Самуил

 

 

-Спи ли? - попитах Орлин,на който наредих да я провери преди да дойде в кабинета.

 

-Да! - потупвам с пръст устните си,мислейки за абсурдно дългия ѝ сън. Спи от двадесет часа. Орлин се настани до Стоил и двамата едновременно вдигнаха поглед,предусещайки ,че искат да ме попитат нещо. 

 

-Остави я жива,…- започна Стоил,а Орлин довърши.

 

-…а времето тече. - 

 

-Нещо ми казва,че всичко ще си изпее. - отварям чекмеджето под мен и хвърлям една папка на бюрото. - От колегията ми дадоха секретна информация относно баща ѝ. До ден днешен я чаках и Председателя на Колегията ми се обади тази сутрин и изпрати доста интересна информация за хората,с които е общувал. - Стоил отвори папката и се зачете. 

 

-Чеченеца…Янко Проданов…Нико Кирязов…Драган Драганов- чичо ти…- след всяко име кимам с глава. 

 

-И какво друго има така интересно след изброените? - стискам "Аркуса"в ръката си и чакам да прочете най- важното. 

 

-Елена ги е виждала. 

 

-Точно така. Красивата Елена ни баламосва още от самото начало. Не мога да отрека,че съм впечатлен,двойната роля,която играе ни заблуди. - 

 

-Ти не знаеше за тази информация. Дошла е тази сутрин,както и снимките с нея. - Стоил човърка мозъка ми с факта,че това,което разбрах е много след срещата ни в скривалището.

 

-По дяволите,все още не мога да я убия. - 

 

-Какво ще правиш? - попита Орлин с обичайният безразличен тон. 

 

-Главният ключ е Елена,но тези…- посочвам към папката. - …успешно ме лъжат откакто тя е при мен. Правят ме на глупак. Собственият ми чичо е в лайната. Играят си с мозъка ми ,с търпението и най - вече със собствената ми игра. Шифърите. Елена знае за местоположението. Разгадала го е и си мисли,че това ще я опази жива. - ругая на глас и рязко се изправям от стола. 

 

-Според мен има нещо друго в цялостната картинка и тук става дума за Елена. Не вярвам в нищо това.- поклащам глава и яростно изричам всяка дума.

 

-И аз не вярвах,че ще е толкова шибано красива,ще бръкне в студеното ми сърце и така ще му даде живот.Не вярвах,че като запее и сякаш се прераждам. Не вярвах …- хвърлям пистолета към стената и силно изръмжах. - …че ще изпитам нещо към нея. Не вярвам в нищо. Някой път не вярвам и на себе си.Ето защо не я убих. Сега разбрахте ли? Тя…тя…Мамка му. - обръщам им гръб и поставям ръката си на устата,не способен да продължа.- Проследете отново Янко Проданов.Той знае повече отколкото казва. Другите ги оставете на мен. - Стоил и Орлин тръгнаха да стават. - Разберете защо се е срещал с баща ѝ и…с Елена. - двамата излязоха от кабинета и оставиха отворена папката за да видя проклетите снимки. Елена стои плътно до баща си и се здрависва с копелдаците. Най- голямо впечатление ми направи реакцията ѝ към Янко Проданов. Усмивката ѝ показва на всеки един,че  е имала нещо с този мъж. Тя буквално го чука с очи. 

 

 

 

Елена

 

 

От един час лежа в леглото и се преструвам,че спя. На няколко пъти усетих някой да влиза в стаята ми и да ме проверява. Не искам да виждам никого,камо ли да разговарям с тях. Все още съм ядосана за снощи. Самуил хладнокръвно уби братовчедка ми и със злоба в очите си изстреля още един куршум,който мина на сантиметри от мен,показвайки ми как лека полека търпението му се изчерпва,но от всичко това мен ме измъчва нещо друго.

 

Какво е направил баща ми за да видя омраза в очите ѝ? 

 

Вярно,че не я бих виждала от години ,с леля и чичо поддържахме някаква връзка. Чувахме се на месеца един път и никога не съм усетила омраза към себе си или към татко. Пропускам нещо. Имам чувството,че целия ми живот е пълен с лъжи. И най-лошото,което си мисля е ,че татко направи всичко възможно аз да се озова при Самуил. Мислите ми са налудничави,но всичко,което знам до момента ме води до този извод. Дали този шифър в главата ми донякъде е свързано и с мен? 

