Елена

 

 

Дните си летят, настроението ми е същото като предните дни,само симптомите се увеличават. Доста често ми се гади,уморена съм,постоянно ми се спи и съм с почти никакъв апетит. Храня се до колкото мога и колкото ми позволява. Когато ме насилват,започва да ми се гади,чувствам корема си подут и съответно аз отново си лягам. Едно и също всеки ден. 

 

-Вечерята е готова. - Орлин влиза в стаята ми с обичайното си изражение. Откакто Самуил ме предупреди да си държа езика зад зъбите,той ме гледа по-различен начин. Сякаш е по-бдителен и на моменти иска да се прикрива повече отколкото трябва. По принцип не трябва да ме интересува кой е той,но думите на Самуил все още не могат да излязат от съзнанието ми. Любопитството ме гризе и искам да науча нещо повече. И без това дните са ми толкова скучни,ако се поразровя в интернет ще се разнообразя. Все още не съм използвала лаптопа във всекидневната,не виждах смисъл. 

 

-Добре! - Орлин ме чака,а аз едва се изправям от леглото. Вече и ми писна да лежа,а съм още в началото на бременността. Докторът ми каза ,че е нормално да се чувствам така в началото. Първият триместър е тежък,зависи как организма ми приема плода. Явно не толкова добре,щом се чувствам като парцал. Влизам в кухнята и рязко спирам. Самуил отново е тук. Говори по телефона,но ме гледа в очите. Не е идвал от няколко дена и сега като го виждам пред себе си и сърцето ми лудо затуптя. Отново изглежда невероятно. Красив, магнетичен,успя да ме омагьоса,макар да мислих само за отмъщение. Това ме вълнуваше,не обръщах кой знае колко внимание на чувствата ,които изпитвах. Играех роля за да му причиня болка. Накрая излезе така,че не той изпитва болка,а аз. 

 

-Припремите све. Причаћемо поново!(Подготви всичко. Ще се чуем пак!) - колебливо сядам срещу него. От дни мисля как да действам и смятам да си мълча. Опитите ми да оправя нещата сведоха до минимум ,а и вече не виждам смисъл. Той ме мрази. Свеждам поглед и започвам да се храня. На обяд почти нищо не опитах,сега мога да хапна малко повече. Както очаквах, картофената салата с пилешките пържоли  освен,че изглеждат добре,а и е страшно вкусно. Хапка след хапка,преполових чинията. Не поглеждам към Самуил,в известен смисъл тишината е приятна. По-добре така,отколкото да ме заплашва или да казва как е искал да ме убие. Вече приключих и смятам да се върна в стаята си. - Къде отиваш? -почиствам със салфетка устата си. 

 

-В стаята си. - 

 

-Не сме приключили. - уморих се от всичко,затова примирена от ситуацията,в която попаднах казвам. 

 

-Добре! - още не смея да го погледна. Пръстите на ръцете ми са моето спасение. Просто чакам да се нахрани и да се затворя в стаята си. 

 

-Изследванията ти са перфектни. 

 

-Чудесно! - няма какво друго да кажа. 

 

-Днес си много мълчалива. Друг път съскаш и хапеш като змия. -Всяка дума излязла от устата му е по-болезнена от предишната.

 

-Решила съм да не съскам,нито да хапя. -чувам сумтенето му и вдигам глава за да видя подигравателното му изражение. Явно за него това е смешно,но на мен хич не ми е забавно.

 

-И си мислиш,че като спреш и ще отмекчиш положението ли? 

 

-Защо трябва всеки път да се заяждаш с мен? Разбрах,ще сгреших. Разбрах,че съм идиотка…- скачам от стола. -...разбрах,че сега ще направиш всичко възможно за да страдам….- вече не говоря тихо,повишавам тон и това ще ми излезе през носа,а си казах ,че ще мълча.-...разбрах,че искаш да ме убиеш. Ще родя и ще имаш възможността да го направиш…Нали…

 

-Млъкни! 

 

-...с това си известен. Ти си “Аркуса”. Големият убиец и…

 

-Затвори си шибаната уста! - извика той и  скочи от стола,всявайки власт и сила. Млъквам и веднага осъзнавам какво казах. Много добре знам,че след като родя ще ме убие. Това е съдбата ми и най-тъжното е ,че не мога да променя възгледите му. Самуил има план в главата си и то от много отдавна. В този негов план, аз не фигурирам,колкото и да ми се иска да е обратното. Няма да го получа и единствено мога да мисля само за бременността и да родя бебето. 

 

-Извинявай! 

 

-Прекали!-свеждам глава и поставям ръката си на корема.

