще ми кажете ли? - отново мълчание. Взех да се притеснявам. За тях е типично да се подиграват,да си играят с мен по всякакъв възможен начин,но да мълчат е нещо ново. -Хей! - поглеждам към Преслав,но той се взира право напред,напълно незаинтересован от мен. Облягам се на седалката и се заглеждам през прозореца,виждайки ,че сме пристигнали на центъра на града. Кубрат завива към хотелите и след малко спира точно пред хотела,където са отседнали братята. -Какво правим тук? -Преслав ми отваря вратата,но аз не слизам. Това някаква шега ли е? 

-Слизай!

-Не!

-Слизай! -изръмжа Преслав. Поклащам глава. Явно държанието ми вбеси Кубрат,щом ме придърпа към себе си и ме метна на рамото си като торба с картофи. 

-Хей,пусни ме! -удрям го с юмруци по гърба ,но не им обръща внимание,върви смело към хотела. Не чувам да говорят с рецепциониста ,направо се насочват към асансьора. Господи. Какви ги вършат? Знам,че ги предизвиках,но не очаквах да се озовем тук. Даже не знам какво точно ще правят като се срещнат с братята. Или по-точно,какво ще правят с мен. -Кубрат! - не реагира. - Преслав! - повдигам глава за да го погледна ,но не мога да видя лицето му. -Момчета,пуснете ме! 

-Мамка му,какво правите тук? Аз съм ранобудник,но брат ми още спи. - попита един от братята,не мога да разбера кой е. Чува се затваряне на врата и тъкмо да кажа на Кубрат да ме пусне,той го направи. 

-Тихо!- залепи ме за стената и изръмжа пред лицето ми. 

-Какво ще правите? За какво сме тук?-Кубрат не ми отговори,погледна към вратата и чака Преслав да излезе. -Кубрат,аз…- вратата се отвори и бързо влязохме в хотелската стая.Става все по-интересно. Слабо осветление,наредени свещи на перваза на прозорците и пълна маса с храна и напитки. Кубрат ме пусна и отиде към кухнята. Преслав не го виждам,само братята,които излязоха от стаята,сънени и с рошави коси. 

-Добро утро! - казва Велизар. 

-М-м…добро утро! - братята се настаняват на дивана и ме поглеждат. Ивелин все още спи,но леко ми кимна с глава. 

-Сега ще ми обясните ли какво правя тук? - Кубрат се връща с четири кафета. За мен очевидно няма.

-Все още ли искаш да ги чукаш,Таня?- Преслав се появи само по боксерки и с натежал пенис. -Зададох ти въпрос! 

-Вие не отговаряте на нито един мой въпрос. - 

-Тук си,ще ги чукаш ли?

-Сега разбирам каква е работата,вие ревнувате. - Преслав наклони глава настрани. 

-Така ли?-стоя пред вратата и не мърдам. Вече какви ли не мисли ми се въртят в главата. От тях очаквам всичко,но не и това,което ми нарежда Преслав.-Съблечи се и застани на ръце и колене пред братята. 

-Какво?! - изписквам аз,напълно озадачена. 

-Направи го,Таня! 

-Не! 

-Предизвика ни. Мисли си,че ще си играеш с нас,но ще разбереш веднъж завинаги,че в главата ти ще бъдем само аз и Преслав. 

-Сега,изкусителке!- шумно преглъщам при мисълта да се съблека и пред тях. Подразних ги и знам,че ако не го направя ще ме накарат на сила. Прокашлям се и бавно свалям клина по краката си. Последва потника и вече съм напълно гола пред очите им. В началото братята не показаха емоция,но сега неприкрито ме оглеждат. Падам на ръце и колене и лазя към братята. Те не откъсват поглед от мен,както и аз от тях. -Красива е,нали?- попита Преслав. 

-Да!-отговори с дрезгав глас Велизар. Спирам пред тях и чакам. Възбудена съм и напълно готова,но не за братята,а за моите грехове. 

