Елена

 

Събуждам се от поредният кошмар. Обляна в пот,аз едва си поемам въздух. Видях баща си и не беше сам. В сенките се криеше Самуил с “Аркуса”. Не говореше,само ни наблюдаваше. Повиках го няколко пъти,но така и не реагира. Баща ми седеше на един стол и спокойно се хранеше. Обстановката не ми беше ясна. Не знам как се озовах там. В единият момент бях навън,а в следващият тъмнината ме обгърна. Винаги ме е било страх точно от това. Да отворя очите си и да видя мрак. Нищо друго. 

Поглеждам към новият прозорец,който още на следващият ден беше поставен и спокойна разбирам,че лампата свети. Помолих Самуил да сложи една малка лампа на перваза за да осветява стаята ми. Пердетата ги отказах. Трябва ми светлина,иначе изпадам в паника. 

Имам нужда от вода. След кошмара с Орлин,си нося чаша с вода,но сега чашата е празна. Забравила съм да я напълня преди да си легна. Вземам чашата си и ставам от леглото. Пулсът ми се нормализира и страхът лека полека избледнява. Трябва да се справям с кошмарите и страховете си. Вече не съм само аз. Бебето е моят стимул за живот. 

Излизам от стаята и се спирам пред вратата на Самуил. Откакто се върна,четвърта поредна вечер, той спи във Вилата. Срещите и комуникацията ни е в пълен срив. Храним се в кухнята и почти не говорим. Интересува се как съм,и ако преценя,че не ми е добре,ще извика доктор. Притеснен за състоянието ми ,само защото съм бременна. Боли ме отношението му към мен,но и знам,че аз самата си го направих. Иска ми се да поговорим за семейството му,за баща ми,за работата му като адвокат ,какво се е случило в миналото и как се стигнало до тук. Не мога да свържа двете нишки,да е адвокат и убиец. 

-Самуил! - почуквам на вратата и бавно я отварям. В стаята е тъмно,не мога да видя къде е,но чувам гласът му. Говори много тихо,сякаш шепти. 

-Нямаш друг избор,освен да чакаш. -Неговата стая е по-голяма от моята,има друга врата,за която нямам никаква представа на къде води. Не съм тук да разглеждам,по-скоро се боря да оправя взаимоотношенията си с него. -Бъди търпелива и не прави глупости. Разбра ли? - подът изскърца под крака ми,докато се приближавах и Самуил се обърна. Стои до отвореният гардероб и държи в едната ръка телефона,в другата до колкото се вижда някаква дреха. Къде ще ходи по това време? Само да не заминава,защото вече взе да ми писва от тази самота. Искам да е до мен,да усещам аромата му и целувките му.Жадна съм за него. Може да съм мазохист,но това е самата истина. -Ще се чуем пак! -Самуил затвори. -Защо не спиш? 

-Не ми се спи. - няма смисъл да му казвам,че съм сънувала поредният кошмар и без това не го интересува. -Коя беше?-Самуил ме заобиколи и светна лампата на нощното шкафче. Гол е до кръста и от светлината се вижда ,че е изпотен. Отново е тренирал. Напоследък вечерите това прави и някой път ме буди душа от банята. -Самуил! 

-Елена,спри! 

-Имам право да знам. - Самуил въздъхна и без да му пука от настоятелният ми тон,излиза от стаята и тръгва към банята. Следвам го като най-голямата глупачка. Искам да знам коя е тя. Дали чука друга жена.-Кажи ми! - Самуил сваля долницата по краката си и като жена,която неописуемо много го желае,гледката на голото му дупе ме разгорещи. 

-Ще се присъединиш ли? -зърната ми настръхнаха от предложението му,но все още искам да разбера за жената. Човърка ме и като една песимистка ,аз мисля най-лошото. Ходи при нея ,защото ненавижда мисълта да прави секс с мен. 

-Зависи. - Самуил влезе в душ кабината и се завъртя с лице към мен. Освен полу еректиралият пенис,не мога да не забележа съвсем незабележимата усмивка и погледът,който кара кожата ми да настръхне. Цялата потрепервам и това не му убягва. Той знае как ми действа и е самоуверен във всяко едно нещо,което прави. 

-От какво? - пуска душа и веднага водата намокря косата му. Затаявам дъх от начина,по който кичурите коса залепват за челото му. Самуил е пленителен мъж. Има хубаво и стегнато тяло,за което се грижи, макар да го обгръщат само проблеми и ежедневието му да не го позволява,но аз най-много обожавам очите му. За първи път се сблъсквам със синьо-сиви очи. Синьото преоблада повече,но и няма как да не видиш на светлината преливащото сиво,което обгръща зеницата. Невероятни. 

-От това дали имаш друга жена. 

-Ела тук! - поклащам глава. -Елена! 

-Има ли друга жена? - толкова настоятелна никога не съм била. 

-Ела и ще ти кажа дали има. - ако отида няма да издържа да дочакам отговорът му. 

-Твърде рисковано. - Самуил се засмя. Приятен и искрен смях,който неочаквано изпълни една празнина дълбоко в мен.

