Елена

 

 

Часът от шифъра наближава ,а аз все още се опитвам да разгадая буквите. Имам усещането,че е нещо простовато,но като никога не съм се сблъсквала с кодове и шифъра,буквално не знам как да ги преместя,че да получа правилната дума. Гриза ноктите на ръцете си и поглеждам към телефона,който ми даде Самуил. Нямам време за губене,трябва да разбера какво пише,затова поемам риска и влизам в гугъл за да напиша "разшифроване на шифър". Натискам на първия сайт и веднага ми излиза срещу цифра едно "Стеганография". Прочитам всяка дума и след малко го отхвърлям като вариант. Скриване на съобщения не е свързано с този шифър. 

 

Преминавам на точка две "ROT1".Този шифър е познат на много деца. Ключът към шифъра е много прост - всяка буква на азбуката се заменя със следващата подред, А се заменя с Б, Б с В и така нататък.  ROT1 буквално означава да се "завърти на 1 буква напред в азбуката". Така например фразата "Аз знам всичко" се превръща в "Би иобн гтйшлп". Този шифър е предназначен за развлечение, тъй като е много лесен за разбиране и ползване и съответно за дешифриране, дори ако ключът се използва в обратна посока. 

 

Това наистина звучи твърде просто и веднага поглеждам към буквите за да се опитам да го дешифрирам.

 

ЧБСТБНФЙМ

 

Пиша буквата преди Ч ,след това преди Б и така до края,докато не получих …..Цар Самуил. Рязко ставам от мястото си и първото нещо,което направих е да изтрия историята от гугъл за да не разбере къде съм влизала,после надрасках написаното и го смачках. От два дена се мъча да го разгадая ,а то колко лесно било. Не мога да повярвам ,че успях. И този,който ми го е изпратил е вярвал,че ще го направя,само аз не си повярвах,че мога.

 

Самуил е на среща. Само трябва да проверя дали Стоил и Орлин са в къщата. Излизам от стаята си и вървя по коридора,ослушвайки се за някакъв звук. Нищо. Гробна тишина. Това е нетипично за Самуил. Да ме остави сама в къщата или просто всичко опира до увереността,че аз няма къде да отида,той винаги ще ме открие. 

 

Връщам се в стаята си и набързо обличам тесни дънки и обикновена тениска. Връзвам косата си на опашка ,вземам телефона и парите,които ми остави Самуил и слизам на първия етаж. По принцип резервния ключ,който видях още на първата седмица беше под мивката в шкафа,но сега го няма. Това е проблем. 

 

Ровя още малко време и решавам да проверя да не е под изтривалката или под някоя саксия отвън на парапета. Оказа се,че е под едната саксия. Заключвам къщата и си викам такси от приложението,което изтеглих преди дни. Изписва ми,че след две минути е тук. Чудесно. 

 

Заглеждам се в телефона ,чудейки се дали да не изтегля фейсбук,вайбар и още някое друго приложение,докато на екрана не се появи Самуил. По дяволите. Хванал ме е и сега затова ми се обажда. Обърнах се към къщата и тихо заговорих. 

 

 

-Да! 

 

-Много бавно вдигаш. Къде си? 

 

-Пред къщата. На въздух. -последва едно тегаво мълчание. 

 

-Сама си и веднага се възползва да извикаш такси.- изправям гръб от чутото. Откъде знае? - Къде отиваш,Елена? - Мисли,Елена! Мисли! 

 

-Ще се срещна с една приятелка от детството. - веднага усетих горчивия вкус в устата ми от изкусната лъжа.

 

-Интересно. Как се казва? 

 

-Емилия Андреева. -  Наистина имам такава приятелка от детството със същото име,но тя замина за Германия и така пътищата ни се разделиха. 

 

-Къде живее тази Емилия? - таксито се задава и след секунди аз се качвам,поздравявайки и съобщавайки както на шофьора така и на Самуил адреса.

 

-На Цар Самуил. - шофьорът потегли,а Самуил отново замълча. 

 

-Като се видиш с нея ми звънни. - не ми остави възможност да се опитам да го убедя да не ме притеснява. Директно ми затвори. Шумно си поемам въздух и поглеждам през прозореца,мислейки си за мястото,където ме отведе шифъра. Не мога да отрека,че съм леко притеснена от това. Нямам идея кой може да знае номера ми,освен Самуил и подчинените му. Твърде е подозрително,а и страха от неизвестното лека полека кара ръцете ми да треперят,а гърлото ми е сухо и дразнещо. 

