Елена

 

 

Поредната безсънна нощ. Посрещам изгрева със сълзи на очи. Нищо по- различно от предишните дни. Колкото повече наближава рождения ми ден толкова повече мъката от предстоящото ме обзема. Мислих за други алтернативи,несходни от това,което ще му причиня,но така поне ще съм сигурна,че ще изпита онази болка,която изпитах и аз ,когато уби татко пред очите ми. 

 

Избърсвам лицето си ,тъжна от всичките мисли,които се въртят в главата ми. Не трябва да ми пука за Самуил и без това нищо не ми остана на този живот,но защо по дяволите като научих,че се е получило ,което влизаше в плана ми,аз започнах неудържимо да плача и така до сутринта. 

 

Какво да правя? Как да постъпя? Твърде крайно ли е решението ми? 

 

-Елена?! - подскачам стресната от гласа на Самуил. - Приготви се ,отиваме в музикалната агенция. - Затвори вратата и даже не си направи труда да ме попита как се чувствам. Не видя зачервеното ми лице,но след снощното преживяване можеше да се интересува за състоянието ми. 

 

С тежка въздишка,ставам от леглото за да се приготвя за срещата. Не очаквах да се състои. Помислих,че е забравил или е направил така,да не отида никога там. Той това го умее перфектно,но ето,ще ме води по неговите правила. Така и не ми каза какви са ,но тъй като нямам желание за нищо,предпочитам да го оставя той да говори. Аз само ще слушам. 

 

Настроението ми е мрачно ,затова и избирам най-мрачната рокля в гардероба. Дълга черна рокля с падащи ръкави и широка в талията. Напълно ме прикрива. Адски скучна. Чудя се как е могъл да купи толкова грозна рокля. 

 

Нахлузвам я през глава и вдигам страничния цип. Сега като се гледам на огледалото, точно така трябва да изглеждам пред мъжа,който без колебание ми взе най- скъпото. Няма да се разстройвам за татко,сега в мислите ми витае нещо друго. Нещо,което същевременно се надявах да се е получило,както и имах една малка надежда да сбъркам с преценката.

 

-Готова ли си? - 

 

-Ще мина през банята за пет минути и съм готова. - не го поглеждам,със сведена глава го заобикалям,но ме стисна за ръката и така ме спря насред поредната крачка

 

-Заради снощи ли?-

 

-Да! - най-лесно ще изляза от ситуация като се съглася. 

 

-Елена,погледни ме! - вдигам поглед,виждайки прекрасните му синьо- сиви очи и невъзможно красивото лице. Аз съм влюбена в Самуил. В убиецът на баща ми. - Знаеш,че…

 

-Нека да тръгваме,не ми се говори. - за мое учудване ме послуша и ме пусна. Влизам в банята и отново проливам сълзи. Снощи бях тук, седях на пода и правих същото. Никога досега в краткия ми живот не съм плакала толкова много. Когато майка почина плаках цял ден и от тогава си казах,че трябва да съм по- силна и то заради татко. Той беше съкрушен от загубата ѝ и много бързо трябваше да вляза в роля за да не го погуби скръбта. Помогнах му в най- трудния момент,както и той на мен,но сега го няма,няма кой да ми каже дали това,което намислям е правилното отмъщение. 

 

-Елена! - измивам лицето и зъбите за отрицателно време и бавно вплитам пръсти в косата си за да я въведа в ред. Самуил ме чака пред вратата и като ме видя,хвана ръката ми и тръгнахме към стълбището. В пълно мълчание се качихме в джипа,а Стоил на мига потегли. Самуил стиска ръката ми и с това ме подтикна да го погледна. Взира се в мен,сякаш се опитва да ме разгадае,да разбере какво крия,освен шифъра. - Не е заради снощи,нали? - гледам го в очите за да не разбере,че убийството на момичето и момчето е най- малкия ми проблем.

 

-Сънувах ги. - лъжа аз. 

 

-Кого?

 

-Тези,които уби снощи. - изражението му помръкна,а моето остана същото. Веднага ще разбере ,че го лъжа,ако съвсем леко го променя. 

