Самуил

 

 

-Мръсен кучи син! - хвърлям чашата с уиски към стената и озверял поглеждам към Братислав Огнянович. -Био је уверен да ћемо се договорити.(Убеден беше,че ще сключим сделка.)- Огнянович седна на дивана и отвори куфарчето с документите си. 

-Види ово! (Погледни това!) - плъзна един документ по масата и се облегна на дивана,чакайки да го прочета. Вземам го и се зачитам в написаното. 

-То не може бити истина!(Не може да е вярно!)- изваждам “Аркуса” и го допирам до главата му. -Да ли се шалиш на мој рачун?(Ти шегуваш ли се с мен?)-с дуло опряно към главата му,Братислав остана спокоен.

-Милошевић још увек поштује договор са вашим братом.(Милошевич, все още спазва сделката с брат ти.) - озъбвам се и грубо натискам цевта до толкова,че да го накарам да опре главата си на облегалката. Огнянович ме погледна и с твърд тон продължи да говори шибани глупости. -Не знате шта се десило после случаја. (Не знаеш какво се е случило след делото.)

-Ништа се није десило. Мој брат се никада неће договорити са овом животињом.(Нищо не се е случило. Брат ми никога няма да сключи сделка с това животно.) -ръмжа аз и все още го държа на място.

-Зар се ниси запитао зашто си још жив?(Не си ли се запитал,защо още си жив.)- при такива хора като Милошевич ,всеки ден очаквах да бъда следващият в списъка. Аз го вкарах в затвора за известно време,аз го насъсках срещу своите хора,знаех,че има цена за това, но не съм си мислил,че Сотир ще направи такова нещо. Ако е вярно това,което пише,кой тогава е убил Сотир и родителите ми. Всички следи водят към Милошевич. Какво се случва,мамка му? 

-Одакле ти то?(Откъде го имаш?) - Огнянович продължава да ме гледа и напълно запазва хладнокръвие. Той знае на какво съм способен. Мога всеки момент да му пръсна мозъка и никой няма да разбере,че съм аз.

-Добио сам га поштом пре неколико дана. У писму се каже да само ви можете сазнати да ли је документ оригиналан.(Преди няколко дена го получих по пощата. В писмото пише,че само ти може да разбереш дали документа е истински.)- изскърцвам със зъби и бегло поглеждам към документа на масата. Като го прочетох и в първият момент не забелязах печата долу в дясно. Печата ,който използваше в ресторанта. Отпускам ръката ,с която държа “Аркуса” и с две ръце се подпирам на масата,виждайки и шибаният му подпис. -Стварно је, зар не?(Истински е ,нали?) - и да се опитам да го излъжа,той вече разгада изражението ми. Не съм шокиран,а бесен от постъпката на Сотир. Още тогава му казах да не се намесва,да стои настрана от хората на Милошевич,дори и от самият него. Сключил е сделка с дявола. В този документ изписват имената им ,датата,на която са сключили сделката,дългият подпис на Милошевич ,печата на брат ми и неговият подпис.Няма как да сбъркам интересният начин,по който пише “р”. Трябва да е с права линия,но той я прави вълнообразна. 

-Врати ме у затвор!(Върни ме в затвора! )-

- Не могу! ( Не мога! ) - в единият момент се взирам в документа,а в другият го стискам за ризата и го изправям за да ме погледне в очите. 

-Закажите нови састанак. Овај документ мења околности. Шифра нас је довела до затвореног бара, ништа више. Милошевић нешто крије. Да ли разумеш?(Направи нова среща. Този документ променя обстоятелствата. Шифърът ни доведе до затворен бар,нищо повече. Милошевич крие нещо. Разбра ли?)- Братислав се взира в потъмнелите ми синьо-сиви очи и не реагира по никакъв начин. Неговите зелени очи са спокойни,стойката му също,ръцете са отпуснати до тялото. Виждам себе си в него. Бях същият. Не губих равновесие,напълно хладнокръвно държание,емоциите ги заключвах,знаех кога да променя всичко това. Огнянович е добър адвокат,макар да е на моите години. Също преуспял и търсен като мен,с малката разлика,че аз избягах от тази среда и се превърнах в човека,който никога не съм си мислил,че ще бъда. 

-Неће ми дозволити. Он никог не прихвата. Направите изузетак са вама.(Няма да ми позволят. Той не приема никого. Направи изключение с теб.)

