Елена

 

 

На следващата сутрин едва отлепям очи. Все още съм на земята в свита поза и усещам как от сълзите ми косата се е залепила за лицето. Чувствам се отново отпаднала,цялото тяло ме боли,заради позата ,в която съм спала,но най-голямата болка е в сърцето ми. Самуил ясно зави ,че ме мрази. Имах надежда да поговоря с него,да разбера какво мисли,да му обясня по някакъв начин,но надеждата изчезна много бързо. Още като влезе в стаята ми и си тръгна,оставяйки ме напълно съкрушена.

 

-Елена!- вдигам поглед,виждайки Орлин да стои до вратата и да се взира в мен. -Защо си на земята? - бавно се изправям,но така ми се завъртя главата и залитнах. Орлин беше бърз и ме хвана преди да падна. -Спокойно! Легни на леглото,сега ще извикам доктора. -поклащам глава за да разбере,че няма нужда,но ме остави и излезе от стаята. 

 

Лежа на проклетото легло и не мърдам. Всичко ми е безразлично и в момента нищо не може да ме накара да променя настроението си. Все още се сещам за думите му,за начина,по който ги изричаше и как натискаше дулото към главата ми. Времето,в което го познавам знам,че не ме лъже. Той е искрен и този факт отново подтикна сълзи да бликнат в очите ми. 

 

-Госпожо Карамазова,как се чувствате? - колко странно звучи фамилията на Самуил от устата на доктора. 

 

-И по-добре съм била. 

 

-Изглеждате бледа. Господин Иванович ми каза ,че едва не сте паднали. -Кой е Иванович? Поглеждам към Орлин,който е скръстил ръцете си под гърдите и леко е свел глава,но пък очите му са насочени право към мен. 

 

-До колкото знам е нормално в началото да се чувствам така. - продължавам да се взирам в Орлин,той също не отмества поглед. 

 

-Нормално е,но нека да ви прегледам и да измерим кръвното. -оставих го да прави каквото иска. Сега друго ме интересува.

 

-Кой си ти? - докторът ме погледна,но моите очи са насочени към Орлин. Той не отговори,а и доктора продължи да ме преглежда. 

 

-140 на 95 ,малко е високо,хубаво е да ви взема кръв за да направим рутинни изследвания.

 

-Правете каквото е нужно. Все пак Господин Карамазов ви е наредил. - Орлин повдигна глава и сви устни. -Какво друго ти е наредил,Господин Иванович?Да ме дундуркаш като бебе или да ме галиш по косата,когато плача.

 

-Елена,млъкни! 

 

-Готово! По-късно ще съобщя резултатите на Господин Карамазов. 

 

-Разбира се,защо аз да знам. Дано да остане доволен. -докторът не обърна внимание на думите ми. Затвори куфарчето си и се изниза от стаята. Щом да дойде толкова бързо,значи живее тук. Може би в постройката до вилата. -Сега какво трябва да правя? Какъв ми е графика за деня?

 

-Графикът е такъв,какъвто аз кажа. - рязко се изправям ,когато чувам дълбокият глас на Самуил. Появи се на прага и неприкрито ме огледа. Същото правя и аз. Не мога да не изтъкна колко добре изглежда в сива риза и тъмни дънки,които обгръщат стройните му крака. Косата му е оставена да пада върху челото, синьо-сивите му очи сега са спокойни,има леко набола брада и така е още по- красив. Шумно преглъщам на мислите си и дърпам нощницата за да прикрия голите си бедра. Като го видях и безразличието изчезна. -Облечи се,ще закусваме. - двамата излизат от стаята,а аз скачам и отварям гардероба. Замайването продължава ,но се търпи. Сега това не е важно,той е тук и трябва да поговорим. Обличам най-обикновени дрехи,тениска и клин. Връзвам косата си на опашка и първо минавам през банята за да измия зъбите си. Притеснена съм,не знам в какво настроение е,снощи искаше да ме убие,но бебето го възпря. Труден разговор ще бъде,но нищо не губя,ако пробвам. Не се поглеждам на огледалото,знам,че не изглеждам добре. Откакто съм във Вилата сънят ми е неспокоен. Някой път сънувам кошмари свързани със Самуил,други с бебето и после не мога да заспя с часове да мисля. 

