Орлин

Настояще

-Чу ли се с “Аркуса”? - попитах Стоил. Тъмните му очи блуждаят през прозореца,знаейки точно за какво си мисли. Самуил рискува да изпрати всичките от клана тук,макар да се споразумяхме с тях. Бизнесът на “Аркуса” е едно решение,което от една страна беше очаквано от друга не. Баща ми беше сигурен,че Самуил е подходящ да продължи клана,но той не се съгласи. Имаше други планове и определено не влизаше Елена в тях. Търсеше шифъра,неговият начин за комуникация. Разбра къде е. Действа. Прецака се и сега се пържи на клада. 

-Изпрати ми шифър. - кимам с глава,чакайки да каже какъв е ,но мълчи. Стоил не говори,той е добър в това,което е научен. Да пази и убива. 

-Свързан ли е с Елена? - Стоил ме погледна с вече почти избледнелите синини от ударите на Самуил. Той може да бъде много кръвожаден ,стига това да му е целта. Да убие човека срещу себе си. Стоил беше погален с перце,макар да не изглежда по този начин.

-Не! Свързан е с Янко Проданов.

-Той ли е следващият? - Стоил кимна с глава. Извръщам поглед и сега аз поглеждам през прозореца. Давор и Михайло обикалят в слабо осветеният двор. Самуил държеше да бъдем почти невидими. Обучени сме да усещаме опасността на тъмно. -Къде е Проданов? - Стоил не отговори веднага. И той се взира в двамата мъже,които бяха лоялни към баща ми. Колкото и да са били лоялни,не им вярваме,че сега ще бъдат. Самуил не е Симон Иванович,но е също толкова важен за клана,който вече се потули заради смъртта на баща ми. Вина за това имаше и Тонислав Русев,бащата на Елена. В момента трябва всички да я мразят,да искат главата ѝ,както Милошевич я иска,но нито аз ,нито Стоил желаем това. Тя е глупаво и наивно момиче,което се опита с преструвки да ни изиграе в това,че не познава никой и така ще си отмъсти, но не е виновна за миналото на баща си. Не тя е решавала съдбата на тези,които са били отровени от Русев. Елена е вид жертва от ръката на баща си,оставяйки я без нищо,с което да продължи живота си. Даде ѝ един шифър,от който зависеше съдбата ѝ. Подло и алчно копеле. 

-Там,където Самуил иска. - Няма защо да го питам къде иска Аркуса. Неговата гробница е неговият начин на справедливост. Това място е скрито. Забравено от Бога. Самуил всичко е обмислил,следва всяка стъпка в главата си и действа. Той е стратег и точно заради това баща ми го обучи. Преди години той спря с делата,вече не е адвокат. Само е член в Колегията,колкото да покаже на останалите,че прави това,което трябва да прави. След смъртта на семейството си,Самуил е друг човек. Това,което е било за преди си остана там,в миналото. Сега той е мъж изграден с една едничка цел. Възмездие. Много хора няма да го разберат,включително и Елена. Тя един път не го попита за семейството му,какво се е случило. За миналото на Самуил. Как от успешен и търсен адвокат,сега е хладнокръвен убиец. Там ѝ е грешката. Не знае как да комуникира с него. Тя мисли само за себе си,за нейните амбиции,за това как трябва да следва нещо,което не е свързано със самият него. -Елена,как е? - Стоил рядко пита за нея,той само наблюдава. 

-Още я държи кошмара от снощи. Страхува се…от мен. - Елена крещеше и се държеше за корема. Помислих си,че помята и бебето умира,но слава богу,всичко това е било сън. Бебето е единственото човешко същество,което ще промени Самуил. Той иска бебето,може би ще го накара да спре с вендетата. Докато Милошевич е жив,всички са в опасност. Въпросът е до кога ще си играе със Самуил. Той не е целта му или просто не е стигнал до него,макар Самуил да беше човека,който убеди съда и го вкара в затвора за кратко след това излезе,но от друга страна Русев се провали. Имали са уговорка и още нещо в картинката,нещо голямо,за което ние не знаем. Стоил замълча и продължи да гледа през прозореца. 

-Самуил! - рязко вдигам поглед към стълбището. Горе на пост ,пред вратата на Елена е Йован. Баща ми му вярваше ,аз също,но като става дума за Елена и бебето,трябва да сме бдителни с всеки един във Вилата. Имаме сключен договор с Аркуса. Рискува името си за нас и ще го изпълним. Изваждам ножа и за секунди вземам всички стъпала до вторият етаж. Стоил е зад мен и тежко диша. -Самуил! - отново извика Елена. Йован не е пред вратата и сега вече съм ядосан. Толкова бързо не съм стигал до вратата ѝ,както и да я отворя със замах. Тя бълнува,а Йован се е надвесил над нея,сякаш всеки момент ще ѝ изтръгне гърлото. 

-Одступити!(Отдалечи се!) - Йован ме погледна с присвити очи. -Ако се не одмъкнеш од нье ни на секунд….(Ако до една секунда не се отдръпнеш от нея…)- Стоил не изчака да се изкажа ,пристъпи към Йован и така грубо го отблъсна,че залитна и падна по дупе. Йован реагира на мига. Извади “Глок” и го насочи към главата на Стоил. -Меек! (Кротко! )- вдигам ръка за да му покажа да свали проклетото оръжие и да не предизвиква гнева на Стоил. Той много добре знае в какъв се превръща братовчед ми. Не един път го е виждал и сега се чудя какви ги върши. 