 

-Това заслужаваха и ти го знаеш. - не мога да раздавам правосъдие като него. Аз съм едва на двадесет години,до скоро не бях държала пистолет,ума ми е насочен към пеене и свирене. Коя съм аз да решавам кой да живее и кой да умре?Замълчах си,а напрежението между нас се усеща и на няколко пъти Стоил погледна на огледалото за задно виждане. Нямам представа какво виждат двамата му подчинени в нас,но напоследък често забелязвам как ни следят. Сякаш чакат удобен момент за да предотвратят дадена ситуация. Каквато и да е тя ,нашата връзка не съществува. Аз съм удобна на Самуил,по всяко време може да ми се подиграва ,да ме контролира и да ме чука. - Не му се сваляй. - 

 

-За каква ме мислиш,по дяволите? 

 

-Внимавай с думите ,Елена! Повечето на твоята възраст му се предлагат за да ги внедри в агенцията.

 

-Откъде знаеш? - Самуил слезе от джипа и го заобиколи за да отвори вратата. Поемам ръката му и тръгваме към входа на агенция "Транс Мюзик". Сградата е красива . Има всякакви инструменти за свирене,както и микрофон посредата между етажите. Харесва ми,но вече няма значение,моите мечти останаха на заден план,всичко ,за което се борих е някъде далеч от мен.

 

-Не можа ли да разбереш,че аз знам всичко за всеки? - отново си замълчах. Каквото и да кажа е безмислено. Чакам да приключи тъпата среща,да се прибера и да разбера онези букви какво означават. Утре ще се случи нещо,но докато не разгадая шифъра ,не знам какво ще е то. 

 

-Господин Карамазов! - Нико Кирязов ни посрещна на входа. - Госпожо Карамазова! - изгледа ме от глава до пети,нещо,което видимо подразни Самуил. Поклати глава и застана пред мен,сякаш има убиец пред очите ни.- Заповядайте! - Кирязов продължава да се усмихва,повеждайки ни по коридора. Докато вървим след него,се правя на ударена и разглеждам картините по стените. Повечето са на известни личности,някои чужди, други са на наши сънародници. Можех и аз бъда сред тях,да се реализирам в професионален план,но съдбата е срещу мен. Нищо от това няма да се случи. - Елена,искам да чуя гласа ти. - влязохме в една голяма стая с шоурум за различни микрофони Sure, Sennheiser,китари Harley Benton и още много други музикални инструменти. От дясната страна има репетиционно помещение,където едно момче на моята възраст тренира да свири на китара,а от лявата специално помещение за Пре и Пост Мастеринг, Аранжименти. Впечатлена съм. Това беше мечтата ми. Да бъда в такова студио и да записвам песните си. Сълзи бликнаха в очите ми като знам,че това е една илюзия ,нищо повече.

 

-Къде трябва да…

 

-Тук! - Нико отново се усмихна,а Самуил тежко седна на едно от сепаретата срещу помещението,където трябва да пея. Синьо-сивите му очи за секунди огледаха всеки ъгъл преди да се спрат на мен. - Коя песен искаш да изпееш? - влизам в малката стая и заставам пред микрофона,поглеждайки към Самуил. Той продължава да се взира в мен,с леко приведена глава и поглед,от който краката ми се подкосиха. 

 

-Ниски тонове или високи? - попитах аз,не откъсвайки очи от Самуил.

 

-И ниски и високи. - кимам с глава и веднага изстрелвам песен ,която ме кара да настръхвам и да почувствам болката от любовта. 

 

-Жива рана. - Слави Трифонов и КуКу Бенд.- Видимо се учуди от избора ми ,но се съгласи като даде знак на момчето с китарата. Започна с първите акорди ,подтиквайки ме да отворя гласа си и дам всичко от себе си,дори да е просто един миг. Поклащам се в ритъма на китарата и ниския ми тон проехтя в студиото.

 

🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼

Онази нощ, когато бях далеч ти ме викаше нали, но твоят глас не стигаше до мен заглушен от чужди лъжи. И от болка пиян, те проклех за това, че отново съм сам и боли любовта.- снижавам гласа си в последните две думи.