-Елена! - извика Самуил. Излизам от банята и бързо пристъпвам по коридора,виждайки го да седи пред кухненската маса. Храни се ,но гледа право към мен. Сядам срещу него и поглеждам към пържените филийки и конфитюра от ягоди. Намазвам филията си и бавно започвам да се храня. След всяка хапка ,аз ставам все по -нетърпелива да поговорим. И най-лошото е ,че не знам как да започна. 

 

-Може ли да поговорим? - Самуил ме погледна за секунда след това сведе глава за да намаже палачинката с конфитюр. Явно отговор няма да получа,затова продължавам. -Съжалявам,аз…

 

-За какво съжаляваш? -отварям уста за да му отговоря,но той ме прекъсна. -За това,че провали живота ми. За това,че единственото нещо,което имах от брат ми изчезна за секунди…-приближи красивото си лице и ме погледна в очите. - …Можеш ли да си представиш как един човек може да срине всичко за отрицателно време? -бавно преглъщам,не знаейки какво да му отговоря.-Можеш ли? 

 

-Ще направя каквото трябва за да ти ги върна и….-Самуил гръмко се засмя на думите ми. 

 

-Какво ще направиш? Имаш пари? Имущество? Власт? - смутена свеждам глава. Знам,че нямам нищо. Ако той ме изхвърли, аз ще остана на улицата и това прозрение ме удари директно в сърцето. Собственият ми баща не ми остави нищо. Аз съм сама срещу всичко. Дали от бременността ,дали от това,че той на няколко пъти ми казваше какъв е баща ми,сълзи напълниха очите ми. 

 

-Нямам нищо от това. - оставям филията в чинията и скачам от стола,готова да побегна ,но не от Самуил,а от истината. Аз съм една идиотка. 

 

-Елена,седни! - поколебах се. -Веднага! - това е онзи тон,който подсказва,че гнева го превзема. Отново сядам на стола и избърсвам лицето си. -Започни да се храниш и без възражения. Ще слушаш доктора,ще слушаш и Орлин. Ако разбера,че се опитваш по някакъв начин да пренебрегваш думите им,ще усетиш гнева ми,а едва ли искаш да го видиш,нали? - кимам с глава и вземам филията за да отхапя. 

 

-Тръгваш ли? - попитах аз,когато го виждам да почиства ръцете си със салфетка. 

 

-Това не те интересува. -хвърли салфетката върху чинията си и се изправи.

 

-Моля те! Имам нужда от…-проклетите сълзи продължават да мокрят лицето ми. 

 

-От какво? - преглъщам и вдигам поглед към синьо-сивите му очи.

 

-От теб. - Самуил постави ръцете си върху масата и се надвеси над мен като буреносен облак. 

 

-Значи така…от мен имаш нужда?- тихо се засмя той. -Да беше помислила,когато се опита да убиеш бебето…- още повече се приближи,виждайки очите му да потъмняват. -...Трябва да си тъжна,че не успя. Твоят план не проработи,само влоши още повече нещата. Сама си го направи,затова ще търпиш и ще мълчиш. - плъзвам ръката си към неговата,но той веднага я отдръпна. -Не ме докосвай! 

 

-Самуил…

 

-Млъкни! - подозирах,че разговора ни ще бъде труден,но да е толкова тежък не. Той иска да доминира над всичко и го прави,защото знае,че аз нямам избор. Самуил заобиколи масата и се спря до мен. На мига аромат на мъж и власт нахлу в ноздрите ми,карайки ме да повдигна глава и да го погледна. Толкова сила излъчва Самуил,че е трудно да го пренебрегнеш. Дори и с поглед,не е за изпускане. Вътрешното ми Аз не може да го позволи. - И не използвай игричките си пред Орлин,той няма да се върже,нито да поддаде. Повярвай ми, не го познаваш….- прокара ръката си през опашката и рязко я дръпна. Не издавам и звук,само го гледам в очите. - … Иванович не е само охранител както ти си мислиш. Той е нещо повече и ,ако имаш поне малко акъл щеше да му благодариш. Добре,че беше той,иначе щях да откъсна главата ти. - пусна опашката ми и излезе от кухнята. Поглеждам към Орлин,който веднага се появи на прага и ме погледна със зелените си очи. Кой е той?