Елена

 

 

Цяла вечер плаках от нещастието,което ме сполетя. Самуил ме отписа от Университета,това,което най-много исках. Мечтата ми да се усъвършенствам си отиде,толкова бързо,колкото,когато ми съобщи,че ще уча. Другото,което ме измъчва е, наистина ли баща ми не помисли за мен и дефакто аз щях да остана на улицата. Вече не знам какво да си мисля,аз съм на прага да полудея от мъка. Толкова много обичах татко,той беше целия ми живот,крипях се на него в най-трудните ми моменти,а сега имам чувството,че сърцето ми е разкъсано на две и това ще ме погуби. 

 

-Елена?! - свивам се в ембрионална поза и затварям очи.- Трябваше да си готова. 

 

-Не ми е добре. Остави ме. - нямам представа колко е часа,трябваше в 07:00 да съм облечена и готова за първия ми работен ден. 

 

-Какво има? - усещам го да прикляка пред леглото ми и с това ме подтикна да отворя очите си. Непоносимо красив както винаги. - Защо си плакала?

 

 

-Много добър въпрос. Живота ми е отвратителен. Мразя себе си,мразя теб,мразя всички,които са около мен. - завъртях се на другата страна и отново заплаках. 

 

-Облечи се. Чакам те в джипа. - естествено Самуил е напълно безразличен от думите и сълзите,които проливам. 

 

-Не! Никъде няма да ходя. - спрях го преди да излезе от стаята ми. - И не съм твоя жена. Не съм Карамазова.

 

-Русева умря преди повече от месец. - 

 

-Карамазова също ще умре. - 

 

-Това ще го реша аз,Елена! Не ти,не някой друг ,а аз! - излезе от стаята и затръшна вратата. Нервно ставам от леглото и изхлузвам нощницата през глава. Отварям гардероба и вземам най- провокативната рокля за да го извадя извън нерви. Щом аз съм в такова отвратително настроение,ще се опитам и неговото да стане същото за секунди. Минавам през банята за да се измия и прибирам косата си на опашка. Връщам се в стаята за да сложа спирала и тъмно червено червило като роклята. Преди да изляза от къщата,обувам черните десет сантиметрови обувки на ток с каишка,вземам телефона,който досега не съм го използвала,защото Самуил следи дали ще си направя профил в социалните мрежи и вбесена пристъпвам към проклетия тъмен джип. Тъмен като душата му. - Какво ,по дяволите си облякла?! - още като седнах и черните ми прашки лъснаха пред очите му.

 

-Очевидно е рокля. - дърпам роклята за да излязат още повече гърдите ми. Забравих да си сложа сутиен. Чудесно,още повече ще го ядосам. 

 

-Така няма да отидеш в ресторанта. Изглеждаш на курва. 

 

-Аз какво съм? Не съм ли курва?- Самуил грубо прокара ръката си през устата,явно се бори с гнева,който успях да предизвикам. 

 

-Елена,върни се в къщата и се преоблечи. - не мърдам от мястото си,а Орлин само ме погледна през огледалото за задно виждане. Този път Стоил е останал в къщата. - Веднага! - силният му вик ме накара да сляза от джипа и да притичам до колкото мога към вратата на къщата. Още не съм изкачила всички стъпала и татуираната ръка на Самуил ме стисна за гърлото,побутвайки ме да продължа да вървя. Влизаме в стаята ми и падам по корем на леглото. Самуил затръшна вратата и свали панталона си за да изкара напълно еректиралия си пенис. - Ще ми се правиш на интересна ,а? - натисна главата ми към одеялото с една ръка ,а с другата издърпа роклята и свали прашката по краката ми. Бързо ме повдигна за да застана на колене,както и бързо влезе в мен  силно пищейки. Не бях възбудена и леко ме заболя. - Коя курва си,Елена? - отдръпна се и отново се заби в мен,пищейки за втори път. 

 

-Твоята. - Самуил ме плесна по дупето и хвана конската ми опашка за да я дръпне към себе си. 

 

-Не чух. - соковете ми вече напоиха пениса му и отново изпищях от удоволствие.

 

-Твоята. - пъхна четирите си пръста в устата ми и натисна долните ми зъби,докато пениса му преминава между стените ми. 

 

-Ако още един път си позволиш така да ми говориш…- напълно излезе от мен и пак влезе. Забелвам очи при втория път. - …ще те оставя на улицата като бездомно куче. Разбра ли? - третият път буквално ме накара да потреперя,а при четвъртия топлина се разля под корема. 

 

-Да! - извиках аз,когато изкара пръстите си,но след малко отново ги върна като този път са на вътрешността на бузата ми. 

 

-Мамка му,така ме ядоса,че не се побирам в кожата си. - качи се на леглото и още повече дръпна опашката със свободната си ръка за да изпъне врата ми и да го погледна над главата. Сякаш усети ,че ще свърша и излезе от мен. Изчака няколко секунди и силно се заби. - Така искам…- стисна зъби,сякаш се сдържа да не го сподели. - …искам…- пусна опашката и махна пръстите си за да постави и двете си ръце върху челото ми,гледайки ме в очите. - …да ти причиня болка. Толкова силна,че да не може да вървиш. - тежко преглътнах от думите му. - Изплези езика си. - тялото ми се тресе от тласъците му и едва изплезвам езика си от писъците,които след всеки се изтръгват от гърлото ми. - Идва ми да изкарам ножа и да ти го отрежа за да спреш да ме ядосваш. - обърна ме по гръб и закри тялото ми със своето,тласкайки по същия начин. Груб е,но отдавна болката отмина и сега всичко,което прави ме възбужда. - Искаш ли да го направя? - отново топлина се разлива под корема.

