Самуил

 

 

 

Секундите текат,напрежението се засилва,гневът ме изпепелява,а студеното ми сърце се превръща в пепел. Току-що тя унищожи чувствата ми. Съсипа и малкото,което изпитвах към нея. 

Бременна е. Носи детето ми и се опита да го убие.

 

-Самуил,аз…- взирам се в нея и с всяка изминала секунда се превръщам в убиец. Стоил забеляза това и бързо я скри зад себе си. Изправя се срещу мен,знаейки,че в момента ми пада пердето и мога да я убия. Мога и него да убия,но рискува. Орлин стои до вратата и чака да избухна и след точно три секунди това се случва. Стоил избута Елена,чувайки писъка ѝ,но той сякаш е далечен,като ехо. 

 

-Ще ви убия! -  Орлин я хваща под гърдите и излиза от стаята по най- бързия начин,а аз се хвърлям върху Стоил,удряйки го с юмрук по лицето. Той изсумтя и направи няколко крачки назад,затваряйки вратата за да не изляза,докато Орлин я изведе от къщата.

 

-Излей си гнева,но нея няма да докоснеш. Носи детето ти. - не вдига ръце,чака да го ударя и това правя. Гневът ме превърна в "Аркуса".

 

-Щеше да го убие.- пак го удрям,виждайки от носа му да бликва кръв. 

 

-Бях по- бърз от нея. - докато тя правеше крачки назад,Стоил отвори вратата и застана зад нея. Тя не го усети,беше вглъбена да си отмъсти,да убие бебето в утробата си. Затвори очите си ,а Стоил отмести пистолета и куршума се заби в пода. 

 

-Къде ще я заведете? - ръмжа аз,хващайки го за тениската и с вик го повалям на земята. 

 

-Далеч от теб. 

 

-Тя ми е жена,трябва да знам. - избегна юмрука ми,но следващият се заби в челюстта. 

 

-За да ѝ извиеш врата…. 

 

-…Точно това ще направя. Ще извия малкия ѝ врат. Това заслужава кучката. - дишам като разярен бик,но това по никакъв начин не притеснява Стоил. Той е твърде обучен за да го е страх от когото и да било,дори и от мен. 

 

-Хайде! - разпери ръце настрани и изчака поредният удар. Изръмжах и със злоба,която задържах години наред я излях върху лицето му. Той се отпусна и изпъшка. Ставам от земята и вземам "Аркуса".За секунди излизам от къщата и се качвам в един от моторите,които държа в гаража. Орлин е взел джипа,но в него има проследяващо устройство. Няма къде да я скрие. Ще ги открия и ще се сблъскаме очи в очи,дори това да е последното нещо,което ще направя.

 

 

 

 

 

Елена

 

 

-Самуил,аз….- взирам се в лицето му и с всяка изминала секунда то се променя,изкривява се до крайност,карайки кожата ми да настръхне. Никога досега не съм го виждала такъв,чак е плашещо. Ненадейно Стоил рязко ме премести зад себе си,сякаш иска да ме предпази,а и може да е така. Само като гледам свитите ръце в юмруци ми става ясно,че в момента не е Самуил,а "Аркуса". 

 

Погълната от мисли ,почти падам по дупе на земята от тежката ръка на Стоил. Силни ръце ме грабват,но от уплаха от гърлото ми се изтръгва силен вик. Веднага разпознавам мириса на мъжа,който без колебание ме отнася от стаята.

 

-Ще ви убия! - -извика Самуил. Орлин здраво ме държи,докато слиза по стъпалата,вземайки ги по две. Изплаквам,когато чувам удари и сумтене на горният етаж. Орлин отваря пасажерската врата и ме остави на седалката след това бързо заобиколи джипа и седна на шофьорското място.

 

Не смея да проговоря,страх ме от това,което предстои и за всичко съм виновна Аз. Знаех,че ще разбудя гнева му,ако не успея да го направя,знаех,че ще има последствия,но не очаквах,че ще иска да ме убие след като разбра за бебето. 

