Самуил

 

 

 

Отпивам от уискито и наблюдавам красивата Елена да посреща гостите на първото ѝ участие. До преди това се вихреше в кухнята,около бара и стигна до сервиране по масите. Чак не е за вярване колко неща правеше,а е само на крехките деветнадесет години. Разликата в годините не е фрапантно голяма,но все пак едни тринадесет години се отразяват на разума ми,който ми казва всеки проклет ден,че тя е твърде малка за вкуса ми и да се погрижа да я изхвърля от живота си.

 

-Поредната курва? - стискам силно чашата в ръката си,а Стоил както беше спокоен така се напрегна,че чак го усетих от мястото ,където седя. 

 

-Кой пита? - 

 

-Янко Проданов. - нищо не ми говори името му и, ако след две секунди не каже за какво е дошъл на масата,ще му пръсна черепа пред всички гости,както ми се искаше да направя с Теодора и Валентин,когато си признаха за всички откраднати пари,но Елена реши да ги предаде на полицията. Такива като нея няма да постъпят така,както аз бих постъпил. Не заслужават втори шанс. - Бих искал да разбера нещо повече за бизнеса ви с оръжия.

 

-Нямам идея за какво говорите. - продължавам да наблюдавам Елена,която в този момент настани едно четиричленно семейство на една от масите,които тя приготви. Всички сто седемдесет и пет маси минаха през ръцете ѝ. 

 

-"Аркусът",нали? - този взе да става нахален и само като го видях да се приближава,скочих и за секунда извадих пистолета и залепих дулото между тъмно кафявите му очи.  Хората около нас станаха твърде шумни.

 

-Имаш три секунди да обясниш какво правиш в ресторанта ми. - твърде е  млад за да иска да се занимава с оръжия. 

 

-Дойдох да ти предложа сделка. 

 

-Не правя сделки с пикльовци,а сега чупката. - Янко не помръдна и с това ми показва колко е настоятелен,но не колкото мен. 

 

-Не съм ти враг. - вдигна ръцете си и забелязах,че в едната държи снимка. - Бях приятел на брат ти. - показа снимката на покойника Сотир Карамазов. Не променям изражението си. Всичките приятели на брат ми ги познавам,този не е сред тях и сега ще трябва да му покажа колко ясен мога да бъда с действията си. Тъкмо да го хвана за гърлото и да го изкарам от ресторанта и Елена се появи до нас. 

 

-Самуил! - Янко продължава да се взира в очите ми,даже не мига. - Моля те,свали оръжието! - изведнъж в ресторанта настъпи гробна тишина. - Кой е на снимката? 

 

-Сотир Карамазов. - отговори Янко,карайки ме да го залепя за масата и да натисна дулото още повече към кожата. 

 

-Моля те! - сложи ръката си на рамото  ми,а аз съскам пред лицето на пикльото и след малко се отдръпвам ,правейки знак на Орлин и Стоил да го изкарат от ресторанта за да не го направя аз и то по моя начин. - Какво стана? Кой е този? - минавам покрай масите с настроението на убиец,който иска да пролее кръв. Само като видях снимката на брат ми и веднага животното в мен подивя. 

 

-Елена,върни се долу! - ръмжа аз ,влизайки в кабинета си. Тя защо да ме послуша,влезе след мен и затвори вратата.- В момента искам да убия някого,разбираш ли? 

 

-Успокой се! На снимката брат ти ли беше? - прокарвам ръката си по цялото бюро,хвърляйки всичко,което беше върху него. 

 

-Махай се,Елена! Напълно сериозен съм. - слагам ръцете си на облегалката на фотьойла и задишах тежко.

 

-След малко слизам да пея и искам да си спокоен,а не готов за война. - прегърна ме през корема и постави главата си на гърба ми. Целият се сковах,не позволявам на никого да ме прегръща по какъвто и да е начин. Отдръпвам ръцете ѝ и се отдалечавам от нея. - Моля те! - този път се появи пред мен и само като видях светло кафявите ѝ очи и пълните тъмно червени устни,свеждам глава и силно я целувам. Тя веднага ми отговори като бързо завъртя езика си около моя. Повдигам я за да седне на бюрото и свалям ципа на роклята ѝ,докато бурно преплитаме езици. Елена пъшка,аз ръмжа,когато се разкри греховното ѝ тяло,за което разума ми всеки път ми казва,че е твърде малка. - Самуил! - легна на бюрото и вдигна ръцете си над главата ,предоставяйки ми пълен достъп към гърдите си. Настанявам се между краката ѝ и бързо засмуквам едното зърно след това другото. Толкова ги обожавам ,че бързо казвам майната му на разума ,искам да се наслаждавам и да я чукам за да чуя писъците ѝ. 

