Елена

 

🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼

 

Знаех си,че си там.

Знаех си,че пътищата ни ще се сблъскат. 

Срещата ни се оказа правилна и грешна….- отварям очи и поглеждам към пръстите си,които без колебание натискат клавишите и довършват частта ,където аз губя себе си. 

…- Целувките ни са правилни и грешни. Химията като буря ни връхлита е правилна и грешна. Ти и Аз…заедно сме …- погледнах към масата на Самуил,но за жалост него го няма. Отново затварям очи и продължавам да изливам болката си. - …въплъщение на правилното и грешното. 

 

Припев: 

Неразкрити чувства…- гласът ми се промени и сега стана по-висок,заради думите ,които следват. - …Неразкрити чувства…сърцето ме предаде,разума ме предаде,тялото ми ме предаде и сега се оставам на болката. Нека тя да ме обладае. Нека тя да ме обладае. - пръстите ми променят позицията и сега думите ги превръщам в една мелодия,която използвах по време на уроците ми по пиано. Твърде силна,твърде лирично- драматична,показвам какво изпитвам при изречените думи. 

 

Спирам за момент и отново отварям очи.

 

Бъди до мен.

Бъди до сърцето ми.

Приеми болката ми и нека двамата се предадем на чувствата. - леко се поклащам в такт с музиката. - Готов ли си за това? Колко е нужно на човек да се разкрие? Аз съм твоя,още в мига,в който те видях. Аз съм твоя,още в мига, в който те видях. 

 

Припев: 

Неразкрити чувства …Неразкрити чувства…сърцето ме предаде,разума ме предаде,тялото ми ме предаде и сега се оставам на болката. Нека тя да ме обладае. Нека тя да ме обладае. 

 

Преди да завърша,вдигам поглед към публиката и тихо изпявам.

 

Аз съм твоя,още в мига,в който те видях. 

 

Песен: Правилно и Грешно.

 

🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼

 

 

Публиката ръкопляска толкова силно,че с треперещи крака се изправям и се поклоних,усмихвайки се на това,че Самуил ми позволи да се изявя пред толкова много хора.

 

 

-Благодаря ви! Благодаря ви! - казвам аз ,когато аплодисментите спряха. - По- късно съм ви подготвила нещо. Сега ви пожелавам приятна вечеря. Бъдете благословени! - завъртях се и директно се сблъсках със Стоил. През цялото време ли е стоял зад мен? Толкова бях вглабена в песента,че не съм го усетила. - Извинявай! - заобиколих го,а той сложи ръката си на гърба ми,подтиквайки ме да вървя към бара. Трябва ми една чаша вино. Да ме успокои,твърде много емоции. - Къде е Самуил? 

 

-В кабинета. - с разочарование разбирам,че не е чул песента,която написах за нас. Вече няма значение,може би така е трябвало да стане. 

 

-Една чаша вино,моля! - казвам на бармана ,Христо. Младо момче с амбиции да се качи на пасажерски кораб,когато има нужния стаж. 

 

-Красиво изпълнение. Остави ни без дъх. - каза той,а до него една от сервитьорките,на която не си направих труда да запомня името,изсумтя.

 

-Благодаря ти! - постави чашата на плота и веднага отпивам няколко глътки. Лека полека започнах да се отпускам.

 

-Направо ги отвя. - мъжки глас долетя зад мен. - Не разбрах името ви. - обръщам се за да видя мъж на около четиридесет години с кестенява коса,светло кафяви очи и усмивка,от която се появиха тръпчинки по двете бузи. 

 

-Елена….Карамазова. - 

 

-Нико Кирязов. - изпъна ръката си към мен ,но ръмженето зад гърба ми ме отказа да я поема. Със сигурност е заповядано на Стоил да не позволява на никой да ме докосне. - Пазят те. - погледна към Стоил,който в този момент направи една крачка и застана плътно до мен. Тъмният му поглед винаги хвърля мълнии към хората ама сега ,сякаш иска да прогори дупки през него. - Както и да е ,имам музикална агенция и търся точно такъв талант като твоя. - 

 

-Наистина ли? - въодушевено попитах аз. Не мога да повярвам какво ми се случва. 

 

-Да! Само трябва да си уговорим среща за да обсъдим подробностите. - подаде ми една визитка.

 

-Среща за какво? - изтръпнах като чух ръмжащия глас на Самуил. Кирязов го погледна и усмивката му се стопи. Явно не осъзна чия е фамилията или просто е решил,че без негово знание нещата ще се получат.

