Елена

 

 

Рожденият ми ден наближава и с това и края на Елена Карамазова. Избрах три песни,които ще изпълня през интервал от един час за да мога да се подготвя за неизбежното. В момента довършвам текста на последната,с която ще приключа участието ми. С тежка въздишка и със сълзи на очи дописвам последните си думи. 

 

Не мога да отрека за страха,който изпитвам. Не съм сигурна,дали това,което ще направя е правилно,но не мога повече да се измъчвам в тази къща ,да живея с убийци и да съм влюбена в Самуил. Това по-скоро е отвратително,колкото хубаво. Не съм си мислила,че ще се влюбя в някого и ще го чувствам като най- грешното нещо на света. Явно имам проблем и този проблем ще го разреша съвсем скоро.

 

 

-Господин Председател,утре ви каня на рождения ден на съпругата ми. - чува се гласа на Самуил в коридора. Ставам от бюрото и бавно пристъпвам към вратата. - Тя ще пее…..Да! ….Вечерята ще е с благотворителна цел….Ще ви чакам! - излизам от стаята,виждайки го да рови в телефона си. Все още не мога да повярвам ,че е член на адвокатска колегия. Информацията,която четох тогава я препрочетох още няколко пъти за да повярвам на написаното. Самуил умело се прикрива,сега като се замисля всеки един човек на този свят играе фалшива роля в живота си. Аз също го правя,но моята игра е опасна и твърде крайна. За един месец не промених решението си ,може би в това отношение приличам на татко,щом съм си го помислила един път няма излизане от главата ми. Тогава друго решение на проблема не съществува. Със сигурност татко не е искал така да се стекат обстоятелствата с живота ми. Знам колко много искаше да сбъдна мечтата си,но Самуил за едно нещо излезе прав. Елена Русева умря заедно с него. Тя вече не съществува. Остана онази Елена,която създаде "Аркуса",но вече не мога да бъда и Нея. Той трябва да получи заслуженото си,ще си отмъстя и това,което съм му подготвила ще го съсипе.- Елена! - подскачам при споменаването на името ми. - Така ли ще излезеш? - - изчервявам се и свеждам глава за да видя прозиращата нощница. 

 

-Не знаех ,че ще излизам. - скръствам ръцете си под гърдите за да прикрия набъбналите си зърна. 

 

-След два дена е рождения ти ден. Ще търсим подходяща рокля.- прииска ми се да завъртя очи. Пука и ми дреме за тъпата рокля,но нали играя роля,нека да съм поне малко заинтересована.

 

-Добре! - влизам в стаята си и събличам нощницата,оставяйки напълно гола пред гардероба. Отварям го,виждайки купчините дрехи,които нарочно направих в знак на протест,че не искам да ги обличам. Вече и дрехите си намразих. 

 

Обличам къса шарена рокля с дълбоко деколте. Роклята е красива с интересните линии минаващи през всяка част от тялото ми,но аз вече не се чувствам като една красива жена,а като парцал,нищо повече. Гримирам се за две минути. Една спирала и малко гланц ми стига. Косата я сресвам и я  оставам да падне върху гърба ми. 

 

Готова за поредния скапан ден , излизам от стаята ,сблъсквайки се с опияняващия аромат на мъжа,който навлезе в живота ми и го провали. 

 

-Точно тази рокля ли трябваше да облечеш? - как да му кажа ,че всички други са нарязани и не стават за обличане.

 

-Харесват ми цветовете на дъгата,та реших,че днес е подходяща. - свеждам глава,сякаш се оглеждам ,а дефакто не искам да гледам безобразно красивото му лице. 

 

-Искаш всеки един да се взира в прекрасните ги гърди ли? - свивам рамене,безразлична от въпроса му. Не ми пука кой къде ще гледа. Имам ги и защо да не ги показвам. - Отговори,Елена! - стисна ме за брадичката за да вдигна поглед и да изсъскам от красотата му. Колкото и да е перфектен външно,няма как да ме накара да размисля за решението си. Нашата връзка ,ако може да се нарече такава е токсична. Ще създаде проблеми. Ще съм нещастна и самотна. Почти през целия ден го няма. Кой знае къде ходи,какво прави и дали не се вижда с някоя.

 

-Те са твои,само ти може да ги гледаш. - отговарям както той очаква. 

 

-Като са мои защо ги показваш пред всички? - допря устните си към моите,карайки ме да поставя ръцете си на гърдите му и да се приближа.

 

-Може да ги виждат,но никога няма да ги докоснат…така както ти правиш. - притискам се към него,търкайки гърдите си към плата на ризата му. Той сведе глава към тях и се подсмихна. Разумът ми казва,че съм влюбена глупачка и това,което правя е неправилно,превръщам се в онази Елена,която той създаде,но тялото ми е на друго мнение. Само като го погледна и вече трепна да ме целуне,да ме докосне и да покаже онази негова тъмна страна. 