-Урадићу поново.(Ще направи пак.)-Братислав леко поклати глава. 

-Неће успети.(Няма да направи.)- още по-силно го стискам за ризата и още повече го приближавам към себе си. 

-Позови...и покушај да га убедиш.(Обади се....и се постарай да го убедиш.)- Огнянович се поколеба. -Знаешь да могу да будем убедљив. Не терајте ме да то применим на вас. Реч је о мом брату и ја ћу сваког да поцепам док не сазнам шта се десило.(Знаеш,че мога да бъда убедителен. Не ме карай да го прилагам върху теб. Касае брат ми и ще разкъсам всеки един,докато не разбера какво се е случило.)- Огнянович извади телефона от джоба на скъпият си костюм и без да откъсва очи от моите, заговори с познатият тон. Не един път съм го чувал ,когато води дело. Той е непоклатим и напълно уверен в тезите си,затова го харесвам,но заради убитото ми семейство,ще прекрача собствените си граници.

Братислав мълчи и чака,а аз го пускам и поглеждам към документа,който промени изцяло хода на всичките ми цели. За първи път от години ,се чувствам несигурен и всичката тази информация влияе на преценката ми. От друга страна всички мисли водят към един определен човек,моят коз,който не смятах да използвам в най-скоро време,но ако Милошевич ме предизвика ,ще го предизвикам и аз. Тогава войната ,която водим ,ще се превърне в един малък спомен.

 

 

Елена

 

Знам какво си мислиш за мен. 

Знам какво изпитваш към мен.

Знам какво е болка.

Знам разликата между мечти и реалност.

Ти си там,аз съм с теб. Двамата се гледаме,но сме толкова далечни. Дели ни една стая,сякаш ни делят хиляди километри. Опитвам се да стигна ,но ти не ми позволяваш. Омразата ти към мен е по-силна от всичко останало,а моето отмъщение остана в мрака,където и двамата се погубихме.  

Знам какво си мислиш за мен.

Знам какво изпитваш към мен. 

Знам какво е болка.

Знам разликата между мечти и реалност. 

Миналото ни застигна толкова бързо,че едва си поемаме дъх. Дишаме учестено,борим се за въздух,а загубата от най-скъпото разруши бъдещето ни…… 

 

-Елена…- избърсвам лицето си и поглеждам през рамо. -Вечерята е готова. -кимам с глава. 

-Идвам! -дописвам последното изречение и затварям лаптопа. Все по-тъжни песни пиша. Опитвам се да ги изпея,но твърде бързо се разстройвам и гласът ми поддава. Не се получава,не мога да го направя, постоянно мисля за Самуил. След онзи кошмар,аз все повече го търся. Страх ме е от всичко,дори от Орлин,който всячески ми показва,че няма да ме нарани. Всичко беше толкова реално. Помня всяка една сцена. Помня как взе ножа и го заби под корема , за да убие бебето. Това беше кошмар,заради който се превърнах в едно изплашено момиченце. 

Излизам от стаята си и спирам пред стаята на Самуил. Прииска ми се да вляза,да прегърна възглавницата и да заспя с неговият мирис. Никога не съм си мислила ,че ще го кажа,но толкова много ми липсва,че не мога да го опиша с думи. Докосвам бравата и почти веднага отдръпвам ръката си. От няколко дена го няма,а ми се струва цяла вечност. Къде ли е сега? Той не казва къде ходи. Аз съм никоя за да ми сподели. Аз съм жената,която носи детето му,нищо повече. А и защо да се нагнетявам на това? Аз бях тази,която искаше да го нарани. Почти успях,добре,че Стоил реагира твърде бързо. Бях заслепена,бях готова да извърша това ужасно престъпление ,заради човека,който очевидно не познавам добре. От дни се ровя в интернет,от дни чета за делата на цялата колегия. Баща ми е сключвал необмислени сделки. Повечето са с мафиоти,които нямат капка чувство в себе си. Използва ли са го и той им е позволявал. Статия след статия ,аз събирам фактите ,както и предполагаемите суми,които е очаквал да вземе. Всичко това ми се стори отвратително. Аз сделка ли съм? Всички са го използвали,както правеше и с мен. Водеше ме на срещи с мъже много над годините ми за да събирам информация. Толкова ли глупава съм била,че да не видя какви ги върши? Слушах го за всяко нещо,съгласих се на всичко и ме остави в ръцете на Самуил. Даде ми един шифър,от който зависеше живота ми. Пропилях си мечтите.Можеше да ме изпрати някъде,можеше да ми подсигури дом,да помисли за бъдещето ми. Вече не знам какво се е случило с майка ми. Неговата версия е,че е умряла при нещастен случай на пътя,но е голямо съвпадение с убийството на родителите на Самуил и нейната смърт. Разликата е два дена. 

