Елена

 

Не мога да спя. Гостите в къщата ме тормозят.  Те са като варвари. Нямам им доверие и това ме побърква. Гледат ме като нещо,което трябва да опитат. Чудя се на Самуил,как се е съгласил на това безумие. Няма час,в който да не чувам гласовете им или тежките им тренировки. Страхувам се от тях,но така като гледам на никой не му пука. Жадна съм и сега мисля план как да действам без да ме види някой от тях.

Малко по-рано успях да взема един нож и сега го стискам в ръката си,готова да го използвам. Излизам от стаята и правя всичко възможно да мисля ,че те са тук да ме пазят,а не да ме наранят. Само с тази мисъл стигнах до кухнята и си налях една чаша с вода. Отпивам няколко глътки и се вслушвам в звуците идващи отвън. Оставам чашата и бавно пристъпвам към прозореца. Няма никого. Пълен мрак. Само лампата пред другата постройка свети. Обръщам се и изтървам ножа,когато от коридора се появи мъжки силует. Стои на едно място и не мърда,сякаш чака точният момент. 

Ще рискувам като приклекна и взема ножа. Здраво го стискам за да не го изтърва и правя една крачка назад. Той продължава да стои,а аз продължавам да се отдалечавам. Преди да отворя вратата на Вилата,мъжът направи една стъпка напред и тихо каза. 

-Бягай! - и за миг не се замислям. Отварям вратата и бягам към постройката. Там със сигурност има някого. Задъхана стигам пред вратата и рязко я отварям ,влизайки в тъмното помещение. Предният път като влязох тук бях свидетел на поредната жертва на Самуил,а сега не знам с какво ще се сблъскам. Не светвам лампата за да не ме забележи веднага. Трябва да се скрия и лека полека се придвижвам в тъмнината. Миризмата е отвратителна,сякаш тела са се разлагали тук и веднага ми се повдигна. Запушвам с ръка устата си и продължавам да правя крачка след крачка. -Кучката се скри тук! - казва същият мъж. Докосвам една метална етажерка и бързо прикляквам,когато отваря вратата. От тук виждам как стои на прага и сякаш ме търси с очи в тъмнината. -Влязла е в гробницата. - тежко преглъщам и си поправям път с ръка за да се скрия зад етажерката. -Мирише на трупове. - появи се още един до него,а аз все по-здраво стискам ножа. Ако се наложи няма да се поколебая да го използвам. -Аркусът я пази ,но не трябва да има доверие на всеки един от нас. - сигурна бях,че на тези хора не може да им се има доверие. Въпросът е къде са Орлин и Стоил? Правя всичко възможно да съм тиха,но когато светна лампата и едва не извиках. В помещението наистина има трупове. Закачени са на тавана,по същият начин като в “гробницата” на Самуил. Онова скрито място от всички. Толкова бях погнусена от начина,по който ги оставил,като трофей. Мъжете не ме виждат,. Пристъпват към труповете и се подсмихват. -Убил е Драганов. - запушвам устата си с ръка ,не можейки да повярвам,че е убил чичо си. - Чеченеца също. - поклащам глава. -Този не го познавам. - завъртя трупа,сякаш е боксова круша и колкото време се взирам в него,разбирам кой е. Янко Проданов. Мъжът за когото трябваше да се омъжа. Убит е с куршум между очите. И така като гледам всичките са убити по същият начин. Направил го е бързо и с точност. - Няма пропуск. Перфектен изстрел. - одобрително казва мъжът с тъмната коса до раменете. 

-Къде е тя? - появи се Орлин на прага на помещението. Той е моята надежда. Ще ги спре и ще мога да се обадя на Самуил. 

-Крие се ,но е наблизо,усещам мирисът ѝ. - безразличният тон на другият ме озадачи. Той знае,че съм тук и няма къде да избягам. Трябва да се срещна очи в очи с тях.