-Орлин! - Елена се разбужда и като видя пистолета и изпищя. Мамка му. Излишно я стресираме,а би трябвало да я пазим. - Какво става? - взе одеялото за да се прикрие и погледна към Стоил ,след това към Йован. Елена не ги познава. Изрично ѝ казахме да не говори с никого от тях. 

-Joвane,излази из собе! (Йован ,излез от стаята! )- продължава да се заканва на Стоил и както предполагах търпението му приключи. С един замах удари ръката му и пистолета прелетя в моя посока. Един ,втори,трети ,четвърти ,пети удар по лицето и Стоил спря,а Елена скочи от леглото и започна да пищи. Добре,че всеки е научен да си стои на пост. Досега всички щяха да дойдат, въоръжени в нейната стая и още повече щяхме да я стресираме. Без това откакто замина Самуил ,тя не е на себе си.

-Иди доле!(Отивай долу!)- изръмжа Стоил. Изправи го и замаян от ударите се блъсна в касата на вратата. Йован не протестира ,по простата причина,че вече е ядосал до крайност братовчед ми. Елена погледна към Стоил след това към мен,поглед,от който разбирам,че чака да ѝ обясним. Няма какво да ѝ обяснявам,нашето задължение е да я пазим,не да говорим. Излизам от стаята ѝ,Стоил прави същото,но чувам стъпките ѝ зад нас. 

-Къде е Самуил? - след като се опита да убие бебето,по-добре ние да сме ѝ компания,отколкото Самуил. Сега,той се бори,както със себе си,така и с всичко ,което го заобикаля. Лошото е,че никой не го разбира, така както аз го разбирам. Моето семейство също беше убито,само братовчед ми е жив и то ,защото бяхме заедно,когато това се случи. Делата на баща ми касаят и мен. Аз също търся отмъщение,но го правя кротко,колкото да покажа,че не съм като Самуил. Да не разберат каква ми е целта. Ние се крихме ,под крилото на Самуил. Тогава всеки един си мислеше,че сме мъртви. Преместихме се в България,започнахме нов живот. Наложи ни се да сменим самоличността си. Нито моето ,нито на братовчед ми са истинските ни имена. Имаше ефект,досега. Милошевич погна Русеви,последната от тях е във Вилата. Той знае кой я пази. Ние сме следващите,ако Самуил не реши проблема с него и не го спре. 

-Прибери се в стаята. - казвам аз на Елена,която се инати и този неин инат не ѝ помага. Нито пред нас,нито пред Самуил. 

-Страх ме е. - като едно момиче на деветнадесет години определено се държи на ниво,но тя не разбира ,че го правим за нейно добро. 

-Ние сме варвари ,Елена! Не можем да ти помогнем. Нашето задължение е да те предпазим от всеки един. 

-Дори от собствените си хора. -Йован е в кухнята и почиства кръвта от носа си. Като я чу и веднага се обърна към нас. 

-Дори и от тях. 

-Защо? - рязко спирам и я хващам за лакътя за да я придърпам пред себе си. 

-Този…- посочвам с ръка Йован. - …още от пет годишна възраст започва неговото обучение като убиец. Не познава света,както ти го познаваш. -Елена погледна към Йован. - Някои от нас имат съдбата да бъдат такива,каквито не искаме,но трябва. -Елена продължава да се взира в него,виждайки стойката ѝ лека полека да се отпуска. -Не може и не трябва да вярваш на хората,независимо кой е той. Не знаеш какво мислят. Дали за тях си заплаха,или човек,от който имат изгода. Това трябва да знаеш в живота. 

-Ти не си такъв….- Елена извърна поглед от Йован и погледна към Стоил,който стои в тъмната част на кухнята и незаинтересовано гледа към наранените си кокалчета. -...Нито той. 

-Нищо не знаеш за нас. Ти беше уплашена като видя Стоил да налага Йован. Не си за този свят,Елена и за това е виновен баща ти. Трябваше да те опази,а не да те хвърля на вълците. -Елена изправи груб и с решителен тон попита.

-Баща ми има ли пръст в убийството на семейството на Самуил? - не отгварям,заобикалям я и поглеждам през прозореца,виждайки Давор да влиза в постройката. Никой не знае за скритата стая,където държим нашият малък коз срещу Милошевич. -Кажи ми! - настоява тя. 

-Говори със Самуил. 

-Той не е тук,затова питам теб. - поглеждам през рамо. 

-Не дълбай там,където…

-Има ли пръст в убийството на семейството на Самуил? -Стоил се размърда и знам защо е напрегнат. Не трябва да казваме каквото и да било без присъствието на човека,който лично е засегнат. Така сме научени от деца. Може да сме убийци,но баща ми ни възпитаваше и беше строг в това отношение. 

-Всички сме били докоснати от отровата на баща ти. - Елена не реагира,запази хладнокръвие. 

-Под всички,визираш целият клан…-сдържам усмивката си.Бързо стигна до извода,че целият клан е бил потърпевш. - баща ти,чичо ти…-Елена замлъкна,доказвайки ни,че се е добрала до твърде много информация. Самуил никога не я е спирал. Можеше да научи за нас много по-рано. -...Гледах снимки…- отново връщам вниманието си навън. Минава полунощ и вече Давор и Михайло остават в постройката. Сега е мое задължение да наблюдавам двора. Колкото да е скрита Вилата,далеч от всички останали на Витоша,очевидно вече знаят къде е. -...знам по какъв начин са убити родителите на Самуил,както и брат му. Убийството им съвпада с деня,в който аз загубих майка си. Кой я уби?