Елена

 

Очите ми парят от безсъние. След снощното присъствие на Самуил в стаята ми, аз не успях да заспя. Чувствам се унизена,наранена и напълно съсипана от това колко бързо нещата се промениха. Живея във Вила,в която се крия или по-точно съм тук ,защото Самуил заповяда. Преди това правеше същото,но поне имах време за изява,да покажа какво мога,какво искам. Така ми липсва пеенето,липсва ми възторжените възклицания след моя песен,липсва ми публиката,но най- вече ми липсва онзи изгарящ поглед на Самуил. Тогава караше кожата ми да настръхне,караше всяка нервно окончание да разтърси и аз буквално се губих сред думите в песните. Сега,този поглед го няма,старият Самуил изчезна. На негово място е по- непредвидим,по-решителен и по- настървен. Синьо-сивите му очи са като лед,на моменти се страхувам от тях. Имам чувството,че при този пронизващ поглед иска да ме вледени и да ме счупи,така както се чупи кубче лед.

Не знам как да се справя с него. Не знам как да го накарам да разбере,че вече ще бъда лоялна и може да разтопи този лед в очите си. Съжалявам за всичко,така както съжалявам ,че живота ми стана толкова несигурен и за всичко това аз съм виновна. Каквото сам си направиш както казват хората. Не съм си мислила ,че точно аз ще попадна в такава ситуация,имах мечти,имах амбиции,а сега на деветнадесет години ,бременна от мъж,който ме мрази. 

Избърсвам лицето си и ставам от леглото за да отида до банята. Главата ми е замаяна,краката ми треперят и все още усещам лекият дискомфорт от секса. Чувството е приятно и щеше да бъде още по-голямо удоволствие ,ако правихме секс не от наказание и омраза,а от желание. 

Вземам много бърз душ,нито ми се стои в банята,нито имам желанието да премислям всяко действие,докато бие топлата струя по тялото ми. Увивам се в кърпа и още като излязох в коридора усещам неприятно чувство да се загнездва в мен. Много е тихо. Не, че това е странно,винаги е било тихо,но сега има нещо различно и ще разбера какво е то. Влизам в стаята си и за секунди се обличам. Даже не си направих труда да среша косата си. Завързах я на опашка без да се поглеждам на огледалото. 

Вече съм в коридора,където за миг се заслушах. Тишина. Имам чувството,че съм сама,а това не се е случвало никога. Слизам по стъпалата,избягвайки онези места ,от които се чува дразнещ звук и така издавам къде съм. Много внимателно вземам всички стъпала и оглеждам голямата всекидневна след това непокътната кухня. 

-Самуил! - посреща ме отново тишина. Мамка му,аз наистина съм сама. Не мога да повярвам,че го е позволил. Все пак сърбите искат главата ми. Има нещо нередно тук. Самуил винаги знае какво прави. Винаги е с една крачка напред. -Самуил! - отварям входната врата и за мое учудване е отключена. Навън е топло,приятно,свежият въздух ме удари в лицето и аз почувствах облекчение. От колко време не съм излизала за да се разходя. Да вървя по тревата и да се наслаждавам на всеки мирис ,с който ще ме дари природата. Ох ,толкова ми липсва. Искам старият си живот. Изхлипах на мислите си и тръгнах по пътеката ,където води към постройката от дясната страна на Вилата. От тук виждам джипа и мотора на Самуил. Спрени са в началото на пътеката и така като гледам наоколо няма нищо друго,освен гора. Красиво е,бих казала,че е повече от страхотно,отдалечени от всички,но ако бяхме влюбени и се наслаждавахме на всеки един момент заедно. 

Стигам пред постройката и застивам на място,когато чувам силни стенания от болка. С трепереща ръка натискам бравата и надниквам,ахвайки от гледката,която се разиграва пред очите ми. Мъжът седящ на стол,по средата на помещението пъшка при поредния удар по лицето. Главата му се завъртя наляво след това клюмна на една страна. Самуил е безмилостен. Бялата му риза е в кръв,ръкавите му са набрани до лактите,разкривайки двата Аркуса на ръцете и удар след удар,мъжа едва си поема въздух. Орлин стои до него и се взира в окървавеното лице на непознатия.

