Самуил

В миналото

 

-Ще се съгласиш ли? - попита Сотир Карамазов,когато видя да се подготвям за срещата със Тонислав Русев. По-късно имаме дело срещу Лука Милошевич. Това е среща за сблъсъка между два свята. Справедливост и Алчност.  

-Трябва да обсъдим детайлите. - закопчавам ръкавелите на ризата и се поглеждам в огледалото. Това дело е най-сериозното до момента и трябва да се концентрирам. Милошевич е сръбски бос ,обвинен в няколко престъпления. Трафик на жени и деца,контрабанда, проституция,убийства и рекет. Време е да го вкарам в затвора. Справедливостта е на първо място,всичко останало е без значение. 

-Всички знаят прякора ти. Цяла София те търси. “Единакът” не е само прозвище,а олицетворение на човек,който иска твърде много за да подобри начина на живот на всеки един от нас. 

-Какво искаш да ми кажеш? - поглеждам го в очите,същите като на майка ни. Светло кафяви с оттенък на зелено около зеницата. 

-Откажи се. - Сотир се приближи към мен.-Няма нужда да го правиш. Ти се доказа. Един от най-добрите адвокати си. На път си да станеш Председател на Колегията. Защо ти е нужно да навлизаш в толкова дълбоки среди? Милошевич е престъпник…

-Мястото му е в затвора. -Сотир не е доволен,щом сви устни до побеляване. Той е по-големият брат и винаги ме е подкрепял,но сега не бих казал,че го прави. 

-В момента се опитваш да ме убедиш в нещо,за което няма как да получиш моето одобрение. Ти се съревноваваш с Русев. Искаш да го смажеш. - поклащам глава и завързвам вратовръзката си. 

-В много грешна посока си,братко. - във въздуха се усеща напрежението между нас и на два пъти отвързвам вратовръзката. Накрая отпускам ръцете си до тялото и тежко въздъхвам. - С това дело ще докажа себе си. 

-Ти вече си се доказал. Няма нужда да се намесваш. 

-Само аз имам смелостта да го направя. - Сотир ме обърна към себе си и с резки движения завърза вратовръзката. 

-Розали те чака…

-Не ме интересуват жените. -сега той въздъхна.- Не е сериозно. Само се чукаме. -отдръпвам се и отварям сейфа,където държа един от най-важните документи. Повечето са случаи ,за които не съм решил дали си струват. - Искам да ти дам нещо. -издърпвам черната папка,където съм описал всичко подробно. 

-Какво е това? - Сотир отваря папката и след всеки изчетен ред ,бръчката между веждите се задълбочава.- Това шифри ли са? -кимам с глава.

- Местоположенията на всеки един,с който работи Милошевич. -Сотир продължи да чете. 

-Откъде ги имаш? 

-Някой ми ги изпрати. - Сотир замълча,затвори папката и ми я върна. Поклащам глава и заключвам сейфа. -Ако нещо се случи с мен ги предай на полицията. Те ще знаят какво да правят.

-Забравям за думите ти. Не я искам. - очаквах такава реакция. От един месец той е против участието ми в това дело. Не разбира,че в Колегията няма място за съревнование,а има място само за уважение. Не съм алчен за пари,не искам власт,искам да работя за изграждане на личността ми.  Все още има какво да науча и,ако ми се доверят ще мога да контролирам Колегията. Сегашният Председател си затваря очите за много неща,но аз не. Мога да предоставя доказателства за всеки един и да останат без работа за един работен ден. Русев е в черният списък. Той има най-много провинения. -Ще бъда в залата. -подсмихвам се и прибирам папката,но не в сейфа ,а под бюрото,където само аз знам,че мога да скрия нещо. 

-Не съм очаквал друго,братко.- на почти всяко дело присъства и се радвам,че поне един Карамазов се гордее с мен. Родителите ни искаха да вървя по пътя на Сотир. Да въртим заедно бизнеса му. Това е неговият път,но не и моят. Имам друга задача в живота.

-Бояна ще те чака. -Сотир взе чантата с всички доказателства и излезе от стаята. 

-Бояна е с приятелки. 

-Разбра ли се какъв е пола на бебето? - не знам нищо за бременността ,но наскоро ги чух да говорят,че след няколко дена са на преглед. 

-В събота ще вечеряме и ще споделим на всички какъв е пола. - не мога да не забележа широката му усмивка. Рядко го прави,в това си приличаме. Баща ни ,бивш пехотинец и строг надзирател ,определено ни е научил да въздържаме емоциите си. Майка ни е мълчалива,научена да говори ,когато трябва. На моменти виждам гордостта в очите ѝ,но се прикрива. Аз съм твърде млад за да съм на това ниво и тя това го знае. При нея всичко е стратегия и донякъде я разбирам. Може да липсва комуникация помежду ни,но тя знае какво правя и мълчаливо се съгласява. 