-Открийте я! Какво чакате? - извика Орлин,пристъпвайки към етажерките. Погледът му е непроницаем както обикновено,но има нещо ,което ме тревожи. В ръката си държи дълъг нож,който проблясва на светлината. Мъжете се размърдаха и за да се скрия по-добре ,без да исках с крак бутнах етажерката и така издадох къде съм. Орлин погледна в моя посока и изръмжа. Скривам част от ножа в ръкава и с върха на пръстите си го стискам към дланта си. Орлин се приближи,стисна ме за ръката и ме повдигна,натискайки острието на ножа в гърлото ми. 

-Какво правиш? Къде е Самуил? - накара ме да вървя и след секунди излязохме от постройката и тръгнахме към Вилата. Зад нас двамата мъже ни следват,чувам стъпките им. -Орлин…

-Тихо! - съска в ухото ми. Какво става? Защо така постъпва с мен? Предава Самуил ли? Не мога да го повярвам това. Самуил може да е всякакъв,но знае кой да допусне до себе си. - Влизай! - едва не се спъвам на прага,когато ме бутна. Вдигам поглед и виждам всичките варвари да се взират в мен. -Ето я! Дъщерята на Русев. Копелето,което ни вкара в затвора. За отмъщение ви давам главата ѝ. - рязко завъртях глава към него. Това някаква шега ли е? 

-Моля те,недей! - сълзи пълнят очите ми,но не ги оставям да паднат. Трябва да се боря,не трябва да им позволявам да ме докоснат. Бебето в утробата е най-важното. Варварите извикаха в знак на съгласие,а Орлин се приближава и действам на момента. Скачам и замахвам с ножа,изненадвайки го с бързата ми реакция. Острието мина през корема му и Орлин изръмжа. Това не го спря. Стисна ме за гърлото и рязко ме избута за да падна на земята. Изтървам ножа и пълзя за да го хвана ,но някой настъпа ръката ми. Извиках от болка,но ме оставят да го взема. Те знаят,че нямам опит за да го използвам и в момента си играят с мен. Рязко се завъртях  и веднага виждам кръвта по пода. Орлин кърви и за един кратък миг ми стана тъжно. Той ме пазеше. Отърва ме от яростта на Самуил и сега го раних. Забравям за тези мисли и го изритвам ,когато се опита да ме хване. Другите не мърдат,само ни наблюдават,по -точно се взират в мен. -Не! - опитвам се пак да го изритам ,но не ми се получи. Стисна крака ми и ме издърпа към себе си. Удари ме по лицето и веднага ме връхлетя силна болка. -Спри! - изплаквам аз. Орлин не чува,стисна ме за косата и ме завлачи по коридора. Зад нас се чуват подигравки и смях. 

-Самуил те остави жива,но ти трябва да отидеш при Татенцето. - извика единият от тях. 

-Ще спечелим много пари. - добави друг от компанията. 

-Елате и вижте как ще изтече кръвта ѝ. - подкани ги Орлин и всички ни последваха. Влизаме в стаята ми и вече едва усещам скалпа си от болка. Пусна ме пред леглото и силно натисна с крак под корема ми. Изпъшквам и насочвам ножа към крака му. Разбра какво искам да направя и ритна ръката ми след това се надвеси над мен и ми заби доста силен шамар. От него продължава да тече кръв,но това не забавя действията му. Бърз е и реагира на всяко мое движение. 

-Убий я! - 

-Да,направи го! - те се наслаждават на това. Ще спечелят пари и ще продължат със следващият. 

-Не! Бебето. - Орлин взема ножа от ръката ми и без да се замисли го заби под корема. Затварям очи и пищя колкото сили имам. 

-Елена! Елена! - гърлото ми пресъхна от викове,ушите ми кънтят,а болката превзема  всяка клетка в тялото ми. - Елена! - чувам името си,но с това и смехът на всичките. -Отвори очи! - осъзнавайки,че кръвта полепва по ръцете ми ,аз загубих бебето. Бебето на Самуил Карамазов. -Елена! - отварям очи и всичко пред мен избледнява и настъпва тишина. Взирам се в тавана на стаята и докосвам корема си. Трябваха ми няколко секунди за да разбера,че това беше най- големият ми кошмар.