 

-Знам! Повече няма да се повтори.-поглеждам го. - Вече мога ли да се върна в стаята си?- изведнъж чертите му омекват,но знам,че омразата към мен е някъде там,вкоренена в него. Самуил кимна с глава и това беше моят знак да изляза по най-бързият начин от кухнята. Преди да вляза в стаята си решавам да видя дали лаптопа е на масата във всекидневната. Орлин е там и пише на него.

 

-Какво има? - попита той без да ме погледне. 

 

-Ъ-ъ… Мислих си да взема лаптопа за да пиша песни. - Орлин спря да пише ,натисна няколко пъти по клавиатурата,размърда мишката и затвори лаптопа. Подаде ми го и учудена го вземам. -Благодаря! - прегръщам лаптопа и пристъпвам по коридора. Виждам сянка пред отворената врата на стаята,в която не съм влизала,защото винаги е била заключена и забавям крачка. Не трябва да изпитвам страх. Самуил и Орлин са тук,не съм сама. 

 

-Тук ще е детската стая. - каза Самуил пъхнал ръцете в джобовете на панталона. Сега разбирам защо е била заключена. В нея няма нищо,едни голи стени,без мебели,но това да я пази за да не влиза никой ме трогва. Той се вълнува от бебето. Стискам лаптопа към гърдите си и мълча. -Като разберем пола на бебето, ще боядисам стените. -кимам с глава,макар той да не ме вижда. - Ще извикам човек,който да я обзаведе….- погледна ме. -...по твой вкус. - това малко ми дойде като шок. Не очаквах да каже такова нещо. По-добре да не показвам емоция и без това не виждам смисъл да се радвам. Не мога да забравя факта,колко ме ненавижда. 

 

-Добре! - Самуил заключи вратата на стаята и прибра ключа в джоба на панталона. Спря до мен и синьо-сивите му очи направиха бърз оглед на облеклото ми. Облякла съм една свободна сатенена рокля до средата на бедрата. Днес ми е изключително топло и трябваше да подбера нещо леко и не толкова докосваща кожата ми. 

 

-В присъствието на други мъже,такива рокли не са подходящи. - свеждам поглед,оглеждайки роклята,сякаш сега осъзнавам какво съм облякла. Вярно има дълбоко деколте,но на кой му пука в тази вила как съм облечена. Нито доктора ме е гледал с други очи,а пък Орлин е с най-неразгадаемото изражение. Едва ли си мисли нещо мръсно и порочно,по-скоро чака да се отърве от задачата да бъде детегледачка. 

 

-Добре! Веднага ще я съблека,Господин Карамазов! 

 

-Нека да видя. - не се събличам за първи път пред него,затова няма за какво да ме е срам. Влизам в стаята и оставям лаптопа на бюрото си. Не го поглеждам,когато отварям гардероба и изваждам широка долница и тениска с лого. Издърпвам ципа на роклята и свалям презрамките,с лекота плъзвайки се по тялото ми. Нямам сутиен,дразни ме ,а и не намирам смисъл да нося. Бельото ми е черно и сатенено. Не искам да го поглеждам,но го правя. Облегнал се е на касата на вратата и неприкрито ме оглежда. За миг се зачудих защо го прави. Той ме мрази,иска да ме убие. Интересува се само от бебето,не и от мен. - Ще настинеш. Облечи се. - тук усетих подигравката с мен. Ядно вземам долницата и я обличам,докато го гледам в очите. С тениската се забавих и то нарочно. Нека да гледа голите ми гърди,до няколко месеца ще са по-големи и ще му се прииска да ги докосне. -Носи сутиен. Зърната ти са настръхнали и се виждат. - подсмихна се и си тръгна. Не искам да мисля за държанието му,не е нещо ново,той така се държи от ден първи. Пренебрегвам думите му и затварям вратата на стаята ми. 

 

Сядам пред лаптопа и го отварям с надеждата да разбера нещо повече за Орлин. Не знам какво да напиша в Гугъл,но щом Самуил го има ,може и него да открия. Първо ще започна с името му, Орлин Иванович. Излизат ми други хора на снимки,както и страници за някакво убийство в Сърбия,Белград. Натискам на първата страница и се зачитам в написаното. 

 

Новината за потенциалния заговор за убийството на сръбския министър председател Миленко Маркович се превърна в основна тема за западната ни съседка, като Президента и шефове на силови агенции в страната коментират ситуацията и нейната сериозна важност.И макар да липсват особени детайли около въпросното планирано покушение, изтича информация,че потенциалният поръчител е влиятелният криминален клан "Иванович".