 

-Сложи си колана. - грабвам колана с треперещи ръце и го закопчавам. Орлин шофира много над ограничението за скоростта,даже мина на червен светофар,но е съсредоточен в пътя,нито един път не ме погледна. Боже,от кого бягаме?От Сатаната,от най- големият убиец в страната. Не е за вярване какво се опитах да извърша. Разговорът със Сърбите ме подтикна да го направя по- рано от очакваното. Самуил каза,че ще ме предаде ,по- добре да умра,отколкото да се дам на тези изроди,които не знаят какво е милост. 

 

-Къде…къ- де отиваме?- гласът ми е прегракнал,сякаш съм викала досега,а дефакто толкова много ме е страх,че той се загуби. 

 

-Трябва да оставим джипа. Ще продължим пеша. 

 

-Защо? - за първи път ме погледна откакто се качихме в джипа. 

 

-В джипа има проследяващо устройство. - не се учудвам,че има,Самуил е предвидил всякакви ситуации. 

 

-Какво ще се случи с мен? - Орлин сви към магистралата и се насочи към няколко села по пътя. 

 

-На този въпрос може да отговори Самуил. Никой друг. - очаквах да ме нападне за това,което щях да извърша,да усетя и неговия гняв,но Орлин е сдържан ,сякаш нищо не е станало,просто си върши работата. 

 

-Защо го правиш? -минаваме табелата на село "Алдомировци" и не след дълго спира джипа между къщите. Орлин загаси двигателя и слезе от джипа,заобикаляйки го за да ми отвори вратата. Откопчавам колана и бавно слизам,оглеждайки безлюдния път и занемарените къщи. Това село сякаш е забравено от Господ. 

 

-Хайде! - бутна ме да вървя по пътя,усещайки страха отново да ме обладава. 

 

-Какво ще правим? Не може цял ден да се мотаем тука. - Орлин върви зад мен и мълчи. - Ако ни открие….

 

-Ще го направи. - рязко спирам,поглеждайки го в очите. 

 

-Колко добре познаваш Самуил? Кой си ти ,по дяволите? - Орлин ме заобиколи и тръгна напред,сякаш не съм задала въпрос. - Хей! На теб говоря. - притичах към него,виждайки няколко души от къщите да ни наблюдават. 

 

-Върви и не задавай въпроси! - намръщвам се и сядам на една пейка близо до пътя. - Елена,върви! Скоро ще е тук! 

 

-Откъде знаеш? 

 

-Не може да избягаш от "Аркуса". Той винаги ще намери начин да те хване. В момента ти си плячката му,разбираш ли? - Орлин пристъпи към мен и сведе глава. - Стоил се жертва и то заради теб. Можеше да те остави на лъва,но не го направи. Сега ще търпиш не Самуил ,а "Аркуса"....повярвай ми…- Орлин изсъска и извърна поглед. - …гневът на Аркуса е различен от гнева на Самуил. Приготви се не за лед,а за Айсберг. - малкото самообладание,което имах се срина в мига,в който той изрече тези думи. 

 

-Но…аз нося детето му. - Орлин се подсмихна и поклати глава. 

 

-Да беше помислила по-рано за това преди да го предизвикаш и то по най-лошия начин. - Орлин тръгна по пътя,а на мен ми трябваше няколко секунди за да се освестя.  Трябва да вървя след него,иначе…шум от двигател на мотор го спря насред крачка,а аз започнах неудържимо да треперя. - Мамка му,идва! - скачам от пейката и минавам зад нея,сякаш ще ме спаси от предстоящото. Орлин изглежда спокоен,гледа право напред с орловия си поглед,от който може да те побият тръпки. Стойката му е твърда и сигурна,той е готов да се срещне със Самуил,но не и аз. 