-В ресторанта ли ще бъде вечерята? - Сотир отключи колата и бързо се качваме. Трудно ми е да разгадая всяко едно негово изражение,не знам какво мисли,какъв ще му е следващият ход. Той е стратег като майка ни. Затова и бизнеса му върви добре. Няма нужда от помощ,справя се сам. 

-Все още не сме го решили. -кимам с глава и правя всичко възможно за да не попитам за решението му да отвори друг ресторант. Не сме говорили за това. Гледам мълчаливо да одобрявам действията му. Бояна е жената за него. Тя го съпътства и винаги му е помагала в решенията. - На Русев може ли да му имаш доверие? - 

-И Да и Не. - няма нужда да знае ,че срещата ни не е за да разберем дали си имаме доверие,а какви ще са последствията,ако Милошевич влезе в затвора. Сотир ме погледна за малко и отново върна вниманието си към пътя. Той ме познава и знае,че нещо крия. Аз наистина крия много неща и то,защото не искам да ги излагам на опасност.

-Надявам се знаеш какво правиш. -кимам с глава. -Трябва да излезеш жив от тази каша. -каквото и да се случи ,те трябва да бъдат в безопасност.

-Ще се оправя. - Сотир отново си примълча, докато не стигнахме до Софийският районен съд. Изгаси двигателя и ме погледна с напълно неразгадаемо изражение. Умело го прави,като баща ни.

-Трябва да ти кажа нещо….- постави ръката си на волана и сведе поглед. - …Някой ни заплашва. - напрягам се и стискам свободната си ръка в юмрук. -Бояна ме посъветва да не ти казвам,защото знае колко важна е кариерата ти…

-Чакай малко…Какви са заплахите? 

-Принуждават ме да те спра. - няма смисъл да питам за инициали или нещо подобно. Безсмислено е. Знам кой е. 

-Добре! Ще се видим след половин час. - 

-Самуил! - слизам от колата и вървя към съда. Мамка му. Предизвиква ме и с това си спечели още един враг. Още с влизането не поздравявам никого. В момента всеки един разговор може да издаде притеснението ми,а това никога не трябва да се случва. Минавам по коридора и насреща ми се появява Тонислав в делови костюм. Като ме видя се закова на място. Забързвам крачка и с пръст насочен към него съскам. 

-Ще те съсипя. - няма да има среща. Ще го попилея в съда. Точно това заслужава. Влизам в залата и спирам пред бюрото за да отворя куфарчето си и да изкарам всички доказателства. Съдията ще иска да ги види и съм готов да говоря за всяко едно. Сядам на стола и тежко въздъхвам. След малко Тонислав влезе и се подготви. Колкото време се взирам в него,толкова ми напомня за думите на Сотир. Сгрешил е човека. Може да се целя към справедливост,но ако някой посегне към семейството ми ,отвръщам. 

Съдията влезе. Водил съм дела пред него ,знам на какво да наблегна. Съдия Видов харесва детайлите,на това ще се стремя. Шестима заседателя се настаниха по местата и няколко души влязоха в залата ,включително и Сотир. Удържа на думата си,той винаги го прави. 

-Успех! - прошепна Сотир. В същото време влизат Райна Кехайова и Лука Милошевич. Райна ме поздравява и сяда до мен,а Милошевич даже не поздрави Тонислав,но пък погледна към мен. Поглед на мафиот без капка емоция. 

- Дело номер 421. Разглеждаме случаят за трафик на жени. Ищецът Райна Кехайова е представила доказателства срещу ответника Лука Милошевич,по обвинение за трафик на хора с цел сексуална експлоатация. Господин Карамазов ,покажете доказателствата по делото. - вземам папката и се приближавам към Съдията. 

-Предвид доказателствата събрани от Госпожица Кехайова ,бизнесът на Господин Милошевич не е само трафик на хора,а и на деца.

-Възразявам! Делото не е свързано с трафик на деца. -Съдията го погледна и поклати глава. 

-Продължете ,Господин Карамазов! 

-Отворете на страница пет. Срещата ми с едно от децата доказва всичко това. Запомнил съм всяка дума. -поглеждам към заседателите. - “Оставиха ни в тъмните стаи за да не виждаме лицата им. Събличаха ни и се подиграваха с телата ни. Момиченцата кървяха след като те си тръгваха,а аз не можех да се изправя от болка.”

-Възразявам! - отново скача Русев ,но тук не може да ме обори. Промених хода на делото. Захапах стръвта и няма пускане,стига Съдията да не приеме възражението. 