Правя една крачка и Самуил повдигна глава. Стисна ръце в юмруци и изправи гръб. Не откъсвам очи от неговите,той прави същото,с малката разлика,че неговите са като лед. Като Айсберг. 

-Кое не разбра от думите,не излизай от Вилата. - прогърмя гласа му. Поглеждам към мъжа,който седи със сведена глава и навсякъде по него има кръв. Закривам устата си с ръка и се боря с порива да повърна. -Махни я от тук! - излая той на Орлин. Той пристъпи към мен,а аз се затичах по пътеката, към отворената врата на Вилата. Влизам вътре и се спирам пред мивката,поемайки си въздух няколко пъти. 

-Кой беше този? -знам,че Орлин е зад мен,но той не отговаря и разбрах защо. Самуил стои на вратата,напълно зловещ,като злобно куче,готово да нападне. Оголва зъби и стиска ръце в юмруци. 

-Самуил…

-Млъкни! - обръщам се с лице към него и стискам с ръце плота. -Къде е шифърът? 

-В стаята ми. 

-Върви пред мен. - поколебах се за момент. - Веднага,Елена! - поглеждам към Орлин,който се опитва да бъде безучастен. Все още не мога да забравя това,което открих за него и честно да си призная не знам какво да мисля. Той е потаен,както и Самуил. Не знам какво да очаквам сега като се качим в стаята. -Къде е? 

-Тук беше! - паникьосана поглеждам нощното шкафче след това бюрото и накрая Самуил,който едва се сдържа да не избухне. 

-Подиграваш ли ми се? - правя няколко крачки назад,плаши ме не само погледа ,но и кръвта по ръцете и ризата му.

-Не! 

-Тогава къде е? - приближи се към мен и аз веднага стиснах очи,но нищо не последва. Самуил дръпна рязко пердето и погледна навън. Леко сведе глава ,сякаш се заслушва за необичаен шум. 

-Сам…- направи ми знак да замълча и едва успях да преглътна. Буца заседна в гърлото ми от мисълта да има някого в къщата. Страхувам се и правя нещо,което не трябва,стискам ризата му с две ръце и полагам главата си между гърдите му. Самуил се напрегна,направо се вкамени,но аз имам нужда от него,макар той да не подозира за това. 

-Мамка му! - изпищях,когато рязко ме дръпна от себе си и се озовах на земята по дупе. Закривам главата си с ръце за да се прикрия от стъкалцата,които се посипват върху мен. Самуил излезе от стаята като светкавица,а аз едва си поемам въздух. Хлипам и заставам в ъгъла със свити колене. Някой стреля към нас. Прозореца е счупен и сега не смея да помръдна. Толкова ме е страх,че поставям ръката си на корема,сякаш така ще спася бебето. 

-Ето къде си била. - само като чух тези думи и рязко вдигам поглед. Мъжът на прага на стаята ми е с маска,не мога да видя лицето му,само мога да видя ножа в ръката му. -Ела тук! - изпищявам,когато пристъпи към мен и насочи ножа. Скачам от мястото си и хващам първото нещо,което виждам. Вазата на нощното шкафче в близост полетя към него,но той я избегна. -Кучка! - 

-Пусни ме! -удрям го с юмруци по лицето за да ме пусне. 

-Престани! - завъртя ме с гръб към себе си и натисна острието към врата ми. Застинах на място. Сълзи се стичат от очите ми. -Красивата ти глава струва много пари. - просъска той в ухото ми. Хлипам и стискам ръката,която държи ножа. - За мен ще е чест да му я поднеса. - не мога да се сдържам и заревах като малко дете. Той ще ме убие. 

-Моля те! 

-И хубаво миришеш. - вдиша в косата ми и издаде звук на задоволство. 

-Недей! - приближи главата ми към неговата и натисна острието. 

-Такива са нарежданията,но смятам първо да те изчукам. -изпищях,когато ме натисна на леглото и свали клина по краката ми. Чувам ,че разкопчава дънките си и сваля ципа,но преди да дръпне бельото ми ,три изстрела един след друг проехтяват в стаята. Лежа по корем на леглото по бельо и силно ридая. Изминават няколко секунди,в които аз не спирам да плача и да търся с очи Самуил. Стои до вратата с вдигнато оръжие и с безчувствен поглед. Ранен е. Има кръв под рамото и една линия по врата. 