 

-Елена пее прекрасно,искам да се видим в агенцията за да поговорим.

 

-За коя агенция става дума? - Самуил хвана ръката ми,карайки ме да сведа глава и да погледна преплетените ни пръсти.

 

-За "Транс Мюзик" . 

 

-Не! - Самуил ме дръпна към масите и не ми даде възможността да поговоря с Кирязов. 

 

-Самуиле! - върви като кон и даже не забелязва доволните лица на хората. Усмихвам се и ги поздравявам,а вътрешно ми се иска да изкрещя.- Много ви благодаря! ….Благодаря ви!...Много мило….Да…- едва успявам да обърна внимание на всеки един. - Самуиле,стига! Проклет да си ти и твоята скапана ревност. - вкара ме в кабинета и затръшна вратата. - Какво ти става? Това е най-добрата възможност за мен. Защо тогава искаше да пея? 

 

-За този не съм чувал хубави неща,Елена. Използва такива като теб и ги превръща в курви за богати чичковци. 

 

-Пълни глупости! Пълни глупости! - изкрещях аз ,осъзнавайки колко неадекватно се държа. Имам друг план в главата си и трябва да го следвам. Музикалната агенция не влиза в този план. По дяволите,абсолютно нищо от това,което се случи тази вечер не е част от плана. Трябва да не ми пука и до края да бъда една бездушна жена.

 

-Ще ми крещиш ли? - яростното изражение на Самуил се появи пред очите ми. Смекчавам тона. 

 

-Не! Съжалявам! - пусна косата ми и седна на фотьойла. - Просто хареса таланта ми и…

 

-Ще ти уредя среща ,но само при моите правила. - не очаквах да се съгласи. - И ,ако нарушиш едно от тях ,веднага всичко приключва. Разбра ли? - 

 

-Да! - вътрешно съм щастлива,но какво ще правя ,ако нещата се получат и трябва да завърша и последната стъпка.- Чу ли авторската ми песен? - Самуил диша тежко,но спокойно отговори.

 

-Да! - 

 

-И какво мислиш? - той извърна поглед и шумно издиша,сякаш досега е задържал дъха си.

 

-Хората те харесаха. Аплодисментите бяха…

 

-Не питам за хората ,а за теб. - все имам някаква надежда, чудовището да си признае,че изпитва нещо към мен,но за пореден път той ме убеждава,че за него съм едно нищо. 

 

-Мисля,че народната музика повече ти отива. - 

 

-И не разбра,че ….- телефонът му звънна и с това приключи поредния абсурден разговор. Излизам от кабинета напълно огорчена от поведението му. Защо ли си мислих,че тази песен ще докосне студеното му сърце и нещо ще се промени? Жестоко съм се лъгала и сега все повече желая да дойде рождения ми ден и да направя това,което трябва,стига първата стъпка да се осъществила,а за това ще разбера съвсем скоро.

 

Спирам пред няколко маси за да приема поздравленията на хората и да чуя едни от най-хубавите думи,колко съм талантлива и дай боже да създам собствен клип. Продължавам да обикалям по масите ,да приемам поздравления,както и да попитам всеки един дали всичко е наред и имат ли нужда от нещо. Надявам се да съм впечатлила хората не само с гласа си,но и с грижата за удобството им. 

 

Слизам на първия етаж и отивам към кухнята за да поздравя готвачите. Безспорно Самуил е подбрал най-добрите и честно да си призная не очаквах всичко да е толкова изрядно. В това отношение определено приповдигна настроението ми.

 

Само като ме видяха и повечето ми се усмихнаха. Жените не ми се радват,бих казала,че не ме понасят и от там изникват мисли,които смятам да пренебрегна и смело да изкажа мнението си относно вечерята. Даже си позволих да им обещая бонус на края на месеца. Дано Самуил да няма нищо против. 

 

Уморена от приготовленията и всичко останало,излизам навън за да взема въздух. Повечето гости си тръгват и в момента по улицата е пълно с коли ,чакащи своя ред. От дни не съм поглеждала телефона ,който ми даде Самуил и се учудвам ,че има батерия. Имам 5% ,но и толкова ще ми стигнат за да прочета съобщението изпратено преди няколко часа. 

 

150623*1200*ЧБСТБНФЙМ

 

Това е шифър.