-Продължете! - Съдията отвори папката и от това ,което виждам е на страница пет. 

- Ако позволите ,ще предам на заседателите снимки на убитите жени и деца. Тези,които не са се подчинили. - Съдията направи знак да се приближа към тях.

-Това как се доказва,че моят клиент е извършителя? -провиква се Русев. Подсмихвам се и пускам следващият си коз. 

-Призовавам Алексей Варкович. - вратата на залата се отваря и влиза човека,който убедих ,макар да има опасност за живота му,да предаде Милошевич пред съда. Русата му коса е пригладена назад,костюмът перфектно приляга на фигурата му и колкото да е изненадан Милошевич,забелязва се и болката от предателството. Той беше дясната му ръка,но след като Милошевич го срина,Алексей се покри за кратко,докато не издействах да го открият за да дойде до тук.-Добър ден,Алексей! - посочвам с ръка къде да седне. С крайчеца на окото си виждам как Милошевич и Русев се напрягат от присъствието му. Той знае много повече отколкото те си мислят. 

-Добър ден! - Алексей погледна към съдията след това към заседателите. 

-Ще ви задам един единствен въпрос…- започвам аз,правейки няколко крачки назад за да мога да видя реакцията на всички. - …Какво ви подтикна да дойдете в залата? -Алексей погледна към Милошевич,дълъг поглед,заради който си помислих,че ще се откаже от уговорката ни. 

-Може ли да покажа? - поглеждам към Съдията. 

-Покажете,Господин Варкович! - Алексей се изправи,свали сакото,откопча ризата си и я съблече пред всички. Това,което ни показа секунда след това се чуха ахвания и в залата колкото и малко хора да има настана хаос. -Тишина! - съдията чукна с чукчето за да спрат. В залата отново е тихо,а аз се взирам във всички написани имена по гърба му. 

-Имената са на …

-Жертвите му. Жени и деца. По неговият гръб са имената на мъжете,на които е отнел живота им. -нямах и най-малка представа за това. Каза ми,че има силно доказателство,доверих му се и изчаках. 

-Колко са на брой? 

-Двеста двадесет и две. - отново настана хаос в залата и докато Съдията се опитва да ги спре,аз се приближавам към Райна. 

-Ти ми каза,че те е белязал. - тя кимна с глава. -Как? - погледна към Милошевич и се поколеба дали да ми каже. 

-Тези от нас,които останем живи по-дълго време ,ни продава на влиятелни мъже. Под корема ми е изписано името на човека,който ме е купил. 

-Да разбирам,че за всичко той си води нещо като отчет. Имената са …- обръщам се към Алексей,който вече закопчава ризата си. Милошевич изглежда спокоен и това е маската,която очаквах от началото на делото. 

-Гаранция. 

-Нямам повече въпроси. - сядам до Райна и чакам Съдията да даде почивка. 

-Двадесет минути почивка. 

-Разкъса го. - прошепна Сотир в ухото ми. Гордее се с мен,но все още не съм забравил за заплахите. 

-Почини си. - казвам на Райна и я оставям за да подканя брат ми да ме последва. Сблъсквам се с един мъж на входа и заобикалям следващите,които бързат. - Трябва да си тръгнеш. 

-Защо? - кимам с глава към колегите. 

-Защото е опасно. Разобличих го и не искам да си тук. 

-Същото важи и за теб. -Сотир ме спря и с твърдият си поглед ми казва да го послушам. 

-Не мога! Трябва да…- от залата се чуват викове и писъци,карайки ме да притичам и да видя Райна и Алексей на земята. Милошевич все още е на мястото си,твърде спокоен от случилото се. -Какво стана? - попитах охраната,който изглежда паникьосан. 

-Не съм сигурен. Разговаряха и изведнъж тя падна след това и той. - не виждам прободна рана,но и не долавям и пулс. 

-Дадоха ли им нещо? - полицията влиза и изкарва всички хора,задържайки ги за разпит.

-Не! - изправям се и поглеждам към Русев. Той прави същото. Не знам какво вижда в очите ми,но аз виждам много неща в неговите. Той ги е убил за да спре делото. Мисли си,че толкова лесно ще измъкне Милошевич. Ще влезе в затвора и тогава не аз ще съм виновен ,а адвоката му. Не можа да се справи с доказателствата и като знам как действа Лука,Русев ще бъде под ножа. 

След минути обявиха,че делото се отменя. Докато не разберат какво се е случило с Райна и Алексей,няма да се възобнови. Дадоха време на врага да действа. Въпросът е кой ще бъде следващата му жертва. Русев или Аз.