 

-Не трябваше да ме следваш. - яростта изчезна, пениса ми ще се пръсне и е готов да го изкарам за да вляза в тясното ѝ путенце.

 

-Но го направих. - бързо откопчавам копчето на панталона и свалям ципа. През това време Елена стисна гърдите си и с това действие не знам как се стърпях да не изрева. 

 

-Не ме слушаш и сега ще се наложи да приемеш последствията. 

 

-Ако това са последствията …- прекъснах я с един тласък до тестисите. Тя е влажна и пениса ми влезе от раз.

 

-Какво каза? - увивам опашката ѝ около юмрука си и изправям главата ѝ за да се задържи на лакти.

 

-Не си спомням. - засмивам се и излизам целия за да вляза пак толкова грубо колкото на нея ѝ харесва. В началото си мислих,че писъците ѝ са от болка,но после като видях соковете ѝ да текат и да се тресе от оргазми,осъзнах ,че съм в пълна заблуда. Момиче на деветнадесет години,която харесва свирепото чукане,примесено с робство и моменти на поемане на пениса ми до гърло.

 

-Помисли…- гърдите ѝ се разтресоха,когато започнах да се движа по- интензивно,карайки и малкото самообладание ,което имам да изригне. Прокарвам ръцете си зад врата ѝ и леко я повдигам за да я приближа към лицето си и да я видя как се разпада. Оргазмът я помита и с това рязко я пуснах и веднага излязох от нея,изпомпвайки натежалия си пенис. Толкова е горещ,че чак пари в ръката ми.

 

-О-о…Господи…- продължава да трепери и да се извива и по-стимулираща гледка от тази никога не съм виждал. - Твоите последствия ми харесват. - подсмихвам се и я завъртях на една страна,издърпвайки я към ръба на бюрото със свити колене. Без да се бавя,натискам главичката и отново се потапям в сладостта ѝ. Тя простена и ме погледна в очите. Плъзвам палеца си по пълните ѝ устни,оцапвайки го с червило и започвам да се движа. 

 

-Какво друго харесваш,Елена? - стиснах брадичката ѝ след това слязох надолу и се заиграх със зърната. 

 

-Теб,но когато не си в състояние да искаш да ме убиеш. - отново се подсмихвам,мислейки дали  наистина изпитва нещо към мен или това е една роля за да ме убеди,че е влюбена и да я оставя намира,но тя не може да разбере едно важно нещо. Шифърът е края на историята между нас. - Самуил! - бързо ме откъсна от мислите при изричането на името ми и с това гнева ми се завърна.

 

-Господарю,Елена! Само така ще се обръщаш към мен. - издърпах я да стъпи на високите си обувки на ток и я обърнах с гръб към себе си за да видя татуировката на "Аркуса" . Толкова добре е направил сенките и оцветил розите,че вдигам крака ѝ на бюрото и тласнах силно до тестисите. Това ме възбужда и отново тласкам,чувайки писъците ѝ. Пляскам дупето и дърпам опашката ,докато не усетих тръпки по гръбнака си и след още няколко тласъка аз свършавам дълбоко в нея. Не пускам косата ѝ,даже я дръпнах още повече и с това гърба ѝ се изви и ме погледна над главата си. 

 

-Кой съм аз? 

 

-Господаря! - отговори тя,карайки ме да целуна челото ѝ и силно да я плесна по дупето. 