 

-Добра си,признавам…- приклекна и плъзна езика си между цепката на гърдите ми,докато ме гледа в очите. - …но този път не ти се получи. - хвана ме за ръката и ме повлече към стълбището. Цялата треперя от възбуда,а мократа линия,която направи накара кожата ми да настръхне. 

 

-За какво говориш? 

 

-Не ти вярвам. - излизаме от къщата и за мое учудване сме сами в джипа. Качвам се на пасажерското място и кръстосвам краката си за да спра проклетата възбуда. 

 

-Защо? - Самуил седна до мен и тихо се засмя. 

 

-Защото играеш двойна игра. 

 

-А ти не го ли правиш? Не си ли един през деня и друг през нощта? - Самуил потегли по пътеката към голямата решетъчна врата. Когато се приближихме ,тя се отвори и с бърза скорост тръгна към улицата на богаташите. Така я наричам аз,повечето къщи са на два или три етажа,пълен лукс отвън,а отвътре не ми се мисли какво е. В къщата на Самуил има скъпи мебели,но този кич липсва и за това ми харесва неговия вкус. Във всяка стая е така,дори и в собствения му кабинет. 

 

-Не съм те лъгал,а ти го правиш от ден първи. - ахвам от думите му. 

 

-От няколко дена знам ,че си бил член на Адвокатската колегия,където беше татко. - Самуил ме погледна.

 

-Това можеше да го прочетеш,ако използваше телефона по предназначение. 

 

-Ти следиш телефона ми. Как да вляза някъде като ще разбереш какво правя?А и ти ми изпрати онзи шифър. - докато той шофира кима на повечето хора по улицата. Учудена съм,че всички са толкова приветливи към него. Само аз ли имам мисли да го нараня? 

 

 

-Това съм Аз,Елена! Контактувам с шифъри. 

 

-Шифърът,който татко ми каза за какво е? - 

 

-Не ми задавай глупави въпроси,много добре знаеш за какво е. - любопитството надделява и нямам търпение като се прибера и да се опитам да го разгадая.

 

-Защо всички ме мразят? Включително и ти. - Самуил шофира до центъра на града и сякаш не чу какъв въпрос му зададох. - Ще ми кажеш ли? 

 

-Мразят те заради баща ти. Той излъга много хора,включително и близките ти роднини.

 

-Но преди година говорих с леля и чичо и не съм усетила промяна в отношението им. 

 

-От време на време баща ти им изпращаше пари. Техните пари. Искаше да им се реваншира по някакъв начин,но той нагази в големи лайна. Всичко,което имаше той и роднините ти отидоха при хора,на които им дължи много. - Все още нищо не разбирам. 

 

-Кои са тези хора? 

 

-Сръбски мафиоти. Грешката,която направи баща ти е,че защитава пред съда един от най-големите сръбски босове,Лука Милошевич.  Вкараха го в испански затвор и това доведе до задължения към самия него. Лука го тормозеше,искаше да убие всичките му близки,включително и теб. - очите ми се разширяват от чутото. - Намеси и нас. Всички членове на Колегията. Баща ти беше пълен егоист. Той търсеше власт,слава и пари. 

 

-И трябваше да го убиеш,така ли?

 

-Бяхме единодушни.

 

-Кои? 

 

-Мисля ,че е време да спрем с въпросите? - влезе към един закрит паркинг. 

 

-Не! Искам да знам. 

 

-Елена,спри! - изръмжа той,паркирайки на едно от местата. Спря двигателя и излезе от джипа. Не мърдам от мястото си,толкова много въпроси искам да му задам. - Хайде! 

 

-Не! Докато не ми кажеш защо е намесил цялата Колегия,няма да мръдна. - 

 

-Елена,казах ти! 

 

-Има още. - Самуил извърна поглед и стисна челюстта си.

 

-Какво искаш да ти кажа?На един от членовете трябваше да гледа как убиват семейството му…- закривам устата си с ръка. - …на друг му отрязаха пръстите на ръката. Това ли искаш да чуеш? - гледам го в синьо-сивите му очи и не мога да повярвам какво ми каза току-що. Какво е направил баща ми? Как е могъл да го позволи? - Хайде! - поемам ръката му и вървя до него,напълно безмълвна. - Ти познаваш една страна на баща ти,но много други ще ти кажат колко още страни е имал той. - неканени сълзи докоснаха бузите на лицето ми. 

 

-Защо ме мразиш? 

 

-Не те мразя. - Самуил отвори вратата на един скъп бутик и ме подтикна да вляза първа. Избърсвам лицето си и поздравявам жената,която ни посреща. - Добър ден! Покажете ми новата ви колекция. 

