Елена

 

 

 

След като Самуил излезе от стаята ми,се свих на леглото и заплаках като едно дете. Отрича всичко,което се случва между нас и тука не става въпрос за секс. Не мога да се боря с него,а и няма смисъл ,щом той не може да си го признае на себе си,тогава никой не може да го убеди,затова и не го последвах. Колкото и да ми се иска всичко да е различно от това,което е сега,аз следвам целта си. 

 

След като се успокоих ,реших да се опитам да разшифровам кода. 150623 е дата, 1200,би трябвало да е часа,но тези букви ме затрудняват. Не разбирам от кодове,сега като се замисля този,който татко изрично ми каза да го запазя в тайна е подобен,но по- дълъг и буквите са смесени с цифри. А този от съобщението започва с цифри и завършва с букви. 

 

В момента ми се иска да използвам интернет за да потърся статии относно кодове и шифри,но не ми се рискува за да не разбере Самуил. Нямам представа дали не следи всяко нещо,което правя в телефона,но за по- сигурно написах буквите от кода на една блуза,която не обличам и беше паднала от закачалките след това изтрих съобщението. Имам два дена да разбера какво означават буквите след това ще изхвърля блузата.

 

Докато си мисля за проклетите букви,силен шум от двигател проехтя в тишината. Погледнах през прозореца ,виждайки стоповете на спортната кола на Самуил да светят. Къде ли отива? За един месец е излизал само един път по това време и сега любопитството ме гризе и искам да знам на къде се е запътил. За секунда реших да облека дънки и тениска и да го проследя. 

 

Вземам смартфона и портмонето и отварям прозореца за да скоча от втория етаж. Не за първи път скачам от такава височина,затова сега съм по-смела и без колебание ще го направя.Оглеждам се във всички посоки и скачам отстрани на терасата за да не ме забележат кучетата му. Минавам през басейна и стигам до стената на къщата,откъдето мога да видя Самуил да потегля. 

 

На първият етаж е светло и съм сигурна,че Стоил и Орлин са там,макар часа да е след полунощ. Притичвам ,приклякайки към джипа,който купи наскоро. Твърде лесно се добрах до него,както и се качих на шофьорското място,палейки двигателя. Все още чувам шума от двигателя на спортната кола на Самуил,затова натискам газта и тръгвам в същата посока. 

 

Поглеждам няколко пъти огледалото за задно виждане,мислейки,че ще тръгнат след мен,но уви няма ги. Нещо не е както трябва.

 

Карам след Самуил на известно разстояние за да не ме забележи. Добре,че баща ми държеше от рано да ме научи да шофирам. Нямам книжка ,твърде бях вглъбена в уроците по пиано,цигулка и пеене,не остана време да се запиша и да изкарам курса. Сега малко съжалявам,но вече няма значение,всичко ще приключи на рождения ми ден - 22.06.2023г. След има няма девет дена. Дано и тогава да се появят знаците и да се успокоя,че се е получило.

 

Самуил минава през доста тъмни улици и това се оказа проблем. Ако не спра фаровете сега,ще ги забележи,затова ги изключвам и се ориентирам по светещите стопове. След малко той паркира,нямам идея къде сме ,навън е пълен мрак. Чак се чудя дали не е нагласено и ме приканва за да ме убие. 

 

Изключвам двигателя и слизам от джипа,обезпокоена от мислите,които се въртят в главата ми. Трябва да се стегна,проследих го за да подкладя любопитството си,а и може да разбера за какво е този шифър. Готов е на всичко,то се видя,но все пак има нещо,което го спира да не подходи по неговия начин.

 

Докато вървя към колата му се чува шум от врата. Ясен знак,че съм сама на улицата. Притичвам за да стигна по- бързо и да обиколя сградата,където влезе Самуил. Два пъти го направих ,докато намеря проклетата врата. Когато я открих бавно я отварям и се промушвам през малката пролука за да не издаде същия звук. Още с влизането поставям ръката си на носа и правя гримаса от смрадта,която ме лъхна. Господи,на какво мирише?

 

Ще рискувам и ще отключа телефона си за да освети пътя. Пиша паролата и обръщам телефона за да видя ….закривам устата си с ръка за да не изпищя от гледката на многото трупове,вдигнати високо с увити вериги около вратовете. Не мога. Ще повърна. Веднага ми се повдигна и повърнах посредата на мръсния под. 

 

Когато се успокоих отново вдигам телефона за да осветя и този път силно изпищявам от насочения пистолет към главата си. Знам ,че е Самуил,но цялата треперя от страх. 

 

-Толкова си наивна. - той направи една крачка напред и така дулото опря точно между очите ми. - Същата като баща си. - 

 

-Не го споменавай. - съскам аз,хващайки пистолета за да го натисна още повече към кожата ми.

 

-Мислиш ,че като ме следиш няма да разбера. Телефонът ми сигнализира за всяко твое движение. И сега като си тук ще ти покажа моя шедьовър. Наричам го така ,защото за мен е изкуство. - хвана конската ми опашка и рязко я дръпна за да ме подтикне да вървя. Само като се сетя ,до преди час беше увита около юмрука му и ме чукаше толкова силно,че ме докара до два оргазма. - Какво мислиш? - чак сега забелязах фенера в другата му ръка. 