 

-Точно така! Аз съм твоят Господар. Сега като такъв ,ще ти кажа да се облечеш и да слезеш долу за да чуя прекрасния ти глас. - пуснах я и с нежелание излязох от сладкото ѝ путенце,но преди да се облече разтварям бузите на дупето ѝ за да видя как спермата бавно се стича по вътрешността на бедрото ѝ. Прелестно. Чак пенисът ми трепна. - Бързо! - плеснах отново дупето ѝ и прибрах пениса си,докато тя влиза в роклята. Опита се да вдигне ципа,но я обърнах и го направих вместо нея. Аромата ѝ отново изпълва ноздрите ми и като полудял по това крехко създание,аз я притиснах към бюрото,така както е в гръб и завъртях главата ѝ за да я целуна. Никога досега не съм изпитвал желанието да целувам толкова много една жена. Елена буквално промени това и колкото пъти го правя,аз наказвам себе си. Преплита езичето си толкова страстно,че тестисите ми се напрегнаха. Ако не я пусна в близките няколко секунди,аз отново ще я съблека,отново ще разтворя хубавите ѝ крака и отново ще се потопя в соковете ѝ. Рязко се отдръпвам и прокарвам ръката си през устата,правейки го по- често отколкото ми се струва. - Хайде! - отварям вратата на кабинета,виждайки Стоил и Орлин да стоят между двете страни. Само като видях изражението на Елена и ми стана ясно,че се смути. - Върви,след малко ще сляза! - тя тръгна напред,взирайки се в краката,които си представям увити около кръста ми,дупето,което съблазнително поклаща,опашката,която се люшка при всяка крачка и уверената ѝ походка. 

 

-Шефе?! - извърнах поглед,когато Орлин ме повика. 

 

-Разбрахте ли нещо за Янко Проданов? 

 

-Не! Само повтаряше,че е приятел на брат ти. - изскърцах със зъби.

 

-Има нещо мътно в цялата работа и искам да разберете какво е то. - двамата кимат с глави,доволен,че каквото кажа и винаги са съгласни.- Стоил, бъди близо до Елена. Не вярвам на никого от тук. Всеки един може да иска да ѝ навреди. 

 

-Дадено! - тръгваме към стълбището,кимайки на няколко познати лица. Ресторантът е пълен,дошли да слушат красивата Елена,която в този момент сяда пред пианото. Изпъна гърба си след това пръстите ѝ плавно преминаха по клавишите,чувайки началото на песента на Лили Иванова. Всички хора се обърнаха към нея,а тези,които са на втория етаж,оставиха всичко и застанаха на парапета. 

 

Стоил застана зад Елена и се взря в ръцете ѝ. Сядам на обичайната маса и се облягам на стола,затваряйки очи от момента,в който тя запя. 

 

 

🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼

Помниш ли моите сънища?

В тях ти откриваше пътища.

А любовта в този океан,

с мойта нежна длан,можех да ти дам.

 

За тебе бях лунен лъч в уханен мрак,

блясъка на звезден прах,

шепот на един монах.

За тебе бях смисъла на всеки ден,

днес съм вече дъх студен,

ти остана стар рефрен….

 

Последва само мелодията на песента и така като гледам не само аз съм напълно омагьосан от гласа ѝ,а и останалите в ресторанта. 

 

…………..

Помниш ли срещите парещи?

Нежни въздишки ,отронващи.

А любовта, тя дойде сама,

само миг поспря, после отлетя.

 

За тебе бях лунен лъч в уханен мрак,

блясъка на звезден прах,

шепот на един монах.

За тебе бях смисъла на всеки ден,

днес съм вече дъх студен,

ти остана стар рефрен.

 

За тебе бях лунен лъч в уханен мрак,

блясъка на звезден прах,

шепот на един монах.

За тебе бях смисъла на всеки ден,

днес съм вече дъх студен,

ти остана стар рефрен.

 

Помниш ли моите сънища? - 

 

🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼

 

Елена затвори очи,а всички хора започнаха да ръкопляскат,карайки кожата ми на мига да настръхне Тя погледна към публиката и широко се усмихна. Усмивка,която показва на всички нас колко е щастлива от изпълнението,колко много вложи да я представи по свой собствен начин. 

 

По дяволите. Колко грешни мисли влизат в главата ми,особено като забелязах погледа ,който ми отправи Стоил. Той разбра какво се случва с мен. Не е толкова трудно човек да види промяната в "Аркуса". Мъжът,който не изпитва никакви чувства,той е убиец ,в това е най-добър,но тази жена направи така,че всеки път като я чуя и сърцето ми да откликва на всяка тоналност,всеки вик,всяка дума, превръщайки я в нещо красиво.

 

На крачка съм да се влюбя в Елена. На една шибана крачка да направя най-голямата грешка в живота си,а това няма как да го позволява. Мамка му ,не трябва да го позволявам. Аз съм Самуил Карамазов"Аркуса" и ще остана такъв до края на шибания ми живот.