 

Моторът все повече се приближава и със силно свистене на гумите рязко заби спирачки пред пейката. Самуил е с каска на главата,но знам,че ме гледа. В момента се чувствам като едно перце,което ще издуха и ще го смачка с обувката си. Изглежда свиреп,с кървавите петна по тениската,която добре полепва по мускулите му. Ръцете му са облечени с черни ръкавици,с които яростно стиска ръкохватките. Не мърда,той чака. Не знам какво точно,но след всяка изминала секунда пулса ми се ускорява и усещам,че ще припадна. 

 

След още няколко тегави секунди,в които аз едва не се изтървам в гащите от страх,той сваля каската и ме посреща друг Самуил. Онези красиви синьо-сиви очи ,вече нямат живец,един празен поглед,нищо повече. Устните му са свити,косата му е рошава заради каската,мамка му,какво направих. Не можах да се спра и мигновени сълзи бликнаха в очите ми. Той ще ме убие. 

 

-Шефе…-

 

-Млъкни! - 

 

-…помисли за бебето….

 

-Казах да млъкнеш! - изкрещя Самуил,карайки ме да направя няколко крачки назад. Трепереща като лист удрям гърба си в оградата на къщата зад себе си. Самуил пусна степенката и слезе от мотора като пламтящ огън,готов да ме придърпа и да изгоря. Той тежко диша,докато се приближава към мен,толкова близо,че усещам гнева му във всяка пора. Познатият аромат изпълва ноздрите ми,но аз вече не гледам към очите му,извърнала съм поглед и хленча. - Ще се ебаваш с мен,а? - прокара ръката си през косата ми и грубо я дръпна,скубейки ме до болка. Изписках и потреперих. - Ти си една неблагодарна кучка,която не разбира кога трябва да си трае. - всяка дума излязла от устата му е като куршум забил се в тялото ми. - Ако не беше бременна….ако…- съска като кобра и още повече дръпна косата ми,карайки ме да падна на колене. Показва ми къде ми е мястото,там долу,никаква в живота му. - Отмъсти ли си? - плача с глас и не смея да го погледна. - Кажи,Елена! Отмъсти ли си за татенцето,който те хвърли на вълците? - хленча и свеждам глава,но той рязко я изправи за да го гледам в неговите като айсберг очи. - Сърбите искат главата ти. Какво да те правя,сега? 

 

 

-Ти каза ,че ще ме дадеш. - изплаках аз. Със силен захват в косата ми ме изправи на крака,озъбвайки се пред устните ми.

 

-Ако още един път…- изпищях от свитите до болка пръсти в косата ми.  - …още един път…- съска в бузата ми. - …посегнеш на бебето…- сълзи текат от очите ми. - …ще направя така,че Ада да ти се стори по-добро място за твоето отмъщение,разбра ли? - кимам с глава. - Разбра ли? 

 

-Да! - прошепвам аз през сълзи. 

 

-Заведи я във Вилата. Къщата вече не съществува. - Орлин видимо се отпусна ,когато чу думите му. - Довечера ще доведа лекар с апаратура за да потвърди бременността. - отварям уста за да кажа,че съм си направила тест,но той ме прекъсна. - Каквото и да кажеш,от устата ти ще избълва само лъжи. - Пусна ме и скочи върху мотора. Преди да сложи каската ме погледна и след секунди си тръгна. Стоя в същото положение както ме остави,главата настрани,обляна в сълзи и продължаваща да треперя. 

 

-Чу го! Да вървим. - краката ми омекват и едва не падам на земята,но успях да се задържа. 

 

Качвам се в джипа напълно разстроена от срещата със Самуил. Орлин излезе прав,ще видя Айсберг пред очите ми и точно такъв беше. Студен,лишен от всякаква емоция ,очите му бяха мъртвешки и плашещи. Колкото и сълзи да проливам ,вече е без значение. Те няма да помогнат в сегашната ситуация,само ще влошат положението. 

 

Трябва да се взема в ръце и да върна стария Самуил.