 

Поглеждам часът на смартфона,показвайки 11:55. Имам пет минути да се подготвя,да бъда по- смела и този страх да го преодолея. Няма място за колебание,може да е човек на татко и да иска да ме спаси от всичко,което предстои.

 

Шофьорът спира в близост до път,който води към една доста занемарена сграда. Струва ми се познато мястото. Може и да се бъркам,но сякаш преди няколко дена бях тук,така го усещам. Разплащам се с мъжа и слизам от таксито,колебливо вървейки към сградата. Пътят е неравен ,има чакъл и асфалт,а страха ,който смятах да преодолея преди да дойда си остана и сега зъбите ми тракат,сякаш ми е студено.

 

След малко се чува един твърде познат звук. Рязко спирам и поглеждам през рамо за да видя дали таксито е потеглило. Няма го. Проклятие. 

 

-Впечатлен съм.

 

-Ъ-ъ...ти ли ми го изпрати? - ъгълчетата на устните му се извиха в самодоволна усмивка.

 

-Ако беше използвала смартфона по предназначение,щеше да разбереш много повече за мен. Само аз в цяла София контактувам с шифъри. 

 

-Какво?! - той се приближи,карайки кожата ми да настръхне. Сега е като тъмен облак,опасен,непредвидим и страховит. 

 

-Този,който ти изпратих е най-лесния и бях сигурен,че ще го разгадаеш,макар да си помогна с Гугъл. - заобиколи ме и продължи да говори. - Няма нищо,другия път ще се справиш сама. Естествено ,ако има друг път. Е,успя ли да разгадаеш този в…- натисна с пръст главата ми.- …главата ти.

 

-Той е сложен. - Синьо-сивите му очи се спират на моите. 

 

-Ако си напънеш мозъчето ще го разгадаеш за отрицателно време. Баща ти бързо се научи. - очите ми се разширяват от чутото. 

 

-Какво ще рече това? Самуиле ,какво правя тук? - огледах се наоколо,но не виждам подчинените му. 

 

-Ще рече,че баща ти се хвърляше към опасни игри. 

 

-Кажи ми какво правя тук! - 

 

-Нетърпелива като него. - стисна ме над лакътя и ме поведе към ужасната сграда с труповете. Тогава беше тъмно и нито пътя познах,нито сградата успях да видя. 

 

-Моля те! - умолявам аз,страхувайки се отново да се сблъскам и то по светло с всички онези трупове. Самуил не ми обърна внимание,отвори вратата,по която разбрах къде се намирам и ме накара да вървя пред него. Труповете са още тук и веднага запушвам носа си, както свеждам глава за да не ги поглеждам. Боря се със силно гадене ,а пред очите ми се появиха тъмни петънца. Лошо ми е и ще повърна. - Самуиле,не ми е добре! - отново не ми обърна внимание и след секунда повърнах всичко,което бях яла на сутринта. - Моля те! - отново умолявам,усещайки сълзи да мокрят очите ми. 

 

-Днес всичко ще приключи. - започнах неудържимо да треперя от думите му. Дали е разбрал за плана ми и заради това да иска още днес да ме убие? Продължих да вървя с ясната мисъл,че каквото и да е ,трябва да го приема. По-добре сега,отколкото да се измъчваме и двамата. - Седни! - не сме в същата стая от преди две вечери. Тази е по-голяма,мирише на мухъл и е адски мръсно. От тук мога да забележа плъховете,които обикалят по ъглите на стаята. Отвратително. 

 

-Защо? 

 

-Защото е време. - неспособна да кажа каквото и да било,аз само го наблюдавам. Стои с гръб към мен с ръце в джобовете и е напълно спокоен,по стойката се забелязва. 

 

-Аз ли ще съм следващата качена на тавана? 

 

-Зависи от теб. - същите думи от преди две седмици. 

 

-Защо ги държиш тук? Някой ще мине и ще…

 

-Това е измета на България….- погледна ме през рамо. - …и никой няма да мине. Шофьорът на таксито знаеше коя си и затова те доведе. Това място е забранено. Сякаш не съществува на картата на София. 

 

-Как така не съществува? - отключвам телефона и влизам в гугъл за да напиша "Цар Самуил". Не ме излъга,наистина не съществува такава улица.

 

-Кой си ти? - пиша името му и веднага ми излиза сайт с подробна информация за личността му. 

 

-Аз съм много личности в едно,Елена! - при всяка прочетена дума аз едва не изтървах смартфона. 