-Не ѝ стигаме,тя иска вас да чука. - отварям уста за да възразя,но Ивелин постави пръста си между устните ми и ме спря.

-Едва ли ще ѝ откажете? -предположи Кубрат. 

-Не би ми се искало да ѝ откажа. - потвърди Ивелин,все още с пръст между устните ми. 

-Мокра е,Прес! На нея ѝ харесва. - чувам шумолене на дрехи и знам,че Кубрат се съблича. 

-Вярно е,гънките ѝ са мокри и то за нас. 

-Дали е заради нас,дали е заради тях. - поглеждам към Кубрат,който е напълно гол,горещ и възбуден. - Гледаш тях. Ако отместиш поглед ще ти нашаря дупето. - отново връщам погледа си към братята. Очите им блестят,искат да ме докоснат,усещам ги. 

-Какво ще…- не довършвам,така ме изпълни,че не излязоха думи,а силен писък. 

- Да не би да искаш да ми кажеш,че предпочиташ тях ,а не нас. - пенисът на Преслав ме изпълва до край,усещайки тестисите му да се удрят по клитора. Цялата треперя и това не убягва на братята. Велизар се подсмихна,а пръста на Ивелин се плъзна през езика ми. Поглеждам го и затварям уста,смучейки го много бавно. Очите му се присвиват от удоволствие,но и двамата седят спокойно,за което се учудвам. Ясно е ,че са възбудени,не мога да пренебрегна големите издутини през долниците им.  -Така ли е ,Таня? - Преслав дръпна косата ми и изсъска в ухото. 

-Искам вас. - 

-Гледаш тях,кои са "Вас"? - Преслав ме дразни,подиграва ми се ,с моите камъни по моята глава. -Кажи имената им! -рязко тласна в мен,тресейки ме пред очите на братята.

-Преслав….- още повече дърпа косата ми и така се задвижи,че не можах да изрека Кубрат. Забелвам очи и стискам със зъби пръста на Ивелин. 

-Кой друг?- Преслав излезе от мен и веднага влезе Кубрат. Отварям уста в нямо "О" и поглеждам към Велизар,който едва седи на дивана. Ръката му е върху пениса ,стискайки го здраво през долнището. 

-Ку…брат. - Ивелин извади пръста си и направи същото като брат си. Изпъшка и силно го стисна. 

-Кой?- попита Кубрат,вкарвайки пръстите на ръцете си в устата ми за да я разшири. 

-Ку…брат…- едва изрекох аз. Тласъците му са напълно контролируеми и точни ,карайки ме да свършва след секунди със силен писък. Той отдръпна пръстите си,както и пениса за да ме чуят,всички. Свеждам глава и неудържимо се треса. Когато се успокоих,Велизар стисна косата ми на върха за да изправи главата ми и така да го погледна. Той също трепери,чак и тежко диша. -Боже…- не знам какво друго да кажа. В началото наистина изпитвах срам,макар да съм правила по-ужасни неща. Та,аз се предложих на мъж,който беше с тридесет години по-възрастен от мен за да завърша задачата си. Беше нареждане и аз го изпълних,без колебание. Сега пак е нареждане,пак правя нещо против волята ми,но не знам защо тяхното нареждане го приемам по-различен начин. Сякаш няма да съжалявам,както съжалявам за всичко извършено досега,сякаш това е едно предизвикателство,в което трябва да се включа.

Лека полека се отпускам и вече ми харесва. Може би чувствата ми към двамата замъгляват разума ми,но вече не ми пука. Разголена съм пред четирима мъже и вече не изпитвам срам ,а само удоволствие и точно това ме превръща в една ненаситница. Изправям се от земята,сядам между братята и широко разтварям крака. Братята веднага реагираха като плъзнаха ръцете си от вътрешността на бедрата ми до петите. Не прекаляват,явно са получили инструкции. В живота на Кубрат и Преслав винаги има инструкции,иначе нямаше да са това,което са сега. 