 

Припев: Боли и ръцете си мразя аз, защото друга прегръщах с тях и до кръв прехапвам устни пак за това, че не целуват отново теб. - частта ,в която Слави Трифонов пее е малко по-висок,но в тази на Годжи ,аз отново снижавам. - Жива рана за мене вече си, жива рана в мене боли.

 

Сълзите ти да видя не можах, ослепен от блясък фалшив, изгубен бях, по-вятъра вървях, и не знаех, че мен чакаш ти. И от болка пиян, те проклех за това, че отново съм сам и боли любовта.

 

Припев: Боли…. и ръцете си мразя аз, защото друга прегръщах с тях и до кръв прехапвам устни пак за това, че не целуват отново теб. Жива рана за мене вече си, жива рана в мене боли. И от болка пиян, те проклех за това, че отново съм сам и боли любовта. - гласът ми заглушава китарата и с това аз за кратко затварям очи и отново ги отварям за да погледна Самуил. Той седи по същия начин ,но сега ръката с татуирания пистолет е върху устата му. 

 

Припев: Боли и ръцете си мразя аз, защото друга прегръщах с тях и до кръв прехапвам устни пак за това, че не целуват отново теб. Жива рана за мене вече си, жива рана в мене боли. - краят е такъв какъвто го чувствам. Силен,емоционален,ръцете ги вдигам на високо,докато думата "боли" я превръщам в преплитащи тонове, смесица с китарата,която отново прозвуча.

 

🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼

 

 

-Уау! - Кирязов е впечатлен,но той знае за гласа ми. Всичко е една игра. - Разбрах от Господин Карамазов,че пееш повече народна музика. 

 

-Това никога не ме е спирало да изпълнявам и други песни различни от народната музика. - отново погледнах Самуил,който в този момент потърка брадичката си и бавно се изправи от сепарето.

 

-Добре! Чудесно изпълнение. Рожденият ти ден наближава. - повдигам вежди от изненада,не очаквах да го изстреля по този начин. - Ще изпълниш песен ,която ще запишем. 

 

 

-Наистина ли? - въодушевението ми се превърна в тъга. Защо да се радвам като точно на рождения си ден ,ще приключа с всичко това.

 

-Да! Уредил съм го,само трябва да избереш авторска песен. - каза Самуил,приближавайки се към мен. Защо го прави? Защо се интересува от мечтите ми? 

 

-Не знам какво да кажа. - ръцете ми треперят. 

 

-Може да кажеш ,Благодаря! - Самуил се притисна към мен,обхващайки кръста ми с ръката си ,а носа му се плъзна по върха на косата ми. 

 

 

-Благодаря! - Кирязов ни наблюдава,докато Самуил ме притисна още повече към себе си и изсъска в ухото. 

 

-Да тръгваме. Веднага!- вдигам поглед,виждайки го леко напрегнат. 

 

-Какво има? - Самуил поклати глава и ме хвана за ръката ,дърпайки ме към вратата. Не ми даде възможността да благодаря на Нико ,нито да му кажа "Чао". Отново върви като кон ,целенасочен в дадена посока. Уморих се от държанието му. Този път никой не ме е заговарял или свалял. Какъв му е проблема? - Самуиле! - отвори вратата на джипа и ме бутна да вляза. - Какво ти става?! Къде са Стоил и Орлин? 

 

-На разходка….- Самуил прокара ръката си през опашката и силно сблъска устните си с моите. Толкова властно ме целува,че едва сварвам да отговарям на всяко плъзгане на езика му. - Елена,имаш зашеметяващ глас. - отново ме целуна ,но този път е бавна,страстна,езиците ни танцуват. Отпускам се и плъзгам ръката си през гърдите му,слизайки надолу към корема и се спирам на издутината,която опъва панталона. - Мога цяла вечер да те слушам. - стиска брадичката ми и пак ме целуна. Вече съм замаяна и адски възбудена. Знае как да ме предразположи и смело успява,но колкото повече влизам в неговия свят толкова повече чувствата ми ме дърпат в друга посока,а не трябва.

 

-Недей! Не мога! - с нежелание се отдръпвам и поглеждам през прозореца. За моя радост в същия момент се качват Стоил и Орлин. 

 

-Елена! - поклащам глава и правя това,което правя от известно време насам. 

 

Плача с глас.