Не за пръв път хората около Маркович твърдят, че срещу него се планира атака и дори потенциалното му убийство.

Основният източник на средства на клана “Иванович” са търговията с кокаин от Южна Америка, трафик на оръжия и пране на пари, но заради огромните си печалби те успяват да привлекат към себе си елементи от абсолютно всички кътчета на подземния свят по Западните Балкани. В началото “Иванович” работят заедно с друга локална групировка - клана “Шарич”.И двете групи разполагат с мащабна логистична мрежа от бази в Европа и Латинска Америка. Това им позволява да създадат внушителна и бързо растяща организация, която трупа влияние и пари.

До един инцидент в края на 2017 г., когато от склад във Валенсия изчезва пратка от 200 кг кокаин от Колумбия. Тази случка всява раздор между представителите на двата клана, който впоследствие се превръща в мащабна подземна война, разтърсила както Черна гора, така и Сърбия. Над 50 души умират вследствие на тази вендета между групировките, като сред жертвите освен гангстери има и редица цивилни, включително адвокати. Много от убийствата са публични и се извършват посред бял ден на обществени места, използват се експлозиви за взривяване на противниците и като цяло войната между гангстерите обхваща и мирното общество. 

Скролвам надолу и попадам на няколко снимки. Не разпознавам никого,докато не стигам до последната. Присвивам очи и се вглеждам малко по-сериозно към мъжа с голата глава. Има негови черти от това,което виждам в профил,но видимо е по-възрастен. Срещу него е мъж с коса до раменете и напълно скрива лицето си. Минавам на следващият,който е в обсега на камерата. Той е в по-далечен план,така като гледам и на предните снимки е  по-същия начин. Сякаш избягва камерата. Мъжът е с костюм,късо подстриган,леко свел глава и държи чанта тип куфарче в ръката си. Трудно ми е да видя лицето му ,но по стойката и телосложението ми изглежда познат. Твърде познат. За миг откъснах поглед и се спирам на последният. Ужасена се отдръпвам от екрана,когато разбирам кой е. Може на снимката да е изрязано лицето му,но няма как да го сбъркам. Това е баща ми. 

Отново скролвам и прочитам инициалите под снимката. 

С.И., С.К., О.И.,Т.Р.

 

 

Самуил

 

-Любопитна е.

-Очаквах да събере две и две. - Орлин се приближи към екрана. - Видя баща си. Този мръсен кучи син. Не направи нищо,когато ни вкараха в затвора. Избра грешната страна.

-Сада је тамо где му је место. Два метра испод земље.(Вече е там,където му е мястото. Два метра под земята.)- изръмжа Стоил,облягайки се на стената в ъгъла на кабинета. 

-Благой знаеше какви са рисковете,но реши да ми се обади. Изигра картите си перфектно и така всеки един знае,че сте охранители и съм ви наел от фирма. Поддържа ме версията за да не разберат Сърбите. Кланът”Иванович”вече не съществува след като убиха баща ти,но “Шарич” ви търси. След пет години опити не се отказват. Продължавам да прикривам следите ви,така както се разбрахме,но сделката все още е в сила. -изваждам договора,който подготвих малко по-рано. - Продължавате да пазите Елена, уговаряш ми среща в затвора и всички от клана ги настройваш срещу Него. Ще повикаш най-добрите…-натискам с пръст бюрото. -...тук. 

-Знаеш,че няма да дойдат,ако не получат нещо в замяна. Все пак те сключиха примирие след смъртта на баща ми. 

- Ще им дам бизнеса си с оръжия и свободна пътека през границите. -Орлин погледна договора и се замисли. Продадох всичко,но бизнеса го оставих като коз. 

-А шифъра?-попита Стоил,стоейки още в ъгъла на кабинета. 

-Шифърът е моя грижа. Аз ще се оправя с Елена. Това тук е моят шифър. Всеки детайл е описан така както Иванович разбираше. Баща ти ми беше длъжник. Рискувах всичко така както правя сега за да ви измъкна от затвора. Вашият клан  ме превърна в това,което съм в момента. “Аркуса” е дело на Иванович. Сега разбрахте ли?- посочвам договора. 

-Аз ще замина. Нека братовчед ми да остане тук,с Елена. - кимам с глава към Стоил. Няма значение кой ще отиде,важното е да предадат договора на хората,които уважаваха Иванович.

- Тръгвай! Няма време. - каза Орлин. Братовчед му се приближи,взе договора и излезе от кабинета. - Какво ще правиш с другите? Чеченеца?Янко Проданов?Нико Кирязов?Драган Драганов?

-Рано или късно всички отиват там,където им е мястото.