-Самуил! - привиквам го аз,но той се взира в трупа зад мен. -Моля те! - Самуил се приближи,спря се зад мен,дръпна маската на мъжа и изсъска. Пусна го и ме погледна. Толкова мълчаливо го направи,че ме побиха тръпки. Леко се изправям и веднага скачам върху него. Той не ме прегърна,но аз толкова силно го стискам,че нямам желание да го пусна. На правилното място съм,в неговите ръце,не ме интересува ,че са в кръв,аз съм виновна и аз трябва да бъда изцапана с кръвта на тези хора. Заради мен са тук. 

-Отиди в моята стая и ме изчакай! - с нежелание го пускам и с треперещи крака излизам то стаята. Нямам идея къде е неговата стая,само знам къде е детската стая,в другите стаи никога не съм влизала. Просто не съм се интересувала. Интересувам се как мога да оправя отношенията си с него. Проверям една от стаите и веднага разбрах,че това е неговата ,заради мириса ,който изпълни ноздрите ми. Сядам на леглото и за миг оглеждам стаята на Самуил. Изглежда в негов стил,тъмно сиви стени,тъмни мебели,пердетата са сиви,само бюрото му е тъмно кафяво,напълно подходящо за неговия вкус. Плъзвам ръката си по мекотата на одеялото му. Сигурна съм,че и мирише на него. Този негов специфичен аромат кара кожата ми да настръхне. Все още съм по бельо,но и готова да го чакам колкото е нужно. 

След около половин час той влиза. Изглежда изтощен,леко блед ,но се е измил и се е преоблякъл. Изправям се,готова да поговоря с него,но заобикаля леглото,дръпна завивката и легна по гръб,правейки гримаса. Не знам какво да правя. Да легна и аз до него или да огледам раната,която беше напоила ризата му. 

-Лягай ,Елена! - не чакам втора покана. Лягам от моята страна и се завъртях към него. Самуил е със затворени очи и диша тежко. От време на време присвива нос,сякаш мислите му го мъчат. -Войната започна. -шумно преглътнах.

-Откъде знаят за Вилата? 

-Такива хора като тях,никой не може да ги спре. Ще намерят начини ,както направиха и сега. 

-Какво ще правим? -Самуил не отговори веднага. Помисли няколко секунди,отвори очите си и ме погледна с напълно леден поглед.

-Утре пристигат. Орлин ще е с теб,а аз ще замина и ще се върна,когато мога. 

-Не,не може да ме оставиш сама. -Самуил седна на леглото и хвана опашката ми за да ме приближи към себе си.

-Ще слушаш каквото ти се говори. Няма връщане назад. Трябва да действам,а ти да кротуваш и чакаш.

-Не мога без теб. Моля те! - стори ми се,че омекнаха чертите му,но това беше само за секунда.

-Елена…-дръпна опашката ми и изсъска пред устните ми. - …Не разбираш ли? Ти си на една крачка пред смъртта. Предложил е крупна сума пари за главата ти,иска да заличи фамилията Русеви. Всички твои роднини са мъртви,включително и роднините ти в чужбина…-ахвам от чутото. -...Ще убие и теб,без да му мигне окото. 

-Аз нямам нищо общо с делата на баща си. - Самуил поклати глава след това погледна към устните ми. 

-Нямаш и най-малка представа какви бяха делата на баща ти. 

-Защо го правиш? Защо продаде всичко?

-Защото искам бебето. -просъска той. 

-Защо? - Самуил ме пусна и ми обърна гръб. -Кажи ми! Ти ме мразиш. Ненавиждаш мисълта да спиш в едно легло с мен.

-Елена,спри! 

-Трябва да знам. Намислил си нещо. Всеки ход ти е добре премислен. Знаеш какво ще се случи,нали?-когато произнесе всяка дума,аз се свих на леглото и заридах. Той не се интересува от мен.

-Бебето е всичко,което искам.