-Таня! - Преслав се приближи и толкова силно сблъска устните си с моите,че изскимтях. Иска да покаже на братята,че съм тяхна. Отвръщам му по същият начин. Настойчиво,силно и много мокро. -Защо ни караш да правим такива неща? - шепти той пред устните ми. 

-Защото иска да разбере докъде стигат границите ни. - отговори Кубрат вместо мен. Той се приближи,отдръпна ме от устните на Преслав и собственически притисна своите. -Разбра ли докъде са? -кимам с глава,усещайки устните ми да парят от целувките им. -Не мисля,че все още си разбрала. Дръжте ѝ краката. - братята ме стискат за бедрата,а Преслав и Кубрат падат на едно коляно пред дивана и натискат главичките за да ме разтегнат. Отмятам глава назад от внезапната пълнота. По-хубаво чувство от това два пениса във вагината няма. -Мамка му,колко е тясно. - започват да се движат,а аз едва сдържам писъците си. -Не гледай мен,гледай тях. - инструктира ме Кубрат,завъртайки главата ми към Велизар,който продължава да диша тежко. Дъхът му е горещ и приятен,чак гали устните ми. 

-Сега погледни Ивелин. - нареди Преслав. С отворена уста,аз се завъртях към Ивелин,който със свободната си ръка уви косата ми около юмрука си и рязко ме придърпа към себе си за да издиша в бузата ми. В стаята ухае на тестостерон и буквално кара всички хормони да се активират и да избухна като фойерверки. Особено,когато Велизар стисна гърдата ми,а Ивелин натисна малкото снопче,което само това чакаше. Скимтя и леко подскачам ,готова да посрещна оргазма си.  

-Да…Да…-крещя и бедрата ми се разтрисат. Пенисите излизат от мен и ги опръсквам със сокове. Преслав се подсмихна и намокри космите над венериния хълм.

-Кой те чука,Таня? - попита Преслав,докато аз се съвземам,напълно отпусната на дивана. 

-Преслав и Кубрат. - с главичките започват да удрят по чувствителният ми клитор. Извивам се,сякаш така ще ги избегна

-Точно така! -отново влизат в мен,подхващайки ритъм,от който едва не си глътнах езика. Отмятам глава и стискам очи,неспособна да погледна ,който и да е,но те не ме оставят. Усещам някой от братята да дърпа мокрите ми косми,а другият да стиска зърната ми. Това наелектризира всяка точка и аз не издържам и изпищявам. Господи. Твърде интензивно е. 

-Преслав…Кубрат…-крещя аз,повдигайки глава за да ги погледна. Преслав прокара ръката си през врата ми,Кубрат прави същото и сега и двамата искат да ги гледам. Това и правя. Гледам как те всеки момент ще се разпаднат и това им го причинявам Аз. Леко свеждам поглед,виждайки главичките на пенисите на братята да се показват от долниците им и как пръстите на двамата се плъзват нявсякъде по мен. И те са на ръба. -Да! -извиквам първи път. -Да!-извиквам втори път и така ги подтиквам да влязат още по надълбоко в мен. -Да! - извиквам трети път ,приемайки ударите с пръстите на Ивелин по клитора ми. -Да!-извиквам четвърти път,стискайки ръцете на Преслав и Кубрат.  

-Мамка му! - изръмжа Кубрат,излизайки от мен за да свърши върху линията с косми над венериния хълм. След малко и Преслав го последва. Всички дишаме тежко,братята продължават да стискат бедрата ми,а Преслав и Кубрат са на колене,напълно тихи. Всичко беше супер,но се чудя как по дяволите братята издържат с тази ерекция. Как в момента не ги дразни това,че няма да се облекчат. -Още ли искаш да ги чукаш? - попита Кубрат,докато се изправя в целият си ръст с полу омекнал пенис. 

-Не! - братята ме пускат и аз също се изправям на треперещите си крака. 

-Сигурна ли си? - попита Преслав,придърпвайки ме към себе си. Поглеждам го в очите и казвам истината. 

-Напълно сигурна.