 

-Мисля,че е отвратително. 

 

-Всичките тридесет човека са изнасилвачи,корумпирани ченгета,депутати, "приятели"- предатели, хора,които продават жени и деца. Някои се гаврят с тях,други ги убиват за да си доставят удоволствие. Наркомани,дрогиращи деца в дискотеките за да ги чукат в тоалетните. На никой няма да липсват такива хора,Елена. 

 

-Раздаваш правосъдие ли? - Самуил спря и докосна устните ми със своите,докато прошепва.

 

-Правя това,което трябва да прави нашата скъпа Държава. Да премахне всеки един от тези навлеци. Те не заслужават да дишат един въздух с нас. 

 

-А ти не заслужаваш ли същото? - осъзнах какво попитах и веднага съжалих,че го направих. 

 

-Баща ти беше в същото число,Елена. 

 

-Пусни ме! - ударих го с юмрук в корема. - Престани да говориш така за баща ми. Той ме отгледа и даде всичко за да съм това,което съм в момента. - гневно правя няколко крачки назад.

 

-С кървави пари те отгледа. Сключва сделки със съдиите и след всяко дело си деляха парите,инструктирани кой да пуснат и кой да вкарат в затвора. - Самуил пристъпи към мен. - Знаеш ли,че има поне десетина мъже в затвора,които са невинни. Някои имат семейства други ги чакат роднини. Присъдите им са по над 20 години. - не променям изражението си,не искам да разбере колко ми повлияха думите му. Наистина ли баща ми може да постъпи по такъв начин? - Нищо не знаеш…нищо!

 

-Тогава ми кажи,по дяволите! - Самуил ме притисна към мръсната стена и сложи ръката си до главата ми. 

 

-Баща ти има пръст в убийството на родителите ми,в убийството на брат ми. - не мога да повярвам какви ми ги говори. Та,той го изкара по-голямо чудовище от себе си.-

 

-Търсеше възмездие ли? Затова ли ме лиши от единствения човек,който ме обича и ще даде всичко за мен?- Самуил се подсмихна и плъзна пистолета по врата ми. 

 

-Наречи го както искаш. Всичките имена …- приближи ръката си за да ми покаже имената изписани върху пистолета. - …са доказателство за краха в нашата държава. 

 

-Не си ти човека да решаваш кой да живее и кой да умре. 

 

-Аз съм човека,който движи живота на много хора. Като твоя. - напомни каква е съдбата ми. - Ти си Карамазова и няма връщане назад. - стисна китката ми и ме завлече на някъде. Свеждам глава за да не погледна към труповете висящи от тавана. 

 

-Ако ти кажа за шифъра какво ще се случи с мен? - поставям ръката си на носа за да не повърна отново. 

 

-Животът ти виси на косъм. 

 

-Какво ще рече това? - 

 

-Ще рече,че единия ден си жива ,а на другия си мъртва. - Как трябва да разбера думите му? Отправи ми ясна заплаха или все още се колебае какво да прави с мен. Точно това ме обърква и ме кара да забравя за всичките ми чувства и да направя така ,че да страда. - Всичко зависи от теб,казах ти го.

 

-Защо? - Самуил ме погледна през рамо.

 

-Мислиш си,че те държа при мен само заради шифъра ли? Ти си ключа,Елена! - 

 

-Чакай малко….какъв ключ,за какво говориш? - Самуил замълча и преди да го попитам отново за какво става дума,влизаме в една стая без прозорци,също толкова страховита като цялата сграда,но поне в средата на помещението грее малка крушка. - Какво правим тук? - 

 

-Ще ти покажа докъде стигна решението ти. - объркана го погледнах,но той не видя изражението ми ,а отвори един стар дървен гардероб,който доста шумно изскърца. Пред мен се появиха момчето и момичето от ресторанта. 

 

-Не! Самуиле,недей! - 

 

-Искаш ли да чуеш историята им? - Момичето плаче,а момчето е с насинено око и едва си повдига главата. 

 

-Самуиле,моля те! Пусни ги! 

 

-Полицията ги пусна,предвид доказателствата,които им дадох. Всеки месец са си прибирали по две хиляди лева за да си купуват кокаин и системно да се друсат ,но не това ме подтикна да ги прибера,а как третират пияните момичета и момчета в клубовете и дискотеките. В него момент са неадекватни и те се възползват за да вливат кокаин в организма им. Някои оживяват други не. - Шокирана съм. Не очаквах да чуя точно това. - Има и малолетни. - стискам силно очите си,неспособна да ги погледна. 

 

-Откъде знаеш за…

 

-Откакто разбрах,че ме крадат,наех човек да ги следи. Получих снимки и клипове. - Самуил ме погледна. - Не искаш да видиш как умират от свръхдоза. - 

 

-Аз…- закривам лицето си с ръце и сега и аз захлипах. - …Не го прави. Не и в мое присъствие. -Няма нужда да го убеждавам. За времето,в което  живеем заедно малко или много го опознах. Когато е взел решение,всичко друго са празни приказки и безсмислени действия. Той ще ги убие. 

 

Излизам от стаята напълно съсипана от предстоящото. Изливам сълзите си и чакам да чуя изстрелите. След няколко секунди на гробна тишина, два изстрела един след друг като тътен проехтяха в сградата.