-Аз ли съм този риск? - или не осъзнава,че всяка една жена може да привлече само с погледът си,или си играе с мен. Оставам чашата в коридора и прекрачвам прага на банята. Затварям вратата и изхлузвам сатенената си нощница през глава. Не откъсвам очи от неговите,докато свалям прашките по краката си. Самуил не мърда,просто ме наблюдава. 

-Не подозираш колко много ми влияеш. - присъединявам се към него и веднага се пресегна да затвори вратата. Вече сме само аз и той. Голи и очевидно възбудени,щом пенисът му докосва корема ми.

-Мокра ли си? - не му отговарям. Гледам го в очите и чакам. Колкото и да искам да му се нахвърля,трябва да не прекрачвам границите си. Вече не съм онази Елена от преди месеци. Внимавам как говоря,внимавам как се държа,внимавам какво правя и пиша. Самуил чете песните ми. -Какво стана? -прокара ръката си през косата ми. -Мислиш за другата ли? - тази крива усмивка ми се иска да я изтръгна. Дразни ме и чака да реагирам,но ще го разочаровам. Просто ще си трая. -Искаш ли да разбереш как я целувам? - устните му се залепят за моите и самообладанието ми се пропуква. Жадувах да ги усетя. 

-Твърде безчувствено. -включвам се в играта му. Самуил прокара и другата си ръка през косата ми и толкова рязко ме залепи за стената на душ кабината,че изскимтявам. Целувката е бърза,настоятелна и гореща. Имам чувството,че никога не ме е целувал така. Чак краката ми потрепериха и трябваше да го прегърна за да се задържа. Езикът му се върти около моят и взех да се задъхвам. Не знам как успява,не знам и какво прави,но това да не искам да се отделя от него е новост и за мен. Мога до сутринта да съм под душа и да отговарям на целувките му. -Самуил! - пъшкам името му,когато устните му попадат по врата ми. 

-Безчувствено,нали? - дразни ме той. 

-Да! - притисна ме с мокрото си тяло и ме накара да го погледна в очите. 

-Защо си тук? 

-Защото искам. - плъзвам ръцете си по гърба му. - Сексът нищо няма да промени,но имам нужда от теб. - Самуил шумно издишва пред устните ми и ме повдига за да обхвана кръста му с краката си. Държи ме за дупето с едната ръка,а с другата отмества косата ми от лицето. Този път аз го целувам и влагам всичките си чувства,които изпитвам. -Моля те,влез в мен! -струята блъска срещу лицата ни,когато се премести и провери дали съм възбудена. Мокра съм. Още като наблюдавах голото му тяло и усетих влагата. Самуил се увери,че може да влезе и като го направи,аз го стиснах за раменете и силно простенах. Пенисът му се плъзга между стените ми,усещайки дългоочакваното триене,за което мислих тези дни. Хубаво е. Даже е прекалено хубаво. Да сме сляти по този начин е като поет въздух. -Не спирай! - отново ме залепи за стената на душ кабината и както беше бавен,така и забърза темпо. Стенанията ми се превръщат в тихи викове,а Самуил държи с една ръка косата и гледа право в очите ми. Винаги съм си мислила,когато гледаш някого в очите,докато правите секс,означава,че изпитваш силни чувства,бих казала и любов. В нашият случай със Самуил мога да кажа,че е по-скоро един вид игра. Той определя правилата и очаква да ги спазвам. Някой път е доволен,друг път не. 

-Харесвали ти? - пусна ме да стъпя и високо вдигна крака ми,влизайки отново в мен. 

-Да! -Самуил изръмжа в бузата на лицето ми и тласна няколко пъти,карайки ме да отметна глава назад. 

-Така искам яростно да блъскам в теб. Да изтръпне пенисът ми от ударите. - Не влиза до край. Страх го е ,заради бебето.-Да те чуя да пищиш и да ми казваш още. -стиска кракът ми и излезе от мен. Неочаквано  устата му пое настръхналото зърно,след малко последва и другото. Пъшкам и се опитвам да се извия в тази поза. -

-Да! - заравям ръцете си в мократа му коса и силно я дърпам. Не знам дали е от бременността,но сега зърната ми са чувствителни и като ги смуче, усещам как ток ме удря по цялото тяло. Самуил пусна крака ми и ме завъртя с гръб към себе си. Отметна косата ми на едното рамо,стисна гърдата ми и отново се плъзна в мен. Издавам дупето си към него и така гърбът ми се извива. 

-Искам да те гледам. - това са неговите правила и аз съм готова да ги спазвам. Поглеждам го и леко отварям уста,докато той се движи по начин,който иска да ме докара до оргазъм. -Така хубаво стенеш. - Самуил ръмжи и премества ръката си от гърдите към устата ми. -Скимти,Елена! - със пръстите в устата ми,само мога да изпълнявам. Скимтя при всяко триене,при всяко негово пъшкане,както и при всяко заиграване на зърното ми. В момента там е моята G-точка и мисля,че и той го усеща. 