-Добре ли си?- подскачам,когато чувам гласът на Стоил. Той не говори и не съм свикнала с неговият глас. 

-Да! - със сведена глава,тихо минавам покрай него. Мирише хубаво. Харесва ми смесицата на мъжки шампоан и лек одеколон. -Не! - като видях всички варвари на масата и лошо ми стана. От ден първи ги избягвам. Контактът с тях граничи до нула. 

-Няма от какво да се страхуваш. - не усетих кога гърдите му са се залепили за гърба ми. Не съм много сигурна. Кошмарът все още ме преследва. 

-Елена,седни! - сбръчквам нос ,когато всичките седмина варвари ме погледнаха. Единият го разпознах. Мисля,че се казваше Йован. Този,който беше в стаята ми. Тежко преглъщам при видът му. Лицето му е подпухнало и има няколко видими синини. Стоил се настанява първи. Решавам да седна до него. Така ще съм далеч от Орлин и другите,защото съм последна в редицата. Храня се бавно и тихо. Не искам да привличам внимание,макар да усещам нечии очи върху себе си. 

-Не видим да је трудна.(Не виждам да е бременна.) - не разбирам много сръбски,но знам,че някой от седмината каза нещо за мен. Не вдигам поглед,не искам да знам кой е. -Ако није трудна, зашто је Самјуило чува? Њен отац је јебени криминалац и…(Ако тя не е бременна,защо Самуил я пази. Баща ѝ е шибан престъпник и....)

-Ућути!(Млъкни!)- изръмжа Орлин. За известно време никой не проговори,само се чува тракането на прибори и тежкото им дишане. Имам чувството,че ще стане нещо лошо,ако продължавам да седя на масата,затова изяждам последните три хапки от ориза и вземам чашата с вода  за да отпия. 

-Задовољан сам договором са Самуилом, али када ћемо да разговарамо о термину да будемо овде и да га играмо као дадиље.(Доволен съм от сделката със Самуил,но кога ще обсъдим срока да бъдем тук и да го играем детегледачи?)- настъпи напрегнато мълчание,чак се притесних. Вече не се чуват приборите,нито тежкото им дишане,сякаш са спрели да дишат. Реших да вдигна поглед и да разбера кой е. Само Йован ме гледа. Всички други се хранят и не му обръщат внимание. -Када ће бити овде?(Кога ще е тук? ) -не мога да издържам повече на този поглед,затова се изправям от мястото си и минавам покрай Стоил и още трима,включително и Йован. Цялата се напрегнах,когато той си позволи да ме стисне за китката. -Где је он?(Къде е той?)

-Ја сам овде!(Тук съм! ) - всяка една глава се обърна към Самуил. Стои до вратата ,държи здраво “Аркуса” в ръката си и се взира в ръката,която ме стиска. Косата и дрехите му са мокри,даже не съм разбрала,че вали дъжд. -Пусти је Јоване!(Пусни я,Йован! )- Йован веднага ме пусна. -Шта вас толико мучи да сте одлучили да је додирнете?(Какво толкова те притеснява,че реши да я докоснеш?)-нямам идея какво го попита,но познавам този тон. Колко пъти съм го чувала. Самуил пристъпи към масата и спря зад Йован. Аз не мърдам,както и всички останали. -Одговор! (Отговори!) - Йован мълчи,а Самуил вдигна ръката си и я постави с Аркуса на масата до чинията му.- У чему смо се договорили?Нико не треба да је дира.(Какво се разбрахме? Никой да не я докосва.) - поглеждам към Орлин,който е изправил глава и здраво стиска ножа върху салфетката. 

-Занима ме рок.(Интересува ме срока. )- 

-Дакле...временско ограничење…(Така значи…срока…) - не знам какво си говорят,но все още си мисля ,че ще се случи нещо лошо. -Качи се горе! - в първият момент не разбрах,че на мен говори. - Елена! - кимам с глава и бързо изкачвам стъпалата. Преди да вляза в стаята чувам думите. 

-Самуил…Не!