 

-Не може да бъде. Ти си член на адвокатската колегия в София,в тази,която беше член и баща ми.- Очите ми бързо сканират следващите думи. 

 

Самуил Карамазов се дипломира като юрист в Юридически факултет на Софийския университет през 2013г.

 

Професионалният му опит започва в средата на 2013 г. като правен експерт към Фондация „ПРАВЕН И АНАЛИТИЧЕН ЦЕНТЪР ЗА ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО“, където работи в продължение на две години и е автор и съавтор на два сравнително-правни анализа като резултат от работа по два проекта, посветени на защитата на културното наследство и на археологическото наследство в България, автор на главата в закона за културното наследство, посветена на археологическото такова.

 

Вписан е като адвокат в Софийска адвокатска колегия през юни 2015 г. и има 8 години адвокатски стаж.

 

От 2016г. специализира в областта на правото на Европейския Съюз – завършва през 2018г. магистърската програма по право на ЕС към СУ „Климент Охридски“ и Университета в Нанси, Лотарингия. 

От септември 2015 г. започва самостоятелно дейност като адвокат, която продължава и до днес. Специализира в областта на облигационното и търговското право, реституция и кадастър, право на Европейския Съюз и гражданското и административно съдопроизводство.

 

В работата си като член на Дисциплинарния Съд би работил за подобряване на дисциплинарната дейност на колегията.

 

Аз съм в шок. Не мога да повярвам какво прочетох току- що. Затова през по- голямата част от деня е или в кабинета затворен с часове или го няма в къщата,а аз буквално живея с подчинените му. Вече се чудя какви са Стоил и Орлин. Охранители или пък и те са членове. 

 

-Аз…- загубих дар слово. - …Аз…Господи! …Добре,всичко фасада ли е? - Самуил се завъртя с лице към мен и се подсмихна. 

 

-А,ето ги! - каза той,карайки ме да погледна през рамо и да видя Стоил и Орлин да водят някого със себе си. Според дрехите е жена,на главата ѝ има маска,която закрива лицето. - Точно на време. 

 

-Коя е тя? - Самуил постави друг стол на има няма пет метра от мен и я сложиха там да седне. Издърпват маската от главата и ми трябваше точно три секунди да осъзная кой е срещу мен. Изпищях и рязко се изправих. - Моля те! Моля те! - умолявам Самуил,тръгвайки към нея ,но Орлин ме хвана през кръста и ме спря. 

 

-За какво ме молиш,Елена? 

 

-Не! Пусни ме! - поглеждам към Самуил. - Не я наранявай! Ще направя всичко,само не я наранявай! 

 

-Кажи ми за шифъра! - 

 

-Не! Само това Не! - Самуил изсъска и поклати глава. Братовчедка ми дойде в съзнание и повдигна главата си. 

 

-Елена! - изплаках,когато Самуил натисна дулото към главата ѝ и с това тя изпищя. 

 

-Моля те,Самуиле! Моля те! 

 

-Шифърът,Елена! -  отскубвам се от хватката на Орлин и прехапвам езика си за да не се изтърва. 

 

-Не! 

 

-Искаш да я убия ли? Знаеш,че мога да го направя. - Знам ,по дяволите и точно това ме притеснява. Тя е невинна,не трябва да е замесена в тези лайна. 

 

-Недей! - обръщам им гръб и закривам лицето си с ръце,обмисляйки как да постъпя. Обещах на татко да не казвам за шифъра. Обещанията ги спазвам,но как да го оставя да я убие. - Не го прави! - 

 

-Елена,какво става? Кой е този? Пак ли ненормалния ти баща е сгафил? - рязко се завъртях към тях,виждайки Самуил да натиска главата ѝ за да гледа към земята.

 

-Какво?! - 

 

-Какво се правиш на ударена? Заради него сме в чужбина. Взе ни всичко, неблагодарното копеле. В началото едва свързваме двата края. Спахме навън,нямахме какво да ядем , затова и ти си виновна. Сигурно си се къпала с парите ни,докато ние сме мизерствали. Тъпа кучка.- 

 

-Какви ги говориш?!- Самуил е стиснал устни и гледа право към главата ѝ.

 

-Да пукнеш дано. Да се озовеш там ,където ти е мястото, в Ада. Разбра ли? В Ада ще отидеш и ще….- изпищях от изстрела ,който проби мозъка ѝ и тялото се сгромоляса на земята. 

 

Самуил се взира в трупа с непроницаемо изражение,докато не вдигна ръката си и не насочи пистолета към мен. Присви очите си и още повече сви устни,когато отново натисна спусъка.