-Самуил! - не знам как се получи така,че аз след секунди се разтрисам цялата от оргазма си. Захапвам пръстите му и забелвам очи от екстаз. През това време Самуил не спира да докосва зърната ми и да се движи. 

-Красива си,Елена! Толкова красива. - зарови лицето си в косата ми и след още няколко тласъка ,той свършва в мен. Продължително изпъшка и силно стисна дупето ми. След малко излезе от мен,обърна ме и силно ме притисна към себе си. Прегръщам го през врата и наблюдавам очите му. Заради това проклето сиво,аз омеквам и правя неща,за които не мисля. 

-И все пак има ли друга? - Самуил ме стисна за гърлото и ме целуна. 

-Не! - изненадах се,не очаквах да ми отговори. 

-Може ли да спя при теб? -Самуил ме пусна и едва не изплаках от липсата на ръцете му.

-Имам работа. 

-В 04:00 часа? -нямам представа от колко време сме в банята,просто предполагам.

-Да! - отвори вратата на душ кабината и взе една кърпа за да я увие около кръста си. Твърде хубаво беше за да е истина. Старият Самуил се завърна или може би ,никога не е  изчезвал. Вземам си по-дълъг душ от обикновено. Не съжалявам за това,което направих,но пък бързо се поддадох и то само заради погледът,голотата му и очите. Твърде много време се задържах тук,затова вземам една от кърпите ,закачени до душ кабината и се увивам в нея. Сега ме тормози друго. Каква работа има Самуил по това време? Любопитството ще ми изиграе лоша шега. Нищо от това не е в моя полза. Самуил не обича да го следя,да задавам въпроси и да влизам в пространството му. И все пак не ми дава мира. 

Обличам се по най-бързият начин. Един клин и една тениска са достатъчни. Косата ми е мокра,но ще я прибера на опашка. Излизам от стаята и почуквам на вратата на Самуил. Няма отговор. Отварям я и огледах всеки ъгъл. Не е тук. Може да е в онази стая,за която не знам на къде води. Пробвам да я отворя,заключена. Излизам от стаята му и бавно слизам по стълбите. Всички спят. Имат час ,в който никой не е дежурен,обаче Самуил е буден по това време. Явно той ги замества.

Стъпвам на пръсти,минавайки през Йован,който лежи на дивана и тихо похърква.Самуил не го уби,но го наказа като отряза два от пръстите му. Само като си помисля за това и ми се догади. Добре,че не бях свидетел на тази сцена. Щях да сънувам и такъв тип кошмари. 

Щом Самуил не е и долу,значи е в постройката. Много бавно отварям входната врата. Изплашена при поскърцването ,аз замръзвам на място. Слава богу ,Йован не се събуди. Притичвам към постройката,поглеждайки през рамо да не би някой да ме следи. Само лампата на прозореца ми свети,в другите стаи е мрак. Отварям вратата и тук ме посреща тъмнина. Няма къде другаде да е Самуил. Правя една крачка,правя втора и чувам тихи гласове. По едно време си мислих,че доктора живее в постройката,но тук няма стаи. По-скоро е като склад. Има диван,хладилник и телевизор и няколко етажерки с инструменти,нищо друго. Не знам как един човек може да остане тук. Не го вярвам. Повече вярвам,че наблизо има друга Вила и от там той идва. 

Продължавам да пристъпвам напред,виждайки форма на лампа. Веднага напипвам копчето и след малко ме озари светлина. Няма никого,но пък гласовете ги чувам. Колкото повече се приближавам, толкова повече разбирам,че единият глас е на Самуил. Не виждам врата. Как е влязъл там? Опипвам стената,сякаш някаква тайна врата ще се отвори и гласът му се вдигна с една октава. При всяко докосване на стената,усещам нещо различно. Има някаква издутина,която несъотвества със стената. Пошегувах се за тайната врата,а се оказва,че наистина има. Натискам малко по-силно и за мое изненада вратата се помръдна. Гласовете спряха и с това ,аз вече прекрачих границата. Знам какво ме очаква.Кой знае в какъв ще се превърне за части от секундата,когато разбере,че съм аз. 

Самуил ме вижда,но не казва нищо. Не е сам. Има жена с дълга руса коса до кръста,седнала пред старо бюро ,с гръб към мен. Не мога да видя лицето ѝ,но мога да чуя гласът ѝ. 

-Здравей,Елена! От кога чакам да се срещнем. - кръвта се оттича от лицето ми,когато осъзнавам коя е тя. 

-Елена,добре ли си? - Самуил се приближа,а аз само трескаво поклащам глава. 

-Какво прави тя тук? -Самуил е изненадан от въпросът ми.

-Познаваш ли я? 

-Да! - жената се засмива. Зловещ смях,заради който едва не изпадам в паника.

-Познаваш дъщерята на Милошевич? 

-Не е тази,за която се представя. - Самуил първо погледна нея,след това и мен. 

-Как така?-Той чака да му отговоря,а аз изкрещях,когато я видях да скача от стола.

-Самуил,внимавай! - толкова бързо се случи,че не разбрах кога пръски кръв попадат върху лицето ми и крещя с пълно гърло.