 

-Не! - гали косата ми от корена до началото на опашката и докосна езика си с моя. Завъртяхме ги сякаш водим някаква игра и след поредното преплитане Самуил събра слюнка в устата си и я изплю върху езика ми. Прибирам го и веднага преглъщам,докато го гледам в очите. 

 

-Мамка му,това малко ми оправи настроението. Сега падни на колене и изцапай пениса ми с червилото си. - Точно преди да свърша,той се отдръпна и стъпа на земята ,докато аз падам на колене и поемам главичката,вдигайки поглед към него. Усещам вкусът на възбудата си и неговия мъжествен аромат и хващам коравия му пенис ,плъзвайки езика си през вените. Самуил хвана опашката ми и рязко я дръпна за да ме натисне към леглото и да ме обкрачи. Приклекна и издаде бедра напред за да го поема до колкото мога. Поставям ръцете си на бедрата му и леко се закашлях от натиска на главичката. Той се отдръпна,но след секунда отново влезе и започна да ме чука в устата. - Няма по-възбуждащо нещо да гледам как лапаш пениса ми и да те слушам да стенеш,заради това. - дръпна се и повдигна опашката ми над главата. - Така хубаво ти се е размазало червилото. - плесна ме по бузите с пениса си и отново го върна в устата ми. - Давай,Елена! - стиснах бедрата му,когато го натисна много повече отколкото мога и с това той изпъшка,излезе от устата ми,свали чашките на роклята и свърши върху гърдите ми. Гледам го в очите,той прави същото,докато не ме стисна за бузите и не се приближи до толкова,че да усетя топлия му дъх. - Това да ти е за последно. Сега те чуках като курва и те оставих незадоволена ,защото си курва. Ти сама си си виновна. Другият път не се обличай така и не се наричай така. Ясно?! 

 

-Да! - Самуил прибра пениса си ,закопча панталона и грубо прокара ръката си през косата,правейки я по-рошава.

 

-Облечи нещо прибрано,не искам да убивам още някого заради това как те гледал.- излезе от стаята ми,а на мен ми трябваше няколко секунди за да осъзная какво се случи. Даде ми урок и по дяволите това наистина беше гадно. Почувствах се използвана и омърсена. Със сълзи на очи влизам в банята за да сваля роклята и да си ударя един бърз душ за пет минути. Даже не си правя труда да се увия в кърпа,в момента се чувствам отвратително и това му беше целта. 

 

Обличам обикновена черна рокля с дълъг ръкав,стигаща до коленете ми. Гърдите ми са прибрани до колкото позволява роклята и с това спазвам искането му. Почиствам остатъците от червилото и слагам същото върху устните си. 

 

Стоил пие кафе на плота на кухнята и за секунда ме погледна след това върна вниманието си към телефона.  От месец съм тук и стигнах до извода,че този е по-безразличен и от Самуил. Направо се чудя какво може да го зарадва за да промени страшното си изражение всеки ден.

 

-Елена ,ще пее тази вечер. Извикай повече хора и подготви сцена. - каза Самуил по телефона,когато се качих в джипа. Погледнах го ,той направи същото като очите му бавно преминаха по всяка част от тялото ми. - Искам целият ресторант да е пълен. - свали телефона от ухото си и го остави между нас. 

 

-Не си ми казал,че тази вечер ще пея. 

 

-Трябваше ли? - кръстосвам краката си и свеждам поглед към татуирания пистолет на ръката,която тежко падна върху бедрото ми. 

 

-Исках да се подготвя. - тихо казвам аз. 

 

-Коя песен ще изпееш? - 

 

-Само една ли мога? 

 

-Колкото искаш. 

 

-"За тебе бях" на Лили Иванова. - обичам я тази песен и често я пеех на майка и татко. Самуил замлъкна и с това ме накара да го погледна. Гледа през прозореца и мърда челюстта си.- Проблем ли е? 

 

-Не! Изпей също и една от твоите песни. Тези,които пишеш. - 

 

-Не са готови. Имам само текст,но мелодия…

 

-Какво ти трябва? - прекъсна ме той.

 

-Трябва ми пиано. - без да ме погледне,взе телефона и набра някакъв номер. 

 

-Намери и пиано. - прехапвам езика си и правя същото като него,гледам през прозореца. 

 

Изминават няколко секунди в пълна тишина,докато не завъртя главата ми и грубо вкара езика си в устата ми. Стиска ме за врата и преплита езика си около моя,карайки ме да сложа ръката си на бедрото му. Целуваме се може би повече от минута и ,когато се отдръпна ,аз едва се стърпях да не му кажа да върне хубавите си устни и да го направи отново. 

 

Синьо-сивите му очи заблестяха,знак,че е възбуден,но за съжаление извърна поглед и отново се загледа през прозореца,осъзнавайки,че желанието за още бързо отлетя като ято птици.