 

"Шифърът на Аркус"

 

Скачам като попарена с ясната мисъл да разгадая този шифър. Сядам пред бюрото си,там,където пиша песните си и вземам един бял лист за да…..

 

-Елена! - ръката ми замръзна,когато чувам гласа на Самуил. - Събудила си се. - не се обръщам към него. Не искам да видя красивото му лице и отново да омекна. - Защо дрехите ти са в оповръщано? - затварям очи и тихо отговарям. 

 

-Не ми беше добре. 

 

-Болна ли си? 

 

-Да! - лъжа аз. 

 

-Искаш ли да те заведа на лекар? 

 

-Не! - гледам да съм спокойна. Гласът ми да е спокоен.

 

-Добре…- чувам стъпките му и след секунда една снимка се появи пред очите ми.- …Имаш десет секунди да ми кажеш ,какво по дяволите е това. - Нещата взеха да се усложняват. - Десет,девет,осем…- отново затварям очи. - …седем,шест,пет…- шумно си поемам въздух.- …четири,три,две ,едно…

 

-Янко е бъдещият ми съпруг. - секундите текат,Самуил мълчи и заради това тегаво мълчание аз вдигам поглед за да видя разкривеното му лице от ярост. 

 

-Я,пак?! - съгласих се да му стана съпруга ,поради простата причина да сбъдна мечтите си,но месец преди да избягаме от София, татко се промени и каза,че иска да разрушим договора. Тогава си мислих,че постъпвам правилно ,да се дам на мъж,към когото не изпитвам никакви чувства,но сега след всичко,което ме сполетя и разбрах колко наивна и глупава е моята мечта да стана певица да бъда с мъж,който е добре финансово.Щях да направя поредната грешка. Никога няма да стана певица. Това е само в главата ми. Съдбата си има друго мнение и ще ме отведе към Ада. Братовчедка ми е права. Аз трябва да отида там. 

 

-С баща ми сключиха договор. Нещо като предбрачен договор. Трябваше на рождения ми ден …след седмица…да се омъжа за него. - реакцията на Самуил е мигновена. Сложи ръката си върху снимката и я смачка.

 

-Баща ти е пълен олигофрен. 

 

-Аз го исках. Не той. - синьо -сивите му очи ме стрелнаха с неодобрение. - Той е син на Нико Кирязов. Янко Проданов Кирязов. - Самуил грубо потърква лицето си с ръка и закрачи около стаята.

 

-Откъде познава брат ми? 

 

-Нямам представа. Никога не е споменавал нито теб ,нито брат ти. 

 

-Отново те е вкарал в опасна игра и продължаваш да го защитаваш. Толкова ли си наивна? - рязко се изправям,нагнетена от думите му.

 

-Какво значение има? Той е мъртъв. Не ми позволи дори да му направя погребение. Не знам къде е шибания труп. Какво си направил с него? В онази гнусна смрад ли е? 

 

-Внимавай как ми говориш,Елена! 

 

-Майната ти и на теб,и на всички в тази шибана къща. - заобикалям го и притичвам към банята. 

 

-Елена! - заключвам се в банята и шумно заплаках. - Отвори вратата! 

 

-Махай се! Остави ме намира! Мразя те,Самуиле! Мразя те от дъното на душата си! - едва си поемам въздух от хлипания. Сядам на тоалетната чиния и закривам лицето си с ръце,оставяйки сълзите да се излеят като порой от дъжд.- Не ! - Самуил изкърти вратата и влезе като буреносен облак.

 

-Точно така,Елена! Мрази ме! Мрази човека,който уби един лъжец и подлец.- повдигна ме на нивото на очите си. В момента са с по-тъмен нюанс,всявайки предупреждение и страх. - Мрази ме ,затова ,че системно малтретираше майка ти. Тя умря заради него,тя…-огорчена от думите му, вдигам ръка и залепям дланта си върху бузата му. Главата му не помръдна ,но лицето му се изкриви от ярост. - 

 

-Мръсно говедо. Не споменавай нито майка ми,нито баща ми. Те са ми дали живот. Те са ме отгледали. Не си и го помисляй да говориш такива небивалици за тях. - Самуил мълчи и само се взира в очите ми. Ако можеха да хвърлят мълнии ,щяха да го направят. 

 

-Ако още един път ме удариш,ще ти счупя ръката,разбра ли? - рязко ме пусна и се озовах по дупе на пода. Самуил излезе от банята, оставяйки ме с объркани мисли за родителите ми. 

 

 

Наистина ли баща ми е бил такова чудовище?