 

-Разбира се,Господине! - жената се скри ,а аз оглеждам роклите на манекените. 

 

-Заради баща ми се държиш така,нали? - търся нещо,което да ме подтикне да променя решението си,но Самуил определено не ми помага. 

 

-Ти нямаш вина за делата на баща си,но си същата лъжкиня като него. - вярно е,че не му казах за Янко,но какво значение има като в крайна сметка аз живея с него.

 

-Това с Янко…

 

-Не го споменавай….и не е само той . - тъкмо да го попитам какво има на предвид и жената се появи с няколко рокли в ръце. Остави ги една до друга на големия диван към огледалата и ни се усмихна. 

 

-Разгледайте. - 

 

-Тази ми хареса. - роклята е светло лилава с колан минаващ през кръста. Дълга е може би ще ми стигне до коленете и е с отворено деколте,което ще създаде проблеми . 

 

-Облечи я. - вземам роклята и влизам в съблекалнята,събличайки моята и обличайки тази изящна рокля. Залепна за фигурата ми и се чувствам красива в нея. Излизам от съблекалнята и погледа на Самуил се спря на отвореното деколте. - Не! - 

 

-Моля те! Харесвам се. 

 

-Не! Облечи тази. - подаде една тъмно зелена рокля ,по-дълга и със сърцевидно деколте. С гримаса я вземам и отново влиза в съблекалнята. Не мога да разбера каква е тази ревност. Защо е всичко това като не може да ме понася? Погледнах се на огледалото и впрочем ми хареса роклята. Цветът не е от любимите ми,но е по-елегантна. Особено дължината на роклята. И с обувки на ток зад мен има шлейф ,който ще се влачи по пода. - Перфектна. - не си правя труда да споря коя да е,влизам в съблекалнята и точно,когато смятам да я сваля от раменете си ,Самуил дръпна завесата и застана зад мен. Погледна ме на огледалото и плъзна ръцете си за да свали презрамките. Гърдите ми се изсипаха пред очите му и за секунда ме обърна към себе си,притисна ме към огледалото и започна да смуче зърната. Изпъвам врата си и тихо пъшкам. - Не можах да се спра. - прокарвам ръцете си през косата му и отново го възнаграждавам с тихо стенание. - Защо,Елена? Защо се опита да ме направиш на глупак? - изправи се и силно ме целуна. Целувките му така ми липсваха,копнеех за тях,копнеех за докосването му,копнеех за него. Преплитаме езици и в следващия момент дърпа долната ми устна,хапе я след това я смуче.

 

-Не знаех ,че е важно. - с две ръце дръпна косата ми за да повдигне главата и да го гледам право в очите. 

 

-Не знаеше,че е важно да ми кажеш за Янко,за Чеченеца,за Нико Кирязов или за чичо ми,който те искаше за една скапана вечер.- извръщам поглед ,но Самуил ми изръмжа и отново върна погледа ми към синьо-сивите му очи.

 

-Не мислих….аз…- сълзи бликнаха в очите ми. - …Нямах представа ,че ти е чичо. 

 

-Баща ти дал ли те е на някого от тях? - примълчавам си и това доведе до още по-силен захват,но беше за секунда колкото да усетя болка в скалпа. След още една секунда от гърлото му се изтръгна силно ръмжене,знак,че е адски ядосан и за да не избухне в магазина,рязко ме пусна,дръпна завесата и бързо се отдалечи. За малко чух грубия му тон после настъпи гробна тишина. Облягам се на огледалото и тихо заплаках. Ако разбере,че съм била на вечеря не само с Янко и баща му,а и с Председателя на Адвокатската Колегия,който днес покани на рождения ми ден,ще ми се иска да избягам от него за да не бъда свидетел на яростта в очите му. 

 

Напълно разстроена от това,че сам стигна до извода,събличам роклята и обличам тази,с която тръгнах. Опитвам се да се усмихна на жената ,но зачервеното ми лице и бликналите сълзи в очите не помагат да бъда по-убедителна. 

 

Макар да изглеждам ужасно,тя опакова роклята,широко ми се усмихна и ми пожела хубав ден. Любезността ѝ ме накара да отвърна със същото.

 

Излизам от магазина и за миг се огледах за Самуил. Бях сигурна,че не е пред магазина,гнева го прави различен човек и сега трябва да внимавам с него. 

Преди да пресека за да се насоча към паркинга,където Самуил остави джипа,изведнъж чувам неговия вик. 

 

-Елена,залегни! - докато реагирам, по улицата минава черна кола със свален прозорец и пистолет насочен към мен. - Мамка му! - крещи Самуил,а аз падам на земята от серията куршуми летящи в моя посока.